ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 40855
гр. София, 02.10.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на
втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:РАДОСЛАВ Р. А.ОВ
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. А.ОВ Гражданско дело №
20231110169807 по описа за 2023 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
1. Производството е по реда на член 276, параграф 1 ДФЕС и Глава
ПЕТДЕСЕТ И ПЕТА ГПК (преюдициални запитвания) вр. чл.77
ПАС (предоставяне на информация по дела, достъп до дела)
2. Производството е образувано по молба с вх. № 309539/02.10.2024 г. от
адв. В*, член на Софийска адвокатска колегия
3. В молбата е отправено искане за запознаване с материалите по
настоящото дело, с оглед преглед на съдабна практикта, проучане на
въпроса за правния интерес като процесуална предпоставка за
упражняване правото на иска по чл.439 ГПК. Моли съда да бъде
уведомен за произнасянето по електронната поща ***
4. Преюдициалното запитване се отнася до правото на достъп до дела от
адвокати, които не представляват страните по делото и не са страни по
делото. Запитването се отнася за тълкуване на ОРЗЛД и чл.7-8 ХОПЕС и
чл.47 ХОПЕС. Запитването иска да установи дали неограниченият
достъп до дело на адвокат, който не представлява страна по делото,
преследва легитимна цел за правото на справедлив съдебен процес и
дали е пропорционаен на защитата на личните данни. Запитването се
отнася и до тълкуване на принципите за независим и безпристрастен съд
и приложение на етичния принцип Благоприличие по ценност 4 от
Бангалорските принципи, точка 4.10 – конфиденциалност и пазене на
1
професионална тайна.
СТРАНИ ПО СПОРА
5. Молител: адв. В*, гр. София, ул. „С*, телефон *, ***.
6. Ищец: Н. К. П., ЕГН **********, гр. С* чрез адв. А.ов П. П., гр. Со*
7. Ответник: „Е*“ ЕООД, ЕИК *, гр. С*“ № 1, с*.
8. Производството е спорно, тъй като трето по делото лице подава молба за
достъп до делото, а страните правят възражение, че не са съгласни трето
лице да има достъп до делото, тъй като това трето лице ще се сдобие с
лични данни, без да доказва правен интерес. Възниква съмнение за
заобикаляне на закона.
ПРИЛОЖИМО НАЦИОНАЛНО ПРАВО
Правилник за администрация на съдилищата (ПАС)
9. Чл. 5. (1) Съдебният администратор:
1. планира, организира и ръководи съдебните служители;
Чл. 6. (1) Съдебният администратор в изпълнение на функциите си издава
разпореждания, които са задължителни за съдебните служители.
10. Чл. 77. (1) Съдебната администрация е длъжна да осигурява откритост,
достоверност и пълнота на информацията, събирана и съхранявана от
съдилищата.
(2) Страните по делата и техните представители осъществяват правото си на
достъп до информацията в производствата по реда на процесуалните закони.
(3) Адвокатите осъществяват правото си на достъп до информация по делата
съгласно чл. 31 от Закона за адвокатурата, като имат право на свободен достъп
и могат да правят справки и без пълномощно по конкретното дело, само въз
основа на качеството си на адвокат, което удостоверяват чрез представяне на
адвокатска карта.
(4) Лицата, които не са страни по делото, имат правата по ал. 2 при наличие на
законен интерес, заявен с мотивирана писмена молба.
2
(5) Справки по движението на делата се дават незабавно. Справки по
движението на делата се дават и чрез средства за отдалечен достъп.
11. Чл. 78. (1) Страните, техните представители и адвокатите се запознават с
делата в помещенията на деловодството или в стая за четене на делата,
след като попълнят контролен лист – приложение № 4, който е отпечатан
от вътрешната страна на корицата на папката на делото – приложение №
5.
Закон за адвокатурата (ЗА)
12. Чл. 31. (1) Адвокатът и трайно установеният адвокат от Европейския
съюз имат свободен достъп и могат да правят справки по дела, да
получават копия от книжа и сведения с предимство в съда, органите на
досъдебното производство, административните органи и други служби в
страната и навсякъде, където е необходимо, само въз основа на
качеството си на адвокат или на адвокат от Европейския съюз, което
удостоверяват чрез представяне на карта, издадена от Висшия адвокатски
съвет
13. Чл. 45. (1) Адвокатът, както и адвокатът от Европейския съюз е длъжен
да пази тайната на своя клиент без ограничение във времето.
(2) (Доп. - ДВ, бр. 97 от 2012 г.) Адвокатът, както и адвокатът от Европейския
съюз няма право като свидетел да разкрива обстоятелства, които са му били
поверени в качеството му на адвокат от негов клиент или от друг адвокат
относно клиент.
Етичен кодекс на адвоката (ЕКА)
14. Поверителност
Чл. 5. (1) Адвокатът е длъжен да пази тайната на своя клиент без ограничение
във времето. Опазването на професионалната тайна е основно и
първостепенно задължение на адвоката.
(2) Адвокатът пази в тайна всяко узнато от него при и по повод упражняване
на дейността си поверително сведение.
3
(3) Адвокатът изисква опазването на професионалната тайна от своя персонал
и от всяко лице, с което си сътрудничи в професионалната дейност.
(4) Адвокатът може да разкрие поверителна информация само доколкото това
е необходимо, за да се защити в хода на гражданско-правни, административно-
правни, наказателно-правни, дисциплинарни или други производства,
свързани със спор между него и неговия клиент.
Кодекс за етичното поведение на българските съдии (КЕПБС)
15. КОНФИДЕНЦИАЛНОСТ
Конфиденциален е съдията, който е дискретен и пази като служебна тайна
фактите или сведенията, станали му известни при или по повод изпълнение на
служебните му задължения.
8. Правила за поведение, произтичащи от принципа на конфиденциалност 8.1.
Съдията не може да използва неправомерно информацията, станала му
известна при осъществяване на неговите функции.
8.2. Съдията е длъжен да пази пълна дискретност и служебна тайна в
социалното си общуване и частен живот относно фактите или сведенията,
станали му известни при или по повод изпълнение на служебните му
задължения.
8.3. Съдията, член на колегиален орган, следва да пази тайната на служебното
съвещание.
8.4. Съдията може да обсъжда принципни правни проблеми, като е длъжен в
такива случаи да запази в тайна конкретните факти по делата, като не
разгласява сведения за личния живот на гражданите или такива, които
увреждат интересите на лица или тяхната репутация.
8.5. Съдията няма право да изразява публично предварително становище по
конкретни дела.
8.6. Съдията е свободен да изразява лично мнение в средствата за масова
информация и социалните мрежи по въпроси, за които няма изрична законова
забрана. При изразяване на лично мнение съдията е длъжен да се съобразява с
принципите и правилата в този кодекс.
4
Закон за съдебната власт (ЗСВ)
16. Чл. 307. (Изм. - ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г.) (1) (Изм. -
ДВ, бр. 11 от 2020 г.) На съдия, прокурор и следовател, на член на
Висшия съдебен съвет, на административните ръководители на съда,
прокуратурата и следствието и на техните заместници се налага
дисциплинарно наказание за извършено дисциплинарно нарушение.
(2) Дисциплинарното нарушение е виновно неизпълнение на служебните
задължения, както и накърняване на престижа на съдебната власт.
(3) Дисциплинарните нарушения са:
1. …………
3. действие или бездействие, включително нарушаване на Кодекса за етично
поведение на българските съдии, съответно Кодекса за етично поведение на
българските прокурори и следователи, което накърнява престижа на
съдебната власт;
4. неизпълнение на други служебни задължения.
(6) Дисциплинарната отговорност се налага независимо от гражданската,
административнонаказателната и наказателната отговорност, ако такава
отговорност се предвижда.
ЕВРОПЕЙСКО и МЕЖДУНАРОДНО ПРАВО
Общ регламент за защита на личните данни (ОРЗД)
17. (20) Макар настоящият регламент да се прилага, inter alia, спрямо
дейностите на съдилищата и други съдебни органи, в правото на Съюза
или в правото на държава членка могат да се определят конкретно
операциите и процедурите по обработване на лични данни от
съдилищата и другите съдебни органи. Компетентността на надзорните
органи не следва да обхваща обработването на лични данни, когато
съдилищата действат при изпълнение на своите съдебни функции, за да
се гарантира независимостта на съдебната власт при изпълнението на
съдебните задължения, включително вземането на решения. Следва да
5
е възможно да се повери надзорът на такива операции по обработване на
данни на специални органи в рамките на съдебната система на държавата
членка, които по-конкретно следва да осигурят спазването на правилата
на настоящия регламент, да повишават осведомеността сред членовете
на съдебното съсловие за техните задължения по силата на настоящия
регламент и да се занимават с жалбите във връзка с такива операции по
обработване на данни.
18. Член 5
Принципи, свързани с обработването на лични данни
1. Личните данни са:
a) обработвани законосъобразно, добросъвестно и по прозрачен начин по
отношение на субекта на данните („законосъобразност, добросъвестност и
прозрачност“);
б) събирани за конкретни, изрично указани и легитимни цели и не се
обработват по-нататък по начин, несъвместим с тези цели; по-нататъшното
обработване за целите на архивирането в обществен интерес, за научни или
исторически изследвания или за статистически цели не се счита, съгласно
член 89, параграф 1, за несъвместимо с първоначалните цели („ограничение на
целите“);
в) подходящи, свързани със и ограничени до необходимото във връзка с
целите, за които се обработват („свеждане на данните до минимум“);
г) точни и при необходимост да бъдат поддържани в актуален вид; трябва да се
предприемат всички разумни мерки, за да се гарантира своевременното
изтриване или коригиране на неточни лични данни, като се имат предвид
целите, за които те се обработват („точност“);
д) съхранявани във форма, която да позволява идентифицирането на субекта
на данните за период, не по-дълъг от необходимото за целите, за които се
обработват личните данни; личните данни могат да се съхраняват за по-дълги
срокове, доколкото ще бъдат обработвани единствено за целите на
архивирането в обществен интерес, за научни или исторически изследвания
или за статистически цели съгласно член 89, параграф 1, при условие че бъдат
приложени подходящите технически и организационни мерки, предвидени в
настоящия регламент с цел да бъдат гарантирани правата и свободите на
6
субекта на данните („ограничение на съхранението“);
е) обработвани по начин, който гарантира подходящо ниво на сигурност на
личните данни, включително защита срещу неразрешено или
незаконосъобразно обработване и срещу случайна загуба, унищожаване или
повреждане, като се прилагат подходящи технически или организационни
мерки („цялостност и поверителност“);
2. Администраторът носи отговорност и е в състояние да докаже спазването
на параграф 1 („отчетност“).
19. Член 6
Законосъобразност на обработването
1. Обработването е законосъобразно, само ако и доколкото е приложимо поне
едно от следните условия:
a) субектът на данните е дал съгласие за обработване на личните му данни
за една или повече конкретни цели;
б) обработването е необходимо за изпълнението на договор, по който
субектът на данните е страна, или за предприемане на стъпки по искане на
субекта на данните преди сключването на договор;
в) обработването е необходимо за спазването на законово задължение,
което се прилага спрямо администратора;
г) обработването е необходимо, за да бъдат защитени жизненоважните
интереси на субекта на данните или на друго физическо лице;
д) обработването е необходимо за изпълнението на задача от обществен
интерес или при упражняването на официални правомощия, които са
предоставени на администратора;
е) обработването е необходимо за целите на легитимните интереси на
администратора или на трета страна, освен когато пред такива интереси
преимущество имат интересите или основните права и свободи на субекта на
данните, които изискват защита на личните данни, по-специално когато
субектът на данните е дете.
Буква е) на първа алинея не се прилага за обработването, което се извършва от
публични органи при изпълнението на техните задачи.
7
….
3. Основанието за обработването, посочено в параграф 1, букви в) и д), е
установено от:
a) правото на Съюза или
б) правото на държавата членка, което се прилага спрямо администратора.
20. Ограничения
Член 23
Ограничения
1. В правото на Съюза или правото на държава членка, което се прилага
спрямо администратора или обработващия лични данни, чрез законодателна
мярка може да се ограничи обхватът на задълженията и правата, предвидени в
членове 12—22 и в член 34, както и в член 5, доколкото неговите разпоредби
съответстват на правата и задълженията, предвидени в членове 12—22, когато
подобно ограничение е съобразено със същността на основните права и
свободи и представлява необходима и пропорционална мярка в едно
демократично общество с цел да се гарантира:
…….
е) защитата на независимостта на съдебната власт и съдебните производства;
Харта за основните права в Европейския съюз (ХОПЕС)
21. Член 7 Зачитане на личния и семейния живот
Всеки има право на зачитане на неговия личен и семеен живот, на неговото
жилище и тайната на неговите съобщения.
22. Член 8 Защита на личните данни
1. Всеки има право на защита на неговите лични данни.
2. Тези данни трябва да бъдат обработвани добросъвестно, за точно
определени цели и въз основа на съгласието на заинтересованото лице или по
силата на друго предвидено от закона легитимно основание. Всеки има право
на достъп до събраните данни, отнасящи се до него, както и правото да изиска
8
поправянето им.
3. Спазването на тези правила подлежи на контрол от независим орган.
23. Правосъдие
Член 47
Право на ефективни правни средства за защита и на справедлив съдебен
процес Всеки, чиито права и свободи, гарантирани от правото на Съюза, са
били нарушени, има право на ефективни правни средства за защита пред съд в
съответствие с предвидените в настоящия член условия.
Всеки има право неговото дело да бъде гледано справедливо и публично в
разумен срок от независим и безпристрастен съд, предварително създаден със
закон. Всеки има възможността да бъде съветван, защитаван и представляван.
На лицата, които не разполагат с достатъчно средства, се предоставя правна
помощ, доколкото тази помощ е необходима, за да се осигури реален достъп до
правосъдие.
Кодекс за професионалното поведение на европейските адвокати
(КППЕА)
24. Поверителност
2.3.1. Същността на функцията на адвоката е адвокатът да получава от своя
клиент неща, които клиентът не би казал на други, и че адвокатът трябва да
бъде получател на друга информация на основата на доверие. Без сигурността
на поверителността не може да има доверие. Следователно поверителността е
основно и основно право и задължение на адвоката. Задължението на адвоката
за поверителност обслужва интереса на правораздаването, както и интереса на
клиента. Следователно то има право на специална закрила от държавата.
2.3.2. Адвокатът е длъжен да спазва поверителността на цялата информация,
станала известна на адвоката в хода на неговата или нейната професионална
дейност.
2.3.3. Задължението за поверителност не е ограничено във времето.
2.3.4. Адвокатът трябва да изисква от своите сътрудници и служители и всеки,
който е ангажиран от него в процеса на предоставяне на професионални
9
услуги, да спазва същото задължение за поверителност.
Принципите от Бангалор
25. Ценност 4 Благоприличие
4.10 Поверителната информация, придобита от съдията в качеството му на
съдебен орган не трябва да бъде използвана или разкривана от съдията за
друга цел, която не е свързана със служебните задължения на съдията.
ФАКТИ ПО ДЕЛОТО
26. Делото е образувано по искова молба на ищеца, с която моли да се
признае за установено, че вземането, което ответникът има към ищеца е
погасено по давност. С влязло в сила съдебно решение, настоящият
съдебен състав е отхвърлил иска, като неоснователен и недоказан. Съдът
е коментирал фактите по делото, анализирал закона и цитирал съдебна
практиката.
27. След постановяване на решението е постъпила молба от адв. В*, с която
моли съда да му предостави достъп по гражданското дело като посочва
следния правен интерес: „Преглед на съдебната практика с оглед
проучване на въпроса за правния интерес като процесуална предпоставка
за упражняване правото на иска по чл.439 ГПК“. С допълнително молба
адв. Вътев е посочил, че поддържа така подадената от него молба.
28. Съдът е разпоредил препис от молбата на адв. Вътев да се връчи на
страните по делото.
29. Ищецът изрично е заявил, че не дава разрешение трето по делото лице
да има достъп до него. Счита, че лице, което не е страна по делото, а в
това число и адвокат ще се сдобие с информация от категориите на
личните данни, без да доказва правен интерес. Възниква съмнение за
заобикаляне на закона.
30. Ответникът не подава отговор.
ПРИЧИНИ, ПОРАДИ КОИТО СЪДЪТ СМЯТА, ЧЕ ИСКАНЕТО
ПРЕЮДИЦИАЛНО ЗАПИТВАНЕ Е ОТ ЗНАЧЕНИЕ ЗА ПРАВИЛНОТО
РЕШЕВАНЕ НА ДЕЛОТО
10
31. Закон, който регламентира администрирането на дела е Правилника за
администрация на съдилищата (ПАС). Съгласно чл. 77, ал.3 от ПАС,
всяко лице, което упражнява адвокатска професия, има достъп до всички
дела в държавата, независимо дали е страна или представител на лице по
конкретното дело. Принципът за свободен достъп до всяко дело от
адвокат е заложен и в чл.31 от Закона за адвокатурата (ЗА). Свободният
достъп до адвокат до всяко дело не зависи дали неговият клиент е страна
по делото или не.
32. Адвокатите имат достъп до всички дела в страната, за да се запознават с
тях. Законът не изисква допълнителни критерии за достъп до друго дело.
Достатъчно е лицето до докаже качеството си на адвокат, за да получи
достъп до делото – да го чете и да се запознава с материалите по него.
33. Съгласно чл.78 ПАС, всяко лице, което се е запознало с дело, т.е. имало е
достъп до него, се разписва в контролен лист. Това установява фактът, че
на конкретна дата дадено лице е имало достъп до делото.
34. Адвокатът има задължение да пази тайната на своя клиент (чл.45, ал.1
ЗА). Това задължение представлява етичен принцип (чл.5 от Етичния
кодекс на адвоката). Тайната за професионална тайна и личен живот е
въздигната и в чл. 2.3 от Кодекс за поведение на Съвета на адвокатските
колегии и адвокатските дружества на Европа (CCBE). Принципът за
поверителност е задължение на адвоката, но и човешко право на неговият
клиент. Проблем възниква дали това е принцип, който е приложим само
за отношенията адвокат – клиент или за отношенията между адвокат и
съд. Възникват въпроси дали този принцип важи за цялата информация,
която адвокатът е получил при достъп до дело, по които клиентът му не е
страна по делото. За съда не е ясно дали адвокатът може да има свободен
достъп до всяко дело, ако неговият клиент не е страна по делото и няма
пълномощно от страна по делото. Следва ли да се изведе правен интерес
за достъп до конкретно дело за приложение на принципа за
пропорционалност, когато адвокат иска се запознае с конкретно дело и не
представлява страна по това дело.
35. Използването на адвокатска услуга представлява право по смисъла на
Хартата на основните права в Европейския съюз (ХОПЕС), което
гарантира правото на справедлив съдебен процес по чл. 47 ХОПЕС.
Достъпът на адвокати до дела гарантира тяхното задължение да
11
защитават интересите на своите клиенти. Същото е процесуален
инструмент за гарантиране на правото на справедлив съдебен процес.
Адвокатът винаги има право на информация до делото, за да защити
клиента си. Въпросът е дали това право е неограничено и важи за
конкретно дело или за всички дела, попринцип.
36. От друга страна, Общият регламент за защита на лични данни (ОРЗД)
(Регламент (ЕС) 2016/679) създава задължение на съда да гарантира
защита на личните данни. Съгласно т.20 от преамбюла, ОРЗД се прилага
„inter alia“ в съдебните производства. За да гарантира независимостта на
съда, чл.23 ОРЗДЛД въвежда ограничение, когато става въпрос за
независимостта на съдебната власт и нейното упражняване на власт при
решаване на дела.
37. В съображение 20 от ОРЗД се уточнява, че този регламент се прилага за
обработването на лични данни от съдилищата на държавите членки. Това
беше потвърдено и от Съда - Решение от 2 март 2023 г., Norra Stockholm
Bygg AB срещу Per Nycander AB, C-268/21, ECLI:EU:C:2023:145, т. 26—
32.
38. Съгласно член 5, параграф 1, буква б) от ОРЗД личните данни се
обработват за „конкретни, изрично указани и легитимни цели “ (принцип
на ограничение на целите). Съгласно член 5, параграф 1, буква в) от ОРЗД
личните данни трябва да бъдат „подходящи, свързани със и ограничени
до необходимото във връзка с целите, за които се обработват“
(принцип за свеждане на данните до минимум). Съдът е приел, че
изискванията по член 6, параграф 3 от ОРЗД са израз на изискванията,
произтичащи от член 52, параграф 1 от Хартата - Решение от 1 август
2022 г, OT срещу Vyriausioji tarnybinės etikos komisija, C-184/20.
39. В процесния случай, законът задължава запитващата юрисдикция да
предостави достъп на адв. Вътев до делото, независимо от факта, че той
не представлява страна. Това е така, съгласно разпоредбата на чл.77 ГПК.
От друга страна, ищецът възразява срещу тази законова разпоредба и
твърди, че са му нарушени личните данни. Освен това съдът счита, че не
може да предоставя достъп до дело на всеки адвокат, без да представлява
страна по делото, само въз основа на качеството му на адвокат, защото
нарушава принципите за защита на личните данни по ОРЗД, правото на
личен и семеен живот, както и запазване на търговската тайна. Между
12
молителя и страните е налице спор за достъп до дело. Страната
възразява, а законът задължава запитващата юрисдикция да предостави
достъп. Налице е спор.
40. По всички дела има лични данни на страните и участниците (свидетели,
вещи лица, преводачи и тълковници). Налице е обработване на лични
данни. Сред условията за законосъобразност на обработването на лични
данни по чл. 6, пар. 1 от Регламент (ЕС) 2016/679 е условието по б. „в“, а
именно: „обработването е необходимо за спазването на законово
задължение, което се прилага спрямо администратора“.
41. Защитата на личните данни и правото на личен и семеен живот са
гарантирани в чл.7-8 ХОПЕС. Освен това свободният достъп на всички
адвокати по всички дела по чл.77 ПАС ще наруши търговската тайна.
42. Принципът за конфиденциалност е регламентиран и в Кодекса за етично
поведение на български съдии (КЕПБС). Съдията е длъжен да пази
информация, да не я разпространява и съхранява, която му е станала
известна при осъществяване на неговите функции (чл.8 КЕПБС).
Професионалната тайна (поверителност) е регламентирана и в
Бангалорските принципи в принципите за интегритета, благоприличието
и прилежанието. Етичният принцип за поверителност е заложен и в
актовете на Консултативния съвет на европейските съдии (КСЕС) –
Становище 3 (2001), Магна харта на съдиите (2010), Становище 16 (2013)
и други. С оглед принципа за конфиденциалност, възниква въпрос дали
съдията може да разреши достъп до адвокат, който не представлява
страна по дело и не е страна по дело. Как защитата на личните данни
следва да се отчита при гарантиране правото на справедлив съдебен
процес и достъпа до дела. Следва ли адвокатът да докаже наличието на
интерес за достъп до конкретно дело, за да се изпълни изискването за
легитимност на преследваната цел (достъп до дело) и пропорционалност
на защитата на личните данни. Проблемите на съдебната етика са
представени в https://judicialethicsplatform.nij.bg/
43. Съдът е администратор на лични данни и като такъв е задължен да
осигури принципите и условията за допустимост на обработването им.
Ето защо следва да се ограничи приложеното поле на чл.77, ал.3 ПАС и
чл.31 ЗА, които регламентират достъп до неограничени по вид и обем
лични данни на всички адвокати, които не представляват страни по
13
конкретното дело. Такава абстрактна възможност (за достъп ва всички
адвокати до дело) не е предвидена в ОРЗД.
44. По настоящото дело, адвокат на лице, което не е страна по делото, е
подало молба за достъп до това дело. Адвокатът обосновава правен
интерес за достъп, тъй като иска да проучи съдебната практиката на
настоящия съдебен състав. Настоящият съд следва да се произнесе дали
да даде достъп до дело до делото на това лице, което не е страна или
адвокат по настоящото дело.
45. При това положение за съда възниква съмнение дали разпоредбите на
чл.77, ал.3 ПАС и чл.31 ЗА преследват легитимни цели за достъп до
правосъдие и справедлив съдебен процес, както и дали са
пропорционални на принципа за защита на личните данни.
46. За настоящия съдебен състав възниква проблем и при тълкуване на чл.47
ХОПЕС. С оглед действащата нормативна уредба, трябва да се прилага
чл.77, ал.3 ПАС и чл.31 ЗА. Но настоящият съдебен състав приема, че
тези разпоредби не са пропорционални на ОРЗД и чл.7-8 ХОПЕС и счита,
че не следва да предостави свободен достъп до дело, изобщо.
Настоящият съдебен състав счита, че адвокатът следва да докаже правен
интерес за достъп до конкретно дело, подобно на чл.77, ал.2 ПАС. За съда
не е ясно дали може да откаже да приложи чл.77, ал.3 ПАС и чл.31 ЗА,
ако счита, че тези разпоредби противоречат на Общностното право,
поради което отправя настоящото запитвания.
47. Съгласно Определение № 10755/10.10.2024 г. по адм. д. № 9211/2024 г.
по описа на ВАС, съдът задължително следва да предостави достъп на
адвокатите по реда на чл.77, ал.3 ПАС. Следователно дори и настоящия
съдебен състав да счита, че тази разпоредби противоречи на
Общностното право, то следва да я приложи. Ето защо запитващата
юрисдикцията иска да разбере дали принципът за съответно тълкуване и
прилагане следва да се тълкува в смисъл, че допуска долустоящ съд да не
изпълни указанията на по-горестоящ съд, ако счита, че разпоредбата или
указанията с в противоречие със Съюзното право. Може ли съдът да
откаже да изпълни указания на друг съд и закона, ако установи, че
същите противоречат на Правото на ЕС. Директното прилагане на
Правото на ЕС, без да се установи по реда на чл.267 ДФЕС, че
национална разпоредба противоречи на Общностното право ще бъде
14
основание за отмяна от горестоящия съд или за образуване на
прокурорска проверка срещу съдията (прокурорска преписка №
17516/2024 г. по описа на Софийска градска прокуратура).
48. Съгласно чл.307, ал.3, т.3 Закон за съдебната власт ЗСВ) нарушение на
принципите в Кодекса за етично поведение на българските съдии е
основание за образуване на дисциплинарно производство.
49. За съда не е ясно дали предоставянето на информация по чуждо дело на
лице, което не е страна или адвокат, представлява нарушение на защита
на личните данни. Това е важно, тъй като тази информация е събрана по
делото и като съдебен орган съдът следва да спазва етичния принцип за
конфиденциалност. Когато съдът разрешава достъп до конкретно дело на
адвокат, който не представлява страна по това дело, съдът де факто
разпространява информация, която е събрана с оглед неговите функции и
я прави достояние на трети лица. Много често по делото има деликатна
информация и не следва всяко лице да има достъп до него (например в
производството по осиновяване, брачните дела, както търговската
тайна, know-how).
50. Нещо повече, съгласно чл.77, ал.4 ПАС, всяко лице, което не е страна по
дело, има достъп до чуждо дело, след мотивирано искане и разпореждане
на съдия. Но за адвокатите това ограничение не важи, съгласно чл.77,
ал.3 ПАС. Същите получават достъп до информация само въз основа на
качеството си на адвокати. Така адвокатите получават привилегирован
достъп до дело, само въз основа на тяхната професионална категория.
Същите се третират по-благоприятно от лицата, които не са страни по
дело (чл.77, ал.4 ПАС). За последните възниква доказване на правен
интерес за достъп до дело, а за адвокатите - не. В тази хипотеза, всяко
лице, което не е страна по дело, може да възложи на адвокат да се
запознае с чуждо дело, като по този начин ще се заобиколи доказването
на правен интерес по чл.77, ал.3 ПАС. Лицето, което не е страна по дело,
ще се сдобие с информация от категориите на личните данни, без да
доказва правен интерес само защото е възложил на адвокат да се
запознае с делото, а адвокатът има неограничен достъп до делото ex lege.
Настоящият състав приема, че възниква съмнение за заобикаляне на
закона.
51. Освен това неограниченият достъп на адвокати до всички дела създава
15
предпоставки за нелоялна практика на адвокатите по взимане на клиенти,
разпространение на търговска практика и достъп до know-how.
52. Националният съд не може да откаже да приложи национална правна
разпоредба, каквато е разгражданата в случая – чл.77, ал.3 ПАС и чл.31
ЗА. Съдът може да откаже да приложи разпоредбата, само ако установи
противоречие с Правото на ЕС (ПЕС). Затова единственият възможност
процесуален инструмент за установяване на евентуално противоречие на
цитираните разпоредби с ПЕС е института на преюдициалното запитване
по чл.267 ДФЕС.
53. В този смисъл, при обективно прилагане на закона, съгласно чл.77, ал.3
ПАС и чл.31 ЗА, съдът ще наруши принципа за конфиденциалност
(ценност 4 Благоприличие от Бангаролските принципи, точка 4.10 –
професионална тайна). Ето защо съдът иска да установи дали е налице
непропорционалност на чл.77, ал.3 ПАС и чл.31 ЗА спрямо принципът за
професионална тайна. При наличие на непропорционалност
(националните разпоредби не съответстват с ПЕС) ще се стигне до
нарушение на етичен принцип, тъй като магистратът е длъжен да
предоставя достъп до дело на всички адвокати. Това е основание за
дисциплинарно производство срещу магистрата, което нарушава
неговата независимост.
54. Затова запитването цели и да гарантира Върховенството на закона и
независимостта на съдебната власт. Със запитването съдът иска да
установи какви са гаранциите на своята независимост при предоставяне
на достъп до дела на адвокати, които не се представители на страните по
делото. Обективното изпълнение на националния закон, който не е
съответен на ОРЗД, е нарушение на етичен принцип, което е основание за
дисциплинарна отговорност на магистрата. Това ще накърни
независимостта на съда.
55. До настоящия момент голяма част от съдиите са прилагали чл.77, ал.3
ПАС, поради което всеки един от магистратите ще бъде уязвим, ако не се
установи непропорционалност на цитираната разпоредба със защита на
личните данни, респективно с принципа за конфиденциалност.
56. Съществуват много етични принципи и правила за поведение на съдиите,
които са регламентирани в различни етични наръчници от национално,
наднационално и международно ниво. Част от тях са Бангалорските
16
принципи (Служба на ООН по наркотици и престъпност), Становищата
на консултативния съвет на европейските съдии (ниво Съвет на Европа),
Препоръките на Европейската комисия за ефективност на правосъдието
(CEPEJ), Европейската мрежа на съдебните съвети (ЕNCJ) и много
други. Всички те дефинират, че съдиите трябва да съблюдават
конфиденциалност и да пазят професионална тайна. По този начин като
етичен принцип се създава конфиденциалността. Повечето от държавите
членки на ЕС са въвели този принцип в своите етични кодекси, етични
препоръки, насоки, наръчници. Всички съдии от ЕС прилагат едни и
същи принципи в своята работа, съблюдават един и същ закон, споделят
общи европейски ценности (принцип за взаимно). Всички тези критерии
определят независимостта и безпристрастността на съда. Те от своя
страна са гарант за стриктното гарантиране Върховенство на закона. Но,
на ниво Европейски съюз, липсва единно кодифициране на единни
минимални етични стандарти за всички съдии от ЕС, които да гарантират
Върховенството на закона. Доколкото принципът за конфиденциалност е
всеобщ принцип за всеки европейски съдия, то това налага тълкуване на
чл.19, пар. 1 ДЕС вр. чл.47 ХОПЕС дали същите следва да се тълкуват в
смисъл, че всеки един съдия следва да спазва етичен принцип за
конфиденциалност и пазене на професионална тайна, получена при и по
повод осъществява от него дейност. За съда не е ясно дали този
принципът за независим и безпристрастен съд следва да се тълкува в
смисъл, че всички съдии от ЕС следва да спазват единни минимални
хармонизирани етични стандарти за поведение и в специалност –
защитата на данните и конфиденциалност.
57. Въпросът е от значение по делото, тъй като тълкуването на разпоредбите
ще изясни дали принципът за конфиденциалност е етичен и общо
приложимо правило, което ще се прилага от всички съдии.
58. Освен това, неспазването на тази принцип ще обуслови образуване на
дисциплинарно производство, съгласно чл. 307 ЗСВ, доколкото съдиите
са длъжни да предоставят достъп на адвокати, които не представляват
страни по дело, на основание чл.77, ал.3 ПАС. Националният съд иска да
установи гаранции за защита на своята независимост, с оглед вмененото
задължение от закона (чл.77, ал.3 ПАС) да предостави достъп на всеки
адвокат.
17
59. Налице е противоречие между достъп до адвокат до всяко дело (чл.77
ПАС и чл.31 ЗА) и изискванията на ОРЗД и чл.7-8 ХОПЕС. При
съотнасянето на интереса за защита на лични данни, търговска и
професионална тайна и на достъп до дело, следва да се преценява дали
създадените в българското законодателство разпоредби (чл.77 ПАС и
чл.31 ЗА) преследват легитимни цели – защита на законови интереси чрез
използването на услугите на професионален адвокат (чл.47 ХОПЕС).
Следва да се прецени дали разпоредбите от българското законодателство
за неограничен достъп до адвокати по всички дела, е пропорционално на
принципа за защита на лични данни (ОРЗД и чл.7-8 ХОПЕС).
60. В подобен смисъл са Решение от 4 юли 2023 г, Meta Platforms Inc. и др.
срещу Bundeskartellamt, C-252/21, ECLI:EU:C:2023:537, т. 138 и Решение
от 12 септември 2024 г., HTB Neunte Immobilien Portfolio geschlossene
Investment UG & Co. KG и Ökorenta Neue Energien Ökostabil IV
geschlossene Investment GmbH & Co. KG срещу Müller
Rechtsanwaltsgesellschaft mbH и др, съединени дела C-17/22 и С-18/22.
61. Ако разпоредбата на чл.77, ал.3 ПАС и чл.31 ЗА се приложи без да се
зачита ОРЗД, тогава за страните по конкретното дело ще възникне
правото на обезщетение по чл. 82 от ОРЗД. Материално отговорно лице,
което дължи обезщетение ще бъде съда, в качеството му на
администратор на лични данни, както и лицето, което е получило данни.
Отделният съдия, не би трябвало да дължи обезщетение, поради
наличието на функционен имунитет. Съдът ще бъде изправен пред
задължението си да предостави достъп по реда на чл.77, ал.3 ПАС и чл.31
ЗА на всеки адвокат, доколкото това съществува в закона и не е
установено неговото несъответствие с Правото на ЕС. От друга страна,
прилагайки националния закон, съдът дължи обезщетение, тъй като е
предоставил лични данни на трето лице в нарушение на принципа за
конфиденциалност.
62. С оглед гарантиране на Върховенство на закона, противоречието между
интересите на адвоката, неговия клиент, принципът за защита на личните
данни, изисква тълкуване на понятието на справедлив съдебен процес по
смисъла на чл.47 ХОПЕС и независим съд по чл.19 ДЕС.
63. Отделно от това трябва да се защитават интересите на адвоката, за да се
запознае с делото, преди да поеме защитата. В този смисъл, за съда не е
18
ясно дали ОРЗД и чл.7-8 ХОПЕС регламентират задължение, лицето,
което не е страна по делото или представител, да доказва правен интерес
за достъп до това дело. Достъп до дела за лица, които не са част от
делото, следва ли да се осъществява общо и абстрактно, както е в
разглежданата национална разпоредба, или във всеки един от случаите
лицето трябва да доказва правен интерес, който да се преценява от съда
съобразно фактите по конкретното дело.
64. Към този момент националната правна разпоредба не изисква адвокат да
доказва правен интерес за достъп до друго дело.
65. За съда не е ясно дали трябва да се изиска съгласието на страните по
конкретно дело, за да се предоставяни на достъп до това дело на адвокат,
който не е представител по това дело (чл.6, пар.1, б. „а“ ОРЗД).
66. Отговорите на поставените по-долу въпроси са необходими по делото,
тъй като съдът следва да се произнесе по молбата на адв. Вътев, защото
ищецът категорично възразява срещу това право на адв. Вътев с оглед
защитата на личните му данни. Налице е спор между страните по делото
и трето лице, който следва да се реши от запитващата юрисдикция, тъй
като тя е компетентна по спора. Съдът не действа като административен
орган, тъй като едната от страните оспорва правото на адв. Вътев за
достъп до дело, а същевременно национална разпоредба задължава
запитващия съд да постанови своя съдебен акт. Ето защо настоящия съд
има функциите на юрисдикция по смисъла на чл.267 ДФЕС.
67. Съдът не може да постанови своя акт като се аргументира, че
националната разпоредба противоречи на ЕС и откаже да я приложи.
Националната съдебна практика не познава инструмент - да не приложи
национална разпоредба, защото счита, че противоречи на Общностното
право, без за това да отправи преюдициално запитване и да му бъде
отговорено от СЕС. Още повече, когато националният съд, когато
приложи директно Правото на ЕС, но без да отправи за това
преюдициално запитване, се образува прокурорска проверка срещу
съдията (прокурорска преписка № 17516/2024 г. по описа на Софийска
градска прокуратура).
68. С отговаряне на поставените въпроси съдът иска да установи дали
национална правна разпоредба противоречи на Съюзното право. Без
отговор на тези въпроси съдът не може да постанови акт по спорния
19
между страните въпрос, който да не е в съответствие с Правото на ЕС.
Налице е съдебен контрол върху молбата на адв. Вътев, както и спорът от
ищеца за това същият да има неограничен достъп до делото, при все че
не е страна или процесуален представител. Това обуславя необходимост
от запитването и отговор на поставените въпроси.
69. С оглед изложените съображения, произнасянето на настоящия съдебен
състав за достъпа на адв. Вътев до делото следва да се спре на основание
чл.631, ал.1 ГПК вр. чл. 267, пар. 1 ДФЕС до произнасяне на Съда на
Европейския съюз по посочените в диапозитивната част на
определението въпроси за тълкуването на това право.
70. Така мотивиран, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
1. ОТПРАВЯ до Съда на Европейския съюз следните преюдициални
въпроси, на основание чл.267 ДФЕС и чл. 629 ГПК:
1. чл.19, пар. ДЕС вр. чл.47 ХОПЕС, изискването за независим и
безпристрастен съд, следва ли да се тълкува в смисъл, че всички съдии от ЕС
следва да спазват единни минимални хармонизирани етични стандарти за
поведение и в частност принципът за защитата на данните –
конфиденциалност и професионална тайна. Членове 5 и 6 от Регламент (ЕС)
2016/679 трябва ли да се тълкуват в смисъл, че тези разпоредби се прилагат за
дейността на съдилищата и другите съдебни органи при обработването на
лични данни.
2. Принципът за защита на личните данни, ОРЗД, член 6, параграф 1,
буква в) и параграф 3 от ОРЗД вр. чл.47 във вр. чл. 7-8 от ХОПЕС следва
ли да се тълкуват в смисъл, че допуска адвокат, който не е представител на
страна по конкретно дело, да има неограничен достъп до това дело, само на
основание, че е адвокат.
4. чл.6, пар. 1, б. „а“ от ОРЗД вр. чл.47 ХОПЕС във вр. чл. 7-8 от ХОПЕС
следва ли да се тълкуват в смисъл, че винаги е необходимо съгласие от всички
страни по делото за предоставянето на достъп до това дела на лице, което не е
страна или адвокати по това дело.
5. чл.19 ДЕС и чл.47 ХОПЕС следва ли да се тълкуват в смисъл, че е
20
допустимо да се образува дисциплинарно производство спрямо магистрат,
който е предоставил достъп до конкретно дело на лице, което не е страна или
адвокат по това дело:
a) преди обявяване, че национална разпоредба противоречи с Правото на ЕС
b) след обявяване, че национална разпоредба противоречи с Правото на ЕС
6. чл.19 ДЕС, ОРЗД и Принципът за предимство на Правото на ЕС следва
ли да се тълкуват в смисъл, че национален съд може да откаже да изпълни
указания на горе-стоящ национален съд, който съд дава задължителни
указания по прилагането на национална разпоредба, в случай, че първият
национален съд счита, че национална правна уредба противоречи на
Общностното право, доколкото е възможно, а ако това не е възможно да
остави без приложение указанията на горестоящия съд.
2. СПИРА производството по гражданско дело № 20231110169807 по
описа за 2023 година на Софийския районен съд в частта за
произнасянето на за достъпа до делото на адв. Вътев, до постановяване
на отговор на въпросите по-горе или прекратяване на производството от
Съда на Европейския съюз, на основание чл.631 ГПК.
3. ПРЕПИС от определението да се изпрати на Съда на Европейския
съюз.
4. ПРЕПИС от определението да се връчи на страните по делото чрез
техните процесуални представители.
5. ДЕЛОТО да се докладва на съдия – докладчик при постъпване на
книжа и всеки месец, след справка в e-Curia и публичната част на сайта
СЕС.
6. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване, на
основание чл.631 ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
21