Р Е
Ш Е Н
И Е
Гр.Ловеч, 11.08.2020 г.
ЛОВЕШКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД гражданско отделение в
открито заседание на двадесет и първи юли две хиляди и двадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВАНИЧКА КОНСТАНТИНОВА
КРИСТИАН
ГЮРЧЕВ
при секретаря
Галина Аврамова като разгледа докладваното от съдия Павлова в.гр.д. №275 по описа за
2020 година и за да се произнесе, съобрази:
Производството е по чл.258 и сл.
от ГПК.
С решение №65/20.02.2020 г.
постановено по гр.д.№1449/19 г. ЛРС е отхвърлил предявеният от ищеца Д.М.Ч., ЕГН-**********, с адрес:с*** против ответника А.Д.Р.,
ЕГН-**********, с адрес:с***,облигационен осъдителен иск с правно основание
чл.45, ал.1 от ЗЗД, за заплащане на сумата 3 000 лева за причинените му от
ответника болки и страдания от неправомерно демонтиране на изграден навес над
гробното място на починалото му дете и нанасяне на обидни квалификации към
починалото му дете, с което е осквернена паметта на починалото му дете,
като неоснователен и недоказан; отхвърлил предявеният от ищеца Д.М.Ч., ЕГН-**********,
с адрес *** против ответника А.Д.Р., ЕГН-**********, с адрес ***, облигационен
осъдителен иск с правно основание чл.45, ал.1 от ЗЗД, за заплащане на сумата 1 600 лева,
която се явява заплатената от него стойност на премахнатия навес над гробното
място на починалото му дете, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от 26.07.2019 год. до окончателното й изплащане, като неоснователен
е недоказан, отхвърлил е предявеният от ищцата Д.К.Ю.,
ЕГН-**********, с адрес: *** против ответника А.Д.Р., ЕГН-**********, с адрес: ***,
облигационен осъдителен иск с правно основание чл.45, ал.1 от ЗЗД, за заплащане
на сумата 3
000 лева за причинените й от ответника болки и страдания от неправомерно
демонтиране на изграден навес над гробното място на починалото и дете и
нанасяне на обидни квалификации към починалото и дете, с което е осквернена
паметта на починалото и дете, като неоснователен и недоказан,
отхвърлил е претенцията на ищците Д.М.Ч. и на Д.К.Ю., с горните
данни против ответника А.Д.Р., с горните данни за заплащане на
съдебно-деловодните разноски в размер общо на сумата 1 309,20 лева, като неоснователен
и недоказан и е осъдил ищците Д.М.Ч., ЕГН-********** и Д.К.Ю., ЕГН-**********,
двамата с адрес: *** да заплатят на адв.Д.Д.Н.от АК-гр.Ловеч, със съдебен адрес
*** сумата 710 /седемстотин и десет/
лева за осъщественото процесуално представителство на ответника по настоящото
гр.дело, изчислена на основание чл.7, ал.2, т.3 от Наредба №1/09.07.2004 год.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Постъпила е въззивна жалба вх.№2959/11.03.2020 г. от Д.М.Ч., ЕГН **********, с адрес: ***, Д.К.Ю., ЕГН **********, с адрес: *** чрез адв. К.О., срещу Решение № 65 от 20.02.2020 г., постановено по
гр. дело № 1449/2019 г„на Районен съд - гр. Ловеч.
Считат, че постановеното решение е неправилно и като
такова следва да бъде отменено. Сочи, че от материалите и доказателствата по
делото се установява по безспорен начин, че ответника А.Р.Д. е премахнал
съоръжението - надгробен навес, изграден над гробното място на
починалото дете на ищците, като производството срещу А.Р.Д. е започнало с
подадена жалба в полицията срещу незаконното посегателство и премахването на
надгробния навес. Сочат, че по подадената жалба срещу А.Р.Д. е било образувана
пр.пр. № 300/2019 г. и след извършване на процесуално следствените действия от
страна на правоохранителните органи, Районната прокуратура - гр. Ловеч е издала
Постановление за отказ от образуване на досъдебно производство. Сочат, че в
мотивите се посочва, че А.Р.Д. не е извършил престъпление от общ характер и в
въпреки това, Постановлението за отказ от образуване на наказателно преследване
е обжалвано до Окръжна прокуратура - гр. Ловеч и до Апелативна прокуратура -
гр. Велико Търново, където отново е отказано да се образува наказателно
преследване срещу А.Р.Д.. Сочат, че исковото производство срещу А.Р.Д. е
започнало след полученото Постановление на Районна прокуратура - гр. Ловеч.
Твърдят, че е посочено, че Постановлението за отказ от образуване на
наказателно производство на Районната прокуратура се прилага в гражданското
дело, като доказателство, че именно ответника А.Р.Д. е премахнал надгробния
навес, собственост на ищците и този факт не се оспорва и от процесуалния
представител на ответника. Твърдят, че в Постановлението на Районна Прокуратура
- гр. Ловеч е записано, че А.Р.Д. е заявил и не е отрекъл, че той е премахнал
по своя инициатива надгробния навес, като е посочил като причина неговата
нестабилна и опасна конструкция, като тези факти са указани на ЛРС, а ответната
страна е признала в досъдебното производство, че е посегнала на чуждо
имущество, като същото е приведено в негодно състояние за първоначалното му предназначение - повредено и негодно за употреба. Сочат, че по делото
били разпитани свидетели и на двете страни в спора, като от свидетелските показания
на свидетеля Д.М.Р. - свидетел на ответната страна, се
установява, че премахнатия навес не е бил нестабилен и опасен както е твърдял
пред органите на прокуратурата А.Р.Д.. а обратното – бетониран, а това означава
неподвижен и здраво закрепен навес. Сочат, че от показанията на Д.М.Р. се
установява още, че след време е установил, че процесния навес е изрязан, тоест
повреден и същото е съобразено и от съда, като тези обстоятелства са описани от
него на стр. 5 от ред 24 до ред 41 от постановеното решение. Твърдят, че
свидетелят Р. посочва още, че отговаря пряко за гробищния парк на с. К.. като е
запознат с изградения надгробен навес и знае за неговото премахване, но не
знаел кой го е премахнал. Посочват, че от разпитаните свидетелски показания в
полза на ищците се установява, че същите са претърпели значителен стрес, болки
и страдания от действията на ответната страна.
Излагат, че в своите мотиви съдът е възприел, че
ответника А.Р.Д. не е извършил непозволено увреждане, защото за изградения от
ищците надгробен навес не е имало разрешително за строеж по реда на /ЗУТ/ и
съоръжението било незаконно и поради горното е указано, че съда не е установил
каквото и да е противоправно и виновно поведение от страна на ответника и
исковата молба е отхвърлена. Категорично се противопоставят на подобно съждение
и твърдение, тъй като вината на ответника А.Р.Д. е изцяло доказана. Сочат, че
съгласно чл. 45 от ЗЗД е указано, че всеки е длъжен да поправи вредите, които
виновно е причинил другиму, като във всички случаи на непозволено увреждане
вината се предполага до доказване на противното. Сочат, че съдът по недопустим
начин е отхвърлил вината на ответника въпреки, че той сам е признал за
собственоръчното премахване на съоръжението. Твърдят, че законността на
изградения навес се установява в настоящето производство от приложения договор
за неговата собственост, заплатена цена, изграждане, поставяне и приемане на
съоръжението. Сочат, че разрешително за строеж на навес над гроб не се изисква,
защото по смисъла на параграф 5. т. 38 от ДРЗУТ- навесът не е строеж, а ако е,
се явява допустим и за него не се
изискват проекти и разрешителни за поставяне. Твърдят, че навесът е изграден от
квалифицирано лице, с договор за изработка, поставяне и приемане на
съоръжението, платена е цена и същата е посочена на съда, още повече, че
съдията е посочил същия факт в своето решение, където на стр. 6, от ред 18 до
ред 23 е записано, че изградения навес е от метална конструкция и поликарбонат,
положен над гробното място в с. К., за което ищецът е заплатил посочената сума
и е приел съоръжението съгласно приложения договор и протокол за приемане.
Правят извода, че изграденото съоръжение не е строеж по смисъла на /ЗУТ/ и не
се изискват разрешения за неговото поставяне. Сочат, че в своето решение
съдията е приел каква е конструкцията на навеса и каква е платената цена за
изработката, монтажа и материалите, но в нарушение на законовата разпоредба е
възприел, че следва да има строителни проекти и разрешителен режим за неговото
поставяне.
В тази връзка моли съда да съобрази, че
постановеното решение на първоинстанционния съдия е неправилно и като такова
следва да бъде отменено, тъй като подобно посегателство върху чуждо имущество
не следва да бъде толерирано, още повече, че извършителя не е отрекъл деянието.
Твърдят, че за да премахне надгробния навес, А.Р.Д. е посочил несъстоятелни
аргументи за опасен и нестабилен навес, а доведеният свидетел в негова полза
твърди обратното - за здрава и бетонирана основа на навеса и ако А.Р.Д. не бъде
санкциониран за извършеното деяние може в последствие да премахне надгробната
плоча, защото ще я квалифицира като опасна и нестабилна или по свой почин и
експертна оценка да премахне декоративната оградка на гробното място, защото тя
няма разрешително за строеж, ведно с конструктивни и строителни чертежи за
поставяне.
В срок е постъпил отговор на въззивната жалба от А.Д.Р., ЕГН ********** ***, чрез адв.Д.Д.Н.ЛАК
с който оспова въззивната жалба като неоснователна.
Счита, че първоинстанционния съдебен акт е правилен
и законосъобразен, и моли същия да бъде потвърден.
Сочи, че във въззивната жалба са наведени твърдения
за неправилност на първоинстанционния съдебен акт в частта му за евентуално
претърпени от ищците имуществени вреди и с оглед на обстоятелството, че този
иск и предявен единствено от Д.Ч., то счита за недопустимо съдебния акт, в тази му част да се обжалва и
от ищеца по иска за неимуществени вреди - Д.Ю..
Счита за недопустим и иска на Д.Ч. за имуществени
вреди, тъй като същия се стреми евентуално да получи обезщетение за негово
противоправно действие, а именно за незаконно изградения/поставения от него навес в гробищния парк на село К.,
обл.Ловеч, което обстоятелство е съобразено от първата инстанция при
постановяване на обжалвания съдебен акт.
Твърди, че в хода на делото не са събрани
доказателства да е искано от
Община Угърчин /собственика на гробищния парк/ от ищеца Разрешение за строеж или Разрешение за поставяне на преместваем обект /ако се приеме, че изградената ограда с навес
не са здраво свързани към земята и макар процесуалния представител на ищеца да
твърди, че изграденото съоръжение по поръчка на Д.Ч. да не е строеж по смисъла
на §5, т.38 от ЗУТ, то видно законовия текст за строеж се приемат оградите, каквато е била изградена от ищеца на гробното
място на сина му ведно с навес от поликарбонат.
Сочи, че ако се приеме, че оградата с навеса са
преместваем обект за обслужващи дейности, по смисъла на чл.56, ал.1, т.2 от ЗУТ, то и за него се изисква специално разрешение за поставянето му въз основа
на схема и проектна документация, одобрена от главния архитект на Община Угърчин,
съгласно ал.2 на същия законов текст, но и такова разрешение не се представило като доказателство по делото.
Твърди, че на следващо място не била доказана по
основание и размер претенцията на първия ищец за имуществени вреди в размер на
1 600 лева за евентуалното повреждане на незаконно поставения от него навес в
гробищния парк на село К., обл.Ловеч от страна на А.Д.Р..
Сочи, че от приетия, като доказателство по делото
Договор за изработка от 09.08.2018г. се установява, че Д.Ч. е възложил на А.Ю.Т.изработването
на декоративна ограда и навес от поликарбонат с метална покривна
конструкция за сумата от 1 600 лева за срок от 100 дни и видно от чл.14, ал.З
от същия Договор за възложителя е следвало да заплати на изпълнителя стойността
на изработката в
брой срещу издадена разписка за получената сума, но такива разписки по делото, удостоверяващи извършени плащания по Договора
не били представени и дори
и да се предположи, че такова плащане е било извършено не се доказа какъв е
именно размера на щетата, щом като оградата е останала непокътната, а от нея е
бил отделен единствено поликарбонатовия навес и поставен в съседство.
Сочи, че от събраните по делото доказателства не се доказало твърдението на ищеца, че именно ответника е извършил демонтажа на
навеса от оградата, като от приетото по делото Постановление на РП-Ловеч, макар
и влязло в законна сила няма сила на присъденото нещо за установяване вината на ответника, а от
разпита на свидетелите на ищеца не се установило същите да са видели ответника да е демонтирал
навеса.
Имайки в предвид гореизложеното, моли съда да
отхвърли въвзивната жалба на ищците по делото като недопустима и неоснователна
и потвърди първоинстанционния съдебен акт.
Моли да
бъдат осъдени ищците да му заплатят сторените
разноски пред настоящата инстанция, на основание чл.38,
ал.2 от ЗА, съгласно представения списък по чл.80 от ГПК.
В съдебно заседание за въззивниците се явяват лично и с адв.О., като
поддържат въззивната жалба и молят атакуваното решение да бъде отменено, а исковете
да бъде уважени като основателни и доказани. Представят списък на разноските и
претендира заплащането им при уважаване на иска.
Въззиваемият се представлява от адв.Ненов, който оспорва исковите
претенции, като счита, че същите са неоснователни и недоказани и моли съда да
потвърди атакуваното решение като правилно и претендира присъждане на разноски,
за които представя списък на разноските.
След като решението е връчено на въззивника на 28.02.2020 г., а въззивната
жалба е подадена на 11.03.2020 срещу подлежащ на контрол съдебен акт, съдът
намира, че тя е допустима.
От събраните по делото доказателства по гр.д.№1449/19
г. на ЛРС, от становищата на страните, преценени поотделно и в тяхната взаимна
връзка и обусловеност съдът намира за установени следните фактически
обстоятелства:
От приложеното по делото постановление от
23.08.2018 г. на Окръжна прокуратура-Ловеч се установява, че е прекратено досъдебното производство №351/17
г. на РУ на МВР-Угърчин водено за престъпление по чл.343 ал.3 б.”б” във вр. с
чл.342 ал.1 пред.3 от НК. От мотивите на същото се установява че на 12.11.2017
г. около 00.22 ч по път І4 при километър 25+250 в землището на с.Сопот, при
управление на МПС л.а. „Рено Меган” с рег.№***собственост на Д.М.Ч. ***
нарушение на правилата за движение по непредпазливост е причинена смъртта на М.Д.Ч.
***, М.А.Д.
От представения по делото Договор за изработка с дата
09.08.2018 год., сключен в с.К., Област-гр.Ловеч между Д.М.Ч., като възложител
и А.Ю.Т., като изпълнител, съдът установява, че първият като възложител
възлага, а вторият като изпълнител приема да изработи срещу заплащане
декоративна ограда на гробно място и навес от поликарбонат с метална покривна
конструкция, който следва да бъде положен над гробно място, посочено от
възложителя в гробището на с.К., Община-гр.Угърчин, Област-гр.Ловеч. Посочено в
договора е, че изработката ще бъде реализирана по проект на изпълнителя и с
материали на изпълнителя, като той ще монтира на гробното място срещу заплащане
на 200 лева - т.1.2 и т.1.3 на договора. В т.2.1 на договора страните са
уговорили, че при осъществяване предмета на договора възложителят се задължава
да изплати на изпълнителя възнаграждение в размер на сумата 1 600 лева по
ред, определен в настоящия договор, като в т.4 страните са договорили, че изпълнителят ще изработи и
предаде декоративна ограда на гробно място и навес от поликарбонат с метална
покривна конструкция в срок от 100 дни, считано от 09.08.2018 год.
От приложения по делото приемателно-предавателен
протокол по Договора за изработка от 12.11.2018 год. в с.К., Област-гр.Ловеч съдът
констатира, че е възложителя Ч. приема извършената от изпълнителя по договора
работа без забележки, като е посочено, че този приемо-предавателен протокол
е неразделна част от подписания между
страните договор за изработка от 09.08.2018 год.
Установява се от служебно изискано от Кмета на с.К.
копие от образувана при него преписка по жалба №94/2019 год. със страни Д.М.Ч.
и Д.К.Ю. против А.Д.Р., като с писмо
вх.№12296/07.11.2019 год., той уведомява съда, че в Кметство с.К. няма
образувана преписка по жалбата, тъй като между двете страни е постигнато устно
споразумение в канцеларията на Кмета Д.Б.А., лично в негово присъствие да се
разберат помежду си по така възникналия спор.
От приложеното като доказателство по делото копие
от Постановление с дата 08.03.2019 год., съдът установява, че с него е отказано
да се образува досъдебно производство по преписка №300/2019 год. по описа на
РП-гр.Ловеч и същата е прекратена. В него е посочено, че преписката е
образувана във връзка с получена в РП-гр.Ловеч Докладна записка от РУ
МВР-гр.Угърчин във връзка с работа по тяхна преписка №456000-84/11.01.2019 год.
във връзка с подадена жалба от А.М.В.от с.К.. Посочено е, че тя е заявила, че
на 23.12.2018 год. е установила, че е демонтиран навес, намиращ се на гроба на
племенника й М.Д.Ч.. Мотивите на прокуратурата да откаже образуването на
досъдебно производство са, че за навеса не е имало издадено необходимото
разрешение за строеж, той е бил свален от А.Р., тъй като е преценил, че е
опасен за околните вследствие на натрупване на сняг и е прието, че е налице
решаване на междуличностни отношения по един неморален начин и липсва извършено
престъпление.
Приложено е постановление от 07.08.2019 год. на прокурор
при ОП-гр.Ловеч, с което е потвърдено постановление от 08.03.2019 год. на
РП-гр.Ловеч за отказ да се образува досъдебно производство по преписка
№300/2019 год., като обосновано и законосъобразно и е оставена е без уважение
жалбата на Ч., като неоснователна.
Това
постановление е атакувано пред Апелативна прокуратура-гр.Велико Търново, която
с Постановление от 22.11.2019 год., е потвърдила Постановление от 07.08.2019
год. по преписка №2019/2019 год. по
описа на ОП-гр.Ловеч и потвърдено с него Постановление от 08.03.2019 год. по
преписка №300/2019 год. по описа на РП-гр.Ловеч, за отказ да се образува досъдебно
производство и е оставена е без уважение жалбата на Д.М.Ч. и Д.К.Ю. - подадена
чрез адв.К.О. против цитираните постановления, като неоснователна. От мотивите
на същото се установява, че Ч. е поръчал на гроба на сина си навес, който бил изграден
от метални профили, поликарбонатна плоскост и свързващи метални болтове, тази
конструкция била монтирана от А.Т., като два от държащите я метални профили
били заварени към оградата на гроба на М.Ч.. Описано е, че Р. предположил, че
така изграден навесът създавал опасност за близките, посещаващи гроба на синът
му и затова отразял двата метални профила, след което оставил навеса на земята
в близост до двата гроба/ на синът си и на М.Ч./. и признал за тези свои
действия пред Ч.. В постановлението се посочва, също, че така изграден навесът
не представлява строеж, тъй като не е трайно прикрепен към земята и
премахването му е възможно чрез отделянето му от повърхността на терена. Отбелязано
е, че понастоящем навесът отново може да бъде ползван по предназначение, тъй
като той не е унищожен, а са подредени само двата прикрепящи го към оградата
профили след отрязването им от Р..
С
писмо изх.№426(1) от 28.01.2020 год. Кмета на Община-гр.Угърчин е
уведомил съда, че няма издадено разрешение за строеж на навес в гробищния парк
на с.К. на гроба на починалия М.Д.Ч..
За правилно решаване на спора са разпитани от ЛРС
свидетели, доведени и от двете страни. Техните показания, особено на св. Недка В.майка
на ищеца и снаха на ищцата и В.Д.Т.- майка на ищцата и тъща на ищеца съдът
следва да съобразява на основание чл.172 от ГПК с оглед на всички други данни
по делото, като се има предвид възможната тяхна заинтересованост. Първата
свидетелка В.твърди, че знае къде е надгробното място и това, което е направено
над него. Пояснява, че след автомобилната катастрофа единия ден погребали
едното дете, а на другия ден - другото дете, като впоследствие станали тези
отношения за ограждане на паметници, като се разбрали да направят обща ограда,
но тъй като нямали пари, нейния син направил и ограда и навес. Твърди, че една
сутрин отишли с нейната дъщеря и заварили, че навеса е свален, като преди това
ответника заявил, че този навес няма да съществува и това станало на 20-21
декември 2019 год. Тя казва, че е чувала много пъти А. да обижда и нейният внук
и нейния син, като за внука й е казвал, че се е дрогирал и че именно нейния
внук е убил неговия син. Свидетелката заявява, че смъртта на внука й е много голямо страдание за
нейния син и нейната снаха и тъй като те са болни и често боледуват се налага
да им изпраща лекарства, защото в момента живеят в Белгия, заедно с по-малкия
си син.
Свидетелката
В.Д.Т.пояснява, че след като внукът й починал, А.Д. бил със зет й и с майстора,
като сложили паметника. Твърди, че всяка сутрин ходи да си купи хляб, като Д.
пред нея е казвал и пред другите хора да чуят, че ще гътне покривчето и след
един ден като отишла на гробищата видяла, че е рязано с ножовка. Заявява, че постоянно
обиждали починалия й внук, наричайки го „убиец” и че е „наркоман”, като майката
и бащата като чуят това нещо много се тормозят, болни са, от както детето им
починало. Сочи че те работят в Белгия като се налагало от тук да им изпращат
лекарства, за да се лекуват. Твърди, че А. го командват съпругата му и дъщеря
му и на бара и пред хората постоянно викат за починалия й внук, че е
„наркоман”, че е „психопат”.
Свидетелката
Л.М.М.е без родствени отношения със страните, като тя е съседка на А.. Твърди,
че знае за настъпилия инцидент, при който са загинали децата на страните по
делото, знае и къде са гробните им места и двете деца са погребани един до друг
в с.К.. Сочи, че е имало изграден навес на М., който навес е бетониран и пречи
на другото момче като вали и пада всичко на гроба на М.. Твърди, че хората са
сложили цветя, свещници, които са счупени от снега.и не е чувала ответника да
обижда ищците.
Свидетелят
Д.М.Р. също не е роднина на страните по делото, но е знае за инцидента, при
който са починали синовете на страните по делото. Твърди, че децата са погребани в един гробищен парк, като
двата гроба са един до друг, може би на около 25-
При тези
данни настоящата инстанция намира, че е сезирана с предявени обективно
съединени искове с правно основание чл.45 от ЗЗД, както следва първи осъдителен иск, предявен от ищеца Д.М.Ч., ЕГН-**********, с адрес:с*** против
ответника А.Д.Р., ЕГН-**********, с адрес:с***, за заплащане на сумата 3 000 лева за
причинените му от ответника болки и страдания от
неправомерно демонтиране на изграден навес над гробното място на починалото му
дете и нанасяне на обидни квалификации към починалото му дете, с което е
осквернена паметта на починалото му дете, втори осъдителен иск предявен от ищеца Д.М.Ч., ЕГН-**********, с адрес:с*** против ответника А.Д.Р.,
ЕГН-**********, с адрес:с***, за заплащане на сумата 1 600 лева, която се
явява заплатената от него стойност на премахнатия навес над гробното място на
починалото му дете, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
26.07.2019 год. до окончателното й изплащане
и трети осъдителен иск предявен от ищцата Д.К.Ю., ЕГН-**********, с адрес:
*** против ответника А.Д.Р., ЕГН-**********, с адрес: ***, с правно основание
чл.45, ал.1 от ЗЗД, за заплащане на сумата 3 000 лева за причинените
й
от ответника болки и страдания от неправомерно демонтиране на изграден навес
над гробното място на починалото и дете и нанасяне на обидни квалификации към
починалото и дете, с което е осквернена паметта на починалото й дете.
ПО ПРЕДЯВЕНИТЕ
ДВА ОСЪДИТЕЛНИ ИСКА С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ.45 ОТ ЗЗД, ОТ Д.М.Ч. И Д.К.Ю. ПРОТИВ А.Д.Р. ЗА ЗАПЛАЩАНЕ НА ПО 3 000 ЛВ.
ЗА ВСЕКИ ЕДИН ПООТДЕЛНО ЗА ПРИЧИНЕНИ НЕИМУЩЕСТВЕНИ ВРЕДИ
За да бъде уважена тази претенция следва ищците да докажат
при условията на пълно и главно доказване предпоставките, визирани в чл.45 от ЗЗД, а именно, да е налице противоправно деяние /действие или бездействие,
вследствие на което да е причинена вреда, както и причинна връзка между
деянието и вредата, като вината се предполага до доказване на противното.
Неимуществените вреди представляват отрицателни физически усещания /болки/ или
психически изживявания /страдания/. Отрицателно физическо усещане може да
предизвика само вредоносен факт, засегнал телесната неприкосновеност на човека.
Отрицателните психически душевни изживявания /страдания/ обаче могат да бъдат
предизвикани и от най-различни факти-душевните страдания в резултат на
последиците от накърняване на доброто име, чест и достойнство, невъзвратимата
загуба в резултат на смъртта на член от семейството, моралното страдание от
загубата на дете, съпруг, майка баща и т.н., т.е. когато има накърнение на
привързаността към определени лица. Общото за всичките е, че неимуществената
вреда като негативно въздействие върху благото се състои в засягане телесната
неприкосновеност на човека или в отрицателното изменение в духовната сфера на
един правен субект. Засегнатият с непозволеното увреждане обект трябва да е
свързан с неимуществени права на увредения, в накърняване на неимуществени
блага на увредения, за да може да се претендира обезщетение за неимуществени
вреди, тъй като нарушаването на имуществени субективни права не може да
предизвика достойни за обезщетяване отрицателни емоции.
Съотнесено към казуса това означава, че не е допустимо
обезщетението и на неимуществени вреди, последвали от повреждане, унищожаване
или намаляване на стойността на вещ, тъй като това е в противоречие със
задължителната съдебна практика на ВКС /Постановления №4/61, №5/69 и №2/84 на
Пленума на ВС/, която приема, че обезщетение за неимуществени вреди не се дължи
за причинени вреди на вещ. Състава на съда приема, че е неоправдано и в разрез
с морала да се присъди обезщетение за претърпени неимуществени вреди от
унищожена или повредена вещ, в случая неправомерно демонтиране на изграден
навес.
По
отношение на претенцията за присъждане на неимуществени вреди и за отправяне на
обидни квалификации към починалото дете, настоящата инстанция също приема, че
тези твърдения в исковата молба на ищците остава недоказана. Само двете
свидетелки- баби на починалото дете и съответно майки на ищците твърдят, че
ответника е наричал внукът им „убиец” и наркоман”, а техните показания съдът
възприема при възможна пристрастност с оглед разпоредбата на чл.172 от ГПК, тъй
като не се подкрепят от останалите доказателства по делото. Безспорно установено е, а и двамата ищци го
заявяват в исковата молба, че те живеят и работят в чужбина, следователно няма
как те да са чули и възприели такива твърдения от страна на ответника. Освен
това двете свидетелки не уточняват кога точно ответникът е изричал тези думи,
като свидетелката Танева казва, че постоянно обиждат детето, а не родителите
му. Тя твърди, че „А. го командват жена му и дъщеря му и на бара и пред хората
постоянно викат на нашето дете, „наркоман”, че е „психопат”. От тези думи може
да се направи извод, че обидните твърдения са отправени не от ответника, а от
неговите жена и дъщеря, а освен това те са насочени към починалия М.Ч., а не
към ищците. Следователно и на това основание исковите претенции досежно
претърпени неимуществени вреди, предявени от Д.М.Ч. и Д.К.Ю. против А.Д.Р. за заплащане на сумата по 3 000 лева за всеки
един от тях за причинените от ответника болки и
страдания от неправомерно демонтиране на изграден навес над гробното място на
починалото им дете и нанасяне на обидни квалификации към
починалото дете, с което е осквернена паметта му се явяват
неоснователни и недоказани и следва да бъдат отхвърлени.
ПО
ОТНОШЕНИЕ ПРЕДЯВЕНЯТ ИСК С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ.45 ОТ ЗЗД ОТ Д.М.Ч. ПРОТИВ А.Д.Р. ЗА ЗАПЛАЩАНЕ НА 1600 ЛВ.
ПРЕТЪРПЕНИ ОТ НЕГО ИМУЩЕСТВЕНИ ВРЕДИ
Ищецът твърди в исковата си молба, че е заплатил на
трето лице сумата 1600 лв. по сключен договор за изработка и монтаж на навес
над гробното място на неговото починало дете, който навес впоследствие е бил премахнат.
Тези твърдения на ищеца остават недоказани. Действително ищецът е представил по
делото договор за изработка и приемо-предавателен протокол, но към тях липсва
фактура, касов бон или разписка за заплатена от него сума по така сключения
договор. Освен това от доказателствата по делото и най-вече от изложеното в
постановление от 22.11.2019 г. на Апелативна прокуратура-Велико Търново се
установява, че въпросният навес не е премахнат. Напротив прокуратурата е
събрала допълнително достатъчно данни, от които е било видно, че той отново
може да се използва по предназначение, тъй като са били отрязани двата
прикрепващи го към оградата на гроба профили. Следователно твърденията за
премахване на навеса и претърпените в тази връзка от ищеца имуществени вреди
остават недоказани, поради и което предявеният иск за осъждане на ответника да
му заплати сумата 1 600 лева, която се явява заплатената от него стойност на
премахнатия навес над гробното място на починалото му дете,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 26.07.2019 год. до
окончателното й изплащане също се явява неоснователен и недоказан и следва да
бъде отхвърлен.
Поради съвпадане на правните изводи на настоящата инстанция с тези, на ЛРС атакуваното съдебно решение следва да бъде потвърдено като правилно на основание чл.271 ал.1 от ГПК.
При този изход от процеса въззивниците следва да бъдат осъдени да заплатят на адв.Д.Д.Н.от АК-Ловеч съдебно-деловодни разноски за настоящата инстанция на основание чл.38 ал.2 във връзка с ал.1 т.3 от ЗА в размер на сумата 710 лв. съгласно чл.7 ал.2 т.3 от Наредба №1/04 г. В представения списък на разноските адв.Ненов претендира присъждане на сумата 1222 лв. за всеки един от предявените три иска поотделно. В случая обаче, тъй като се касае за осъществена безплатно правна помощ, то възнаграждението на осъществилия правната помощ адвокат следва да се определи на база така наречения „общообжалваем интерес”. С други думи интересът не е по конкретния иск, а се формира от сбора на предявените оценяеми искове, по аргумент от разпоредбата на чл.7 ал.2 от Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В този смисъл е и практиката на ВКС, отразена в определение №234/23.07.20 г. по ч.т.д.№1085/20 г. и №283/22.07.2020 г. по ч.гр.д.№872/20 г.
Воден от горните мотиви съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА като правилно съдебно
решение №65/20.02.2020 г. постановено
по гр.д.№1449/19 г. по описа на Районен съд-гр.Ловеч.
ОСЪЖДА Д.М.Ч., ЕГН-********** и Д.К.Ю.,
ЕГН-**********, двамата с адрес: *** да заплатят на адв.Д.Д.Н.от АК-гр.Ловеч,
със съдебен адрес *** сумата 710 /седемстотин и десет/ лева за осъщественото
процесуално представителство на въззиваемия А.Д.Р. пред въззивната инстанция,
изчислена на основание чл.7, ал.2, т.3 от Наредба №1/09.07.2004 год. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Решението е окончателно по цена на иска.
.
2.