Р Е Ш Е Н И Е
№ …
Гр.
София, 04.11.2019 г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 20 състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и пети септември две хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ:
ТАТЯНА КОСТАДИНОВА
при секретаря М. Симеонова, като разгледа т.д. № 1466/2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно
основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД.
Ищецът М.ц.З. ЕООД твърди, че на 28.04.2017 г. сключил с ответниците Е.И. ООД и К.Т. ЕООД договор за изпълнение на строително-монтажни работи (СМР), по силата на който платил възнаграждение в размер на 149 005,52 лв. От своя страна изпълнителите извършили само частично договорената работа, което било удостоверено в протокол. Тъй като ответниците заявили, че не могат да изпълнят останалата част от дейностите, ищецът развалил договора. Ето защо претендира от двамата ответници солидарно връщане на даденото по разваления договор, което надхвърля дължимото за за изпълнените и приети СМР и доставени материали възнаграждение, а именно – сумата от 98 209,76 лв. (вж. уточнителна молба от 02.10.2018 г.). Претендира законна лихва от предявяване на иска и разноски.
Ответникът Е.И. ООД АД оспорва иска при твърдението, че не е налице солидарно задължение за изпълнителите, а напротив – уговорено било изрично, че всички рискове и отговорността за изпълнение на възложената работа се поемат от другия изпълнител. Наред с това твърди, че е било обективно невъзможно да извърши инсталиране на виниловата настилка, тъй като вторият изпълнител (ответникът К.Т. ЕООД) не е изпълнил нему вмененото задължение за доставянето й. Ответникът твърди още, че всички получени по договора суми са били незабавно превеждани по сметката на втория изпълнител К.Т. ЕООД. Ето защо моли съда да отхвърли предявения срещу него иск. Не претендира разноски. Възразява за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение.
Ответникът К.Т. ЕООД не взема становище по иска.
Съдът, като съобрази събраните
доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:
Установява се, че на 28.04.2017 г. между ищеца като възложител и ответниците като изпълнители е сключен договор за СМР, по силата на който изпълнителите са поели задължение да изпълнят строително-монтажни и довършителни работи във връзка с доставка и монтаж на винилова настилка, а ищецът - да заплати възнаграждение в общ размер от 176 616,90 лв. без ДДС. На 12.06.2017 г. е сключен анекс към договора, съгласно който е договорено извършването на доставка и монтаж на перваз срещу възнаграждение в размер на 18 508,80 лв. с ДДС. Ищецът е заплатил на един от изпълнителите – Е.И.ЕООД възнаграждение в общ размер от 178 806,62 лв. с ДДС (149 005,52 лв. без ДДС) съгласно представените три броя фактури и платежни нареждания.
От заключението на съдебно-техническата експертиза се установява, че изпълнените по договора строително-монтажни работи и доставените за тяхното изпълнение материали са на обща стойност 50 797,33 лв. без ДДС. Вещото лице е посочило кои строително-монтажни дейности са останали неизпълнени и какво е дължимото за тях възнаграждение, определено съгласно уговорените в договора цени (вж. таблица 1 към СТЕ). Изводите на вещото лице се потвърждават и от показанията на разпитания свидетел Добрев.
При тези факти съдът намира, че в полза на ищеца е възникнало правото да развали договора за СМР – налице е неизпълнение на съществена част от договора и не се установяват обективни причини, попречили на точното доставяне на договорения резултат. Съдът приема, че ищецът е упражнил правото на разваляне с исковата молба, защото няма данни по-ранно да е изпратено предупреждение и изявление в изискуемата съгласно чл. 87, ал. 1, изр. 2 ЗЗД (представените протоколи за установяване видовете и количествата изпълнени СМР не съдържат волеизявление за разваляне). Тъй като в хода на настоящия процес безрезултатно е изтекъл срок, подходящ за изпълнение на неизпълнените работи по смисъла на чл. 87, ал. 1, изр. 1 ЗЗД, то към момента на устните състезания при условията на чл. 235, ал. 3 ГПК съдът приема, че договорът е надлежно развален.
Това означава, че в полза на ищеца е възникнало вземане за връщане на даденото на отпаднало основание – същият следва да получи частта от възнаграждението, заплатена от него за изпълнение на неизпълнените СМР, чието изпълнение вече не се дължи поради разваляне на договора. Спорен е въпросът дали връщане на даденото се дължи от двамата ответници-изпълнители солидарно или само от един от тях и от кого. За отговор на този въпрос съдът съобрази следното:
С процесния договор е поето солидарно задължение на двамата изпълнители за извършване на договорените СМР. Това следва от поемането на общо задължение по смисъла на чл. 304 ТЗ. Действително, в чл. 1.2. и 1.3 се съдържат уговорки относно изпълнението на част от възложеното само от единия изпълнител и поемането на „рисковете и отговорността“ относно изпълнението само от единия изпълнител. Това обаче не съставлява „уговорено друго“ по смисъла на чл. 304 ТЗ, тъй като от цялостното тълкуване на договора е видно, че тези разпоредби имат значение във вътрешните отношения между солидарните длъжници. Дори да се приеме, че с разпоредбата на чл. 1.3. от договора е въведена индивидуална отговорност само за К.Т. ЕООД, то тя в случая е неприложима – тя има отношение към отговорността за лошо изпълнение и дължимата във връзка с това гаранция (разпоредбата на чл. 1.3. следва да се тълкува през призмата на чл. 43-45 от договора).
Наличието на солидарна отговорност за изпълнение на СМР обаче е ирелевантно за определяне на пасивната материална легитимация в настоящия случай, тъй като предмет на процесното вземане не е изпълнение на каквото и да е договорно задължение – нито за реално изпълнение, нито за компенсаторно обезщетение, нито за обезщетение за вредите от лошото изпълнение (в които случаи ответниците биха отговаряли солидарно като солидарно задължени за самото реално изпълнение). Ищецът претендира не реално изпълнение на солидарно поетия дълг, а връщане на даденото по един развален договор. Налице е следователно извъндоговорен източник на задължение (договорът е развален с обратна сила) и уговорките за солидарна отговорност, съдържащи се в договора, са неприложими (те за изгубили своето действие с разваляне на договора). Връщане на дадено по разваления договор се дължи само от този, който е получил „даденото“ по чл. 55, ал. 1 ЗЗД, дори да е договорено солидарно задължение за реално изпълнение. Това следва от целта на реституцията при разваляне на договора - да се отстрани неоснователното обогатяване, което би се получило от задържане на престацията. Затова длъжник може да е само този, който се е обогатил, т.е. който е получил престацията. В този смисъл е и съдебната практика (вж. напр. Определение № 275/13.05.2014 г. по ч. гр. д. № 2450/2014 г. на ВКС, ГК, І Г.О., Определение № 620/12.07.2013 г. по т. д. № 44/2013 г. на ВКС, ТК., І Т.О.).
В настоящия случай няма спор, че авансовото плащане е извършено в полза на единия изпълнител, а именно Е.И. ООД. Впрочем това е изрично уговорено и в договора – съгласно чл. 15 плащането се извършва по банковата сметка на Е.И. ООД (видно от вписания в платежните нареждания IBAN, ***). Ето защо този, който дължи връщане, е получилият плащането, а обстоятелството, че той веднага е превел сумата на другия изпълнител (явяващ се във вътрешните им отношения негов подизпълнител съгласно показанията на свидетеля Добрев), е напълно непротивопоставимо на ищеца. Това е въпрос на вътрешни отношения между двамата ответници – спрямо ищеца получилият „нещо“ на отпаднало основание е само Е.И. ООД.
Поради изложеното искът следва да бъде уважен само спрямо първия ответник. Относно размера му съдът съобрази следното:
От представените три броя платежни нареждания е видно, че ищецът е заплатил сумата от 178 806,62 лв., а съгласно заключението на СТЕ стойността на изпълненото е 60 956,80 лв. с ДДС. Това сочи, че подлежащата на връщане сума надхвърля исковата (вещото лице е посочило като подлежаща на връщане сума в размер на 98 208,19 лв., но тази стойност е формирана при сравнение на платеното и дължимото за изпълнените СМР без ДДС; при този начин на изчисление на практика не е отчетен реалният размер на платената сума от 178 806,62 лв.; ето защо, макар съгласно СТЕ разликата между платеното и изпълненото да е с 1,57 лв. по-малка от исковата сума, на ищеца следва да се присъди целия претендиран размер, тъй като по същество той е по-малък от реално дължимия.).
По разноските:
Ответникът Е.И. ООД следва да заплати на ищеца разноски в размер на 3928,39 лв. държавна такса (само за иска, останал за разглеждане след уточненията), 300 лв. депозит за СТЕ и 4579 лв. адвокатско възнаграждение. Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно, тъй като то не надхвърля значително минимума, установен в чл. 7, ал. 2 от Наредба 1/2004 г. и съответства на извършените процесуални действия по доказване по почин на ищеца.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Е.И.ЕООД, ЕИК ********, да заплати на М.ц.З. ЕООД, ЕИК ********, на основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД сумата от 98 209,76 лв., представляваща подлежащо на връщане възнаграждение, платено авансово по договор за изработка от 28.04.2017 г., който е развален, ведно със законната лихва от 11.07.2018 г. до погасяването, както и на основание чл. 78, ал. 3 и 4 ГПК сумата от 8807,39 лв. разноски.
ОТХВЪРЛЯ предявения от М.ц.З. ЕООД, ЕИК ********, срещу К.Т. ЕООД, ЕИК********, иск за солидарното му осъждане на основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД да заплати сумата от 98 209,76 лв., представляваща авансово платено възнаграждение по договор за изработка от 28.04.2017 г.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: