Р Е Ш Е Н И Е
№ 261508/ 3.12.2020г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, тридесет и пети състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и четвърти
ноември, две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВИОЛЕТА КОЖУХАРОВА
при участието на секретаря Олга
Желязкова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 7445 по описа на Варненски районен съд за 2020 год., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
по делото е образувано въз
основа на искова молба с вх. № 43300/ 03.07.2020 г. от П.Г.Г., ЕГН: **********
*** срещу Ц.Т.Ц.,
ЕГН: **********, с адрес: ***, с искане
до съда да постанови решение, с което да осъди
ответника да опразни и предаде държането на недвижим имот, представляващ
апартамент № *, находящ се в гр. Варна, ул. „***.
Претендират се и направените съдебно-деловодни разноски.
В исковата молба се излага, че
ищецът е собственик на жилището, чието опразване се
претендира. На 01.02.2017 г., между страните е сключен договор за
наем на този имот. С чл. 5, т. 2 от същия, е предвидено едностранното му
прекратяване от наемодателя, с едностранно писмено предизвестие. Твърди се още,
че считано от 19.06.2019 г. договорът е прекратен, когато на ответникът е
връчена нотариална покана, обективираща едностранно писмено предизвестие от
наемодателя. Независимо от последното и ответникът продължава да ползва имота.
Ответникът – Ц.Т.Ц., не депозира писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК.
Съдът, след като взе предвид
представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност,
съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи
процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:
Въз основа на договор за доброволна делба от 28.04.1980 г., П.Г.Г.
е собственик на апартамент № *, гр. ***.
На 01.02.2017 г. между П.Г.Г.
(наемодател) и Ц.Т.Ц. (наемател) е сключен договор за наем, по силата на който
на последния е предоставено ползването на недвижим имот – апартамент № *, находящ се в гр. Варна, ул. „***. Видно от съдържанието на договора,
същият е сключен за срок от 24 месеца, като е предвидена възможност за неговото
продължаване – чл. 1, ал. 2. Съгласно чл. 5, прекратяване на съглашението е
уредено с изтичане на срока или чрез едностранно писмено предизвестие.
Приобщено на л. 5 от делото е писмено
предизвестие до Ц.Т.Ц., обективиращо изявление от наемодателя за прекратяване
на наемното правоотношение, слез изтичане на месец от получането на покана.
Видно от направеното отбелязване,
преизвестието е получено лично от адресата на 19.06.2019 т.
За изясняване на спора от фактическа
страна, по делото са ангажирани гласни доказателства посредством разпита на
свидетеля Иван Бочев Цветков.
В показанията си свидетеля излага, че познава
П.Г., известно му е и местонахождението на процесното жилище. Ищецът се е
обърнал към кантората, в която работи свидтеля, за изготвяне и връчване на
покана до ответника за освобождаване на жилището. Споделя и личните си
впечатления относно ползването на наетия имот от ответника и към настоящия
момент.
Гореустановената
фактическа обстановка налага следните правни изводи:
Предявен
е иск с правно основание чл. 233, ал. 1 ЗЗД.
В хипотезата на чл. 233, ал.
1 ЗЗД е уредено задължението на наемателя да върне
вещта след прекратяване на наемното правоотношение, като се касае
за задължение за предаване на имота на наемодателя. Касае се за двустранен акт между страните
по наемното правоотношение, предприет по инициатива на
наемателя.
Съобразно правилата
на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца
е да установи наличие на валидни
облигационни отношения между страните по силата договор за наем на процесния
имот, с посочения предмет, по които е изправна страна, от които е възникнало
задължение за ответника за опразване и предаване държането върху имота.
В тежест на ответника е да установи връщане на имота
на наемодателя след изтичане срока на действие на договора.
В
случая, от представените по делото писмени доказателства
безспорно се установява
наличие на валидна облигационна връзка
между страните, с предмет – наем на процесния
недвижим имот, а също и
факта на предоставено ползване на имота от страна на наемодателя. Този извод се формира въз основа на писмените изявляния на ответника, обективирани в преизвествието (не е съгласен в прекратяване на наемния договор, а така също
и на показанията на разпитания
по делото свидетел, кредитирани от съда като обектвивни и логични, отразяващи преки и непосредствени
впечатления на лицето което
ги депозира.
На следващо място – действието
на договора е прекратено, считано от 19.07.2019 г. Този извод се налага след
съобразяване на предвидената в договора възможност за едностранното му
прекратяване от всяка от страните, с писмено предизвестие. В случая, такова е отправено, същото е достигнало
до адресата, видно от направеното върху документа саморъчно отбелязване. Така,
с изтичане на предоставения в поканата срок (в случая 19.07.2019 г. – арг. от
чл. 72, ал. 1, предложение първо), действието на договора е преустановено.
С оглед горния извод, в тежест на ответника е да установи връщане
на имота на наемодателя, след изтичането на срока
на договора за наем. В хода на процеса доказване от ответника в тази насока не е проведено.
Нещо повече – от събраните в хода на процеса гласни доказателства, които се
кредитират от решаващия състав като обектвивни, отразяващи преки и
непосредствени впечатления на лицето, което ги депозира, се установява ползване
на имота от ответницата към през м. ноември 2020 год.
По изложените съображения се
налага извода, че предявеният иск е
основателен и следва да бъде уважен, като ответникът бъде осъден да предаде на ищеца,
държането по отношение на недвижимия имот, предмет на договор за наем от 01.02.2017
год., на основание чл. 233, ал. 1 ЗЗД.
С оглед изхода на спора и отправеното искане, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 6800.00 лева, представляваща извършени по делото разноски за заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК.
Водим
от горното съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Ц.Т.Ц., ЕГН: **********, с адрес: *** да
предаде на П.Г.Г., ЕГН: ********** *** държането върху недвижим имот, представляващ апартамент № *, находящ се в гр. Варна,
ул. „***, на основание чл.
233, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА
Ц.Т.Ц., ЕГН: **********, с адрес:
*** да заплати на П.Г.Г., ЕГН: ********** *** сумата от 680.00 (шестстотин и осемдесет) лева, представляваща
извършени по делото
разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване
пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: