Р Е Ш Е Н И Е
№ 107/27.01.2020 година, град Бургас
Административен съд – Бургас,
на четиринадесети януари две хиляди и двадесета година в открито заседание в
следния състав:
СЪДИЯ: Веселин Енчев
при секретар Г.С.,
разгледа адм. дело № 2078/2019 година
Производството е по глава десета раздел І от АПК.
Образувано е по жалба от
„Мистик созо“ ООД с ЕИК ********* и адрес – град Созопол, улица „Капитан Петко войвода“
№ 28, ет. 2, представлявано от управителя А.З.Н. против заповед № ФК - 331 -
0342930/09.08.2019 година на началника на отдел „Оперативни дейности“, дирекция
„Оперативни дейности“ в главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП (лист 12
- 18).
Със заповедта на основание чл. 186 ал. 1 т. 1, буква „а“ от Закона за данък върху добавената
стойност (ЗДДС) е наложена принудителна административна мярка (ПАМ)
„запечатване на обект” за срок от 14 (четиринадесет) дни – за търговски обект „магазин
за облекло“, намиращ се в град Созопол, О.С., улица „Републиканска“ № 2,
стопанисван от жалбоподателя.
Жалбоподателят твърди, че заповедта е
незаконосъобразна, постановена при съществени нарушения на материалните и
процесуалните норми. Изтъква, че наложената принудителна административна мярка,
изразяваща се в запечатване на обекта не отговоря на целите на ПАМ, които са
закрепени в закона и по-специално на чл. 22 от ЗАНН. Поддържа, че налагането на
ПАМ за срок от 14 дни не е обосновано и в конкретния случай се засягат права и
интереси в по-голяма степен от необходимото, тъй като спирането на работния
процес в обекта би затруднило покриването на разходите за работни заплати,
разплащането с доставчици и наемодатели. Счита, че в заповедта са изложени
мотиви за налагане на принудителната административна мярка, които не
кореспондират с действителните факти и обстоятелства. Иска отмяна на заповедта.
Ответникът, чрез процесуален представител, изразява
становище за неоснователност на жалбата. Представя преписката. Претендира
разноски.
Жалбата е
процесуално допустима като подадена в срока по чл.149 ал.1 от АПК, във връзка с
чл.186 ал.4 от ЗДДС от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването.
Разгледана по
същество, жалбата е неоснователна.
На 24.07.2019
година, в 20:07 часа, в обекта, стопанисван от жалбоподателя, била извършена
проверка от служители от ТД – Бургас на НАП. При проверката от органите по
приходите била извършена контролна покупка на 1 брой дамска рокля на стойност
38,00 лева, заплатена в брой от проверяващия екип, като за извършената продажба
не била издадена фискална касова бележка от монтирано и работещо в обекта
фискално устройство, модел ELTRADE A1KL, ИН на ФУ: ED324282 и ФП № 44324282, нито ръчна
касова бележка от кочан с касови бележки при плащането на стоката. В хода на
проверката бил разпечатан дневен финансов отчет № 0000424 от 24.07.2019 година
от ФУ и КЛЕН от 24.07.2019 година от които било установено, че продажбата на
24.07.2019 година в 20:07 часа не е отразена като регистрирана чрез издаване на
фискален бон. За извършената проверка, в присъствието на търговеца, бил
съставен протокол сер. АА № 0342930/24.07.2019 година (лист 19 - 21). Същият
бил връчен срещу подпис на търговеца.
За установените
нарушения били съставени актове за установяване на административни нарушения
(лист 32 - 35).
На 09.08.2019
година, била издадена и заповедта, обжалвана по настоящото дело. Тази заповед,
търговецът, получил на 10.08.2019 година (лист 18).
При така
установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи.
Съобразно
разпоредбата на чл. 168 ал.1 от АПК, законосъобразността на оспорения
административен акт следва да бъде преценена на всички основания по чл.146 от АПК.
Заповедта
е издадена от компетентен орган с оглед нормата на чл.186 ал.3 от ЗДДС и
правомощията, предоставени му със заповед № ЗДУ- ОПР - 16/17.05.2018 година на
изпълнителния директор на Националната агенция по приходите (лист 36 - 37).
При
издаването на обжалваната заповед от административният орган не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила. Заповедта е издадена в писмена
форма и съдържа задължителните реквизити – наименование на органа, който я
издава, наименование на акта, адресат, разпоредителна част, определяща правата
и задълженията на адресата, начина и срока на изпълнение на ПАМ, срокът и реда
за обжалване и подпис на физическото лице, персонализиращо административния
орган.
Съгласно
чл. 186 ал. 3 от ЗДДС, принудителната административна мярката се налага с
мотивирана заповед от орган по приходите или от оправомощено от него длъжностно
лице. От тази правна норма следва изводът, че заповедта, издадена по този ред,
в качеството й на индивидуален административен акт, следва да отговаря на
всички законови изисквания по чл. 59 от АПК. Съгласно чл. 59 ал. 2 т. 4 от АПК,
административният акт следва да съдържа фактическите и правни основания за
неговото издаване, каквито подробно са изложени в заповедта.
В
случая е налице материалноправната предпоставка за налагане на ПАМ. Съгласно
приложимата материалноправна разпоредба от ЗДДС, принудителната административна
мярка „запечатване на обект“ за срок до един месец, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се
прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен
документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. За
налагане на ПАМ е достатъчно констатирано нарушение, каквото в случая е налице
– констатирано е, че за
извършена покупка на стоки не е издаден дължимия фискален бон, поради което и при наличие предпоставките на чл. 186 ал.
1 от ЗДДС, органът е длъжен да издаде заповед за прилагане на ПАМ, независимо
от предвидените глоби или имуществени санкции. Заповедта е мотивирана именно с
наличие предпоставките за прилагане на ПАМ – нарушение на реда за отчитане продажбите
в търговския обект, като ирелевантен е факта, дали има издадено
наказателното постановление и дали то е влязло в сила, тъй като това не е
предвидено от законодателя, като предпоставка за налагане на ПАМ.
Административният
орган – при налагането на ПАМ – действа в условията на обвързана компетентност
и при наличие на установено нарушение, той няма възможност за избор да наложи
или не ПАМ, а е длъжен да го направи.
В разпоредбата на чл. 186 ал. 1 от ЗДДС е
предвидена възможност, принудителната административна мярка запечатване на
обект да се прилага за срок до един месец. В случая запечатването на търговския
обект е постановено за срок от 14 (четиринадесет) дни, който период е близък до
средно предвидения в разпоредбата. В заповедта са изложени мотиви по отношение
на продължителността на срока на наложената ПАМ, като административният орган е
посочил целите, които иска да бъдат постигнати с налагането, а именно
преустановяване на незаконосъобразните практики в обекта, необходимото време за
създаване на нормална организация за отчитане на дейността на търговеца, както
и с цел промяна в начина на извършване на дейността в конкретния обект, като
прекият резултат е правилно отчитане на оборота от продажби, а индеректният
недопускане на вреда за фиска.
В конкретния случай, съдът счита, че превантивната
и възпираща цели, търсени със срока на наложената ПАМ, биха били постигнати от
администрацията. Съдът приема, че ПАМ с продължителността, посочена в
заповедта, е достатъчна за защита на охраняваните от Наредбата обществени
отношения.
Жалбоподателят не оспорва установените факти, че за
извършената продажба не е издаден фискален бон, а по делото е представен
протокол за извършената проверка, който – при пълнота на реквизитите си - се
ползва с материална доказателствена сила
по силата на чл. 50 ал.1 от ДОПК, като обвързва съда с обстоятелствата,
установени с него. Този протокол съдържа реквизитите по чл. 50 ал.2 от ДОПК, а
съдържанието и авторството му не са оспорени от жалбоподателя в производството.
Затова следва да бъде кредитиран.
Доводите за несъразмерност на мярката спрямо
естеството на нарушението – основни в цялата жалба - не могат да бъдат
споделени. Както сам отбелязва жалбоподателя, дейността на търговския обект, по
отношение на който е наложена ПАМ, има сезонен характер, а предварителното
изпълнение на заповедта е било спряно от друг състав на АдмС – Бургас с
определение № 1707/14.08.2019 година по адм.д. № 1929/2019 година (лист 7 -
10). Т. е. в разгара на туристическия сезон дружеството е продължило да упражнява
дейността си в магазина и не е било възпрепятствано от преустановителната мярка
на приходната администрация. Доколкото, обаче, нарушение е установено и в
условията на обвързана компетентност органите на НАП са длъжни да наложат ПАМ,
настоящият състав приема, че към момента на издаването са били налице
нормативните предпоставки за нея, че не са надхвърлени разумните срокове за
въздействие върху адресата на мярката и че в този си вид – въпреки всичкo - тя би постигнала търсения превантивен ефект,
дори и след края на активния туристически сезон и при липса на данни за работа
на търговския обект към момента.
С оглед на изложеното, жалбата, като неоснователна, следва да се отхвърли.
Изходът от оспорването обуславя възлагането на разноските по делото върху
жалбоподателя. От страна на ответника своевременно е поискано присъждане на
юрисконсултско възнаграждение и такова се дължи. Предвид правната сложност на
спора, на основание чл. 78 ал.8 от ГПК във връзка с чл. 37 от Закона за
правната помощ и чл. 25 ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ,
жалбоподателят следва да заплати на Националната агенция за приходите (в чиято
структура е органа - ответник) разноски в размер на 150 (сто и петдесет) лева,
дължимо юрисконсултско възнаграждение.
Затова, на основание чл.172 ал.2 от АПК съдът
Р Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Мистик созо“ ООД с ЕИК
********* и адрес – град Созопол, улица „Капитан Петко Войвода“ № 28, ет. 2,
против заповед № ФК - 331 - 0342930/09.08.2019 година на началника на отдел
„Оперативни дейности“, дирекция „Оперативни дейности“ в главна дирекция
„Фискален контрол“ в ЦУ на НАП.
ОСЪЖДА „Мистик созо“ ООД с ЕИК ********* и адрес – град Созопол, улица
„Капитан Петко войвода“ № 28, ет. 2 да заплати на Националната агенция за
приходите сумата от 150 (сто и петдесет) лева – разноски.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен
административен съд в 14 -дневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: