Номер 31714.10.2020 г.Град Русе
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – РусеТрети състав
На 09.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Мария Велкова
Членове:Галина Магардичиян
Боян Войков
Секретар:Недялка Неделчева
като разгледа докладваното от Мария Велкова Въззивно гражданско дело №
20204500500540 по описа за 2020 година
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от „Енерго- про продажби“, ЕИК ********* със седалище
гр.Варна чрез пълномощника адв. Е. К. от АК-Русе против решение №1017/ 24.07.2019 г.,
постановено по гр.д.№ 1261/2019 г. на Русенския районен съд, с което е уважен предявеният
от М. П. В. от гр.Русе иск с правно основание чл.124 от ГПК- за недължимост на сумата от
7513 лв., начислена по корекционна процедура ел. енергия за периода 03.10.2017 г.-
02.10.2018 г. Твърди се, че решението е незаконосъобразно поради неправилно приложение
на материалния закон по съображенията, изложени в жалбата. Претендира отмяна на
решението и постановяване на ново, с което искът бъде отхвърлен, както и присъждане на
направените разноски за производството.
Ответницата по жалбата М. П. В. счита жалбата за неоснователна по съображенията,
изложени в отговора по чл.263 от ГПК. Претендира разноски за производството.
След преценка на доводите на страните, доказателствата по делото и съобразно
правомощията си, визирани в чл.269 от ГПК, въззивният съд приема следното:
Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице, в законоустановения срок и
срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Производството е образувано по предявен от М. П. В. против жалбоподателя
отрицателен установителен иск с правно основание чл.124 от ГПК- за недължимост на
1
сумата от 7513.91 лв., начислена по корекционна процедура за периода 03.10.2017 г.-
02.10.2018 г.
Установено е, че М. П. В. /Ш./ е потребител за битови нужди на електроенергия за
недвижим имот, присъединен към електроснабдителната мрежа и същата е заплащала
периодично цената на доставената и отчетена ел. енергия. На 02.10.2018 г. е извършена
проверка на СТИ от служители на „Енергоразпределение- север“ АД- гр.Варна, за което е
съставен констативен протокол от същата дата, в отсъствието на абоната и подписан от
двама свидетели. В протокола е отразено, че СТИ е демонтирано при конкретно посочени
показания. Към момента на проверката и демонтирането СТИ е в срока на метрологична
годност.
На СТИ е извършена метрологична експертиза от БИМ, за което е съставен
констативен протокол, като при софтуерно четене е установена външна намеса в тарифната
схема на СТИ, наличие на преминала ел. енергия на тарифа 1.8.3, която не е визуализирана
на дисплея, както и че електромерът не съответства на техническите характеристики, което
е в резултат на неправомерно въздействие върху него. На база на тези констатации и
писмено становище от „ЕРП- север“ АД-Варна дружеството- жалбоподател е изчислило и
коригирало сметката на потребителя за доставена ел. енергия и издало фактура №
********** от 07.02.2019 г. на стойност 7513.91 лв.
Установено е също, че общото количество електроенергия- отчетено и неотчетено,
може да бъде пренесено към абоната, както и че стойността е определена чрез
разпределение на неотчетеното количество електтроенергия за два подпериода с различна
цена.
Изложените факти са установени въз основа на съвкупната преценка на събраните по
делото писмени доказателства, свидетелски показания, както и приетата по делото
експертиза.
С обжалваното решение първоинстанционният съд е уважил предявения иск по
съображения, че ответното дружество не е установило предпоставките за законосъобразно
осъществяване на корекционна процедура на сметката за потребление на ел. енергия в имота
на абоната.
Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.
Правилно първоинстанционният съд е приел, че в настоящото производство в
доказателствена тежест на ищеца е да установи само правния интерес от иска, а в тежест на
жалбоподателя е да установи вземането си по основание и размер.
В случая ответницата по жалбата е обосновала правният си интерес от иска с
наличието на извънсъдебен спор относно дължимостта на процесната сума, начислена на
2
абоната въз основа на проведена корекционна процедура, което е установено и с писмените
доказателства по делото. Предявеният иск е допустим и правилно е разгледан по същество.
При разглеждане на спора не са допуснати процесуални нарушения, правилно са
установени релевантните за спора факти и правилно е приложен материалния закон.
Безспорно е по делото, че се касае за облигационно правоотношение, породено от
договор за доставка на ел. енергия. Правоотношенията между страните са регулирани от ЗЕ
и създадените въз основа на законованата делегация по чл. 83, ал.1, т.6 от ЗЕ от ДКЕВР
Правила за измерване на количеството ел.енергия /ПИКЕЕ/,обн.ДВ, бр.98/12.11.2013 г.,отм.
с решение № 1500/06.02.2017 г. на ВАС на РБ, ДВ, бр.15/2017 г. с изключение на
разпоредбите на чл. 48-51 от ПИКЕЕ/.
Жалбоподателят е обосновал вземането си за процесната сума като дължима от
потребителя цена за доставена ел. енергия въз основа на осъществена корекционна
процедура, проведена по реда на чл.50 от ПИКЕЕ.
В настоящият случай не са установени предпоставките на чл.50 от ПИКЕЕ за корекция
на сметката на абоната. Съгласно цитираната норма корекция на сметка се извършва при
установяване на несъответствие между данните за параметрите на измервателната група и
въведените в информационната база данни за нея, водещо до неправилно изчисляване на
използваните от клиента количества ел.енергия, в който случай операторът на мрежата
коригира количествата ел.енергия като разлика между отчетеното количество и
преминалите количества ел.енергия за времето от допускане на грешката до установяването
й, но за период не по-дълъг от една година.
По делото е установено, че абонатът периодично е заплащал начислената ел. енергия,
отчетена от служителите на ответното дружество. Установено е също, че при извършване на
проверка от служители на „Енерго- про Мрежи“ е констатирано наличие на преминала ел.
енергия през тарифа 1.8.3. При извършената извънсъдебна експертиза от БИМ СТИ е
посочено количеството ел. енергия, установено в тази невизуализирана тарифа и е дадено
заключение, че същото не съответства на техническите характеристики. Посочените факти
са установени и с приетата по делото експертиза.
Правилно първоинстанционният съд е приел, че в патримониума на жалбоподателя не
е възникнало правото на едностранна корекция на сметките на потребителя за минал период,
тъй като не е установено осъществяването на предпоставките, визирани в чл.50 от ПИКЕЕ,
на която се позовава жалбоподателя. По делото не са релевирани доказателства въз основа
на които да се обоснове извод, че жалбоподателят реално е доставил фактурираното
количество ел. енергия.
Няма доказателства, които да установят момента на нарушаване на техническата
годност на СТИ. Липсват и правила, уреждащи методиката на преизчисляване на стойността
3
на ел. енергията в случай на установена техническа неизправност на СТИ, поради което не е
ясно на каква база е формирана цената.
Необходимо е пълно и главно доказване от страна на жалбоподателя, че реално е
доставено на абоната посоченото количество ел. енергия, за да се приеме, че е възниквало
вземане от корекция във фактурирания размер.
Не е налице установяване на точно количество реално потребена ел. енергия, нито
установяване на визираните в чл.50 от ПИКЕЕ предпоставки, поради което предявеният
отрицателен установителен иск за недължимост на процесната сума е основателен и
правилно е уважен.
Обжалваното решение не страда от наведените в жалбата пороци, същото е е правилно
и следва да се потвърди.
Съгласно чл.78 от ГПК разноските за въззивното производство са в тежест на
жалбоподателя. Ответницата по жалбата има право на направените от нея разноски в размер
на 700 лв., представляващи платено адв. възнаграждение съгласно представения договор за
правна защита.
По изложените съображения Русенският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №1017/ 24.07.2019 г., постановено по гр.д.№ 1261/2019 г.
на Русенския районен съд
ОСЪЖДА „ЕНЕРГО- ПРО ПРОДАЖБИ“ АД- гр.Варна да заплати на М. П. В. от
гр.Русе сумата в размер на 700 лв.-, представляваща направени разноски за въззивното
производство.
Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването му на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4