№ 12
гр. Ловеч, 16.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в публично заседание на десети
януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ГЕОРГИ Б. ХРИСТОВ
при участието на секретаря ТАТЯНКА Д. ГАВАЗОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ Б. ХРИСТОВ Административно
наказателно дело № 20224310200797 по описа за 2022 година
Производство по реда чл.59 и сл. от ЗАНН, във връзка с чл.189, ал.8 от ЗДвП.
С електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано
техническо средство – серия К, № 6268558 на ОД на МВР Ловеч е наложено на В. Л. П. от
с.***, област *******, административно наказание на основание чл.182, ал.4, във връзка с
чл.189, ал.4 от ЗДвП – глоба в размер на 200 лева, за нарушение на чл.21, ал.2, във връзка с
чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Недоволен от електронния фиш останал жалбоподателят П., който чрез адвокат Й. Я.
от АК ******* го е обжалвал и моли електронния фиш да бъде отменен изцяло, като
неправилен и незаконосъобразно издаден. В жалбата изтъква, че липсва издаден на
основание чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. на МВР протокол, а същият
освен, че е официален свидетелстващ документ, то е и гаранция, че процедурата по
установяване на нарушението е законосъобразна и прозрачна. Изложени са подробни
съображения в тази насока. На следващо място в жалбата се сочи, че ЕФ е издаден при
допуснати съществени процесуални нарушения, свързани с регламентите по чл.42 и чл.57 от
ЗАНН. Уточнява, че в издадения ЕФ липсва описание на фактическата обстановка. Оспорва
и дадената правна квалификация на нарушението, като изтъква, че чл.21, ал.2 и чл.21, ал.1
от ЗДвП имат самостоятелно и взаимноизключващо се приложно поле, тъй като въвеждат
отделни правила за поведение. Счита това също за съществено процесуално нарушение при
издаването на оспорвания ЕФ и същевременно достатъчно, нарушение, което не може да
бъде санирано при съдебното му обжалване, поради което е достатъчно и самостоятелно
основание за отмяна на фиша. Изтъква и липсата на други задължителни реквизити на
обжалвания фиш, а именно : подлежи ли фишът на обжалване, в какъв срок и пред кой
орган. Счита, че по този начин е било ограничено правото му на защита, поради което е
1
самостоятелно правно основание за отмяна на фиша.
Претендира на жалбоподателя да бъдат присъдени всички направени по делото
разноски.
В съдебното заседание, редовно призован, чрез процесуалния се представител
адвокат Я., жалбоподателят П. не се явява. Не се явява и процесуалният му представител.
Въззиваемата страна, редовно призовани, не изпращат представител и не изразяват
становище по делото. В съпроводителното писмо, с което са изпратили на съда
административнонаказателната преписка /л.13/ са направили на основание чл.63, ал.4 от
ЗАНН възражение за прекомерност в случай, че жалбата бъде уважена и се претендират от
жалбоподателя разноски по делото.
От събраните по делото писмени и веществени доказателства, както и от изложеното
в жалбата, съдът прие за установена следната фактическа обстановка :
Службите за контрол на пътното движение при ОД на МВР Ловеч разполагали с
преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и
комуникации тип ARH CAM S1, № 11743с0. Системата работела засичайки превишена за
съответния пътен участък скорост на участник в пътното движение, като го заснемала и на
видеоклип. След това, в полицейското управление се преглеждали видеозаписите и се
установявали марките на автомобилите и техните регистрационни номера, след което се
правела и справка за собствениците им с оглед установяване и налагане на санкции на
нарушителите.
На 07.07.2022 г., в 06:35 часа, на път ІІ-35, при км.38+844, в землището на гр.Ловеч,
системата за контрол на скоростта засякла и заснела движещ се в посока гр.Плевен със
скорост от 88 км/ч товарен автомобил. Видно от схемата за организация на пътното
движение /л.30 от делото/, в този участък от пътя имало въведено със знак В26 ограничение
на скоростта от 60 км/час.
По-късно записите от системата за контрол на скоростта били прегледани от
служители на сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР Ловеч, които от видеоклипа, на
който било заснето нарушението /л.17/ установили, че засечената в 06:35 часа на 07.07.2022
г. скорост от 88 км/час (след приспаднатия толеранс от 3 % в полза на водача наказуемата
скорост била изчислена на 85 км/ч) била от товарен автомобил „Скания П 320” с рег.№ РВ
1261 КС.
След справка в централната база данни на КАТ /л.22/ било установено, че собственик
на автомобила е „*” ООД – с.***, област *******, представлявано от управителите В.Й.Я. и
И.А.А. /справка от Търговския регистър л.23-24/.
Въз основа на така констатираното нарушение, на 08.07.2022 г. /справка на л.19 от
делото/ срещу В.Й.Я. от с.***, област ******* бил издаден електронен фиш серия К, №
6116786 /л.18/, който му бил връчен на 04.08.2022 година. В.Я. представил декларация по
чл.189, ал.5 от ЗДвП, в която посочил, че във въпросния ден и час автомобилът е бил
2
управляван от В. Л. П., като представил и копие от СУМПС на същия /л.26/. В резултат на
посоченото в декларацията, на 18.08.2022 г. от ОД на МВР Ловеч издали ЕФ № 6268558
/л.20/ срещу В. Л. П. от с.***, област *******, в качеството му на ползвател на товарния
автомобил. Във фиша наказващият орган приел, че е нарушена разпоредбата на чл.21, ал.2,
във връзка с чл.21, ал.1 от ЗДвП и за което, на основание чл.189, ал.4, във връзка с чл.182,
ал.4 от ЗДвП наложил на В. П. санкция глоба, в размер на 200 лева. В обстоятелствената
част на електронния фиш било посочено, че нарушението е извършено от П. при условията
на повторност, в едногодишен срок от влизане в сила на ЕФ серия К, № 5598183.
Видно от приложената по делото разписка /л.27/, електронният фиш е бил връчен на
жалбоподателя П. на 28.09.2022 година.
По делото липсват данни на основание чл.189, ал.5, изр.2-ро от ЗДвП жалбоподателят
П. да е представил писмена декларация за друго лице, което да е управлявало автомобила в
деня на нарушението.
Липсват данни и за представено писмено възражение по чл.189, ал.6 от ЗДвП.
От тази фактическа обстановка и разглеждайки жалбата от правна страна съдът прие
следното :
Жалбата е подадена в срока по чл.189, ал.8, изр.2-ро от ЗДвП, видно от пощенското
клеймо на л.8 от делото, подадена е също така от надлежна страна, доколкото В. П. е
визиран като адресат на оспорвания електронен фиш, поради което е допустима.
Неоснователно и категорично не може да бъде споделено наведеното с жалбата
възражение за това дали електронният фиш подлежи на обжалване, пред кого и в какъв
срок.
На първо място, в разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП липсва посочен като
задължителен такъв реквизит на ЕФ. Ясно в разпоредбата на чл.189, ал.8 от ЗДвП е разписан
реда по който електронните фишове могат да бъдат обжалвани и това става чрез съответната
териториална структура на МВР, която е издала фиша (а тази структура изрично е посочена
в ЕФ), като при получаване на жалбата от териториалната структура на МВР са длъжни
служебно да я изпратят на съответния районен съд, ведно с цялата
административнонаказателна преписка.
От друга страна - легална дефиниция на понятието „електронен фиш” се съдържа в §
1 от ДР на ЗАНН, която дефиниция е възпроизведена и в § 6, т.63 от ДР на ЗДвП и съгласно
които ЕФ е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител,
създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и
обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства. От това следва, че
електронния фиш е своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции. В
тази връзка, съгласно изложеното в мотивите на Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г.
по т.д. № 1/2013 г. на ВАС - Общо събрание на колегиите, ЕФ се приравнява едновременно
към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие (чл.189, ал.11 от ЗДвП), но
не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. От това следва, че
3
изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП,
регламентирани подробно в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш. От
гледна точка на адресатите електронния фиш е акт със санкционно значение, поради което
като вид държавна принуда чрез него се възлагат неблагоприятни последици на адресата от
имуществен характер. Именно с оглед на тази своя характеристика при издаването на
електронния фиш намира проява общия принцип, че административнонаказателната
отговорност не може да бъде обоснована чрез разширително тълкуване или чрез тълкуване
по аналогия - чл.46, ал.3 от ЗНО. Ето защо и доводите на жалбоподателя относно липсата на
реквизит пред кого и в какъв срок може да се обжалва ЕФ са неоснователни. Приложимостта
на ЗАНН е посочена единствено при обжалването на електронните фишове – аргумент от
разпоредбата на чл.189, ал.8 от ЗДвП.
Неоснователни са и аргументите в жалбата, че липсва протокола–приложение към
чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. на МВР. Такъв е представен с
административнонаказателната преписка /л.28/ за деня 07.07.2022 година. От протокола
става ясно, че пътният участък на който е била измерена скоростта от автомобила
управляван от жалбоподателя е бил контролиран за времето от 05:30 до 07:30 часа, като
установените от системата нарушения на скоростния режим за този период са били общо 41
броя. Необходимо е да се отбележи, че протоколът съдържа всички предвидени в Наредбата
реквизити. Посочен е режимът на измерване – стационарен, който факт се установява и с
представената снимка на разположението на техническото средство /л.29/, отразено е, че
съсистемата е работела в режим „П“ – приближаващ, по какъвто начин е бил заснет и
управляваният от П. товарен автомобил, видно от вещественото доказателство на л.17 от
делото, посочен е и точният участък от пътя, който е бил контролиран от системата и който
съвпада изцяло с описаното в обстоятелствената част на фиша. Протоколът съдържа името и
подписа на служителя, който го е съставил, проверен е бил също така и от инспектор в
сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Ловеч.
За пълнота на изложението следва да бъде посочено, че скоростта е била засечена от
изправно и годно техническо средство. Автоматизираното техническо средство, с което е
била засечена скоростта на автомобила е било одобрено и сертифицирано. Видно от
удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 от 07.09.2017 г. на
Български институт по метрология /л.16/ и от протокол от проверка № 21-С-ИСИС от
13.07.2021 г. /л.15/, системата за контрол на скоростта е имала валидно издадено
удостоверение за одобрен тип средство за измерване, а също и е била преминала
първоначална и последваща проверка на годността, като е отговаряла на съответните
технически изисквания.
Фактите по делото съдът прие за установени изцяло въз основа на събраните писмени
доказателства, които кореспондират и с приложеното към делото веществено доказателство
– разпечатка от видеоклип /л.17/, заснет от видеосистемата за контрол на скоростния режим
ARH CAM S1, № 11743с0. На него ясно се вижда автомобила управляван от жалбоподателя
и регистрационния му номер, като фиксираната скорост е 88 км/час. След като бил
4
приспаднат толеранса от 3 % (допустима техническа грешка при измерването на скоростта)
е било изчислено превишаването на разрешената в конкретния пътен участък скорост с 25
км/час. Следва да се отбележи, че техническото средство, с което е засечена скоростта –
видеосистемата за контрол на скоростния режим ARH CAM S1, № 11743с0 е конструирана
така, че едновременно със засичането на скоростта, заснема и автомобила от която е. Така,
че ако автомобила не се е движел с превишена за конкретния участък скорост, то той е
нямало да бъде заснет, още повече, че жалбоподателят не ангажира доказателства, с които
убедително да оборва данните от вещественото доказателство.
Законосъобразно е била ангажирана административнонаказателната отговорност
именно на жалбоподателя В. Л. П., тъй като, както се посочи по-горе, е бил посочен от
законният представител на юридическото лице собственик на автомобила, като лицето,
което го е управлявало и съгласно нормата на чл.188, ал.2, предл.2-ро от ЗДвП му се налага
наказанието, предвидено за извършеното нарушение.
Ето защо, настоящият съдебен състав приема, че правилно наказващият орган е
преценил с оглед данните по преписката и събраните доказателства, че именно
жалбоподателят В. П. е лицето извършило описаното в електронния фиш нарушение на
чл.21, ал.2, във връзка с чл.21, ал.1 от ЗДвП. Предвид мястото на нарушението, което
попада извън населено място, както и обстоятелството, отразено в схемата за организация на
движението в пътния участък /л.30/, че скоростта на движение е ограничена с пътен знак и е
различна от посочената в чл.21, ал.1 от ЗДвП, правилно е квалифицирано нарушението като
такова по чл.21, ал.2 от ЗДвП, която разпоредба предвижда, че когато стойността на
скоростта, която не следва да се превишава (в случая 60 км/час), е различна от посочената в
ал.1 на чл.21 (90 км/час), това се сигнализира с пътен знак. Именно забраната да не
превишава въведеното с пътния знак ограничение е нарушил жалбоподателят и в този
смисъл дадената цифрова квалификация на нарушението е правилна. Поради това съдът не
споделя възражението и доводите в тази връзка относно неясното посочване на нарушената
законова разпоредба. Ясно е, че квалификацията на нарушението е по чл.21, ал.2 от ЗДвП,
като посочването на ал.1 от същата разпоредба е само привръзка, която доуточнява
определени елементи от състава на нарушението. Повторното изписване на чл.21 (чл.21,
ал.2, във връзка с чл.21, ал.1 от ЗДвП) е по-скоро проявена непрецизна техника при
изписването на нарушената разпоредба от наказващия орган, но в никакъв случай не може
да бъде възприета като погрешно или неясно определена правна квалификация. Именно
поради тези съображения, настоящият съдебен състав не споделя също така и доводите на
жалбоподателя, че в комбинацията чл.21, ал.2, във връзка с ал.1 от ЗДвП са две
взаимноизключващи се правни норми. Конкретно разпоредбата на чл.21, ал.2 от ЗДвП
препраща към ал.1 от същия текст – когато стойността на скоростта, която не трябва да се
превишава, е различна от посочената в ал.1, това се сигнализира с пътен знак, т.е. елемент от
състава на нарушението по ал.2 на чл.21 е и превишението на някоя от стойностите на
разрешената максимална скорост, посочени в ал.1. Взаимноизключващи двете норми биха
били в хипотезата на отразена правна квалификация във вида чл.21, ал.1, във връзка с ал.2 от
5
ЗДвП, при липсата и на посочено в обстоятелствената част въведено конкретно ограничение
на разрешената скорост с пътен знак, но не такъв е настоящия случай.
При издаването на електронния фиш няма допуснати процесуални нарушения или
такива касаещи квалификацията на деянието, законовата разпоредба, която е нарушена,
както и административнонаказателната разпоредба, въз основа на която е наложена санкция
на жалбоподателя. Ясно е посочено, че електронния фиш се издава от ОД на МВР Ловеч, а
подпис на издателя му не се изисква, тъй като законът не предвижда такъв реквизит с оглед
и обстоятелството, че процедурата по чл.189, ал.4-11 от ЗДвП е облекчена за
санкционирането на този вид нарушения, в сравнение с тази по ЗАНН.
Предвид на изложеното съдът счита, че наказанието е законосъобразно наложено и
приема посочените във фиша фактически констатации за реално отразяващи случилото се.
Наложеното на жалбоподателя П. наказание е съгласно предвиденото в разпоредбата
на чл.182, ал.4 от ЗДвП - глоба в размер на 200 лева, която е в двоен размер, тъй като
нарушението е било извършено при условията на повторност. Този квалифициращ признак
на нарушението е посочен в обстоятелствената част на обжалвания ЕФ, като е отразено, че
нарушението е извършено в едногодишния срок от влизане в сила на ЕФ серия К №
5598183. В разпоредбата на § 6, т.33 от ДР на ЗДвП е дадена легална дефиниция на
„повторно“ нарушение за целите на закона, а именно : нарушението да е извършено в
едногодишен срок от влизане в сила на наказателното постановление (към него е приравнен
и ЕФ по силата на чл.189, ал.11 от ЗДвП), с което на нарушителя е наложено наказание за
същото по вид нарушение. Видно от представената по делото справка от АИС АНД от
сектор ПП при ОД на МВР Ловеч /л.40/ ЕФ серия К № 5598183 е бил издаден срещу
жалбоподателя П. от ОД на МВР Враца на 15.02.2022 г., връчен му е бил на 18.02.2022 г. и е
влязъл в сила на 07.03.2022 година. Т.е. нарушението предмет на разглеждане по
настоящето дело е било извършено от П. в едногодишния срок от влизане в сила на ЕФ
серия К № 5598183 на ОДМВР Враца.
Размерът на глобата е точно определен в закона, в случаят това е двойният размер на
санкцията предвидена в разпоредбата на чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП, поради което не може да
се обсъжда въпроса за намаляването , както и въпроса дали случая може да се приеме за
маловажен. Управлението на пътно превозно средство е дейност с повишен риск и една от
най-честите причини за настъпването на ПТП е именно движението с несъобразена или
превишена скорост.
Предвид на така изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че
обжалвания ЕФ серия К, № 6268558 е законосъобразно издаден и като такъв следва да бъде
потвърден.
При този изход на делото, наведената с жалбата претенция за присъждане на
направените по делото разноски следва да бъде оставена без уважение, като неоснователна,
още повече, че по делото не са ангажирани никакви доказателства за това, че инициирайки
настоящето производство жалбоподателят П. да е направил някакви разноски. Жалбата е
6
подадена от адвокат, за което е приложено и пълномощно по делото /л.6/, но няма данни В.
П. да е заплатил за тази услуга хонорар на адвокат Я.. В този смисъл постоянна и
непротиворечива е създадената съдебна практика, че на възстановяване подлежат само
действително сторените разноски, което обстоятелство подлежи на доказване, а в случая
такива доказателства не са ангажирани.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.2, т.5 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш за налагане на глоба серия К, № 6268558 на ОД на
МВР Ловеч, с който на В. Л. П. от с.***, област *******, ул*** *****, ЕГН : **********,
му е наложено административно наказание на основание чл.189, ал.4, във връзка с чл.182,
ал.4 от ЗДвП - глоба в размер на 200 лева, за нарушение на чл.21, ал.2, във връзка с чл.21,
ал.1 от ЗДвП, като ЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
Оставя без уважение претенцията на В. Л. П. от с.***, област *******, с горните
данни, за присъждане на направените по делото разноски, като неоснователна.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Ловеч в
14-дневен срок от съобщението до страните.
Съдия при Районен съд – Ловеч: _______________________
7