№ 329
гр. Плевен , 08.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и четвърти юни, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Радостина Т. Гергичанова
при участието на секретаря МАРИЯНА Н. КОЛЕВА
като разгледа докладваното от Радостина Т. Гергичанова Административно
наказателно дело № 20214430201160 по описа за 2021 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе
предвид следното:
ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. І от ЗАНН.
НАХД №1160/2021г. по описа на РС-Плевен е образувано въз основа на
Решение №307/07.06.2021г., постановено по АНД №336/2021г. по описа на
АС-Плевен, с което е отменено Решение №260238 от 30.12.2020г.,
постановено п НАХД №2022/2020г. по описа на РС-Плевен в ЧАСТТА, с
която е потвърдено НП №20-0938-002965 от 08.07.2020г. на ** „ПП“ към
ОДМВР-Плевен в пункт 1-ви, в който на П. В. В. от ** с ЕГН ********** на
основание чл. 179, ал.2, пр.1-во от ЗДвП е наложена глоба в размер на 200,00
лева за нарушение по чл. 117 от ЗДвП, а делото е върнато за ново
разглеждане в тази му част от друг състав на Плевенски районен съд.
В съдено заседание жалбоподателят В. се явява лично и моли съда да
отмени като незаконосъобразно НП №20-0938-002965 от 08.07.2020г. на **
„ПП“ към ОДМВР-Плевен в частта, в която на основание чл. 179, ал.2, пр.1-
во от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 200,00 лева за нарушение по чл.
117 от ЗДвП, тъй като не е извършил нарушението виновно.
За ответната страна процесуален представител не се явява.
1
Съдът, след като се запозна с образуваната административно-
наказателна преписка, намира за установено следното:
Жалбата против НП №20-0938-002965 от 08.07.2020г. на ** „ПП“ към
ОДМВР-Плевен е процесуално допустима, като подадена от активно
легитимирано лице с изявен правен интерес и в законноустановения в чл. 59
от ЗАНН преклузивен срок поради което следва да бъде разгледана по
същество.
С оглед събраните в хода на съдебното производство доказателства,
съдът намира за установено от фактическа страна следното:
На 30.06.2020 година жалбодателят П. В. В. управлявал лек автомобил,
марка „*“, модел „*“ с рег. № ** в ** с посока на движение *. Наближавайки
намиращата се на посочената улица спирка за обществен транспорт внезапно
на платното за движение изтичало малолетно дете, което до този момент било
скрито зад спирката, като реакцията на придружаващия го възрастен била
рязко вдигане на ръка. Водачът не успял да спре, в резултат на което се
получило съпрекосновение между предната лява част на автомобила и детето.
На мястото на инцидента бил изпратен полицейски екип, чийто състав
включвал служители на Сектор „ПП“ при ОД на МВР Плевен -
актосъставителят *. ИВ. ЦВ. и свидетелят В. КР. Л.. Към момента на тяхното
пристигане жалбоподателят бил напуснал мястото на произшествието, тъй
като бил заплашен със саморазправа от група лица – около 30-40 на брой от
ромски произход. След като съобразил съобщеното му от неизвестни по
делото лица, представили се за очевидци, актосъставителят съставил против
П. В. В. АУАН , Серия GA №228883, в който е посочено, че на 30.06.2020г. в
17:55 часа в **, ** с посока на движение *, жалбоподателят като водач
управлявал лек автомобил, марка „*“, модел „*“ с рег. № ** като при движени
към място, където на пътя или в близост до него се намират деца водачът не
успява да спре и удря с предната лява част на автомобила внезапно излязлото
дете, пресичащо от дясно наляво по посока на движението с име ***, с което
реализира ПТП с пострадало дете. Отразено е също така, че водачът е
изпробван за употреба на алкохол, като техническото средство отчело 0,4
промила на хиляда. Като нарушена е посочена разпоредбата на чл. 117 от
ЗДвП.
Горната фактическа обстанвока се установява понесъмнен и
категоричен начин от ангажираните в хода на проведеното съдебно следствие
писмени и гласни доказателства. Съдът приема с доверие показанията на
актосъставителя *. ИВ. ЦВ. и свидетеля В. КР. Л. като обективни и
убедителни. Двамата нямат преки и непосредствени впечатления относно
механизма на извършеното нарушение. От показанията им се изяснява, че са
пристигнали на мястото на инцидента, след като последният е бил
реализиран, а жалбоподателят бил напуснал мястото, поради отправени му
2
заплахи за саморазправа от събралото се множество от около 30-40 човека от
ромски произход. Посочват, че АУАН е изготвен въз основа на споделени
пред тях възприятия от неизвестни по делото лица, представящи се за
очевидци. Съдът обсъди и дадените от жалбоподателя обяснения като отчете,
че същите освен доказателствено средство, са и средство за защита. След като
прецени същите самостоятелно и в съвкупност с останалия събран по делото
доказателствен материал намери, че следва да бъдат приети с доверие като
логични и необорени от останалия събран по делот одоказателствен материал.
Жалбоподателят не отрича настъпването на пътно-транспортно произшествие
с пострадало малолетно дете, но доизяснява фактическата обстановка по
делото посочвайки, че детето непосредствено преди инцидента било скрито
зад спирката за обществен транспорт, след което внезапно изскочило пред
автомобила, а придружаващия го възрастен само вдигнал рязко ръка. В
подкрепа на установената по делото фактическа обстановка са и писмените
доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, а именно: акт за
установяване на административно нарушение Серия GA № 228883/30.06.2020
г., писмо рег. № 316р-27479/20.08.2020 г. ведно с наказателно постановление
№ 20-0938-002965/08.07.2020 г., справка за нарушител/водач, заверено копие
от заповед рег. № 8121з-515/14.05.2018 г., писмо вх. рег. № 264636/19.10.2020
г., постановление за спиране на наказателното производство от 08.10.2020
година.
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните
правни изводи:
Съдът снамери, че АУАН и НП са издадени компетентен по материя,
място и стерен орган, предвид приобщените към доказателствения материал
по делото заповед № № 8121з-515/14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните
работи.
При тази установеност на фактите, съдът намира, че жалбоподателят не
е извършил виновно вмененото му административно
нарушение. Актосъставителят и свидетелят не са били очевидци на случилото
се, като заявяват, че са изложили фактическа обстановка в АУАН, след като
са взели предвид разкази на лица, представили се за очевидци. От друга
страна, жалбодоталеят В. убедително посочва, че детето е било скрито зад
спиркта и внезапно изскочило на платното за движение, докато
придружаващия го възрастен само вдигнал ръка.
В административно-наказателното производство, тежестта на доказване
е възложена на АНО. При тази описана фактология, не се доказва по
категоричен начин, че с поведението си, жалбоподателят е осъществил от
обективна или от субективна страна, състава на извършеното нарушение по
чл. 117 от ЗДвП.
По въпроса за приложението на разпоредбата на чл. 117 от ЗДвП, има
3
трайна и константна практика на ВКС и ВС. Съгласно ТР № 28 по н. д. №
10/84 г. на ОСНК, когато пешеходецът се намира извън платното за
движение, тоест върху тротоара, банкета или върху платното за движение, но
върху обозначените за пешеходци места, началния момент на възникване на
опасността за движение е от момента, в който пешеходеца, намиращ се на
тротоара или банкета се насочва към платното за движение и с поведението
си, обективно видимо за водача, явно и очевидно показва, че във всички
случаи ще пресече траекторията на движението му. В случай, че пешеходецът
се намира на тротоара или банкета и с поведението си не е показал по
недвусмислен начин, че възнамерява да навлезе в платното за движение,
същият не представлява опасност за движението и водачът не е длъжен да
съобразява поведението си с него. В същия смисъл е и по-новата практика на
ВКС - Решение 482/2016 по н. д. 1358/2015, І н. о., Решение № 359/2014 г. на
ВКС по н. д. № 1129/2014 г., III н. отделение.
Посочените правила не важат обаче, когато пешеходецът, който се
намира в близост до платното за движение е дете. В ТР № 61 от 26. XII. 1983
г. по н. д. № 58/83 г., ОСНК е прието, че с оглед особеностите на децата,
характеризиращи се с занижена възможност правилно да ръководят своите
постъпки и реално да оценяват опасностите, които ги застрашават, то те
винаги представляват опасност за движението, независимо дали
са индикирали намерението си да навлязат на платното за движение.
Задължението за намаляване на скоростта на движението, възниква във
всички случаи от момента на възприемане на детето, независимо от близостта
му до мястото, където ще премине превозното средство и обстоятелството
дали то възприема или не приближаването му. Скоростта на движението,
трябва да бъде намалена в такива предели, че да гарантира при
преминаването покрай детето при всички случаи безопасност, включително и
когато настъпи рязко изменение в пътната обстановка, в резултат на
необмисленото и опасно пресичане на пътя от детето. Щом като децата в
ниска възраст не са в състояние правилно да ръководят своите постъпки и
реално да оценяват опасностите, които ги застрашават, законът възлага на
водачите да ги предпазват, когато преминават покрай тях. При настъпване на
произшествие, с което се уврежда здравето или живота на дете, когато не е
намалена скоростта до предели на безопасност, макар и това да е станало в
опасната зона за спиране на моторното превозно средство, водачът не се
намира при условията на чл. 15 НК. Когато се е движел с несъобразена
скорост при такива пътни ситуации, той сам се е поставил в обективна
невъзможност да предотврати настъпването на произшествие. Спирането на
моторно превозно средство се налага в онези случаи на пътни ситуации, при
които движението и с най-минималната скорост представлява опасност за
увреждане на детето, което се намира на пътя или в близост до него. С оглед
на това, следва да се приеме, че намаляването на скоростта на движението
или спирането на превозното средство като две предписани алтернативи от
правилата за движение за безопасно преминаване покрай деца зависи от
4
степента на опасността, която представлява детето и възможността то да
навлезе в платното за движение.
В настоящия случай, няма данни, водачът да е управлявал автомобила
извън допустимата скорост, както и не са налице данни за употреба на
алкохол над 0,5 промила на хиляда. В тълкувателното решение № 61 от 26.
XII. 1983 г. по н. д. № 58/83 г., ОСНК изрично са посочени двете хипотези,
когато водачът не носи отговорност, дори и пострадалият да е дете: 1) Детето
представлява опасност за движението, само когато то се възприема от водача
или когато той е бил длъжен да го възприеме по време на движението, щом то
се е намирало на пътя. При появяване на детето в опасната зона, за което
предварително обективно не е могло да се възприеме, при настъпване на
вредни последици не е налице виновно нарушаване на изискванията и 2)
Детето не представлява опасност за движението и когато се намира под
контрола на възрастен на безопасно място от пътя и се държи за ръка или по
друг начин е възпрепятствано навлизането му по платното за движение.
В конкретната хипотеза се установява от фактическа страна, че
жалбоподателят се е движел правомерно по платното за движение, като в
един момент обективно е възприел, че „иззад спирката“ изскочило
пострадалото дете, което до този момент не е могло да бъде възприето поради
липсата на видимост и не е имало каквато и да е индикация, че ще навлезе в
платното за движение. При това положение, жалбоподателят не е можел да
предвиди последващото му поведение и не е бил длъжен да съобразява
поведението си с детето, т. е. да намалява скоростта си или да спира, респ. не
е нарушил задълженията си по чл. 117 от ЗДП.
С оглед гореизложеното, може да се направи извод, че жалбоподателят
е действал правомерно и не е допуснал нарушение на правилата на ЗДвП към
всеки един от релевантните моменти от развитието на процесната ситуация, т.
е. не е имал виновно поведение.
Предвид изложените по – горе правни и фактически съображения,
настоящият съдебен състав намира, че следва да бъде отменено като
незаконосъобразно по реда на чл. 63, ал. І от ЗАНН Наказателно
постановление №20-0938-002965 от 08.07.2020г. на ** „ПП“ към ОДМВР-
Плевен в ЧАСТТА, в която на П. В. В. от ** с ЕГН ********** на основание
чл. 179, ал.2, пр.1-во от ЗДвП е наложена глоба в размер на 200,00 лева за
нарушение по чл. 117 от ЗДвП.
Водим от горното и на осн.чл. 63 ал. І ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО Наказателно постановление
5
№20-0938-002965 от 08.07.2020г. на ** „ПП“ към ОДМВР-Плевен В
ЧАСТТА, в която на П. В. В. от ** с ЕГН ********** на основание чл. 179,
ал.2, пр.1-во от ЗДвП е наложена глоба в размер на 200,00 лева за извършено
на 30.06.2020г. в ** нарушение по чл. 117 от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд – гр.
Плевен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето
му.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
6