Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

                                    гр.София, 06.08.2021 год.

 

                                      В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІІ-Б въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и пети май през две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теменужка Симеонова

ЧЛЕНОВЕ: Хрипсиме Мъгърдичян

Ивайло Димитров

   

при секретаря М.Митова, като разгледа докладваното от съдия Хрипсиме Мъгърдичян в.гр.дело №2344 по описа за 2021 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение от 13.07.2020 год., постановено по гр.дело №45842/2013 год. по описа на СРС, ГО, 73 с-в, „И.А.“ ООД е осъдено да заплати на „М П.Г.“ ЕООД по частичен иск с правно основание чл. 258 вр. с чл. 266, ал. 1 вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД сумата от 10 000 лв. – част от вземане с цял размер от 21 840 лв., представляващо възнаграждение по договор за изработка от 2011 год. за изготвяне на проект по отношение на част конструктивна във фаза технически проект за обект „Пени“, гр.София, и договор за преработка от 07.02.2012 год. /при допусната от СРС очевидна фактическа грешка при отразяване на годината на възложената преработка, която е посочена като 2013 год./, ведно със законната лихва върху тази сума, счита от датата на подаване на исковата молба – 05.11.2013 год. до окончателното й изплащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК направените разноски по делото в размер на 2 054.40 лв.

Срещу решението е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ответника „И.А.“ ООД. Жалбоподателят поддържа, че първоинстанционното решение не било мотивирано, като СРС допуснал множество процесуални нарушения. Въз основа на събраните по делото доказателства не било установено възникването на валидно облигационно правоотношение между страните, както и в за ищеца е възникнало вземане за претендираното възнаграждение – същият дори не бил издал фактура за сумата, която претендирал. Установено било, че в началото на 2011 год. между две физически лица, действащи в лично качество, била водена лична кореспонденция – виж чл. 13 и чл. 69, ал. 1 ТЗ. Впоследствие кореспонденцията била продължила между други правни субекти, различни от страните по делото. Не било доказано и твърдението за приемане на извършената работа от страна на ответника. Оспорил бил представителната власт на лицето, подписало се в протокола за приемане на работата, като в тежест на ищеца било да установи своите твърдения, което не бил сторил. Твърдяното правоотношение не можело да възникне въз основа на електронни съобщения – чл. 5 ЗЕДЕП. Всички електронни съобщения по делото не били представени в заверени от ищеца копия съгласно чл. 184, ал. 1, изр. 1 ГПК, поради което и не представлявали годни доказателствени средства. Следвало да се има предвид, че ищцовото дружество било възникнало на 29.04.2011 год. Съдържанието на прикачените файлове към електронните съобщения от 16.05.2011 год. и 19.05.2011 год. било неясно, като от посочените съобщения по никакъв начин не се установявало възлагане, приемане на оферта или пък изпълнение на договор. Юридически титуляр на имейла от 16.05.2011 год. била Р.Т., която нямала никаква връзка с ответника. Същото се отнасяло и до другото съобщение. Р.Т. била собственик на домейна и юридически титуляр на всички съобщения, които произхождали от домейн „intarh.com“, а авторът на съобщенията не можел да бъде установен. Дори да се приемело, че автори са лицата, посочени в името на подателя, то не представлявали ответното дружество и нямали представителна власт. Съобщението от 25.02.2012 год. с подател М.П.било изпратено в лично качество, а не от името на ответника. Всички съобщения били адресирани до А.М., но не било посочено, че същият действа в качеството си на представляващ ищеца. Представеният по делото технически проект не бил подписан от М.П., както и от А.М.. Същият реално нямал автор. Отделно от това възможността за представянето на техническия проект била преклудирана – същият бил представен в последното съдебно заседание в първоинстанционното производство. В документа като проектант бил посочен А.М. в лично качество, като физическо лице, както и „М П.К.“ ЕООД /трето за спора лице/. Т.е. не било доказано, че ищецът бил извършил възложената работа. В част от представените от ищеца приемо-предавателни протоколи нямало положен подпис от лицето, за което се твърдяло, че ги е приело. И.Б.не представлявала ответното дружество. Освен това била оспорена и автентичността на посочените документи. Събирането на гласни доказателства било недопустимо на основание чл. 164, ал. 1, т. 1, 3 и 5 ГПК, тъй като се касаело за договор на стойност над 5 000 лв., ищецът се домогвал да докаже изменение на договора. Дори и да се приемело, че свидетелските показания са допустими, то те трябвало да бъдат ценени съгласно чл. 172 ГПК, тъй като разпитаните свидетели били служители на ищеца. Показанията им неправилно били ценени от СРС. Не следвало да бъде кредитирано и заключението на вещото лице по допусната и изслушана съдебно-компютърна експертиза – ищецът бил представил избирателно на вещото лице електронни съобщения, от които евентуално би имал полза. Не били изследвани съобщенията от 17.02.2011 год., 16.05.2011 год. и 19.05.2011 год. Следвало да се има предвид, че домейнът emproject.com бил регистриран през 2005 год., т.е. преди учредяване на ищцовото дружество. Не следвало да се кредитира и заключението по съдебно-счетоводната експертиза, тъй като вещото лице било излязло извън предмета на възложените му задачи. Не било и ясно как била определена стойността на целия проект, при положение че същият не бил представен като доказателство по делото. Ето защо моли обжалваното решение да бъде отменено, а искът – отхвърлен. Претендира и присъждането на направените разноски по делото.

