№ 233
гр. София , 03.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Н в закрито заседание на трети август,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Любомир Луканов
Членове:Мая Михайлова
Димитринка Костадинова-
Младенова
като разгледа докладваното от Любомир Луканов Въззивно гражданско дело
№ 20211100507636 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 435, ал. 2, т. 7 от Гражданския процесуален
кодекс (ГПК), вр. с чл. 274 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба с вх. № 4458/15.06.2021г. по описа на СГС, подадена от
длъжника по изпълнението „ЗД Е.“ АД, чрез надлежно упълномощен представител,
срещу разпореждане от 05.04.2021г. по изп. дело № 20218410400810 по описа на ЧСИ
Н.М., рег. № 841, с район на действие Софийски градски съд.
В жалбата се твърди, че от длъжника се дължат разноски за адвокатско
възнаграждение само по чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения – само за образуване на изпълнителното дело, но не се
дължи адвокатско възнаграждение по чл. 10, т. 2 от същата Наредба № 1/2004г., тъй
като реално такива действия не са извършвани от представителя на взискателя.
Жалбоподателят поддържа, че е извършено само действие по образуване на
изпълнителното дело, а след това други действия не са били извършени, тъй като от
„ЗД Е.“ АД са заплатени изцяло всички дължими суми в срока за доброволно
изпълнение. Прави възражение, че размерът на възнаграждението за адвокатски
хонорар е прекомерен предвид правната и фактическата сложност на изпълнителното
производство. Позовава се на Тълкувателно решение (ТР) № 2 от 26.06.2015 г. по т.
дело № 2/2013 г., на ВКС, ОСГТК и приетото в т. 3 от ТР № 6 от 06.11.2013г. по т. дело
№ 6/2012г. на ВКС, както и приложимата норма по чл. 78, ал. 5 от ГПК. Цитира
съдебна практика. Заявено е искане съдът да отмени постановлението за разноски и да
намали възложените на длъжника разноски за адвокатско възнаграждение до
минималния размер от 200 лв., а пропорционалната такса по чл. 26 от ТТР към ЗЧСИ,
съдът да я намали съразмерно. Претендира разноски по настоящото производство, вкл.
и юрисконсултско възнаграждение. Представя доказателства. Не представя списък по
1
чл. 80 от ГПК.
В срока по чл. 436, ал.3 от ГПК е постъпил отговор от взискателя „ДЗИ - Общо
застраховане“ ЕАД, чрез упълномощената адв. С.П.П.-И. от САК, с който оспорва
жалбата, като неоснователна. Излага съображения, че договореното и платено
адвокатско възнаграждение не е прекомерно, предвид фактическата и правна сложност
на конкретното изпълнително производство. Възразява срещу искането за присъждане
разноски на жалбоподателя. Цитира практика на ВКС. Иска да се остави жалбата без
уважение. Не претендира разноски и не представя списък по чл. 80 от ГПК.
По делото се съдържат мотиви на ЧСИ Н.М., с които е заявено становище за
недопустимост и неоснователност на жалбата. Поддържа се, че жалбата е просрочена с
един ден, а възнаграждението е начислено съгласно чл. 10, т. 1 и т. 2 от Наредба №
1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Поддържа, че по
изпълнителното дело са начислени пропорционални такси за съдебно изпълнение,
които са съобразени с ТТР към ЗЧСИ и не следва да бъдат намалявани. Цитира
практика на ВКС.
Софийски градски съд, в настоящия си състав, след като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
Изпълнително дело № 20218410400810 по описа на ЧСИ Н.М. е образувано на
16.02.2021г. въз основа на изпълнителен лист от 19.01.2021 г., издаден по гр. дело №
53733/2019г. от Софийски районен съд, Първо гражданско отделение, 174 състав. С
молбата за образуване, взискателят „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД, действащо чрез
адв. С.П.П.-И. от САК, е представил и Приложение № 1 към Договор № 1 за
образуване на изпълнителни производства и осъществяване на процесуално
представителство, в което е посочено, че адвокатското възнаграждение за
изпълнителното производство по гр. дело № 53733/2019г. на СРС е в размер от 462.60
лв., която сума е изплатена по банковата сметка на довереника. Предоставеният мандат
включва образуване на изпълнително дело, процесуално представителство, защита и
съдействие и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания от
името и за сметка на „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД. От приложения изпълнителен
лист от 19.01.2021 г., издаден по гр. дело № 53733/2019г. на Софийски районен съд се
установява, че „ЗД Е.“ АД е осъдено да заплати на основание чл. 411 от КЗ на „ДЗИ -
Общо застраховане“ ЕАД парична сума в размер от 1652 лева, заедно със законната
лихва от датата на исковата молба до погасяването.
В молбата за образуване на изпълнителното производство взискателят сочи, че
иска да бъде образувано изпълнително дело срещу „ЗД Е.“ АД за цялата сума описана в
изпълнителния лист, както и за 560.07 лв. – разноски по делото на основание чл. 78, ал.
1 от ГПК. В молбата е поискано, при условие, че длъжникът не заплати дължимото в
срока за доброволно изпълнение, да се наложи запор върху банковите сметки на
длъжника.
От приложеното копие на изп. дело № 20218410400810 на ЧСИ Н.М. се
установява, че на 22.02.2021г. е изпратена покана за доброволно изпълнение до
длъжника, получена на 23.02.2021г. (лист 11 от изп. дело).
На 04.03.2021г. от длъжника е подадено възражение с вх. № 364/4 пред ЧСИ
Н.М. срещу размера на претендирания от взискателя адвокатски хонорар, с искане
същият да бъде намален от 462.60 лв. на 200.00 лв., а пропорционалната такса по т. 26
2
от Тарифата за таксите и разноските по ЗЧСИ също да бъде намалена съразмерно с
намаляването на адвокатския хонорар (лист 13 от изп. дело).
С отговор на възражението от 17.03.2021г. взискателят, чрез упълномощената
адв. Паскалева, е поискано възражението на длъжника да бъде оставено без уважение.
С обжалваното разпореждане от 05.04.2021г. по изп. дело № 20218410400810 по
описа на ЧСИ Н.М., длъжникът „ЗД Е.“ АД е уведомен, че е отказано намаляването
поради прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение в полза на
взискателя в размер на 462.60 лв. В мотивите на разпореждането са описаните
извършените от страните действия, но липсват правни аргументи от ЧСИ по искането
за намаляване на разноските. Съобщението за обжалваното разпореждане е получено
от длъжника „ЗД Е.“ АД на 07.04.2021г. (лист 22 от изп. дело).
На 22.04.2021г. е постъпила разглежданата жалба с вх. № 026391 по описа на
ЧСИ Н.М. срещу разпореждане от 05.04.2021г. по изп. дело № 20218410400810 по
описа на ЧСИ Н.М..
С оглед наведените доводи за недопустимост на жалбата, поради просрочието
, съдът двукратно е изискал справка от „Еконт Експрес“ ЕООД относно установяване
датата на която е изпратена процесната жалба.
С писмо, заведено с вх. № 9324 на 19.07.2021г. по описа на СГС, от „Еконт
Експрес“ ЕООД са посочили, че жалбата е изпратена с пратка, чиято товарителница е
от дата 21.04.2021г., а е приета от ЧСИ Н.М. на 22.04.2021г.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните
правни изводи:
Жалбата по чл. 435, ал.2 от ГПК е подадена от процесуално легитимирано лице
– длъжникът по изпълнението, в рамките на преклузивния двуседмичен срок по чл.436,
ал.1 от ГПК. Неоснователно е възражението на ЧСИ Н.М., че жалбата е просрочена с
един ден. Предвиденият в чл. 436, ал. 1 от ГПК двуседмичен срок за обжалване на
разпореждането е започнал да тече от 07.04.2021г., а съгласно чл. 60, ал. 4 от ГПК е
изтекъл на 21.04.2021г. Същевременно от извършената справка се установи, че жалбата
е изпратена по пощата именно на 21.04.2021г., т.е. срокът не е пропуснат – арг. от чл.
62, ал. 2 от ГПК.
Жалбата е насочена срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния
изпълнител, доколкото обжалваното разпореждане касае разноските по изпълнението,
т.е. попада в нормата на чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК. Внесена е и дължимата държавна
такса по сметка на СГС. В този смисъл съдът приема, че жалбата е редовна и
процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Спорните въпроси между страните по делото са: дължи ли се на взискателя
адвокатско възнаграждение над размера от 200 лв., т.е. и възнаграждение за
извършване на действия с цел удовлетворяване на вземанията, предмет на
изпълнителното дело, до размера на сумата от 462.60 лв., както и какъв е размерът на
пропорционалната такса по чл. 26 от ТТР към ЗЧСИ.
3
При проверка за законосъобразността на обжалвания акт, съдът намира
следното:
В чл. 79, ал. 1 от ГПК е регламентирано, че разноските по изпълнението са за
сметка на длъжника, освен в изрично посочените в тази разпоредба случаи. Съгласно
чл. 78, ал. 1 и ал. 2 от ЗЧСИ таксите по изпълнението, които се събират за
извършването на изпълнителни действия и на други действия в производството по
принудително изпълнение са в размери, определени от Тарифата за таксите и
разноските към ЗЧСИ (ТТРЗЧСИ), които разноски по изпълнението са в тежест на
длъжника. Отговорността на длъжника за разноските за заплащане на дължимите по
изпълнението такси, може да бъде ангажирана само доколкото се установи, че
определено действие е реално извършено. Извод в тази насока се налага по аргумент от
разпоредбата на чл. 79, ал. 1, т. 2 от ГПК, която изрично изключва отговорността на
длъжника за разноски за изпълнителни действия, които са изоставени от взискателя
или са отменени от съда, т.е. такива, които не са извършени или са признати за
незаконосъобразно извършени. Следва, че и в случаите когато взискателят е заплатил
таксите по изпълнението, които се дължат съгласно ТТРЗЧСИ, авансово, т.е. преди
предприемане на съответното действие от съдебния изпълнител, каквото е правилото,
същите не се възлагат автоматично в тежест на длъжника, а само тогава, когато
съответното поискано изпълнително действие бъде извършено в хода на
производството. В случай, че взискателят е поискал извършване на определено
изпълнително действие и е заплатил авансово такса за това, но то остане
неосъществено при липса на интерес от него, това лице може да поиска да му бъде
възстановена сумата, заплатена като такса, но тя не може да се възложи в тежест на
длъжника съгласно чл. 79, ал. 1, т. 2 от ГПК.
Съдебните разноски в изпълнителното производство не са свързани със защита
срещу незаконосъобразни изпълнителни действия, а с общия принцип за отговорността
за разноски. Съгласно чл. 78, ал. 5 от ГПК при прекомерност на заплатеното от
страната възнаграждение за адвокат съобразно действителната фактическа и правна
сложност на делото, може да бъде присъден по-нисък размер, но същият не може да
бъде под минимално определения такъв съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата
(ЗАдв), като Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения определя минималния размер на възнаграждението за съответния вид
правна помощ. Систематичното място на разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК в общите
правила на ГПК обосновава приложимост на тази разпоредба и в изпълнителния
процес.
Преценката за правната и фактическа сложност на изпълнителното дело следва
да се извърши с оглед всички факти, сочещи за обема и сложността на оказаната по
делото правна помощ; с оглед извършените процесуални действия и други
обстоятелства, определящи правната и фактическа сложност на делото – в този смисъл
са указанията в т. 6 на ТР № 2 от 26.06.2015 г. по т. дело № 2/2013 г., на ВКС, ОСГТК.
Възнаграждението за представителство и правна помощ по изпълнителни дела
се определя по реда на чл. 10 от цитираната Наредба – т. 1 (изм. с ДВ, бр. 2 от 2009 г.,
бр. 28 от 2014 г.; изм. с Решение № 5419 на ВАС на РБ - бр. 45 от 2020 г., в сила от
15.05.2020 г.; изм., бр. 68 от 2020 г.) за образуване на изпълнително дело в размер от
200 лв., а за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по
изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични
вземания съгласно т. 2 (изм. ДВ, бр. 28 от 2014 г., бр. 7 от 2019 г., бр. 68 от 2020 г.) - за
парични вземания до 1000 лв. – 200 лв., и за вземания над 1000 лв. – 1/2 от съответното
4
възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 2 – 7.
В настоящия случай жалбоподателят, в качеството на длъжник по
изпълнението, дължи на взискателя адвокатско възнаграждение, но само за образуване
на изпълнителното дело, което съдът, с оглед ниската фактическа и правна сложност
на делото, приема, че следва да бъде в сочения от длъжника размер, а именно в размер
на 200 лева. В чл. 426, ал. 2 от ГПК е прието, че в молбата за образуване на
изпълнителното производство следва да бъде посочен изпълнителен способ (начина на
изпълнението), което е елемент от редовността на молбата. В конкретния случай се
установи, че в молбата за образуване на изпълнителното производство формално, при
условията на евентуалност – ако длъжникът не плати в срока за доброволно
изпълнение, е посочен и изпълнителен способ (начина на изпълнението), като елемент
от редовността на молбата. Такса за налагане на запор на банковите сметки на
длъжника не следва да се възлага за сметка на длъжника, тъй като страните по делото
не спорят, че още в срока за доброволно изпълнение цялата сума е платена от
длъжника (ПДИ е получена на 23.02.2021г.), а последното се установява и от
приложеното по лист 38 от изп. дело платежно нареждане от 08.03.2021г. с наредител
„ЗД Е.“ АД и получател ЧСИ Н.М.. Т.е. адвокатът на взискателя не е извършил
никакви други необходими действия по процесуално представителство по изп. дело №
20218410400810 по описа на ЧСИ Н.М., поради което уговореното с взискателя
възнаграждение за такова не следва да се възлага в тежест на длъжника. По изложените
съображения съдът приема, че в случая не се дължат разноски на взискателя във връзка
с неговата адвокатска защита по изпълнителното дело за предприемане на
изпълнителни действия, а разноски за адвокатско възнаграждение следва да се дължат
само за образуването на изпълнителното производство, което не се отличава с нито с
фактическа, нито с правна сложност. Последното налага да бъде отменено
разпореждането от 05.04.2021г. по изп. дело № 20218410400810 по описа на ЧСИ Н.М..
В този смисъл начислените от ЧСИ Н.М. разноски за адвокатско възнаграждение в
изпълнителното производство в размер на 462.60 лв., следва да бъдат намалени до 200
лв., а на основание § 2а от Допълнителните разпоредби от Наредба № 1 от 09.07.2004г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, към сумата от 200 лева
следва да се добави и 20 % ДДС, т.е. съдът намалява разноските за адвокатското
възнаграждение до размера от 240 лева (с ДДС).
По отношение размера на пропорционалната такса по чл. 26 от ТТР към ЗЧСИ
съдът приема следното:
Според изпълнителния лист размерът на дълга на жалбоподателя възлиза на
1652 лева. Спорно е дали в размера на дълга, който се събира по изпълнителното
производство и който е основа за определяне и на пропорционалните такси, дължими
към съдебния изпълнител, се включват направените от взискателя разноски за
адвокатско възнаграждение в изпълнителното производство. Според забележка 4 към
т. 26 на ТТРЗЧСИ за определяне на размера на пропорционалната такса при събиране
на парично вземане, която се определя въз основа на събраната от съдебния
изпълнител сума, в размера на вземането не се включват само авансовите такси,
заплатени от взискателя. Когато изпълнителният лист е предявен пред частен съдебен
изпълнител и длъжникът плати след образуване на изпълнителното производство, от
него се събират както дължимите от взискателя авансови такси (дори да не са
заплатени предварително) за извършените необходими действия по изпълнителното
дело, така и разноските на взискателя за процесуално представителство, доколкото
съответстват на действителната фактическа и правна сложност на делото, а също и т.
нар. окончателна такса по т. 26 от Тарифата за таксите и разноските към Закона за
5
частните съдебни изпълнители (ТТРЗЧСИ). В този смисъл е и решение №
82/08.05.2012 г. по гр. дело № 1891/2010 г. на ВКС, IV ГО. След като в забележка 4 към
т. 26 на ТТРЗЧСИ изрично е регламентирано, че в размера на паричното вземане не се
включват авансовите такси, то следва, че е изключена възможността съдебният
изпълнител да събира пропорционална такса и върху разноските по изпълнението,
които по своето естество могат да се приравнят на авансови такси (доколкото са
направени преди събиране на процесното вземане по изп. дело, вкл. преди изпращането
на поканата за доброволно изпълнение до длъжника). В случая адвокатското
възнаграждение по изпълнението представлява разноски, които взискателят е направил
във висящото изпълнително производство-авансово. Т.е. адвокатският хонорар, като
разход по изпълнението следва да се признава (приема) като авансов разход във връзка
с изпълнителното дело поради което и не следва да бъде включен в таксата по т. 26 от
ТТРЗЧСИ. Следва, че пропорционалната такса се дължи само върху вземането по
изпълнителения лист. В паричното вземане, върху което се изчислява таксата по т. 26
от ТТРЗЧСИ, не се включват авансово заплатените от взискателя такси, вкл. и
заплатеният от взискателя адвокатски хонорар по изпълнителното дело.
Настоящият съдебен състав приема, че съгласно забележка 4 към т. 26 от
ТТРЗЧСИ, в размера на паричното вземане не се включват авансовите такси. В този
размер не следва да се включват никакви такси и разноски по самото изпълнително
дело, а само вземането, което е предмет на изпълнителния лист, поради което
дължимата такса по т. 26, е формирана върху погрешно определена главница.
Размерът на таксата по т. 26, б. „в“ от ТТРЗЧСИ, върху сумата от 1652 лв. възлиза на
182.59 лв. (с ДДС).
Следователно жалбата следва да бъде уважена, като разноските на взискателя в
изпълнителното производство се определят на 240 лв. – за адвокатското
възнаграждение, а пропорционалната такса, дължима на съдебния изпълнител по т. 26
от ТТРЗЧСИ – на 182.59 лв.
По разноските в настоящото производство съдът приема следното:
В производството по реда на чл. 435 от ГПК предмет на съдебен контрол и
проверка за процесуална законосъобразност са действията и актовете на органа по
принудителното изпълнение, поради което и субект на отговорността за обезщетяване
причинените вреди (в това число и разходите за обжалването им по реда на чл. 435 от
ГПК), е съдебният изпълнител. Последният не е страна в съдебното производство по
обжалване на действията и актовете му, поради което и общият ред за присъждане на
разноски, предвиден в чл. 78 и чл. 81 от ГПК в случая е неприложим.
Процесуалният способ за защита на страната, сторила разноски и имаща право
на такива, е общият исков ред - чрез предявяване на иск по чл. 441 от ГПК и чл. 74 от
ЗЧСИ за възстановяване на вредите, причинени от незаконосъобразни действия и
актове на съдебния изпълнител. По изложените съображения съдът оставя без
уважение искането на жалбоподателя за присъждане на разноски по настоящото
производство.
Взискателят не претендира разноски и съдът не дължи произнасяне.
Така мотивиран, Софийски градски съд, ГО, ІІІ въззивен бр. състав
6
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба на длъжника „ЗД Е.“ АД, ЕИК *******
разпореждане от 05.04.2021г. по изпълнително дело № 20218410400810 по
описа на ЧСИ Н.М., рег. № 841, с район на действие Софийски градски съд, за
определяне разноските в изпълнителното производство и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА определените разноски за адвокатско възнаграждение на
взискателя „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК *******, по изпълнително
дело № 20218410400810 на ЧСИ Н.М., рег. № 841, с район на действие
Софийски градски съд до размера на сумата от 240 (двеста и четиридесет)
лева (с вкл. ДДС) и дължимата на съдебния изпълнител такса по т. 26 от
Тарифата за таксите и разноските към Закона за частните съдебни
изпълнители на 182.59 (сто осемдесет и два лева петдесет и девет стотинки)
лева.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „ЗД Е.“ АД, ЕИК *******, за
присъждане на разноски по частно гр. дело № 7636 по описа за 2021г. на
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ въззивен брачен състав.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7