Р Е Ш Е Н И Е
№ 25 07.02.2020 г. град Търговище
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Търговище
на седми януари две хиляди и двадесета година
в публично съдебно заседание, в
следния касационен състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ– Росица
Цветкова
ЧЛЕНОВЕ: Албена Стефанова
Иванка Иванова
Секретар- Стоянка Иванова
Прокурор- Васил Ангелов
като разгледа докладваното от съдия-докладчика Албена Стефанова КНАХД № 168 по описа за 2019 година на
съда, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на Глава дванадесета от АПК на основанията,
предвидени в чл. 348 от НПК, съгласно чл.63, ал.1 от
ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба
на М.К.Й., ЕГН-********** *** против Решение № 165/15.11.2019г., на Районен съд гр.Попово, постановено по НАХД № 203/2019
год., с което е потвърден като законосъобразен Електронен фиш (ЕФ) серия К, № 2818174,
издаден от ОД на МВР – Търговище, с който за нарушение на чл. 21, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.
189, ал. 4 от ЗДвП, във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 5 от ЗДвП на М.К.Й. е наложено административно наказание
„глоба” в размер на 600 лв.
В касационната
жалба се излага становище за липса на
данни по делото за датата на съставяне на ЕФ, с оглед спазване на сроковете по
чл.34 от ЗАНН. Излагат се подробни доводи за неспазване на чл.165, ал.2,т.8 от ЗДвП /отм. с ДВ бр.54 от 05.07.2017г./ и на чл.7 от Наредба № 8121з-532/12.05.15 г. за условията и реда за
използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на
правилата на движение по пътищата, местата за контрол с мобилни стационарни
автоматизирани технически средства и системи относно обозначаването на мястото за контрол с мобилно
автоматизирано техническо средство с пътен знак Е 24. Навежда се неспазване на
чл.10, ал.3 на същата Наредба. Излага се становище, че по делото липсват данни
за лицето, управлявало автомобила. Моли се оспореното решение да бъде отменено и
вместо него да се постанови ново, с което обжалваният ЕФ да бъде отменен.
В съдебно заседание
касаторът, редовно призован не се явява и не изпраща представител.
Ответникът по
касационната жалба – ОД на МВР – Търговище, редовно призован не се явява, не
изпраща представител и не ангажира становище по делото.
Представителят на Окръжна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата. Счита, че ако касатора е имал възражение, че
не е управлявал процесния автомобил е следвало да подаде декларация по чл.189,
ал.5 от ЗДвП пред наказващия орган. Дава заключение, че оспореното решение не
страда от пороци, водещи до неговата отмяна и следва същото да бъде оставено в
сила, като законосъобразно.
Касационният състав
на съда, след като установи, че жалбата е подадена в срок, от надлежна страна,
при наличие на правен интерес и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен
съдебен контрол приема същата за допустима.
След
проверка на делото настоящата инстанция констатира, че въззивният съд е приел
следната фактическа обстановка:
на 14.06.2019 г., в 16.24 ч., в Област Търговище,
Община Попово, с.Ломци, ул.“Стойчо Георгиев“ срещу дом № 86, в посока към гр.Попово, при ограничение на
скоростта за населено място от 50 км/ч и приспаднат толеранс -3 км/ч, било
констатирано управление на МПС– т.а.”Мерцедес ГЛ 450 ЦДИ 4Матик“ с рег.№… със скорост 93 км/ч. Нарушението е заснето с АТС №
TFR1-M-527“. За констатираното нарушение бил издаден ЕФ серия К, № 2818174 от
ОД на МВР – Търговище, в който било прието, че превишената стойност на
скоростта е 43 км/ч. С издадения ЕФ на М.К.Й. за нарушение на чл. 21, ал.1 от ЗДвП, на основание чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, във вр.
с чл. 182, ал. 1, т. 5 от ЗДвП е
наложено административно наказание „глоба” в размер на 600 лв.
При
така приетото за установено Районният
съд е приел от правна страна, че от така
събраните писмени доказателства по делото, по несъмнен начин се доказват
елементите на описаното в ЕФ административно нарушение. Съдът е приел, че материалният закон е
приложен правилно и че при издаване на ЕФ не са допуснати нарушения на
процесуалните правила и на законовите изисквания за форма като са спазени
изискванията на чл.189, ал.4 от ЗДвП относно изискуемите реквизити. Съдът е
приел, че към деня на извършване на нарушението-14.06.2019г. разпоредбите на
чл.165, ал.2,т.8 от ЗДвП/отм. с ДВ бр.54/2017/ и на чл.7 от Наредба № 8121з-532/12.05.15
г. /отм.ДВ бр.6/2018г. в сила от 16.01.2018г./ се явяват
отменени и не са част от действащото законодателство. Районният съд е приел, че
в конкретния случай е спазен чл.10, ал.3
от Наредба № 81213-532/12.05.15 г., тъй като по административната преписка е
налице надлежно попълнен протокол по образец. Съдът е извел извод и за правилно
ангажиране на административно-наказателната отговорност на М.К.Й. при липса на
подадена декларация по чл.189, ал.5 от ЗДвП.
На основание така направените
фактически констатации и правни изводи въззивният съд е потвърдил обжалваният
ЕФ като законосъобразен.
Настоящият съд, в
рамките на касационната проверка, съгласно чл.218 от АПК намира следното:
От приложената по
делото справка за нарушител/стр.8 от първоинстанционното дело/ е видно, че за
констатираното на 14.06.2019 г. административно нарушение
процесния ЕФ е издаден на 17.06.2019г. и връчен на 21.09.2019г., с което
сроковете по чл.34 от ЗАНН се явяват спазени.
В ЕФ изрично е вписано, че в 14
дневен срок може да се подаде писмена
декларация с данни на лицето, извършило нарушението. ЕФ е връчен на касатора на
21.09.2019г. В преписката и в производството пред въззивния съд не са
ангажирани доказателства за подадена такава декларация пред контролния орган от
страна на М.К.Й.. Представената пред касационния съд декларация не се цени, тъй
като същата не съдържа данни да е представена на наказващия орган. Същата не е
представена и на въззивния съд. Касационният съд не е инстанция по същество и
не може да прави нови фактически установявания, съгласно чл.220 от АПК.
Изводите на Районния съд за доказаност на елементите от
състава на описаното в ЕФ нарушение и за спазване на всички кумулативни
изисквания на процедурата по установяване на този вид нарушения изцяло се
споделят от настоящата инстанция. Касационният съд намира, че в тази насока
мотивите на въззивния съд не следва да се преповтарят, съгласно чл.221, ал.2 от АПК.
Цитираните от касатора норми на
чл.165, ал.2,т.8 от ЗДвП/отм. с ДВ бр.54/2017/ и на чл.7 от Наредба № 8121з-532/12.05.15 г./отм.ДВ
бр.6/2018г. в сила от 16.01.2018г./ към деня на извършване на нарушението-14.06.2019г.
са отменени и не са приложими.
Деянието от
фактическа страна е ясно описано в ЕФ и безспорно установено по делото от
събраните доказателства и от приложената
по делото снимка, която е годно доказателствено средство в процеса, на
основание чл.189, ал.15 от ЗДвП. Предвид това правилно деянието на касатора е
правно квалифицирано като нарушение на
чл.21, ал.1 от ЗДвП и подведено под
разпоредбата на чл.182, ал.1,т.5 от ЗДвП. Наложеното на касатора административно
наказание е в размера, регламентиран в чл.182, ал.1,т.5 от ЗДвП, който е
фиксиран.
На основание
гореизложеното съдът намира въззивното решение за постановено при правилно
приложение на материалния закон.
Оспореното решение е подробно мотивирано. В хода на въззивното производство не са
допуснати такива съществени нарушения на съдопроизводствените правила по
смисъла на чл. 348 ал.3 от НПК, които да обосноват касационно основание по
чл.348 ал.1,т.2 от НПК.
При извършената
служебна проверка, съгласно чл.218, ал.2 от АПК не бяха констатирани допуснати
от въззивния съд нарушения, които да водят до невалидност или недопустимост на
оспореното решение.
Воден от горното и на основание чл.221 ал.2, пр.1 от АПК, във връзка с чл.63 ал.1 от ЗАНН, касационният съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 165/15.11.2019г., на Районен съд
гр.Попово, постановено по НАХД № 203/2019 г. по описа на същия съд.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване, на основание
чл.223 от АПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.