№ 260
гр. Сливница, 03.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, IV-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Николай Св. Василев
при участието на секретаря Галина Д. Владимирова
като разгледа докладваното от Николай Св. Василев Гражданско дело №
20241890100286 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на „..................“ ЕООД, с
която срещу М. Л. Н. са предявени обективно съединени установителни
искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл.
9, ал. 1 от ЗПК, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2, вр. чл. 99 от ЗЗД и чл. 422, ал. 1 от
ГПК, вр. чл. 86, вр. чл. 99 от ЗЗД.
Ищецът – „..................“ ЕООД, твърди, че на 28.01.2019 г. е сключен
между „Сити Кеш“ ООД и ответника договор за кредит № 265134, по силата
на който на ответника е предадена сумата от 400 лева, а ответникът се е
задължил да я върне в срок до 28.03.2019 г., заедно с възнаградителна лихва
Посочва, че до посочената дата ответникът не е върнал процесната сума и
затова му е начислена лихва за забава. Твърди, че по силата на договор за
цесия кредиторът „Сити Кеш“ ООД е прехвърлил на ищеца вземанията си по
посочения договор за кредит срещу ответника.
Посочва, че е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 от ГПК, образувано е ч.гр. д. № 90/2024 г. по описа на Районен съд –
Сливница и съдът е уважил заявлението и е издал заповед за изпълнение,
която е връчена на длъжника и същия е подал възражение срещу заповедта.
По тези съображения ищецът моли съда да признае за установено, че
ответникът му дължи процесните суми, ведно със законната лихва от подаване
на заявлението до окончателното изплащане на вземането.
Ответникът не се е възползвал от възможността да подаде отговор на
исковата молба.
Съдът, като обсъди доводите на страните, събраните по делото
доказателства и въз основа на закона, достигна до следните фактически
1
и правни изводи:
От приложеното ч.гр.д. № 90/2024г. по описа на Районен съд - Сливница
се установява, че ищецът е подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК, за вземанията, предмет на настоящото
производство, като съдът е издал заповед № 54 за изпълнение по чл. 410 от
ГПК от 07.02.2024г. срещу длъжника М. Л. Н.. В законоустановения срок по
чл. 414, ал. 2 от ГПК длъжникът е подал възражение срещу издадената в полза
на заявителя заповед за изпълнение, поради което и с оглед указанията на съда
в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК „..................“ ЕООД е предявило
установителни искове за вземанията, предмета на издадената заповед за
изпълнение. Във връзка с изложеното съдът намира, че предявените искове са
допустими.
Предмет на установителния иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК
представлява предявеното със заявлението по чл. 410 от ГПК парично
вземане, ведно с неговите принадлежности, вкл. и изтекли лихви. Ето защо,
съдът дължи произнасяне по посочения в заявлението размер и вид на
предявеното материално право в заповедното производство, като искът се
счита за предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение, когато е спазен срокът по чл. 415, ал. 1 от ГПК. С
предявяването му се цели да се установи дали оспореното в заповедното
производство вземане съществува. При уважаване на иска заповедта за
изпълнение влиза в сила.
По исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, чл. 79, ал. 1, пр. 1,
вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД, вр. чл. 99 от ЗЗД:
Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗПК договорът за потребителски кредит е
договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да
предостави на потребителя кредит под формата на заем. Според чл. 240, ал. 1
от ЗЗД с договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя
пари, а заемателят се задължава да върне заетата сума. В случайте на банков
кредит заемателят плаща лихва по кредита, уговорена с банката /вж. чл. 430,
ал.2 от ТЗ/. Съгласно чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД ако длъжникът не изпълни
точно задължението си, кредиторът има право да иска изпълнението заедно с
обезщетение за забавата. Според чл. 99, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД кредиторът може
да прехвърли своето вземане, освен ако законът, договорът или естеството на
вземането не допускат това, като прехвърленото вземане преминава върху
новия кредитор с привилегиите, обезпеченията и другите му принадлежности,
включително с изтеклите лихви, ако не е уговорено противното.
Следователно за уважаване на предявения иск за главница следва да
бъдат установени следните предпоставки: 1/ между цедента „Сити Кеш“ ООД,
в качеството му на заемодател и ответника, в качеството му на
заемополучател, е възникнало валидно облигационно правоотношение по
договор за потребителски кредит, по силата на който цедентът е предоставил
на ответника заем в твърдения размер и за него е възникнало задължението за
плащане на процесните суми; 2/ настъпила е изискуемостта за връщане на
получената в заем сума - изтичане на срока за заплащане на вноските за
2
главница и възнаградителна лихва; 3/ ответникът не е върнал заетите пари; 4/
вземането на цедента е прехвърлено на ищеца, в качеството му на цесионер с
договор за цесия и длъжникът е уведомен за това.
Видно от представения по делото договор за паричен заем кредирект №
265134/28.01.2019 г., се установява, че на посочената дата между „Сити Кеш“
ООД и М. Л. Н. е сключен договор, по силата на който дружеството се е
задължило да предостави на ответника потребителски кредит в размер на 400
лева, а кредитополучателят се е задължил да върне предоставената му в заем
сума в срок до 28.03.2019 г., ведно с договорена между страните
възнаградителна лихва на 2 вноски, в размер на 210,07 лева. Съгласно
договора, заемът е сключен при годишен лихвен процент 40,05 %. Общият
размер на всички плащания възлиза на 420,14 лева, а годишният процент на
разходите е определен на 49,09%. В договора е уговорена и неустойка в
размер 127,86 лева. Доколкото се касае за реален договор, то неговото
действие е обусловено както от постигането на съгласие между страните, така
и от реалното предаване на заемателя на сумата, предмет на договора. От
представената по делото разпечатка на лог файл по договора се установява, че
е извършено плащане на 28.01.2019 г. чрез системата за електронни плащания
„Ипей“ АД с наредител „Сити Кеш“ ООД и получател М. Л. Н.. От лог файла
на договора за кредит, сключен от разстояние се установява, че „Сити Кеш“
ООД е извършило паричен превод в полза на ответника чрез системата
„Изипей“, но по делото не се установява тази сума да е била получена реално
от ответника, доколкото по делото липсва разписка с удостоверяване от
ответника за получаване на сумата, не се установява и заверяване на негова
сметка със същата сума. По делото е представено писмо от Софийски затвор,
от което е видно, че ответникът е бил в ареста през периода от 25.01.2019 г. до
29.04.2020 г. Поради това същият не е имал обективната възможност да
сключи договора за заем и да получи сумата. Договорът за заем е реален
договор и се счита за сключен с предаване на парите, предмет на договора.
Доколкото това обстоятелство остана недоказано по делото, то не е налице и
една от предпоставките за уважаване на предявения иск. Ето защо, исковете с
правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2, вр. чл. 99 от ЗЗД,
следва да се отхвърлят изцяло.
По исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 240, ал. 2,
вр. чл. 99 от ЗЗД и чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 86, вр. чл. 99 от ЗЗД:
Съгласно чл. 86, ал. 1 от ЗЗД при неизпълнение на парично задължение
длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на
забавата. За действително претърпени вреди в по-висок размер кредиторът
може да иска обезщетение съобразно общите правила. За основателността на
иска в тежест на ищеца е да установи наличето на главен дълг и изпадането на
ответника в забава. С оглед неосноватеността на главния иск, то следва да
бъде отхвърлен и искът за мораторна лихва.
По разноските:
С оглед изхода на делото право на разноски има само ответникът, но той не е
представил доказателства за сторени разноски. Мотивиран от посоченото,
3
Районен съд - Сливница
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „..................“ ЕООД, ЕИК ............, с адрес:
гр. ............ против М. Л. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. ............,
установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал.
1, пр. 1, вр. чл. 9, ал. 1 от ЗПК, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2, вр. чл. 99 от ЗЗД и чл.
422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 86, вр. чл. 99 от ЗЗД, за признаване за установено, че
ответникът дължи на ищеца:
1. сумата 400 лева – главница по договор за заем № 265134 от 28.01.2019
г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението до изплащане на
вземането;
2. сумата 20,14 лева – договорна лихва за периода от 28.01.2019 г. до
28.03.2019 г.;
3. сумата 68,76 лева – мораторна лихва за периода от 28.03.2019 г. до
31.01.2024 г., които вземания са придобити от ищеца по силата на договор за
цесия от 21.07.2022 г., сключен между „Сити Кеш“ ЕООД /в качеството на
цедент/ и „..................“ ЕООД /в качеството на цесионер/, за които суми е
издадена заповед № 54 за изпълнение по чл. 410 от ГПК от 07.02.2024г. по
ч.гр.д. № 90/2024г. по описа на Районен съд - Сливница.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчване на препис.
Съдия при Районен съд – Сливница: _______________________
4