О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №...
гр. Враца, 21.10.2020 год.
Врачанският окръжен съд, наказателно
отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди и
двадесета година в състав:
Председател:ПЕТЯ
ВЪЛЧЕВА
с участието на секретаря В. Николова и
прокурора Вл. Дилков, като разгледа докладваното от съдия Вълчева ЧНД № 389 по
описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 437,
ал.2 НПК и е образувано въз основа на молба от М.С.М., изтърпяващ наказание
"лишаване от свобода" в Затвора гр. Враца, с искане да бъде освободен
условно предсрочно от неизтърпяната част от наложеното му наказание лишаване от
свобода.
Към молбата са приложени писмени
доказателства– становище от началника на Затвора гр. Враца със справка за
изтърпяната част от наложеното наказание и неизтърпения остатък, доклад за
оценка на риска от рецидив и вреди по чл. 155 ЗИНЗС, план на присъдата и
личното затворническо досие на осъдения М.М..
В съдебно заседание осъденият лично и
чрез служебният си защитник адв. В. Г. *** поддържат молбата с изложените в нея
доводи и правят искане да бъде освободен условно предсрочно от изтърпяване на
остатъка от наложеното му наказание.
Представителят на Затвора гр. Враца
изразява становище за неоснователност на
молбата, като излага съображения, че осъдения с поведението си не е дал
доказателства за своето поправяне. Представя актуална справка за изтърпяното
наказание лишаване от свобода и размера на неизтърпения остатък от това
наказание.
Участващият в съдебното производство
прокурор от ОП Враца дава становище за неоснователност на молбата, с оглед на
което прави искане същата да не бъде уважавана.
Окръжният съд, след като изслуша страните
в процеса и провери представените по делото писмени доказателства, намира
молбата за неоснователна по следните съображения:
С присъда, постановена по НОХД №
109/2005г. по описа ОC Разград, за престъпление по чл.116, ал.1, т.3 и чл.152, ал.4 НК на л.св. М.
е наложено наказание в размер на 19 години лишаване от свобода. Осъденият е започнал да търпи наказанието
на 02.09.2004г. и до момента е изтърпял фактически 16
години, 1 месец и 19 дни, като от работа му се зачитат 2 месеца и 17 дни, а или
общо 16 години, 4 месеца и 6 дни. Към момента неизтърпяната част от наказанието
е в размер на 2 години, 7 месеца и 24 дни.
При това положение, осъденият М. е
изтърпял фактически по- голямата част от наложеното му наказание, така както
изисква разпоредбата на чл. 70, ал.1 НК.
От приложения доклад за оценка на риска
и вреди, изискуем съгласно чл. 155 ЗИНЗС е видно, че първоначално регистрирания
риск от рецидив е висок- 115 точки, като
повечето зони влизат в риск. Дефицитни зони са: Настоящо правонарушение; Нагласи; Взаимоотношения; Образование и
обучение; Трудова заетост; Управление на финансите; Начин на живот и
обкръжение; Злоупотреба с алкохол; Емоционални проблеми; Междуличностни
проблеми и Умения за мислене. Отчетени са всички опасения в схемата отчитане:
риск от суицид и самоувреждане; опасения за справяне в затвора; опасения от
уязвимост; опасения във връзка с бягство/отклонение; опасения във връзка с
контрола; опасения във връзка с нарушение на задълженията.
През годините са изготвяни
няколко текущи оценки. Рискът от рецидив остава във високите граници, като
търпи числено понижение- 97т., 93т., 91т., 89т. и 88т. Някои от опасенията за
поведението му в затвора отпадат, други се появяват поради нестабилното
психично състояние на л.св.М. – ту спокоен и примирен, ту превъзбуден и
неспокоен, с фикс идеята, че знае истинските извършители на престъплението, за
което е осъден и често пише до институции, посочвайки кои са извършителите на
деянието. Рискът от вреди за обществото е отчетен среден. Обуславя се от
насилствения характер на извършеното престъпление- вероятен е, но не
непосредствен и би се завишил под влиянието на алкохол.
При последната преоценка на
риска от рецидив са отчетени 88т., което е в границите на високия риск.
Дефицитните зони се запазват същите: Настоящо
правонарушение - изтърпява наказание за изнасилване и убийство на
родната си майка; Отношение към
правонарушението - не приема и отрича отговорността за собственото
си криминално поведение; няма интелектуален ресурс за осмисляне и анализ на
деянието, както и за правене на изводи и заключения; Взаимоотношения— израснал е в интернат, взаимоотношенията със
съпругата му не са били на добро ниво, същото важи и за отношенията с близките
му; Образование и обучение-
учил е в помощно училище, където е завършил 7 ми клас, като продължава да има
проблеми с четене, писане и усвояване; Трудова заетост- няма професионални квалификация и умения,
епизодично е бил ангажиран с работа в строителство и селско стопанство; Управление на финансите- парично
необезпечен, несамостоятелен, разчитал е на пенсията на майка си; Начин на живот и обкръжение -
липсва всякаква интеграция; към другите е подозрителен и неадекватен понякога;
манипулируем и подведим; Злоупотреба
с алкохол - извън МЛС е злоупотребявал с алкохол и алкохола е една
от причините за извършване на престъплението; трудно му е да осъзнае вредата и
проблемите, свързани с употребата на алкохол; В МЛС няма данни за употреба; Емоционални проблеми - емоционално
е нестабилен; лекуван е в психиатрична клиника; вещо лице по делото /психиатър/
е диагностицирал наличие на психично заболяване - „олигофрения - лека степен, а
според медицинска справка от 2015г. е диагностициран с „Параноидна шизофрения“;
Междуличностни проблеми -
незрял, с негативен стил на общуване; Умения за мислене - не разпознава проблемите си; не е способен
да ги решава по адекватен начин; не осъзнава негативните последици; трудно
разбира вижданията на другите хора, не емпатизира. Ресурсите на л.св. са силно
ограничени. На този етап се свеждат основно до липсата на наркотична
зависимост. Въпреки продължителния престой в местата за лишаване от свобода, не
се отчитат съществени положителни промени.
Рискът от вреди в за
обществото след освобождаване се запазва със средни стойности. Обуславя се от
характера на извършено правонарушение насилствено правонарушение. Рискът би
могъл да се повиши в следствие на нестабилното му емоционално състояние, както
и под въздействие на алкохол.
По време на изтърпяване на
наказанието „лишаване от свобода“ л.св. М.М. заема място в най-ниските слоеве
на затворническата общност. Това се дължи от една страна на умствения му
недостиг, които му пречи да оценява ситуациите, незрял, наивен и доверчив, в
общуването е сляпо-доверчив, манипулируем, няма собствена позиция, не умее да
преценява адекватно ситуациите и показва силно изкривено светоусещане. От друга
е липсата на финансов ресурс и поддръжка от близките. Не поддържа връзка с
външния свят, не го посещават.
Отношението към плана на
присъдата е отчасти положително, макар,че трудно разбира същността му.
Планираните цели и задачи в се изпълняват с минимален успех. За осмисляне на
свободното време е включван в клуб по интереси „Курс по румънски език“ през
2017г., участие в различни беседи и „Краткосрочна програма за лишени от свобода
с психични проблеми“, за което е награждаван както следва: Заповед №
Л-1484/26.05.2020г., Заповед № Л - 941/25.03.2020г. и Заповед №
651/26.10.2017г. Последните години не е наказван.
Мнението на затворническата
администрация е, че на този етап от изтърпяване на присъдата съгласно
последното експресно психологическо заключение, л.св. М.С.М. е с нестабилен
профил, с психична диагноза, което е предпоставка за възможни изненади в поведенчески
модел- от пасивна неангажираност до първо сигнална реактивност.
В обобщение на горното, следва
да се посочи, че според затворническата администрация към настоящият момент М.М.
не отговаря на изискванията по чл. 439а НПК.
Съгласно легалната дефиниция, дадена в чл.439а, ал.1 НПК, обстоятелствата, сочещи за
положителната промяна у осъдения по време на изтърпяване на наказанието са
доброто поведение, участието в трудови, образователни, обучителни,
квалификационни или спортни дейности, в специализирани програми за въздействие,
общественополезни прояви. В разпоредбата на ал. 2 на чл.439а НПК изрично предвижда, че
доказателствата за поправянето се установяват от оценката за осъдения по чл.155 ЗИНЗС и от работата по
индивидуалния план за изпълнение на присъдата по чл.156 от същия закон. Прочита на приложените
по делото доказателства, и най-вече на доклада по чл.155 ЗИНЗС, изготвен от
компетентно длъжностно лице– ИСДВР, сочи че са налице данни за започнала положителна промяна у
лишения от свобода М..
В случая, от данните по делото
е видно, че не са налице и двете законови предпоставки за УПО, а именно М. е
изтърпял фактически по- голямата част наложеното му наказание, но същият с
поведението си не е дал достатъчно доказателства за своето поправяне. Видно от
доклада за оценка на риска от вреди и рецидив договорените дейности, отразени в
плана продължават да се усвояват, като са налице препоръки за индивидуално-
корекционната работа с лишения от свобода М., насочени към стабилизиране на
поведенческият му модел. На този етап рискът от вреди за обществото все още е с
високи стойности, а предвид остатъка от наказанието работата с л.св. М. би
могла да продължи към снижаване на същият.
Всичко това е основание да
бъде постановен отказ на молбата на осъдения за условно предсрочно
освобождаване от неизтърпяната част от наложеното му наказание.
Съгласно императивната норма
на закона осъденият не може да подаде нова молба за УПО преди изтичане на
6-месечен срок от постановяване на настоящето определение.
При горните съображения и на
основание чл. 441 НПК, вр. чл. 70, ал.1 НК, Врачанският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на осъдения М.С.М.,
роден на *** ***, с постоянен адрес ***, ЕГН ********** за условно предсрочно
освобождаване от изтърпяване на неизтърпяната част на наложеното му наказание
"лишаване от свобода" в размер на 19 години, с остатък от 2 години, 7/седем/
месеца и 24/двадесет и четири/ дни.
ОПРЕДЕЛЯ 6/шест/ месечен срок,
в който осъдения М.С.М. не може да подаде нова молба за УПО.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред САС в 7-дневен срок от днес.
Препис от определението след
влизане в сила да се изпрати на Затвора гр. Враца.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: