Решение по дело №149/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. чл. 118, ал. 1 и ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Образувано е по жалба от „ЕСТРЕЯ БГ“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. Варна, представлявано от управителя С. И., срещу Решение № 2153-03-179 от 02.12.2024 г. на Директора на ТП на НОИ Варна, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Задължителни предписания № ЗД-1-03-01720585/11.10.2024 г. на гл. инспектор по осигуряването в ТП на НОИ Варна по чл. 108, ал. 1, т. 3 КСО, дадени към Констативен протокол № КВ-5-03-01720580/11.10.2024 г. от контролен орган на ТП на НОИ – Варна, за заличаване на данните, подадени от дружеството по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО по отношение на шест лица.

С жалбата се настоява, че оспореният акт е незаконосъобразен на всички основания по чл. 146 АПК. Сочи се, че решението не съдържа никакви мотиви, на основание на които следва да бъдат заличени данните за лицата. Твърди се, че при проверката не са установени нередности при осигуряването на лицата, оспорващото дружество е водило съвестно счетоводството и документацията си, наетите лица са упражнявали трудова дейност, а длъжностното лице С. не е извършила задълбочен анализ на представените документи. Според оспорващия няма как да бъдат заличени данните по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО, т.к. посочените в предписанията лица са извършвали трудова дейност, при възникнало право на осигурително плащане и при липса на материалноправна пречка за получаване на плащането – по арг. от чл. 114 КСО. Искането е да се отмени оспореното решение.

Ответникът - Директорът на ТП на НОИ Варна, чрез процесуалния си представител юриск. И. Г., поддържа становище за неоснователност и необоснованост на жалбата и на претенциите на оспорващия за присъждане на разноски, като искането е да се отхвърли жалбата. Настоява се, че оспореното решение е издадено от компетентен орган. Изтъква се, че в Регистъра на трудовите договори за лицата са подадени данни с код корекция 2 – „когато се заличава подадено преди това уведомление“, за сключени от оспорващия трудови договори с посочените в задължителните предписани шест лица. Сочи се, че в изисканото и приобщено към настоящото производство адм. д. № 1819/2023 г. на АдмС – Варна се съдържат доказателства относно неупражняването реално на трудова дейност от посочените в задължителните предписания шест лица. В хода на устните състезания се поддържат изложените доводи и направените искания, като се отправя и искане съдът да има предвид адм. д. № 304/2025 г. на АдмС – Варна, което е относно възстановяване на вноските за платени данъци и осигуровки по предходните задължителни предписания. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съобразявайки посочените от оспорващия основания, изразените становища на страните и фактите, които се извеждат от събраните по делото доказателства, както и с оглед на разпоредбата на чл. 168 АПК, определяща обхвата на съдебната проверка, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е допустима. Същата е подадена от лице, с правен интерес от оспорването - адресат на акта, а и е насочена срещу подлежащ на оспорване индивидуален административен акт – арг. чл. 118, ал. 1 КСО. Подадената на 10.01.2025 г. жалба (предвид клеймото на пощенския плик – л. 5 от делото) е в законоустановения 14-дневен срок, съгласно чл. 118, ал. 1 КСО, считано от съобщаването на акта на 08.01.2025 г. (известие за доставяне л. 4 от адм. пр.)

Производството по издаване на оспорения акт е започнато служебно по повод получен сигнал с изх. № 1042-03-282/04.10.2024 г. от сектор „КП-1“ относно подадено заявление за отпускане на парично обезщетение за безработица от Н. Г. Г., [ЕГН], и е за уточняване основанието за подаване на данни по чл. 5, ал. 4 КСО.

Установеното при проверката е обективирано в Констативен протокол № КВ-5-03-01720580/11.10.2024 г., съставен от контролен орган на ТП на НОИ – Варна, а именно: При извършена проверка на осигурителя „ЕСТРЕЯ БГ“ ООД, приключила с Констативен протокол № КП-5-03-01379497/15.06.2023 г. е установено, че лицата реално не са упражнявали дейност, т.е. не подлежат на осигуряване по чл. 10, ал. 1 КСО и нямат качеството на осигурени лица, като са издадени Задължителни предписания № ЗД-1-03-0138087/19.06.2023 г. за заличаване на данните по чл. 5, ал. 4 КСО до 30.04.2023 г., включително; Жалбата срещу процесните предписания е отхвърлена с Решение № 1671 от 28.11.2023 г. на АдмС – Варна, като съдебният акт е оставен в сила с Решение № 9088 от 23.07.2024 г. на Върховния административен съд (ВАС); Извършено е служебно заличаване на данните по чл. 5, ал. 4 КСО – Справка № 1042-03-102#66/27.08.2024 г.; От осигурителя е продължило подаването на данни по чл. 5, ал. 4 за следните лица:

1. Н. Г. Г. [ЕГН] - Трудовото правоотношение на лицето е прекратено, считано от 24.09.2024 г. Служебно заличени данни по чл. 5, ал. 4 КСО за периода 01.05.2022 г. - 30.04.2023 г. Неоснователно продължаване на подаване на данни по чл. 5, ал. 4 КСО за периода 01.05.2023 г. - 30.09.2023 г. за обезщетение по чл. 50-51 КСО и за периода 01.10.2023 г. - 31.08.2024 г. с данни за обезщетение по чл. 53 КСО.

2. П. Б. Д. [ЕГН] - Трудовото правоотношение на лицето е прекрачено, считано от 20.07.2024 г. Служебно заличени данни по чл. 5, ал. 4 КСО за периода 24.01.2022 г. - 30.04.2023 г. Неоснователно продължаване на подаване на данни по чл. 5, ал. 4 КСО за периода 01.05.2023 г. - 29.07.2023 г. за обезщетение по чл. 50-51 КСО и за периода 30.07.2023 г. - 19.07.2024 г. с данни за обезщетение по чл. 53 КСО.

3. М. Г. С. [ЕГН] - Трудовото правоотношение на лицето е прекратено, считано от 02.10.2023 г. Служебно заличени данни по чл. 5, ал. 4 КСО за периода 01.05.2021 г. - 30.04.2023 г. Неоснователно продължаване на подаване на данни по чл. 5, ал. 4 КСО за периода 01.05.2023 г. - 11.09.2023 г. за обезщетение по чл. 53 КСО и от 12.09.2023 г. - 30.09.2023 г. с данни за неплатен отпуск зачетен за осигурителен стаж.

4. И. В. Р. [ЕГН] - с непрекратено трудово правоотношение. Служебно заличени данни по чл. 5, ал. 4 КСО за периода 15.11.2022 г. - 30.04.2023 г. Неоснователно продължаване на подаване на данни по чл. 5, ал. 4 КСО за периода 01.05.2023 г. - 14.04.2024 г. за обезщетение по чл. 50-51 КСО и за периода 15.04.2024 г. – 31.08.2024 г. с данни за обезщетение по чл. 53 КСО.

5. М. Д. Н. [ЕГН] - с непрекратено трудово правоотношение. Служебно заличени данни по чл. 5, ал. 4 КСО за периода 01.08.2022 г. – 30.04.2023 г. Неоснователно продължаване иа подаване на данни по чл. 5, ал. 4 КСО за периода 01.05.2023 г. - 13.01.2024 г. за обезщетение по чл. 50-51 КСО и за периода 14.01.2024 г. - 31.08.2024 г. с данни за обезщетение по чл. 53 КСО.

6. И. Б. Й. [ЕГН] - Трудовото правоотношение на лицето е прекратено, считано от 12.02.2024 г. Служебно заличени данни по чл. 5, ал. 4 КСО за периода 01.08.2022 г. - 30.04.2023 г. Неоснователно продължаване на подаване на данни по чл. 5, ал. 4 КСО за периода 01.05.2023 г. - 04.01.2024 г. за обезщетение по чл. 50-51 КСО и за периода 05.01.2024 г. - 11.02.2024 г. с данни за обезщетение по чл. 53 КСО.

Въз основа на установеното в предходната проверка, че лицата реално не са упражнявали дейност, поради което не подлежат на осигуряване по чл. 10, aл. 1 КСО, тъй като нямат качеството на осигурени лица по смисъла на § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО, контролният орган при ТП на НОИ Варна приема, че не е следвало от „Естрея БГ“ ООД да продължи подаването по реда на чл. 5, ал. 4 КСО на данни за обезщетения, съответно по чл. чл. 50-51 и чл. 53 КСО за тези лица.

Със Задължителни предписания № ЗД-1-03-01720585/11.10.2024 г., издадени от главен инспектор по приходите при ТП на НОИ Варна на основание чл. 108, ал. 1, т. 3 КСО, е задължено „ЕСТРЕЯ“ ООД, в срок 15 работни дни от получаването, да заличи данните, подадени по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО за:

1.Н. Г. Г., [ЕГН], за периода от 01-05-2023 до 31-08-2024, с вид осигурен 01, декларация образец № 1;

2. П. Б. Д., [ЕГН], за периода от 01-05-2023 до 19-07-2024, с вид осигурен 01, декларация образец № 1;

3. М. Г. С., [ЕГН], за периода от 01-05-2023 до 30.09.2023, с вид осигурен 01, декларация образец № 1;

4. И. В. Р., [ЕГН], за периода от 01-05-2023 до 31-08-2024, с вид осигурен 01, декларация образец № 1;

5. М. Д. Н., [ЕГН], за периода от 01-05-2023 до 31-08-2023, с вид осигурен 01, декларация образец № 1;

6. И. Б. Й., [ЕГН], за периода от 01-05-2023 до 11-02-2024, с вид осигурен 01, декларация образец № 1;

Като мотиви контролният орган на ТП на НОИ – Варна сочи, че подадените данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО след извършена проверка, приключила с Констативен протокол № КП-5-03-01379497/15.06.2023 г., при което е установено, че лицата реално не са упражнявали дейност, т.е. не подлежат на осигуряване по чл. 10, ал. 1 КСО и нямат качеството на осигурени лица по смисъла на § 1, ал.1, т. 3 ДР КСО, като са издадени и задължителни предписания № ЗД-1-03-01380871/19.06.2023 г. за заличаване на данни по чл. 5, ал. 4 КСО до 30.04.2023 г., включително и Решение № 9088/23.07.2024 г. на ВАС.

Процесните задължителни предписания са връчени на оспорващото дружество на 17.10.2024 г. – л. 9 от адм. пр., като на 30.10.2024 г., в 14-дневния срок за оспорването им, „ЕСТРЕЯ БГ“ ООД подава жалба срещу тях, със съдържание, идентично с жалбата до съда.

С Решение № 2153-03-179/02.12.2024 г. на Директора на ТП на НОИ – Варна е отхвърлена жалбата от „ЕСТРЕЯ БГ“ ООД срещу процесните задължителни предписания. Прието е, че от материалите, съдържащи се в административната преписка се установява, че лицата, посочени в задължителните предписания не са извършвали реално трудова дейност по сключените трудови правоотношения с „ЕСТРЕЯ БГ“ ООД и същите нямат качеството на осигурени лица, като административният орган се позовава на съдебното решение на АдмС – Варна по адм. д. № 1819/2023 г., потвърдено с решение на ВАС по адм. д. № 785/2024 г. Допълнително се сочи, че за 6-те лица в Регистъра на трудовите договори са подадени данни с код корекция 2 – „когато се заличава подадено преди това уведомление“, т.е. подадените уведомления за заличаване на подадени преди това уведомления за сключени от дружеството трудови договори с тези лица.

Въз основа на така установените по делото факти, съдът приема от правна страна следното:

Обжалваното решение е издадено от компетентен орган, съгласно чл. 117, ал. 3, вр. ал. 1, т. 3 КСО – Директора на ТП на НОИ Варна, и в предвидената в чл. 117, ал. 3, изречение първо КСО форма – мотивирано решение, като съдържа всички задължителни реквизити, съгласно чл. 59, ал. 2 АПК. Спазен е регламентираният срок за произнасяне, като с решението си Директорът на ТП на НОИ Варна е разрешен по същество отнесеният до него въпрос, съобразно нормата на чл. 117, ал. 3 КСО.

Установява се наличието на съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които обосноват отмяна на оспорения акт.

От една страна, обжалваното решение е постановено при неизясняване на всички факти и обстоятелства от значение за случая, без да е извършено служебно събиране, проверка и преценка на допустими, относими и необходими доказателства, т.е. административното производство не е проведено съобразно изискванията на чл. 35 и чл. 36 АПК.

Правомощията на контролните органи по чл. 107 КСО са регламентирани в чл. 108, ал. 1 КСО и в чл. 4, ал. 1 от Инструкция № 1 от 03.04.2015 г. за реда и начина за осъществяване на контролно-ревизионна дейност на контролните органи на Националния осигурителен институт /Инструкция № 1/. Съгласно чл. 108, ал. 1, т. 3 КСО контролните органи на Националния осигурителен институт при изпълнение на служебните си задължения: дават задължителни предписания за спазване на разпоредбите по държавното обществено осигуряване и дейността, възложена на Националния осигурителен институт.

По аргумент от чл. 10, ал. 1 КСО осигуряването се счита за възникнало от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 и 4а и за който са внесени или дължими осигурителните вноски. Налице е и легална дефиниция на понятието "осигурено лице", като съгласно § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО, осигурено лице е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Осигуряването на лицето, което е започнало трудова дейност съгласно чл. 10, продължава и през периодите по чл. 9, ал. 2, т. 1 - 3 и 5. Лице, за което не е доказано, че е извършвало трудова дейност, не може да има качеството осигурено лице независимо дали за него са подавани данни в НАП, дори и в случаите на внасяни осигурителни вноски. Извършването на трудова дейност е изискуема от закона материалноправна предпоставка за възникване на осигурителното правоотношение, като е необходимо реално да бъде престирана работната сила.

Оспорваните задължителни предписания са издадени на основание чл. 108, ал. 1, т. 3 КСО и се свеждат до необходимостта от заличаване на подадената информацията по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО в декларация обр. 1 по отношение на 6-те лица.

Съгласно чл. 4, ал. 1, т. 2, т. 3 от Инструкция № 1 при извършване на ревизии и проверки контролните органи имат право: да изискват необходимите документи, данни, сведения, справки, декларации, обяснения и други носители на информация, свързани със спазване на осигурителното законодателство, сключените договори с изпълнителите на дейността по профилактика и рехабилитация и нормативните актове във връзка с медицинската експертиза на временната неработоспособност; да изискват от физическите лица, включително едноличните търговци, и юридическите лица и техните поделения да декларират платежните си сметки в страната и в чужбина, както и да предоставят документи, свързани с упражняваната трудова и стопанска дейност.

В случая контролният орган не е осигурил участието на 6-те лица в административното производство по установяване при проверката на осигурителя дали тези лица притежават качеството на осигурени лица/извършват трудова дейност на лицата. От друга страна, в процесното по делото административно производство липсва самостоятелно установяване дали въпросните 6 лица са осигурени лица по смисъла на КСО, респ. дали са полагали труд.

В производството по издаване на задължителните предписания, с които се задължава осигурителят да заличи подадените данни по чл. 5, ал. 4, ал. 1 КСО на посочени като осигурени лица, включително в производството по оспорването на въпросните предписания, тези лица се явяват пряко и непосредствено засегнати, доколкото ще търпят последиците от заличаване на осигурителните им данни. Провеждането и приключването на контролното производство с участието само на осигурителя поставя в риск правата на осигуреното лице и следва на последното да се осигури възможност да защити собствените си осигурителни права.

Гореизложеното сочи на извод за допуснато нарушение на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 АПК – не е предоставена възможност на всички страни да участват в процеса, да изразят становище по събраните доказателства, както и по предявените искания, както и да направят писмени искания и възражения. Така посоченото нарушение е съществено, т.к. ако бяха взели участие в административното производство лицата, спрямо които административният орган приема, че не са осъществявали трудова дейност за осигурителя, подал данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО, разрешението на органа би могло да бъде различно.

Обстоятелството, че за предходен период (до 30.04.2023 г.) за посочените лица служебно са заличени данните по чл. 5, ал. 4 КСО, на основание влязло в сила съдебно решение, с което е отхвърлена жалбата на „ЕСТРЕЯ БГ“ ООД срещу издадени задължителни предписания за заличаването на въпросните данни, поради липса на основания да се приеме, че лицата имат качеството на осигурени такива, не следва да се приема за достатъчно автоматично да обоснове неоснователност на подадените данни за осигуряване за следващи периоди на тези лица.

В случая както в Констативен протокол № КВ-5-03-01720580/11.10.2024 г., така и в Задължителните предписания № ЗД-1-03-01720585/11.10.2024 г. контролният орган при ТП на НОИ – Варна обосновава неоснователното подаване след 01.05.2023 г. на данни по чл. 5, ал. 4 КСО за въпросните 6 лица единствено с отбелязването на факта на служебно заличаване на данните по чл. 5, ал. 4 КСО за периода до 30.04.2023 г., предвид установеното в предишна проверка, че реално лицата не са упражнявали трудова дейност, т.е. не подлежат на осигуряване по чл. 10, ал. 1 КСО и не е следвало да се подават процесните данни. С решението си Директорът на ТП на НОИ Варна също се позовава на факта на заличаване на данните за лицата за предходния период, излагайки като допълнителен довод, че в Регистъра на трудовите договори за 6-те лица са подадени данни за заличаване на предходно подадени уведомления за сключени от „ЕСТРЕЯ БГ“ ООД трудови договори с тези лица. Липсват самостоятелни обосновани изводи за непритежаване качеството на „осигурени лица“ по отношение процесните по делото шест лица, чиито данни със задължителните предписания е указано на оспорващото дружество, че следва да се заличат. В обжалваното решение дори липсва позоваване на конкретни доказателства от административната преписка по предходните задължителни предписания, т.е. не са налице посочени такива фактически основания в корелация с приетото от ответника, поради което не следва съдът да „допълва“ мотивите на административния орган. При несъобразяване в случая с разпоредбата на чл. 35 АПК административният орган е постановил индивидуалния си административен акт без преди това да изясни фактите и обстоятелствата от значение за случая и да обсъди обясненията на заинтересованите граждани и организации, включително и без да предостави възможност да се направят възражения от заинтересованите страни. Не са събрани доказателства за релевантните факти и обстоятелства за случая, които доказателства да се проверят и преценят от административния орган, както изискват нормите на чл. 36, ал. 1 и ал. 3 АПК.

В подкрепа на направения извод за неизясняване на фактите и обстоятелствата по казуса следва да се отбележи и следното: В обжалваното решение са посочени датите, от които ответникът приема, че са прекратени трудовите договори на оспорващото дружество с всяко от четирите от 6-те лица, които дати са след периодите за които са подадени от оспорващия декларациите обр. 1 с данните по чл. 5, ал. 4 КСО. Освен това решението на Директора на ТП на НОИ Варна съдържа неясноти и противоречия. Органът възприема констатациите, обективирани в Констативен протокол № КВ-5-03-01720580/11.10.2024 г. за прекратени трудови правоотношения с четири от шестте лица, а едновременно с това се сочи, че в Регистъра на трудовите договори са подадени данни с код корекция 2 – „когато се заличава подадено преди това уведомление“ (по арг. от Приложение № 1 към Наредба № 5 от 29.12.2002 г. за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл. 62, ал. 5 от Кодекса на труда). Няма как паралелно да са подадените коригиращи уведомления за заличаване на подадени преди това уведомления за сключени от „ЕСТРЕЯ БГ“ ООД трудови договори с тези лица, и същевременно, че лицата са с прекратени трудови правоотношения с оспорващото дружество.

Следва да се отчете и фактът, че решението на съда, с което се потвърждава законосъобразността на задължителните предписания за заличаване на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО за 6-те лица - Решение № 1671 от 28.11.2023 г. по адм. д. № 1819/2023 г. на АдмС – Варна, е влязло в сила на 23.07.2024 г. (с оставянето му в сила с Решение № 9088 от 23.07.2024 г. по адм. д. № 785/2024 г. на ВАС). Тоест към момента на подаване на процесните по настоящото производство данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО за 6-те лица, които данни със задължителните предписания е разпоредено да се заличат, въпросът за законосъобразността на предходно дадените задължителни предписания не е бил окончателно разрешен.

Неотносими за настоящия спор са изложените от оспорващия и от ответника доводи във връзка с възстановяването впоследствие съответно на неоснователно получени и неоснователно платени осигурителни вноски.

Обжалваният акт, с който е отхвърлена жалбата на оспорващия срещу процесните задължителни предписания, е незаконосъобразен, като постановен при съществени нарушения на процесуалните правила, респ. налице е основанието по чл. 146, т. 3, във вр. с чл. 168, ал. 1 АПК за отмяната му. Административното производство в случая е започнато служебно, поради което не следва да се връща преписката на органа.

При този изход на спора право на разноски има оспорващият, но такива не се претендират.

На основание чл. 172, ал. 2 АПК, съдът

ОТМЕНЯ Решение № 2153-03-179 от 02.12.2024 г. на Директора на ТП на НОИ Варна, както и Задължителни предписания № ЗД-1-03-01720585/11.10.2024 г. на гл. инспектор по осигуряването в ТП на НОИ Варна.

Решението подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщението на страните.