Ответникът по жалбата „М П.Г.“ ЕООД счита, че решението на СРС следва да бъде потвърдено. Поддържа, че СРС не бил допуснал процесуални нарушения и изводите му били основани на събраните по делото доказателства. Правилно било прието, че ищецът бил изпълнил процесния договор. В тази връзка следвало да се имат предвид разпоредбите на чл. 3, ал. 2 и чл. 13, ал. 1 ЗЕДЕП. Авторството на електронните изявления можело да бъде доказвано с всички други доказателствени средства – напр. свидетелски показания. В случая въз основа на показанията на свидетелите било установено, че именно служители на ищеца били извършили проектирането на отделните етапи, както и че разпитаният свидетел бил участвал в предаването на хартиения вариант на проекта, който бил приет от ответника без възражения. Безспорно било, че ответникът бил предал на „Р.П.“ ООД, чийто правоприемник на било „Б.Н.“ ЕООД, изготвения от ищеца проект. Ищецът бил заверил всяка страница от представените от третото лице писмени доказателства. Не се спорело, че с първото съобщение, посочено в исковата молба, било поставено началото на преговорите по възлагане на проекта и основание за регистрацията на ищеца, като изпълнител на проекта. Видно било от събраните доказателства, че през м.април 2012 год. проектът бил предаден в цялост на ответника. Последният бил автор на представените електронни съобщения и като главен проектант бил отчел проекта на възложителя, в който проект било отразено, че проектант е ищецът. Видно било от заключението на вещото лице по съдебно-компютърната експертиза, че електронните съобщения били изпращани, съответно получавани от електронния адрес на ответното дружество. Вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза било предложило два варианта на стойността на извършеното проектиране, които били в размери, надхвърлящи претендираната сума. Претендира и присъждането на направените разноски по делото.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:

Предявен е за разглеждане частичен иск с правно основание чл. 258 вр. с чл. 266, ал. 1 вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.

Решението е и правилно като краен резултат. Във връзка с доводите във въззивната жалба следва да се посочи следното:

Спорните между страните въпроси по същество във въззивното производство са свързани със съществуването на твърдяното от ищеца облигационно правоотношение между страните, дали същият е изпълнил задълженията си по него, както и с размера на дължимото възнаграждение.

Въззивният съд приема, че по делото е установено по несъмнен начин, че през 2011 год. между страните е възникнало валидно облигационно правоотношение по договор за проектантски услуги, по силата на който ответникът „И.А.“ ООД /като главен проектант/, възложил, а ищецът /като проектант/ приел да изготви технически проект за обект „Пени Маркет Владимир Вазов“ – УПИ V-1055, кв.8, местност ж.к.“Левски-зона Г“, гр.София, част конструкции – виж чл. 1, ал. 3 и чл. 2, ал. 1 от Наредба № 4 от 21.05.2001 год. за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти. На 07.02.2012 год. ответникът възложил на ищеца преработка на проекта – основна сеизмична преработка на конструкцията на сградата. Така формираният извод следва от съвкупната преценка на събраните по делото писмени доказателства и преди всичко от представените двустранно подписани от представители на страните приемо-предавателен протокол от 07.02.2012 год. за 5 копия челен лист, удостоверение за ППП и КТ по част Конструкции, съдържание, обяснителна записка, чертежи и 1 копие Статистически и динамичен анализ + 1 CD, приемо-предавателен протокол от 08.05.2012 год. за преработка, състояща се от 5 копия челен лист, съдържание, обяснителна записка, чертежи, 1 копие Статистически и динамичен анализ по новия сеизмичен правилник /Наредба № РД-02-20-2 от 27.01.2012 год. за проектиране на сгради и съоръжения в земетръсни райони, в сила от 15.03.2012 год./ + 1 CD, както и изготвен проект за обект „Пени Маркет Владимир Вазов“ – УПИ V-1055, кв.8, местност ж.к.“Левски-зона Г“, гр.София, част конструкции от м.април 2012 год. /който е бил съгласуван от СУПБЗН, ПЕТА СПБЗН – София/ и приемо-предавателен протокол от 12.12.2012 год., двустранно подписан от представители на ответното дружество и „Р.П.“ ООД, чийто правоприемник е „Б.Н.“ ЕООД /обстоятелство, което не е спорно между страните/, от които е видно, че възложител на процесния проект е „Р.П.“ ЕООД, главен /водещ/ проектант е „И.А.“ ООД, представлявано от арх. М.П., а проектант е ищецът – юридическо лице, включващо в състава си физически лица, притежаващи необходимата проектантска правоспособност /в частност инженер А.М. – виж чл. 162, ал. 1 ЗУТ/. В тази връзка следва да бъдат съобразени нормата на чл. 130, ал. 1 от Наредба № 4 от 21.05.2001 год. за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти, според която част обща обяснителна записка се изработва от водещия проектант на проектите на големи или комплексни обекти, когато се изисква със заданието за проектиране /договора за проектиране/, както и дефиницията на понятието „проектантско бюро“, съдържащо се в § 1, т. 8 от ДР на Закона за камарите на архитектите и инженерите в инвестиционното проектиране /ЗКАИИП/ – мястото, където проектантът приема клиентите и осъществява проектантската си дейност; обозначението „Проектантско бюро“ или съкращението „ПБ“ може да се използва само във фирмата на проектант с пълна проектантска правоспособност, регистриран като едноличен търговец, или на търговско дружество, в което проектант или проектанти с пълна проектантска правоспособност притежават повече от 50 на сто от капитала на дружеството /А.С.М.е едноличен собственик на капитала на „М П.Г.“ ЕООД – виж данните в Търговския регистър/.

Сключеният между страните договор по своето правно естество е разновидност на договора за изработка /чл. 258 – чл. 269 ЗЗД/, като същият не е за продължително или периодично изпълнение. Към този вид договори – за проектантски услуги е неприложимо правилото на чл. 267, ал. 2 ЗЗД относно носенето на риска от изпълнителя, имащ задължението своевременно да предупреди поръчващия за негодност на материалите или на проекта, когато последните са направили изпълнението на възложената работа невъзможно – било отчасти, било отчасти /виж чл. 29, ал. 1 от Закона за камарите на архитектите и инженерите в инвестиционното проектиране и Решение № 199 от 09.01.2014 год. на ВКС по т. д. № 500/2012 год., І т. о., ТК/. 

Изпълнителят дължи изработването на нещо съгласно поръчката – съобразно изискванията, упътванията и проектите на поръчващия – чл. 258 ЗЗД. Изработеното трябва да съответства на уговореното в предметно, времево, качествено и количествено отношение. На задължението на изпълнителя да изработи кореспондира именно правото му на възнаграждение при спазване на общия принцип за недопускане на неоснователно обогатяване на едната страна за сметка на другата. Съответното изпълнение предпоставя съответното възнаграждение. Съгласно разпоредбата на чл. 266, ал. 1, изр. 1 ЗЗД изискуемостта на вземането на изпълнителя за възнаграждение е обусловено от приемане на работата от възложителя – чл.  264, ал. 1 ЗЗД. Приемането на извършената работа обхваща два момента: 1/ фактическото получаване на конкретно изработеното от поръчващия и 2/ признанието, че изработеното съответства на поръчаното. Приемането може да се извърши както изрично, така и с конклудентни действия, като законът не съдържа формални изисквания за начина на приемането, поради което доказването на такова може да бъде извършено с всички допустими от ГПК доказателствени средства – писмени доказателства, гласни доказателства, съдебна експертиза.

В писмения отговор ответникът е изложил твърдението, че представените по делото приемо-предавателни протоколи от 07.02.2012 год. и 08.05.2012 год. не са били подписани от негов представител и че действията на последния не са били потвърдени, поради което не го обвързват.

С нормата на чл. 301 ТЗ е въведена законова презумпция, че ненадлежно представляваният търговец е потвърдил предприетите от негово име действия, ако веднага след тяхното узнаване не се е противопоставил на извършването им. Независимо дали липсата на представителна власт засяга сключването на сделка от името на търговец или изпълнението на сключена от търговеца сделка, и в двете хипотези извършените без представителна власт действия пораждат правни последици за търговеца, ако той не извести своевременно насрещната страна, че те не го обвързват. Приложението на презумпцията на чл. 301 ТЗ предполага изследване на конкретни факти, от които може да се направи несъмнен извод, че търговецът е узнал, но въпреки това не е оспорил извършените от негово име без представителна власт действия. За да се приложи чл. 301 ТЗ, е достатъчно да се докаже, че търговецът е манифестирал мълчаливо одобрение на извършените без представителна власт действия или намерение да се ползва от целения с тях правен резултат /виж например Решение № 89 от 12.06.2013 г. на ВКС по т. д. № 431/2012 г., II т. о., ТК/.

В контекста на изложеното СГС приема, че в тежест на ищеца е било да установи наличието на представителна власт на лицето, подписало процесния протокол или да докаже предхождащ образуването на исковото производство момент на узнаване от ответника за тези действия, при установяване на което съответно в тежест на ответника е било да докаже факта на незабавното противопоставяне. Тези обстоятелства могат да бъдат доказвани чрез всички доказателствени средства, предвидени в ГПК. Няма пречка, липсата на противопоставяне да се констатира и чрез показанията на свидетели.

В частност по делото не са ангажирани данни за надлежно упълномощаване на И.Б.да действа при сключване на договор за изработка /за проектантски услуги/ и/или при приемане на извършена работа от името на ответното дружество. Същевременно установено е, че ответникът е бил уведомен за договора за проектантски услуги, както и за приемането на възложената работа /първоначалната и допълнителната/ най-късно на 12.12.2012 год., когато е предал изготвения проект, част конструкции, ведно с преработката му, на „Р.П.“ ООД, в който както вече бе посочено като проектант е отразен ищецът. В този смисъл липсата на изискуемото от чл. 301 ТЗ противопоставяне веднага след посочената дата /каквото по принцип може да се доказва чрез всички доказателствени средства, предвидени в ГПК/, означава, че е налице потвърждаване от страна на ответното дружество на извършените без представителна власт действия – сключването на процесния договор и подписването на приемо-предавателните протоколи, т.е. приемане на възложената на ищеца работа съобразно чл. 264, ал. 1 ЗЗД. Нещо повече ответникът се е възползвал от изготвения от ищеца проект и преработката му в отношенията си с „Р.П.“ ЕООД – виж чл. 160, ал. 2 ЗУТ.

На следващо място СГС приема, че основание за получаване на възнаграждение за проектантската услуга е извършената работа – обичайно е цената на услугата да е уговорена в договора, съответно в неговите анекси. Възнаграждение се дължи, дори и да не е било уговорено, предвид качеството на страните по процесния договор – търговци, с оглед приложимата по аналогия норма на чл. 326, ал. 2 ТЗ. Минималните цени в устройственото планиране и инвестицонното проектиране са определени в Наредба № 1 от 04.04.2004 год. за определяне на минимални цени в устройственото планиране и инвестицонното проектиране, издадена на основание чл. 20, ал. 1, т. 5 ЗКАИИП /обн., ДВ, бр. 68 от 03.08.2004 год., в сила от 01.09.2004 год., отм., бр. 69 от 06.08.2013 год./ - виж например Решение № 420 от 16.02.2016 год. на ВКС по гр.дело № 1633/2015 год., ІV г. о., ГК.

Установено е въз основа на вариант 1 от заключението на вещото лице по допусната и изслушана в първоинстанционното производство съдебно-оценителна експертиза, което при преценката му по реда на чл. 202 ГПК настоящият съдебен състав намира, че подлежи на кредитиране, че стойността на процесната проектантска услуга възлиза на 33 774 лв. /без ДДС/.

В този смисъл ищецът легитимира като кредитор на претендираното вземане, заявено като частично в размер на 10 000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане, както законосъобразно е приел и първоинстанционният съд.

Ето защо въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, а решението на СРС – потвърдено, като правилно.

 

По отношение на разноските:

При този изход на спора жалбоподателят няма право на разноски.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК жалбоподателят /ответникът/ следва да бъде осъден да заплати на ищеца действително направените разноски във въззивното производство за възнаграждение за един адвокат в размер на 1 200 лв. /с. ДДС/.

На основание чл. 280, ал. 3 ГПК настоящото решение не подлежи на касационно обжалване.

Предвид изложените съображения, съдът

 

 

                                            Р    Е    Ш    И    :  

 

 

ПОТВЪРЖДАВА решението от 13.07.2020 год., постановено по гр.дело №45842/2013 год. по описа на СРС, ГО, 73 с-в.

ОСЪЖДА „И.А.“ ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на „М П.Г.“ ЕООД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление:***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК направените разноски във въззивното производство за възнаграждение за един адвокат в размер на 1 200 лв.

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                       ЧЛЕНОВЕ: 1/                           2/