Р Е Ш Е Н И Е
Гр.
К., 26.07.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД - К., трети
състав, в публично съдебно двадесет и шести юни две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: СТЕФАН СТОЙКОВ
при секретаря Д.М., като разгледа
докладваното от съдията гр. д. № 232 по описа на КРС за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по искова молба, предявена от П. А.П., в качеството си
на законен представител на малолетния А. М. С., с която иска изменение на
присъдената с влязло в сила решение № 253 от 30.11.2010 г., постановено по
гр.д. № 1124/2010 г. по описа на РС К. издръжка на детето А.М.С. от 100 на 200
лева, като бъде осъден ответника - М.В.С. да заплаща на малолетното дете, чрез
неговата майка и законен представител, месечна издръжка в размер на 200 лева,
считано от подаване на исковата молба, платима до 5-то число на месеца, за
който се дължи, ведно със законната лихва за забава, до настъпване на условия
за нейното изменение или отмяна.
Претендира
и присъждане на направените разноски.
Твърди,
че с посоченото решение на РС К. е прекратен бракът й с ответника, че са й
присъдени родителските права над роденото по време на брака дете, като е
определена издръжка в размер на 100 лева, която ответникът се е задължил да
заплаща на малолетния си син.
Твърди
се в исковата молба, че месечната издръжка за малолетното дете е в порядъка от
400 лева. Твърди се, че детето учи в пети клас на СУ „Д.П.Б.“ гр. К., при което
проявява интерес в областта на математиката и информатиката, което предполага
продължаване на обучението му в С. математическа гимназия, изискващо
допълнителни уроци по математика и по изучавания чужд език. Твърди се, че
детето иска да посещава редовно и часове по плуване. Изтъква се навлизането на
детето в тийнейджърска възраст, изискващо и допълнителни средства за облекло,
храна и съвременни средства за комуникация. Твърди се също така, че ответникът
е трудоспособен и няма задължения да издържа други лица. Твърди се, че
ответникът осъществява транспортна дейност, като регистриран търговец. Твърди
се, че ответникът не е проявявал интерес към детето си и не го е виждал за
период от осем години. Твърди се също така, че издръжката е изплащана редовно
само през първите няколко години след раздялата на съпрузите, а
впоследствие е била спряна, след което е
превеждана неритмично и непълно.
С
исковата молба се изтъква и изминалото време от определяне на издръжката, а
така също се твърди, че грижите за детето са поети от майката.
В
съдебно заседание законният представител на ищеца се явява лично и със
упълномощен представител – адвокат А.Т. от САК. Поддържат предявената
претенция. Ангажира писмени и гласни доказателства. В хода на устните
състезания упълномощеният представител иска цялостно уважаване на предявения
иск, като изтъква липсата на заинтересованост у ответника.
Ответникът
оспорва предявени иск, като го счита за основателен до сумата от 140 лева
месечна издръжка. Оспорва твърденията на ответника, като посочва, че майката е
ограничила възможностите му за контакт с детето. С временни материални
затруднения се обяснява неплащането на издръжка за определен период от време,
но се заявява готовност за изплащане на дължимото по заведеното изпълнително
производство. Твърди, че е прекратил дейността си като търговец.
Претендира
присъждане на разноски за разликата над сумата от 140 лева до 200 лева.
В
съдебно заседание ответникът не се явява. Представлява се от упълномощен
представител – адвокат Д.Д.. от САК. В хода на устните състезания поддържа
направеното в отговора искане за уважаване на иска до размер на издръжката от
140 лева, като посочва, че по-голям размер би затруднил значително ответника.
При
условията на чл. 15 от Закона за закрила на детето е изслушано малолетното дете
– ищец, в присъствие на представител на Д „СП“ К..
След
преценка на писмените и гласни доказателства, събрани в хода на производството
съдът намира следното от фактическа и правна страна.
Видно от
приложеното Решение № 253 от 30.11.2010 г., в сила от същата дата, постановено
по гр. д. № 310/2004 г. по описа на РС К.,
ответникът е възходящ роднина на непълнолетния
ищец, като със същия съдебен акт е осъден да му заплаща месечна издръжка в
размер на 100 лева /при разлика между цифровото и словесно изписване на сумата
настоящия съд приема, че става въпрос за словесно обозначената сума от 100
лева, на каквато основа е изчислена и дължимата ДТ за производството/.
Роднинската
връзка между ищеца и ответника се установи и от представеното удостоверение за
раждане на А.М.С..
От
изслушването на детето, както и от представения доклад на Дирекция „Социално
подпомагане” гр. К. се установи, че същото завършва пети клас на СУ „Д-р П.Б.“гр.
К. с добър успех и добри характеристични данни от педагогическа характеристика.
Детето проявява характерните за съвремието насоки и интереси, като посещава
уроци по отделни предмети. Детето посещава плувен комплекс в гр. С., стойността
на който е 80 лева месечно. Грижа за детето поема основно майката, подпомагана
от своите родители, както и от св. Н.Е., съжителствал с майката на семейни начала
до пролетта на 2019 г., и в същото време полагащ грижи както за роденото от
това съжителство дете – по-малък брат на А.М.С., така и за самият А..
Установи се от представените доказателства –
справка за получен годишен доход за майката, и трудов договор за ответника, че
майката получава месечен доход от трудово правоотношение в размер на 1 200
лева, докато ответникът е сключил трудов договор в началото на месел април 2019
г., с който е заел длъжност „стругар“ в „Т.Т.С.“ ООД гр. С. с договорено
минимално трудово възнаграждение от 560 лева, като регистрирания от ответника
търговски субект не развива дейност от доста години – справка от ТД на НАП С..
След
преценка на установените обстоятелства съдът намира, че претенцията на ищеца е частично
основателна.
Двамата
родители са задължени на основание чл. 125 от СК да се грижат за умственото,
нравственото и физическото развитие на детето, да му осигурят образование
според конкретните потребности, както и да осигурят възможност за задоволяване
на личните му имуществени нужди. Отглеждането и възпитанието на детето от
страна на майката определя необходимост бащата да бъде ангажиран финансово да
подпомага майката в полагането на тези ежедневни грижи, което определя
основателност на претенцията на майката.
В
конкретния случай няма да бъде подробно обсъждан въпроса дали се дължи
издръжка, като в тази насока законът еднозначно определя задължение за родителя
да издържа децата си, без значение дали са
малолетни или непълнолетни и това следва да бъде приоритет за всеки родител.
Основание за този извод е разпоредбата на чл. 143, ал. 2 от СК, определящ, че
се дължи издръжка на децата, независимо дали са работоспособни и дали могат да
се издържат от имуществото си.
Размера на
издръжката е определен в цитирания съдебен акт, с който са разрешени и
въпросите за упражняване на родителските права, като разпоредбата на чл. 150 от СК предвижда възможност за изменение на издръжката при промяна на
обстоятелствата, като съдът намира че е налице изменение в обстоятелствата, при
които е определен размера на издръжката в посочения съдебен акт, както с оглед
изминалото време – осем години и половина, предполагащо изменение на
икономическите условия, а така също и са изменени е конкретните нужди на лицето,
нуждаещо се от издръжка. Изменението на обстоятелствата личи и най-малко от
необходимостта размерът на издръжката да бъде приведен до размера
на минималната издръжка за едно дете, съгласно чл. 142, ал. 2 от СК, след като
минималната работна заплата за страната, считано от началото на настоящата
година е в размер на 560 лева – факт, ненуждаещ се от доказване и посочен в
доклада по делото.
Извън
това съдът намира, че от страна на ищеца не бяха ангажирани достатъчни
доказателства за цялостните материални нужди на родителя, отглеждащ малолетното
дете и понасящ основната тежест по неговото отглеждане и възпитание. Макар и да
не са налице доказателства за този пълен обем от разходи /съдът намира, че
принципно такова доказване е доста трудно или почти невъзможно/, необходими за
отглеждане на малолетно дете във възрастта на ищеца, то изхождайки от
доказаните нужди – посещение на плувен комплекс, както и несъмнено предстоящата
подготовка на ищеца за НВО след 7-ми клас, то нуждите от средства за нормално
отглеждане, съобразено и със съвременните тенденции и потребности на дете във
възрастта на ищеца, възлизат на не по-малко от 330 лева, като на ответника следва
да бъде възложено за заплащане малко повече от половината на тази сума, а
именно да заплаща месечна издръжка на
малолетното си дете – А.М.С. в размер на 170 лева. Основание да възложи на
ответника повече от половината сума е преди всичко схващането на съда, че
ответникът е неглижирал през доста дълъг период от време на родителските си
задължения, както отнасящи се до участие в процеса на възпитание и отглеждане,
така и да подпомага материално майката в тази дейност. Доколкото и към
настоящия момент ответникът не участва в отглеждане и възпитание на детето,
материалната му отговорност да издържа своя малолетен низходящ следва да бъде в
по-висока степен от отговорността на майката в тази насока.
Ангажираните
от ответника доказателства за получаван минимален доход не могат да бъдат
кредитирани от съда с доверие, след като същият заема длъжност, изискваща
специално образование и умения /техническа специалност, изискваща
специализирано средно образование/, съответно и предполагаща доход по-висок от
минимално допустимия, а така също и предвид отчитаните официално за страната
нива на средна работна заплата и нива на безработица.
Предвид
изложеното следва да бъде уважен иска на ищеца, като бъде изменен размера на
издръжката, изплащан от ответника ма малолетното си дете и бъде определен
месечен размер на дължимата издръжка от 170 лева, а в останалата част искът
следва да бъде отхвърлен до пълния размер на претенцията от 200 лева.
На
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по
сметка на КРС сумата от 100.80, представляваща дължимата държавна такса за производството,
определена като 4% от тригодишния размер на увеличението в дължимата издръжка.
На
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на ищеца следва да бъдат присъдени част от направените
разноски /общо в размер на 310 лева/, а именно сумата от 263.50 лева, определена съразмерно с
уважената част от иска.
На
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК и чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, на процесуалният
представител на ответника следва да бъдат присъдено възнаграждение в размер на
сумата от 45 лева, определено съразмерно с отхвърлената част от иска. За база
на адвокатското възнаграждение в случая е използван размера на договореното и
заплатено от ищеца адвокатско възнаграждение, доколкото при упълномощаване на
адвокат Д. от ответника за представителство по делото не е договорено и
изплатено нищо, а е посочено само чл. 38 от Закона за адвокатурата, предвиждащ
възможност за безплатно представителство и присъждане впоследствие на адвокатско
възнаграждение в размерите, предвидени в Наредба № 1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Принципът за справедливост изисква в конкретния
случай да се използва еднаква база за определяне на присъжданото обезщетение,
тъй като посочената наредба не определя възнаграждение по дела за издръжка, а
материалният интерес по делото – тригодишния размер на претенцията, предвижда
възнаграждение значително по-високо от договореното и изплатеното от ищеца в
случая и би било несправедливо за различно третиране на правата на страните да
получат предвиденото от закона обезщетение за направени разноски.
Следва да бъде допуснато предварително
изпълнение на решението, на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК, в частта за
присъдената издръжка.
Воден
от горното, съдът
Р Е Ш И
:
ИЗМЕНЯ размера на издръжката,
която М.В.С., ЕГН ********** следва да заплаща на малолетния А.М.С., ЕГН **********,
определена с Решение № 253, постановено по гр.д. № 1124/2010 г. по описа на РС К.,
в сила от 30.11.2010 г., като
ОСЪЖДА М.В.С., ЕГН **********, с адрес: ***,
да заплаща на малолетния А.М.С., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен
представител – П.А.П., ЕГН **********,*** месечна издръжка в размер на 170 /сто
и седемдесет/ лева, считано от предявяване на исковата молба – 01.04.2019 г.,
платима до 5-то число на месеца, за който се дължи, ведно със законната лихва
за забава, до настъпване на условия за нейното изменение или отмяна, като
отхвърля иска за размера над тази сума, до пълния размер на претенцията от 200
лева.
ОСЪЖДА М.В.С.,
ЕГН **********, с адрес: *** да заплати
по сметка на КРС сумата от 100.80 /сто лева и осемдесет стотинки/ лева,
представляваща дължимата държавна такса за производството.
ОСЪЖДА М.В.С., ЕГН **********, с
адрес: *** да заплати на П.А.П., ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 263.50
/двеста шестдесет и три лева и петдесет стотинки/ лева, представляваща
обезщетение за направените по делото разноски.
ОСЪЖДА П.А.П., ЕГН **********, с
адрес: *** да заплати на адвокат Д.П.Д.., ЕГН ********** сумата от 45
/четиридесет и пет/ лева, представляваща адвокатско възнаграждение, съразмерно
с отхвърлената част от иска.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок,
считано от получаването му пред С. окръжен съд.
Препис от решението да се изпрати
на страните чрез процесуалните им представители.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: