№ 362
гр. София, 25.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Стефан Илиев
Членове:Иванка Шкодрова
Калинка Г.а
при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева
в присъствието на прокурора В. Ст. С.
като разгледа докладваното от Калинка Г.а Наказателно дело за
възобновяване № 20231000600940 по описа за 2023 година
СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД – НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 3-ти
състав, в открито съдебно заседание на двадесети октомври две хиляди двадесет и трета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН ИЛИЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
1. ИВАНКА ШКОДРОВА
2. КАЛИНКА Г.А
При СЕКРЕТАРЯ ТЕОДОРА СТАВРЕВА и с участието на ПРОКУРОРА В. С. от
СОФИЙСКА АПЕЛАТИВНА ПРОКУРАТУРА, след като разгледа по реда на глава тридесет
и трета от НПК докладваното от съдия Г.а НД № 940 по описа за 2023 г. на СОФИЙСКИ
АПЕЛАТИВЕН СЪД, за да се произнесе, взе предвид следното:
Налице е акт, подлежащ на проверка по реда на възобновяването съобразно чл. 419,
ал. 1 от НПК: влязла в сила на 19.06.2023 г. ПРИСЪДА № 4 от 28.02.2023 г. по НОХД №
8/2022 г. на РАЙОНЕН СЪД – БЕЛОГРАДЧИК, потвърдена изцяло с въззивно решение №
126 от 19.06.2023 г. по ВНОХД № 160/2023 г. на ОКРЪЖЕН СЪД – ВИДИН; предвид
необжалваемостта съобразно закона на въззивното решение, присъдата не е проверявана по
касационен ред. С присъдата Ц. Т. Ц. с ЕГН ********** е бил признат за виновен в
извършено на 20.07.2021 г. в землището на с. Протопопинци, община Чупрене, област
Видин престъпление по чл. 346, ал. 2, т. 1 вр. ал. 1 от НК (противозаконно отнемане от
владелеца му и без неговото съгласие на чуждо МПС с цел ползването му с последвала
повреда на превозното средство), за което му е било наложено наказание лишаване от
1
свобода за една година, чието изпълнение е било отложено под условие за изпитателен срок
от три години съобразно чл. 66, ал. 1 от НК.
Внесено е на 26.07.2023 г. в РС искане за възобновяване на наказателното дело с
позоваване на чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК от лице, оправомощено съобразно чл. 420, ал. 3 от
НПК – от упълномощен (НД, л. 8) за възобновителното производство защитник на осъдения
Ц., като осъденият за горепосоченото престъпление от общ характер не е бил освободен от
наказателна отговорност на основание чл. 78а от НК.
Искането, като постъпило в РС на 26.07.2023 г. (НД, л. 3-7), е подадено в 6-месечния
срок по чл. 421, ал. 3 (вр. чл. 422, ал. 1, т. 5) от НПК, който започва да тече от влизане на
присъдата в сила, т.е. от 19.06.2023 г., и изтича на 19.12.2023 г.
Искането е за отмяна на първоинстанционната присъда и повърждаващото я въззивно
решение и връщане на делото за ново разглеждане от РС, като е обосновано с твърдение за
постановяването на двата съдебни акта при съществено нарушаване на процесуални
правила.
Като конкретно изражение на нарушаването на процесуални правила осъденият сочи,
че: инстанционните съдилища са се позовали на недопустимо доказателствено средство –
показанията на полицейския служител П. А., възпроизвеждащи изявления на осъдения; че
инстанционните съдилища неправилно са оценили свидетелските показания чрез
кредитиране на показанията на Т. С. и И. Н. – заинтересовани от осъждане на осъдения, и
некредитиране на показанията на посочените от осъдения свидетели З. З., Д. Ц. и Т. И. –
заинтересовани от оправдаване на осъдения; че инстанционните съдилища напълно са
игнорирали обясненията на осъдения и липсва техен анализ.
Налице е компетентност за разглеждане на делото съобразно чл. 424, ал. 1 от НПК за
СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД: актът по чл. 419, ал. 1 от НПК е постановен от РС и не е
бил проверяван по касационен ред.
В съдебните прения пред настоящия състав защитникът поддържаше искането
съобразно изложеното в него обосноваване, а прокурорът заяви, че не са налице твърдените
основания за възобновяване на делото.
След като провери делото, СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД намери следното:
Във връзка с твърдението за недопустимост на показанията на полицейския служител
П. А.: Въззивният съд е обосновал изрично становището си по въпроса (ВНОХД, л. 42-43),
което становище се споделя изцяло от настоящия съдебен състав. По начало липсват
процесуални пречки по чл. 118 от НПК за разпит на свидетеля, тъй като той не е участвал в
производството в никакво друго процесуално качество, включително не е извършвал
действия по разследване (ДП е било проведено изцяло от старши разследващ полицай С. В.).
Поради това по начало разпитът на този свидетел е бил допустим. Относно съдържанието на
неговите показания, които действително възпроизвеждат определени изявления пред П. А.
на осъдения преди привличането му като обвиняем на ДП, съдилищата правилно са оценили
значението на показанията на А.: те не са пряко доказателствено средство конкретно за
изпълнителното деяние и авторството му, а са ползвани само за косвено потвърждаване на
получена от други свидетели информация относно значими факти по делото. Освен това
показанията на П. А. са проверени и потвърдени чрез проведен оглед. Свидетелите Т. С. и
И. Н. твърдят, че като очевидци са възприели фактите, които са съставомерни за
престъплението; това е качването на осъдения в колата, която е собственост на
2
управляваното от С. „Био Ангус Груп“ ЕООД, без съгласието на намиращите са на около
300 м от колата управител на дружеството-собственик (Т. С.) и шофиралия я непосредствено
преди отнемането й И. Н.; това е и веднага последвалото заминаване с колата от страна
именно на осъдения. Пред свидетеля А. осъденият е дал изявления само относно това, че е
видял колата на определено място, в подкрепа на което негово изявление, възпроизведено
чрез свидетеля А., е налице категорично и безспорно доказателство – протокол за оглед на
местопроизшествие (ДП, л. 12-14 вр. 15-21). Дадената от осъдения на полицейския служител
А. информация относно местонахождението на колата след отнемането й и след
изоставянето й не касае прякото извършване на съставомерното деяние, а освен това
свидетелят А. обяснява относно значението на тази информация, че тя е била полезна, но не
и непременно необходима: свидетелят А. заявява, че трудно биха намерили колата без
информацията от осъдения за местонахождението й, което е различно от невъзможност
въобще за намирането й без данните от осъдения. Предвид изложеното няма нарушение на
процесуални правила относно допустимост на разпит на определено лице като свидетел и
относно допустимост на дадените от него показания.
Абсолютно произволно е твърдението в искането за възобновяване, че е налице порок
на аналитичната и синтетичната дейност на съдилищата относно съдържанието на гласните
доказателствени средства (показания на свидетели и обяснения на осъдения), който порок да
представлява липса на мотиви. Във връзка със съдържанието на показанията на свидетелите
Т. С. и И. Н. – в подкрепа на обвинителната теза, а също и във връзка със съдържанието на
показанията на посочените от осъдения свидетели – Д. Ц. (син на осъдения), З. З. и Т. И.
(служители на осъдения), и във връзка със съдържанието на обясненията на осъдения
(отричащ той да е отнел колата), и първоинстанционният РС, и въззивният ОС са изложили
необходимите съображения. Тези съображения представляват анализ на съдържанието на
всяко доказателствено средство поотделно и синтез на съдържанието им съвкупно по
правилата и на формалната, и на житейската логика. При това са установени съществени
противоречия между твърденията от една страна - на Т. С. и И. Н., и от друга страна – на
свидетелите Д. Ц., З. З. и Т. И. и обясненията на осъдения. Противоречието е разрешено от
инстанционните съдилища чрез приемане за достоверни на показанията на Т. С. и И. Н. –
след изследване на вътрешните им качества като последователност, вътрешна
безпротиворечивост, устойчивост и логичност, а също и чрез съпоставката им едни с други
(при което не са установени противоречия, които да са именно съществени) и чрез
последвала тяхна съпоставка с другите доказателствени източници (оглед на
местопроизшествие, оглед на веществено доказателство и показанията на П. А.), с които са в
пълно съответствие за възможните допирни фактически точки. По естеството си тази
доказателствена съвкупност (показанията на Т. С. и на И. Н., съдържанието на огледа на
местопроизшествие и на огледа на веществено доказателство и показанията на П. А.)
обуславя изводи относно установени факти, които, като диаметрално противоположни на
твърденията на осъдения и на неговите син и служители, логически изключват
възможността за достоверност на обясненията на осъдения и на показанията на служителите
и сина му. Тази логическа невъзможност е и достатъчното съображение, на което са се
позовали инстанционните съдилища, за да приемат за недостоверни обясненията на
осъдения и показанията на сина и служителите му.
В заключение: Присъдата и потвърждаващото я въззивно решение са постановени
при спазване на процесуалните изисквания за събиране на доказателствата, за анализ на
съдържанието им поотделно и в съвкупност и за обосноваване на приетите за установени
факти при съпътстващо изложение относно противоречащите си доказателствени средства.
Предвид изложеното, искането за възобновяване на делото е неоснователно и
СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД
РЕШИ:
3
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за възобновяване входящ на РАЙОНЕН СЪД –
БЕЛОГРАДЧИК № 2370 от 26.07.2023 г. за възобновяване на наказателното производство –
НОХД № 8/2022 г. на РАЙОНЕН СЪД – БЕЛОГРАДЧИК, ВНОХД № 160/2023 г. на
ОКРЪЖЕН СЪД – ВИДИН, ДП № 242 ЗМ – 199/2021 г. на РУМВР – БЕЛОГРАДЧИК,
пр.пр. № 1806/2021 г. на РАЙОННА ПРОКУРАТУРА – ВИДИН.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4