Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Русе,
17.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито заседание на единадесети август през
две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Председател: ДИАН ВАСИЛЕВ
Членове: ЙЪЛДЪЗ АГУШ
ИВАЙЛО ЙОСИФОВ
при секретаря Диана Михайлова
и с участието на прокурора Радослав Градев, като разгледа докладваното от съдия
Йосифов к.а.н.д. № 168 по описа на съда за 2021 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е касационно
по чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН във вр. чл.208 и сл. от глава XII от АПК.
Образувано е по касационна жалба на К.Т.
(Kemal Topcu), турски
гражданин, роден на *** г., чрез процесуалния му представител, против решение №
103 от 08.04.2021 г., постановено по АНД № 31/2021 г. по описа на Районен съд -
Русе, с което е потвърдено наказателно постановление № 38-0002358/22.12.2020
г., издадено от директора на РД „Автомобилна администрация“ – Русе, в частта по
т.1, с която на касатора, на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП, за нарушение
по чл.103, пр.3 от същия закон, са наложени административни наказания „глоба“ в
размер на 200 лева и „лишаване от право на управление на МПС“ за срок от три
месеца. Като касационни основания се сочат допуснати от въззивната инстанция
съществени нарушения на процесуалните правила за събиране и оценка на
доказателствата и нарушение на материалния закон. Претендира се отмяна на
въззивното решение и решаване на спора по същество чрез отмяната на наказателното
постановление в обжалваната му част, а алтернативно – неговото изменение чрез
определяне към минимума на размера на наложените санкции.
Ответникът по касация – РД
„Автомобилна администрация“ – Русе е депозирал писмено становище, в което счита
касационната жалба неоснователна, а обжалваното решение правилно и моли същото
да бъде оставено в сила. Прави възражение за прекомерност на заплатеното от касатора
адвокатско възнаграждение в случай, че размерът му надвишава минималния такъв по
Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Представителят на Окръжна прокуратура
- Русе дава заключение за неоснователност на жалбата и счита въззивното решение
за правилно, поради което намира, че то следва да бъде оставено в сила.
Съдът, като обсъди наведените в жалбата
касационни основания, доводите на страните, събраните по делото доказателства и
като извърши служебна проверка по чл.218, ал.2 от АПК, приема за установено
следното:
Касационната жалба е процесуално
допустима – подадена е в срок, от надлежна страна, срещу невлязъл в сила
съдебен акт, поради което подлежи на разглеждане. Разгледана по същество, жалбата
е неоснователна.
Фактическата обстановка, нарушението
и авторството на деянието са правилно установени в хода на протеклото
административнонаказателно производство пред наказващия орган и в
производството пред въззивната инстанция. Всички съществени и релевантни за
съставомерността и индивидуализацията на деянието факти и обстоятелства, които
обуславят административнонаказателната отговорност, са доказани по делото. При
установяване на нарушението няма допуснати съществени процесуални нарушения.
Районният съд е обсъдил събраните доказателства подробно, в тяхната съвкупност и
взаимна връзка, като въз основа на тях правилно е установил фактическата
обстановка. Въззивната инстанция е анализирала приложимите правни норми и е
обсъдила възраженията на наказаното лице, идентични с тези, поддържани и в
касационната жалба. Касационната
инстанция изцяло споделя фактическите и правни изводи на районния съд, изложени
в обжалваното въззивно решение, поради което и на основание чл.221, ал.2,
изр.второ от АПК, приложим съгласно чл.63, ал.1 от ЗАНН, препраща към неговите
мотиви.
За да постанови оспореното пред
настоящата инстанция съдебно решение районният съд е приел, че на 21.12.2020
г., около 21:20 часа, в гр.Русе, бул.“България“, в района на ГКПП „Дунав мост“,
изход от Република България, касаторът управлявал товарен автомобил марка „Мерцедес“,
кат.N 3,
с рег. № 27BCA89
и прикачено към него ремарке, марка Alim, кат О4, с рег.№ 34LN6195,
като извършвал обществен
международен превоз на стоки, попадащ в обхвата на AETR, с маршрут на движение от Република
Турция за Република Румъния. Управляваният от касатора товарен автомобил се
намирал в колона от товарни автомобили по бул.“България“, в района на ГКПП
„Дунав мост“, изчакващи да преминат държавната граница на трасе изход от
Република България. Този участък от пътя бил сигнализиран със знак B27
"Забранени са престоят и паркирането". Във връзка с това компетентен контролен орган по
чл.166 от ЗДвП – инспектор в РД „Автомобилна администрация“ – Русе дал указания
на касатора да премести управлявания от него автомобил от граничната зона на
ГКПП „Дунав мост“ на охраняем паркинг. Т. отказал да изпълни даденото му
разпореждане и се заключил в кабината на автомобила, което наложило контролните
органи от РД „Автомобилна администрация“ да потърсят съдействие от служители от
сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Русе. Едва след тяхното пристигане и
намеса касаторът изпълнил дадените му указания и преместил товарния автомобил.
При тази правилно установена
фактическа обстановка въззивната инстанция е направила обосновани правни изводи.
Районният съд е приел, че нарушението, извършено от касатора, се субсумира под
хипотезата на чл.103, пр.3 от ЗДвП, за което на същия е наложена максималната като
продължителност на административните наказания санкция, предвидена в чл.175,
ал.1, т.4 от ЗДвП. Разпоредбата на чл.103 от ЗДвП съдържа различни по
съдържание, макар и намиращи се във взаимна връзка, задължения на водача при извършване
на проверка от контролен орган. Тези органи разполагат с правомощието да дадат
задължителни за водача указания независимо от обстоятелството дали пътното
превозно средство е било в движение и за спирането му е подаден сигнал или
същото, както в разглеждания случай, е престоявало в колона от изчакващи
преминаването на държавната граница товарни автомобили. Задължението за спиране
при подаден от контролните органи сигнал съществува отделно и независимо от
задължението на водача да изпълнява дадените му от тези органи указания. Поради
това касаторът е бил длъжен да изпълни дадените му от инспектор в РД
„Автомобилна администрация“ указания като премести товарния автомобил, за който
няма спор, че се е намирал на участък от пътя в граничната зона на ГКПП „Дунав
мост“, за която е действала забрана за паркиране и престой, надлежно въведена с
пътен знак B27. Като не е изпълнил тези указания, Т. е осъществил от обективна
и субективна страна състава на нарушението по чл.103, пр.3 от ЗДвП, както
правилно е приел районният съд.
Неоснователни са оплакванията в
касационната жалба, според които управляваният от касатора товарен автомобил не
бил паркиран, нито престоявал на бул.“България“, в района на ГКПП „Дунав мост“,
а се намирал в колона от товарни автомобили, изчакващи преминаване през ГКПП. Понятията
„престой“ и „паркиране“ са изяснени съответно в чл.93, ал.1 и ал.2 от ЗДвП. Ноторен
факт е, че на посоченото място движението на товарните автомобили в колона е
свързано с дълги периоди от изчакване преди преминаването им през държавната
граница, през които те са спрели на място, а водачите се намират в тях, които
периоди са последвани от кратки периоди на движение на превозните средства с
много ниска скорост. По тази причина продължителните периоди, през които
превозното средство е спряно, а водачът е в него, следва да бъдат квалифицирани
като престой по смисъла на чл.93, ал.1 от ЗДвП. Напускането на автомобила от
водача по време на подобно изчакване в колона би представлявало от своя страна
паркиране по смисъла на чл.93, ал.2 от ЗДвП. Както беше посочено, и престоят, и
паркирането, на конкретния пътен участък са забранени по силата на поставения
пътен знак B27. Следователно, както е приела и контролираната инстанция, са
били налице всички предпоставки на касатора да бъдат дадени указания от
контролните органи да премести спрелия товарен автомобил на предназначения за целта
охраняем паркинг.
По изложените съображения следва да
се приеме, че районният съд не е допуснал нарушения на процесуалните правила и на
материалния закон и е постановил едно правилно решение, което следва да бъде
оставено в сила.
С оглед липсата на искане и
представени доказателства за направени деловодни разноски, такива в полза на
касационния ответник не следва да бъдат присъждани.
Така мотивиран и на основание чл.221,
ал.2, пр.1 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА решение № 103
от 08.04.2021 г., постановено по АНД № 31/2021 г. по описа на Районен съд –
Русе.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: