№ 9953
гр. София, 12.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 72 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Б. СТ. Ш. СТАВРУ
при участието на секретаря Ю. АСП. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от Б. СТ. Ш. СТАВРУ Гражданско дело №
20221110166262 по описа за 2022 година
Ищецът „П. П. М.“ ООД, ЕИК ...., гр. София, .... е предявил иск за признаване за установено,
че ответникът И. К. Г., ЕГН **********, гр. София, ...., дължи сумата 1724.80 лв.,
представляваща вземане по прехвърлен му с джиро запис на заповед издаден на 5.5.2020 г. в
полза на Мъни Плюс М. ЕАД, ведно със законна лихва за период от 14.02.2022 г. до
изплащане на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 7391/22 г. на СРС, 72 състав. Твърди се в исковата молба, че на
5.5.2020 г. ответникът издал в полза на „Мъни Плюс М.“ ООД запис на заповед, като
издателят се задължил безусловно и неотменяемо да плати на дружеството или на негова
заповед на предявяване посочената сума в размер на 1724.80 лв. Записът на заповед бил
предявен за плащане, удостоверено с подписа и собственоръчното изписване на имената от
страна на длъжника. На 28.10.2021 г. поемателят „Мъни Плюс М.“ ООД прехвърлил на
ищеца всички права по процесния запис на заповед. С оглед липсата на плащане, ищецът
претендира да се установи непогасеното му вземане за главница в размер на 1724.80 лв.,
ведно със законната лихва до окончателното изплащане на вземането, както и да му се
присъдят разноските в заповедното и исковото производство.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, с който оспорва изцяло
предявения иск. Твърди, че записът на запис бил издаден във връзка с договор за заем
сключен с „Мъни Плюс М.“ ООД на 5.5.2020 г. и след покана на заемодателя, платил на
„Мъни Плюс М.“ ООД на 26.02.2021 г. сумата от 1794.80 лв. по посочена в поканата
банкова сметка. Моли за отхвърляне на иска.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
1
Предмет на производството e иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 535 ТЗ за
установяване съществуването в полза на ищеца на вземане за сума дължима по запис на
заповед, прехвърлен му чрез джиро.
За основателността на иска ищецът следва пълно и главно да докаже следните
обстоятелства: валиден запис на заповед, съдържащ реквизитите по чл. 535 ТЗ, прехвърлен
му чрез джиро, както и че същият удостоверява в негова полза изискуемо вземане срещу
ответника. Предвид въведената от ответника кауза, същият следва да докаже облигационно
отношение между страните – договор за заем, по което е върнал заемната сума.
Записът на заповед, на който ищецът основава вземането си, е абстрактна сделка, по силата
на която издателят се задължава безусловно да заплати съответната сума на посоченото в
записа лице. Основанието за плащане не е елемент от съдържанието и не е условие за
действителност на ефекта. За да е годен да породи обективираното в него парично
задължение, той следва да съдържа изискуемите от закона реквизити.
От приетите по делото доказателства се установява, че ответникът издал запис на заповед
на 5.5.2020 г. в полза на Мъни Плюс М. ООД за сумата от 1724.80 лева, платим на
предявяване. Процесният запис на заповед съдържа всички изискуеми от закона реквизити –
чл. 535 ТЗ, т.е. същият е редовен от външна страна и представлява валиден менителничен
ефект. Видно от отбелязването, записът на заповед е предявен на 30.11.2020 г., с което е
настъпила изискуемостта на вземането. С оглед изложеното, представеният менителничен
ефект установява годно за изпълнение вземане – установено по основание и размер, чиято
изискуемост е настъпила. От отбелязването на гърба на ценната книга се установява и че тя
е надлежно прехвърлена с джиро в полза на „П. П. М.“ ООД, който така е придобил правата
по нея.
Макар обаче менителничното правоотношение да е абстрактно, често то възниква за да
служи като обезпечение на вземане, произтичащо от каузално правоотношение. В този
случай основанието за възникване на задължението предполага наличието и на валидно
облигационно правоотношение, във връзка с което е издаден записът на заповед, като
страната която е въвела твърдението за наличието на съпътстващи менителничния ефект
каузални отношения, за гарантиране изпълнението на които е издаден, следва да установи и
тях.
В случая с отговора ответникът е въвел твърдение за наличието на връзка между процесния
запис на заповед и възникнало между него и джиранта каузално правоотношение по договор
за заем от 5.5.2020 г.
По делото е представено Приложение 1 към договор за заем № 10101639 между Мъни Плюс
М. ООД и ответника за сумата от 1200 лв., платима на 8 седмични вноски, всяка по 215.60
лв., с последен падеж 25.8.2020 лв. и общ размер на кредита 1724.80 лв. С покана от
24.2.2021 г. Мъни Плюс М. ООД уведомил И. К. Г., че не е изпълнил задължението си по
договор за заем №10101639 от 5.5.2020 г. в размер на 1724.80 лв. и го поканил да плати
дължимата към тази дата сума от 1794.80 лв. Видно от платежно нареждане, на 26.2.2021 г.
ответникът платил на Мъни Плюс М. ООД сумата от 1794.80 лв. дължима по договор за
заем от 5.5.2020 г.
2
При тези данни може да се направи категоричен извод, че процесният запис на заповед е
издаден с цел обезпечаване задължението на издателя му по договор за заем. След като
задължението по договора за заем е погасено, такова се явява и вземането по записа на
заповед, издаден за гарантирането му.
С оглед на горното, исковата претенция е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Относно разноските:
При този изход на делото ищецът няма право на разноски.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „П. П. М.“ ООД, ЕИК ...., гр. София, .... иск с правно основание
чл. 422 ГПК, вр. чл. 535 ТЗ, за признаване за установено, че И. К. Г., ЕГН **********, гр.
София, ...., дължи сумата 1724.80 лв., представляваща вземане по прехвърлен с джиро запис
на заповед издаден на 5.5.2020 г. в полза на Мъни Плюс М. ЕАД, ведно със законна лихва за
период от 14.02.2022 г. до изплащане на вземането, за което е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 7391/22 г. на СРС, 72
състав.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3