№ 39
гр. Пловдив, 01.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
закрито заседание на първи октомври, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Галина Гр. Арнаудова
Членове:Елена Р. Арнаучкова
Румяна Ив. Панайотова
като разгледа докладваното от Елена Р. Арнаучкова Въззивно гражданско
дело № 20215000500494 по описа за 2021 година
Въззивно производство по реда на чл. 278 ГПК, на осн.чл.463, ал.2 ГПК.
Образувано е по жалба, вх.№ 662/06.07.2021г., подадена от Т. ИВ. Т., ЕГН **********,
присъединен взискател, чрез адв.М.А., срещу Решение № 11 от 08.06.2021г., постановено по
гр.дело № 81/2021г. по описа на ОС - Кърджали, с което е оставена без уважение жалбата й
срещу Разпределение на суми от 07.05.2021г., предявено с протокол от 14.05.2021г. по изп.д.
№ *****/2019г. по описа на ЧСИ Р.С., рег. № *** на КЧСИ с район на действие ОС -
Кърджали. Оплакванията са за незаконосъобразност, а искането за неговата отмяна и за
присъждане на разноските по обжалване на разпределението.
В постъпилия в срок писмен отговор, вх.№ 1048/07.09.2021г. от СД „А.-В.-...“,
ЕИК*********, длъжник, представлявано от управителя и съдружника М.Т., жалбата се
признава, моли се за отмяна на съдебното решение и за изготвяне на ново проекто-
разпределение, в което да се посочат всички задължения към всички кредитори на
дружеството.
Не са постъпили в срок писмени отговори от Д., чрез ТД на НАП-К., и от О.К..
Постъпилата въззивна частна жалба е допустима, като подадена против подлежащо на
въззивно обжалване по реда на чл.274, ал.1, т.2, във вр. чл.463, ал.2 ГПК, решение на състав
на окръжен съд от съдебния район, действащ като съд по разпределението, в законния
седмичен срок, от активно процесуално легитимирано лице, имащо правен интерес от
1
въззивно обжалване, редовна е по съдържание и приложения и е изпълнена процедурата за
изпращане на преписи от жалбата за отговор на насрещната страна, поради което се поставя
на разглеждане по същество.
Пловдивският апелативен съд, въз основа на оплакванията в жалбата и след като извърши
дължимата служебна проверка на обжалваното решение, намира следното:
Производството пред съда, в което е постановено обжалваното решение, гр.дело №
81/2021г. по описа на ОС - Кърджали, е по реда на чл. 463 ГПК.
Образувано е по жалба, вх.№ 19885/18.05.2021г., подадена от Т. ИВ. Т., ЕГН **********,
присъединен взискател, чрез адв.М.А., срещу Разпределение от 07.05.2021г., предявено с
протокол от 14.05.2021г. по изп.д.№ *****/2019г. по описана ЧСИ Р.С., рег. № *** на КЧСИ
с район на действие ОС – Кърджали.
Поддържаните в жалбата оплаквания са за незаконосъобразност на обжалваното
разпределение, а именно следните: В разпределението не било посочено всяко вземане по
основание и размер, както и не била определена общата сума за принудително събиране,
поради което не можело ясно да се определи дали цената е достатъчна за изплащане на
всички задължения или подлежи на разпределение.Неправилно били приети и призната
привилегия по чл.136 т.1 ЗЗД на посочените по п.1-5 вземания за разноските, тъй като били
посочени общо, без да е уточнено за какво точно са направени, до кого и за какво са
изпращани уведомленията и кой е направил разходите за тези разноски, като се има предвид,
че има и присъединени взискатели, чиито разноски не се ползват с привилегия, че не всички
разноски на първоначалния взискател се ползват с привилегия по чл.136 т.1 ЗЗД и, че с
привилегия се ползват само тези разноски, които са направени във връзка с конкретния
изпълнителен способ, от който са постъпленията на сумите за разпределение, в сл. от
публичната продан. Неправилно бил определен размерът на вземането на жалбоподателката,
в който неправилно не били включени направените от нея разноски по изп.д.№ ***/2019г.Не
били взети предвид разпоредбите за начисляване на ДДС при извършване на публична
продан, като, тъй като длъжникът бил търговско дружество, следвало изрично да се посочи
в разпределението дали публичната продан попада в обхвата на ЗДДС.
В обжалваното решение е прието следното:В случая, разноските по изпълнителното дело не
са били дължими авансово, на осн. чл.81 от ЗЧСИ, тъй като първоначалният взискател, О.К.,
и присъединеният взискател, Д., са освободени от авансовото им заплащане.Ето защо,
всички разноски на ЧСИ, които са за сметка на длъжника, се начисляват и събират директно
от длъжника и са привилегировани от първи ред. В случая, е без значение редът на
привилегиите по чл.136 ЗЗД и даденото тълкуване в т.6 ТРОСГТК № 2/2013г., тъй като
сумата от публичната продан е достатъчна да удовлетвори всички взискатели и има
остатък.В разпределението са посочени всички взискатели, общият размер на вземанията,
сумата от публичната продан и сумата, която следва да бъде върната на длъжника.Правилно
в размера на вземането на жалбоподателката не са включени разноските за първото й
2
присъединяване, тъй като изпълнението по това вземане било спряно от съда по постъпило
възражение по чл.414 ГПК, поради което не й се дължи присъждане на разноски, направени
във връзка с принудителното изпълнение по първоначалното присъединяване.Тъй като
длъжникът не е регистрирано лице по ЗДДС, не е следвало да се начислява ДДС върху
цената от публичната продан, на осн. чл.131, ал.1 ЗДДС.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, поради следните съображения:
В случая, разпределението не е извършено в общата хипотеза на чл.460 ГПК, а в
специалната хипотеза на чл.495 ГПК, когато за купувач на имота от публичната продан е
обявен взискател и едновременно с това има и други взискатели, какъвто е разглежданият
случай.В тази хипотеза се извършва т.нар.„предварително разпределение“, с което преди
всичко се определя дали съществува в полза на обявения за купувач взискател подлежащо
на удовлетворяване вземане и в какъв размер, за да може той да упражни правото си на
прихващане, съгласно чл.461 от ГПК, на следващо място се определя сумата, която
обявеният за купувач взискател следва да внесе, и след стабилизиране на „предварителното
разпределение“ започва да тече двуседмичният срок за внасяне на определената за дължима
с разпределението сума от обявения за купувач взискател .
Предмет на обжалваното разпределение е сума в размер на 112 036.80лв. която не е реално
постъпила в изпълнителния процес, а е предложената от обявения за купувач взискател,
жалбоподателката, цена за имота, за която тя е обявена за купувач.
Неоснователно е оплакването за допуснато нарушение на ЗДДС при обжалваното
разпределение, поради следните съображения:
Публичната продан е облагаема доставка, когато длъжникът или собственикът на имота е
регистриран по ЗДДС (чл.131 ЗДДС) Разпоредбата на чл.131 ЗДДС следва да се тълкува във
връзка с разпоредбата на чл. 6, ал.1 ЗДДС, съгласно която доставка на стока по смисъла на
този закон е прехвърлянето на правото на собственост или друго вещно право върху
стоката.При публичната продан вещният ефект настъпва от влизане в сила на
постановлението за възлагане, което е последващо действие спрямо разпределението по
чл.495 ГПК.Ето защо, при разпределението публичната продан не е реализирана, поради
което липсва облагаема доставка по см. на ЗДДС по см. на чл.131, ал.1 ЗДДС ( в т.см.
Решение № 372/29.03.2013г. по гр.д.№127/2012г. ВКС). Отделно от това, по делото не се
установява регистрация по ЗДДС на длъжника към момента на разпределението, а
заделянето на едно недължимо към момента на разпределението, а само хипотетично
дължимо към постановлението за възлагане вземане, е незаконосъобразно, като увреждащо
другите взискатели.Налага с извод, че в случая с разпределението по чл.495 ГПК не е
следвало да се заделя от съдебния изпълнител сума в размер на дължимия ДДСq
респективно правилно не е прието за погасяване публично държавно вземане в размер на
дължимия ДДС върху цената, за която е обявен за купувач взискателят при проведената
3
публична продан на имота, която да се задължи обявеният за купувач взискател да внесе.
Неоснователни са оплакванията в сега разглежданата жалба за постановяване на решението
от състав, които е заинтересован от изхода на производството, като въведените в тази връзка
твърдения не са подкрепени, а и от тях не може да се направи извод в този смисъл.
Неоснователни са оплакванията за неконкретизиране на вземането на ЧСИ за разноските за
принудителното изпълнение и дължим ДДС, които, противно на неоснователно
поддържаното в жалбата, са достатъчно конкретизирани по основание и размери с
посочване на съответното правно основание по ТТРЗЧСИ, които, в случая, не са били
дължими авансово .
Действително вярно е поддържаното в жалбата, че в обжалваното разпределение не е
посочена общата стойност (сборът) на вземанията на взискателите, но се касае за
определяема величина, тъй като, противно на неоснователно поддържаното в жалбата в
разпределението са посочени основанията и размерите на приетите вземания на
взискателите, както следва:1./ в полза на ЧСИ за разноски за обезпечаване и принудително
изпълнение в общ размер 8339,51лв: за обикновени такси – 1630лв., за ДДС върху
обикновените такси – 326лв., за допълнителни разноски – 254.40 лв., пропорционална такса
по т.26 ТТРЗЧСИ -5107.59лв., за ДДС върху таксата по т.26 -1021.52 лв.; 2./ в полза на О.К. -
729.39лв. за ДНИ и лихви и 4064.31лв. за ТБО и лихви; в полза на Д. - 8836.39лв., съгласно
удостоверение № 18590/05.05.2021г. и в полза на Т.Т., изчислено на база удостоверение от
ЧСИ А. на л.862 – 83 558.87лв.При съпоставяне на общия размер на приетите с
разпределението вземания с разпределяната сума от 112 036.80лв. остава сумата 6 507.43лв.,
която е прието в разпределението, че следва да се върне на длъжника, а обявената за купувач
взискателка, жалбоподателката следва да внесе разликата между разпределяната сума от
112 036.80лв. и размера на приетото й вземане 83 558.87лв.
Тъй като разпределяната сума е достатъчна за удовлетворяване на всички приети вземания,
са неотносими оплакванията в жалбата, както правилно е приел и съдът по разпределението,
за реда на привилегиите при удовлетворяване на взискателите.
Не се отразява на законосъобразността на разпределението невключването на разноските на
жалбоподателката при първото присъединяване, тъй като изпълнителното производство за
това вземане е било спряно към момента на разпределението, а от приложените към жалбата
писмени доказателства се установява, че същото е възобновено след извършване на
обжалваното разпределение.
До тези изводи правилно е достигнал и съдът по разпределението, поради което, като
законосъобразно, обжалваното решение се потвърждава.
Мотивиран от горното, съдът
4
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 11 от 08.06.2021г., постановено по гр.дело № 81/2021г. по
описа на ОС – Кърджали.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5