Решение по дело №2338/2021 на Районен съд - Русе

Номер на акта: 379
Дата: 14 април 2022 г.
Съдия: Мирослав Архангелов Йорданов
Дело: 20214520202338
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 5 ноември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 379
гр. Русе, 14.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Мирослав Арх. Йорданов
при участието на секретаря Наталия Ив. Тодорова
като разгледа докладваното от Мирослав Арх. Йорданов Административно
наказателно дело № 20214520202338 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е въз основа на жалба е жалба от “ЕМЦ ДИСТРИБЮШЪН”
ЕООД до Русенския районен съд против Наказателно постановление № 18-
2100003 / 07.10.2021 г. на директора на Дирекция “Инспекция по труда” -
гр.Русе, с което на дружеството на основание чл.413, ал.2 от КТ за нарушение
на чл.223 вр. с чл.2 от НАРЕДБА № 7 от 23.09.1999 г. за минималните
изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места
и при използване на работното оборудване вр. с чл.82, т.4 от НАРЕДБА №
8121з-647 от 1.10.2014 г. за правилата и нормите за пожарна безопасност при
експлоатация на обектите, на дружеството е наложена имуществена санкция в
размер на 2000 лева. Иска се от съда да отмени наказателното постановление,
поради неговата незаконосъобразност.
Административнонаказващият орган, изпраща представител, който
пледира жалбата да се остави без уважение и наказателното постановление да
се потвърди, като правилно и законосъобразно.
Русенската районна прокуратура редовно призована, не изпраща
представител и не взема отношение по случая.

Съдът, след преценка на събраните доказателства, приема за установено
1
следното:
Жалбата е подадена в срока на чл.59, ал.2 от ЗАНН и е допустима, а
разгледана по същество се явява неоснователна.

На 01.07.2021 г. Теодор Добромиров П. бил на работа в предприятие за
производство на метални изделия – стоманени и алуминиеви тръби и
профили, находящо се в гр.Русе, бул.“Тутракан“, № 100, стопанисвано от
“ЕМЦ ДИСТРИБЮШЪН” ЕООД. Около 11:40 часа П. започнал да отстранява
дъното на варел с помощта на оксижен. По време на тази операция се
получило възпламеняване, варела полетял във въздуха, като при падането си
ударил работника и запалил дрехите му. Впоследствие пламъците обхванали
цялото тяло на работника. Въпреки оказаната му първа помощ, в резултат на
получените изгаряния Т.П. починал. Във връзка с злополуката била
извършена проверка от служители на ДИТ, които приели, че дружеството не е
създало организация за осигуряване на пожарна безопасност в предприятието,
като е допуснал до огнева работа П., въпреки опасността от образуване на
експлозивни концентрации на пари и газове, тъй като варела служел за
съхранение на масла и емулсии. При тази констатация срещу дружеството
бил съставен АУАН, въз основа на който директора на Дирекция “Инспекция
по труда”-Русе издал атакуваното пред съда наказателното постановление.
Тази фактическа обстановка, съдът приема за установена от събраните в
хода на настоящото производство доказателства.
Съдът констатира, че при съставяне на АУАН и издаване на
наказателното постановление не е допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила, което да е предпоставка за отмяна на НП. Както в
АУАН, така и в НП наказващият орган е посочил, че разпоредбата от Кодекса
на труда, която е нарушена е чл.223, която обаче е отменена от 1992 г. Този
порок не води до съществено нарушаване на разпоредбите на чл. 42, ал.1, т.5
и чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН, тъй като с прецизно посочените други нарушени
разпоредби дружеството е разбрало, за какво нарушение е санкционирано и е
могло да реализира защита си, като е подало възражение по чл.44, ал.1 от
ЗАНН, а впоследствие и жалба пред съда срещу наказателното
постановление.
Според разпоредбата на чл. 2 от Наредба № 7 от 23.09.1999 г., за
минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на
работните места при използване работно оборудване, на работодателя е
възложено да осигури в пълнота прилагането на тези изисквания. Негово
задължение е да вземе всички необходими мерки за да създаде обективни и
пълноценни предпоставки за спазване на нормативните изисквания за
2
здравословни и безопасни условия на труд.
Съгласно чл. 82, т. 4 от Наредба № 8121з-647 от 01.10.2014 г., за
правилата и нормите на пожарна безопасност при експлоатация на обектите,
не се допуска извършване на огневи работи, когато в процеса на работа е
възможно образуване на експлозивоопасни концентрации на пари, газове или
горими прахове.
В конкретния случай, от събраните по делото доказателствата се
установява по категоричен начин, че състава на нарушението по чл. 2 от
Наредба № 7 от 23.09.1999 г., за минималните изисквания за здравословни и
безопасни условия на труд на работните места при използване работно
оборудване, вр. чл. 82, т. 4 от Наредба № 8121з-647 от 01.10.2014 г., за
правилата и нормите на пожарна безопасност при експлоатация на обектите е
осъществен от обективна страна от "ЕМЦ Дистрибюшън" ЕООД, тъй като на
01.07.2021 г., в качеството на работодател е допуснало работника П. да
извършва огневи работи – рязане с оксижен, въпреки възможното образуване
на експлозивоопасни концентрации на пари и газове.
Действително в предприятието има издадена Работна инструкция РИ-
05-05_01 „За експлоатация и безопасна работа на линия за тръби“, в чиято т.
2.6.8. е отразено, че за безопасното отстраняване на едното дъно на варел,
следва да се използва секач от цветни метали, като предварително се развие
капачката. В същото време обаче от показанията на свид. С.С. се установява,
че премахването на дъната на варелите винаги е ставало чрез използването на
оксижен и това е било известно на ръководството на предприятието.
Следователно действията, които е извършил работника П. довели да
трагичния инцидент, не са самоинициатива, а трайно създадена порочна
практика, известна на работодателя.
При така изложеното правилно наказващият орган се позовал на
нормата на чл. 413, ал. 2 от КТ като е наложил санкция ориентирана близо
към предвидения минимум.
Ето защо, обжалваното наказателно постановление е правилно и
законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото дружеството-жалбоподател следва да заплати
на ИА „Главна инспекция на труда“ сумата от 120 лева, представляваща
разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
3
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 18-2100003 /
07.10.2021 г. на директора на Дирекция “Инспекция по труда” - гр.Русе.

ОСЪЖДА “ЕМЦ ДИСТРИБЮШЪН” ЕООД с ЕИК ********* да
заплати на ИА „Главна инспекция на труда“ сумата от 120 лева,
представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му
пред Административен съд гр.Русе.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
4