РЕШЕНИЕ
№ 2773/02.07.2020 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХХ състав, в открито
съдебно заседание, проведено на първи юни две хиляди и двадесета година,
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ОРЛИН ЧАРАКЧИЕВ
при участието
на секретаря Ани Динкова,
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело
№ 9325 по описа на съда за
2019 г.,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е образувано по искова
молба на Й.Т.Й., ЕГН **********, с адрес: *** срещу П.П.Ш., ЕГН **********, с адрес: ***, с която са предявени
обективно съединени искове, както следва:
по чл. 55, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД за връщане
на дадената на отпаднало основание по развален договор за поръчка сума от 8000,00 лева, ведно със законната
лихва от датата на подаване
на исковата молба до окончателното
плащане и иск по чл.92 от ЗЗД за заплащане на
сумата от 2400 лева, представляваща неустойка по чл.3 от сключено между
страните споразумение от 16.07.2018г.
В исковата молба са изложени твърдения,
че на 16.07.2018г. между страните е сключено споразумение, по силата на
което ищецът предал на ответника
сумата от 800 лева за участие
в онлайн търг за закупуване на
лек автомобил с тръжен номер № *, като същото служело
и като разписка за получената от
ответника сума. Съгласно споразумението датата на провеждане
на търга била 16.07.2018г. , като в случай, че същият
не бъде спечелен
от ответника, последният следвало да възстанови на
ищеца сумата от 8000 лева, ведно
с неустойка. След провеждане на търга
ответникът уведомил ищеца, че друг
купувач го е спечелил, като след това започнал
да се укрива.
На 08.10.2018г. ответникът признал, че не
може да възстанови
сумата. Уговорили си среща за
следващия ден, но той не
отишъл. Твърди се, че ответникът
е изпаднал в забава за връщане на
сумата от датата на провеждане
на търга. Съгласно чл.3 от споразумението се дължала неустойка в размер на 1 % на
ден от дължимата
сума, но не повече от
30 %, предвид което дължимата сума за неустойка била
2400 лева.
В законоустановения срок
особеният представител на ответника е депозирал писмен отговор на исковата
молба, с който оспорва исковете като неоснователни. Сочи, че липсват
доказателства за получаване и усвояване от страна на
ответника на процесната сума. Оспорва достоверността на представените с исковата молба разпечатки от вайбър
кореспонденция между страните.
В проведеното открито съдебно ищецът, чрез адв. Н.Т. уточнява, че между
страните е било налице мандатно правоотношение по договор за поръчка, който е
развален поради неизпълнение от страна на ответника, за което последният е
уведомен по вайбър и с обаждане телефон, а в условие на евентуалност и с
исковата молба.
В о.с.з. ответникът поддържа изразеното становище по спора, чрез
назначения от съда особен представител адв. М.А..
След
преценка на становищата на страните, събраните по делото доказателства,
по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия
закон, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
По делото е представен двустранно подписан писмен документ, наименован „споразумение“ *г. (л.5) със страни ищецът Й.Т.Й. и ответника П.П.Ш..
Съгласно чл. 1 ищецът предава на ответника 8000,00 лв. за да участва в търг
в САЩ през сайт **за закупуване на лек автомобил с
тръжен номер № ** на търг, който ще се проведе
16.07.2018 г., като изрично е посочено, че споразумението има сила на разписка
за предаване на сумата.
В чл. 2 страните са договорили възстановяване на сумата от 8000,00 лв. в
петдневен срок в случай, че търгът не бъде спечелен.
Съобразно договореното в чл. 3 в
случай на забава низправната страна се задължава да заплати неустойка в размер
на 1% от дадената сума за всеки просрочен ден, но не повече от 30 % сумата.
По делото е представена кореспонденция (л.6, л.10-14), която ищецът твърди
да е поддържал с ответника, чрез профилът му „N. Sf. P.“, регистриран в онлайн мобилно приложение за комуникация Вайбър..
Съгласно текста на кореспонденцията от 16.07.2018 г., в 23:59, ответникът е
изпратил текстово съобщение до ищеца, в смисъл че търгът е спечелен от други
лица.
На 11.09.2018 г. ищецът е изпратил тексово съобщение до ответника, с което
напомня на ответника за връщане на парична сума, а последният отговаря, че не е
забравил, но е депозирал сумата при човек, който ще се прибере на 27.09, но
който обещал да измисли начин много по-рано да ги предаде чрез негов довереник.
Съгласно кореспонденцията от 08.10.2018 г ищецът е изпратил съобщение до
ответника, че последният не си вдига телефона, а имат сметки за оправяне. В
отговор ответникът сочи, че се срамува от положението до което се е докарал,
както и че не може да възстанови сумата на един път. Моли за вариант да работи
на минимале комисион, а останалата част да дава за погасяване на дъжлимото, на
което ищеът отказва.
Други релевантни за делото доказателства не са събрани.
Съдът, въз основа на
така установеното от фактическа страна, прави следните правни изводи:
За успешното доказване
на исковите претенции в тежест на ищеца е пълно и
главно да установи следните правнорелевантни факти, от които
се ползва – 1) валидно възникнала облигационна
връзка по договор за поръчка, по силата на
което ответникът се е задължил да извърши от свое име и за сметка на ищеца
възложените му действия по закупуване на онлайн търг на лек автомобил с тръжен
номер *, 2) че е изправна страна по договора като е предоставил на ответника сумата от
8000,00 лв необходима за участие в търга, 3) разваляне на договора за поръчка
поради неизпълнение от страна на ответника, 4) валидно сключена клауза за неустойка,
5) възникнало основание за начисляването ѝ, 6) размера на
неустойката.
От горните обстоятелства няма такива, които да са отделени за безспорни между
страните и ненуждаещи се от доказване на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 от ГПК
В случая валидното възникване на договор за поръчка между страните се
установява по несъмнен начин от събраната доказателствена съвкупност, в
частност – споразумението от 16.07.2018 г. В тази връзка от клаузата на чл. 1
от споразумението несъмнено се извлича изричното писмено съгласие на ответника П.Ш.
да изпълни правни действия възложени му от ищеца Й.Й.
изразяващи се в участие в конкретно определен онлайн сайт за търгове - **а закупуване на автомобил, иднивидуализиран със специфичен тръжен номер.
Същата клауза установява и писменото съгласие на ответника, че е получил необходимата
за изпълнението средства от 8000,00 лв. Следователно наименованото от страните
споразумение всъщност притежава всички съществени елементи на договор за
поръчка по чл. 280 от ЗЗД - детайлно описание на възложените конкретни правни
действия по закупуване на конкретен автомобил чрез търг за сметка на ищеца и
ясно изразено съгласие на изпълнителя за предприемането им. Т.е. наличието на поето
от ответника задължение по договор за мандат за извършване на определени
действия е установено по делото с писмен документ, обвързващ страните предвид
неоспорената автентичност на волеизявленията им в т.нар. споразумение от 16.07.2018
г.
Наред с това ответникът е удостоверил с подписа си върху споразумението и
обстоятелството, че е получил необходимата за изпълнение на възложената задача
сума от 8000,00 лв. – респективно доказана
е изправността на поръчващия, доколкото е осигурил средствата за
поръчката.
От друга страна представената по делото вайбър кореспонденция, в частност
съобщенията разменени между страните на 16.07.2018 г., сочи ясно, че друг
наддаващ, а не ответникът- довереник е спечелил търга. Последващата текстова комуникация
(от 08.10.2018 г.) съдържа от своя страна недвусмислено признание на ответника
до ищеца, че не може да възстанови дадената му сума наведнъж. Автентичността на
визираната кореспонденция не бе оспорена от ответника, като до извод за обратното
не води общото оспорване на особения представител, че същата не е годно
доказателство. След като кореспонденцията е представена като писмено доказателство на
хартиен носител и материализира волеизявление, за което се твърди да изхожда от
ответника, то този документ отговаря на дефиницията за електронен документ по
смисъла на чл. 184, ал.1 от ГПК и в тежест на ответника е да установи
неавтентичността му с всички възможни доказателствени средства в нарочно
производство по чл. 193 от ГПК, каквото не е открито в хода на делото.
Следователно съдът приема, че изявленията в онлайн вайбър диалозите на
16.07.2018 г. и 08.10.2018 г. (л. 10 и 11) са сторени от Й.Т.Й. и П.П.Ш. и същите съдържат извънсъдебни признания на последния за
неизгодни факти а именно че не е изпълнил поръчката, като не е спечелил търга с
тръжен номер № **, както и че не е възстановил
средствата за изпълнението ѝ, които е му получил от доверителя на
16.07.2018 г. От друга страна естеството на поръчката е за еднократно участие в
онлайн аукцион за закупуване на точно определен автомобил, който обаче отново
от приложената вайбър кореспонденция се установава, че е станал собственост на
трето лице-наддавач, а не на възложителя, чрез довереника. Следователно
предметът на договора за поръчка е станал обективно невъзможен предвид
обстоятелството, че след провеждането на търга ищецът не би могъл да иска
реално изпълнение, респективно договорът следва да се счита за развален по право на
основание чл. 89 от ЗЗД.
От гореизложеното следва, че ищецът
успешно е доказал условно разпределената му в т.1 и т. 3 доказателствена тежест,
а именно, че е изправна страна по валидно възникнало с ответника облигационно
правоотношение по договор за поръчка, което е развалено, съответно на основание
чл. 55, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД всичко дадено по него подлежи на двустранна
реституция. Доколкото единствено ищецът е престирал по договора, в частност процесните
средства от 8000,00 лв. за изпълнение на поръчката, ответникът следва да възстанови
същите предвид липсата на облигационно основание да ги държи, считано от
разваляне на договора по силата на закона, която дата съвпада с датата на
загубения търг - 16.07.2018 г. Следователно и главната искова претенция за
връщането на сумата от 8000,00 лв. дадени на отпаднало основание се явява
основателна и следва да се уважи изцяло.
Поради основателността на претенцията за главницата в посочения размер, е
основателен и искът за уговорената неустойка в чл. 3 от договора.
Съгласно дадените разяснения
в мотивите на ТР № 1/2009 г. от 15.06.2010 г. на ОСТК на ВКС за спазването на
добрите нрави по иск за присъждане на неустойка съдът следи служебно. Наред с
това съгласно задължителните постановки в т.3 на ТР № 1/ 15. 06. 2010 год. на
ОСТК на ВКС нищожна, поради накърнавяне на добрите нрави, е всяка неустойка,
уговорена от страните извън присъщите и обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции. реценката за нищожност се извършва към момента на сключване
на договора в зависимост от специфичните за всеки конкретен случаи факти и
обстоятелства, при съобразяване на примерно посочени критерии, като естеството
и размер на обезпеченото с неустойката задължение, обезпечение на поетото
задължение с други, различни от неустойката правни способи, вида на самата
уговорена неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена, съотношението
между размера на неустойката и очакваните за кредитора вреди от неизпълнението.
За да надхвърли
допустимите от договорната свобода граници, размерът на фиксираното по споразумение
между страните обезщетение за забава на парично задължение следва да осигурява
на кредитора такава имуществена облага, която явно да цели обогатяване, а не
компенсация на предвидимите при договарянето вреди, завишени с известна
горница, която да направи за неизправната страна забавата по-неизгодна от
доброволното плащане и съответно да я стимулира да изпълни в срок, а в случай,
че все пак пропусне падежа, да я санкционира за недобросъвестността й.
В случая от съдържанието
на неустоечната клауза на чл. 3 от договора следва, че същата има мораторен, а
не компенсаторен характер, тъй като е предназначена да санкционира довереника
при неспазване на петдневния срок за връщане на средствата за изпълнение на
поръчката и същевременно да обезщети заемодателя за предполагаеми вреди в
случай на забава.
Неустойката е уговорена в
размер на 1% от дадената сума на ден или 80,00 лв. на ден, при фиксиран горен
праг на натрупване до 30 % от размера на сумата или 2400,00 лв. При това
положение независимо от периода на забавата на ответника максималният размер на
неустойката би надвишил с малко трикратния размер на законната лихва за периода
на формиране на неустойката (300 дни или в периода 21.07.2018
г. – 17.05.2019 г.), който съдът посредством публично достъпния онлайн калкулатор
на НАП за законна лихва - http://nraapp03.nra.bg/web_interest/start_int.jsp
изчисли на 668,94 лв. Едновременно с това неустойката е договорена в размер
по-малък от една трета на главното вземане в окончателен и фиксиран размер
независимо от действителната продължителност на забавата на ответника, която в
процесния случай, продължава и понастоящем. При тези параметри на уговореното съдът
намира, че преценен от гледна точка на справедливостта и добросъвестността в
гражданските правоотношения размерът на уговорената мораторна неустойка от 1 %
на ден от главното задължение не е в очевиден разрез с присъщите ѝ по
закон обезпечителна и обезщетителна функции, съответно в противоречие на добрите
нрави.
От друга страна ответникът
не твърди и не е провежда доказване, че дължимата сума е върната на ищеца.
Така мотивиран, поради
наличие на всички изискуеми предпоставки, съдът намира, че предявеният иск за
неустойка също се явява основателен и следва да бъде уважен изцяло.
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в тежест на
ответника следва да бъдат възложени разноските сторени от ищеца за заплатена
държавна такса в размер на 416,00 лв., адвокатско възнаграждение от 850,00 лв. и
внесен депозит за особен представител от 850,00 лв.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА П.П.Ш., ЕГН **********, с адрес: ***, ДА
ЗАПЛАТИ на Й.Т.Й., ЕГН **********, с адрес: *** сумата от
8000,00 лева дадена
на отпаднало основание по развален
договор за поръчка, ведно със законната лихва
от датата на подаване на
исковата молба – 14.06.2019г. до окончателното
плащане, на основание чл. 55, ал.
1, предл. 3 от ЗЗД.
ОСЪЖДА П.П.Ш., ЕГН **********, с адрес: ***, ДА
ЗАПЛАТИ на Й.Т.Й., ЕГН **********, с адрес: *** сумата от
2400,00 лева представляваща неустойка
по чл.3 от сключено между страните споразумение от *г., на основание чл. 92
от ЗЗД.
ОСЪЖДА П.П.Ш., ЕГН **********, с адрес: ***, ДА
ЗАПЛАТИ на Й.Т.Й., ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 2116,00 лв., представляваща сторени в настоящото производство съдебно-деловодни разноски, на основание чл.
78, ал. 1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване
пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Да се издаде РКО на особения представител на ответника.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: