Р Е Ш
Е Н И Е № 260139
16.10.2020
година, гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен съд Трети граждански състав
на седемнадесети септември през две
хиляди и двадесета година
в публичното заседание в следния
състав:
Съдия : Нели Иванова
секретар Геновева Стойчева
прокурор
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело №737 по описа за 2020г.,за
да се произнесе взе предвид следното:
Предявени
са от „БНП Париба Файненс С.А.“, Париж, Франция, чрез „БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А.“, клон България, гр.София, ж.к.“Младост 4“, Бизнес парк София,
сгр.14, чрез юриск.Валерия Гаврюшенко, против Т.И.А. с ЕГН:********** ***, обективно
съединени искове с правно основание чл.240 и чл.86 от ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че с
договор за потребителски паричен кредит от 13.06.2017г. ищецът отпуснал паричен
кредит в размер на 1600лв. Сумата била изплатена от кредитора по начина,
уговорен в чл.1 от договора, с което ищецът изпълнил задължението си по него.
На основание чл.3 от същия за ответника възниквало задължението да погаси заема
на 24 месечни вноски, всяка от които по 105,19лв. Тези вноски съставлявали
изплащане на главницата по заема заедно с оскъпяването и съгласно годишния
процент на разходите – 42,13% и годишния лихвен процент – 32,21%, посочени в
параметрите по договора. Длъжникът преустановил плащането на вноските по кредита
на 20.02.2018г., към която дата били погасени 7 месечни вноски. На основание
чл.5 от договора вземането ставало изискуемо в пълен размер, ако
кредитополучателят просрочи две или повече месечни вноски, считано от падежната
дата на втората пропусната месечна вноска, която в настоящия случай била
20.03.2018г. Предвид изложеното ответникът следвало да изплати остатъка от
заема в размер на 1788,23лв., представляващ оставащите 17 броя погасителни
вноски към 20.03.2018г., към която дата станал изискуем в целия му размер.
Кредиторът изпратил покана за доброволно изпълнение, в която вземането изрично
било обявено за предсрочно изискуемо и била отправена покана до длъжника за
доброволното му погасяване. Поканата била изпратена на адреса, деклариран в
договора, а съгласно чл.9 вр.чл.14. ал.2 от ЗПК всички изявления на кредитора
се считали за узнати от кредитополучателя, ако бъдат изпратени на адреса,
посочен в договора. След обявяване на кредита за предсрочно изискуем постъпили
две плащания от ответника на 06.08.2018г. – 105,19лв. и на 04.03.2020г. –
105,19лв. Ответникът дължал и обезщетение за забава в размер на законната лихва
от 2334,19лв. за периода 20.03.2018г. – 31.03.2020г. Прави искане за
постановяване на неприсъствено решение в случай, че е налице хипотезата на
чл.238 от ГПК. Посочва банкова сметка, ***ата сума. Предвид гореизложеното се
иска постановяване на решение, с което да бъде осъден ответника да заплати на
ищеца сумите от 1458,02лв. – главница; 281,53лв. – възнаградителна лихва за
периода от 20.02.2018г. до 20.06.2019г. и 140,01лв. – мораторна лихва за
периода от 20.03.2018г. до 31.03.2020г. Претендира присъждане на съдебните
разноски по настоящото дело за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът не депозира
отговор на исковата молба. В съдебно заседание се явява лично и заявява, че не
оспорва сумите. Останал без работа, съпругата му се разболяла и трябвали пари
за операцията. Ответникът не успял да си намери работа и заемите му останали
така висящи, непогасени. Кредита можел да погасява на вноски.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства, поотделно и в съвкупност, приема за установено следното:
На 13.06.2017г. между “БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ ЕАД и ответника е сключен договор, по силата на който на
последния е предоставен кредит в размер на 1600лв. за срок от 24 месеца. С
договора са приложени кратък медицински въпросник, сертификат за сключена
застраховка, общи условия за застраховката „Защита на плащанията“, СЕФ,
документ за НОИ и извлечение по процесния кредит.
При така установената фактическа
обстановка, съдът достига до следните правни изводи по основателността на
предявения иск:
Договорът
за заем е реален договор, поради което се счита сключен между страните в
момента на предаване на заемната сума, а връщането на същата става или в
уговорен от страните срок или в едномесечен срок от поискването, съгласно
чл.240 от ЗЗД. В настоящия случай ищецът претендира връщане на сума в размер на
1458,02лв. заедно с възнаградителна лихва от 281,53лв. и мораторна лихва от
140,01лв.. По несъмнен начин от данните по делото и заявените от страните
становища се установи, че между страните е налице валидно облигационно
отношение, по силата но което на 13.06.2017г. ищецът е предал на ответника, а
последният е получил в заем сумата от 1600лв. Тези обстоятелства се
потвърждават изцяло от представения с исковата молба писмен договор от 13.06.2017г.
Същият е подписан от страните, като ответникът нито оспорва факта на получаване
на заемната сума, нито останалия неизплатен от същата размер, който се търси в
настоящото производство.
Съдът намира за
основателен и доказан и предявения акцесорен иск за заплащане на лихва за
забава от една страна поради основателността на главния иск, а от друга видно
от самия договор страните са уговорили заплащането на месечна лихва при забава
в заплащането на дължимите месечни вноски, така както са уговорени с
погасителния план към договора за кредит. Доколкото ответната страна нито
оспорва дължимостта на търсените суми, нито техния размер, съдът счита, че
следва да се уважи изцяло предявения иск в пълния размер.
На
основание чл.78 ал.1 от ГПК следва да бъде осъден ответника да заплати на ищеца
направените по делото разноски в размер на 158,32лв. – държавна такса и 50лв. –
юрисконсултско възнаграждение, или общо 208,32лв.
Мотивиран така,
съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Т.И.А. с ЕГН:********** ***, да заплати на „БНП Париба Файненс С.А.“, Париж, Франция,
чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България, гр.София, ж.к.“Младост
4“, Бизнес парк София, сгр.14, чрез юриск.Валерия Гаврюшенко, сумите от 1458,02лв. – главница; 281,53лв.
– възнаградителна лихва за периода от 20.02.2018г. до 20.06.2019г. и 140,01лв. – мораторна лихва за периода
от 20.03.2018г. до 31.03.2020г., дължими по договор за потребителски паричен кредит от 13.06.2017г.,
сключен между страните, както и направените по делото разноски в размер общо на 208,32лв.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Хасково в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
СЪДИЯ: