МОТИВИ към присъда от 29.06.2020г по НОХД № 1859 / 2019г по описа на
Варненския Районен Съд, ХХIII
наказателен състав
Производството
пред ВРС е образувано по депозирана частна тъжба от Р.Д. *** против М.Д.Ф. *** за
престъпление от частен характер,
наказуемо по чл.182 ал.2 от НК , извършено в периода 19.01.2019г.-
06.04.2019г. в гр.Варна.
В
съдебно заседание тъжителят лично и чрез процесуалният си представител поддържа
изцяло възведеното обвинение. Адв. Св.С. прави анализ на събраните по делото
писмени и гласни доказателства и счита за безспорно доказано, че подс. Ф.
умишлено е възпрепятствала и не е изпълнила съдебното решение в частта му
относно режима на лични контакти между ч.тъжител и неговия син. Защитата излага
доводи, че е доказано, че Д. е търсил подсъдимата по телефона за да се
уговорят, но тя не му е отговаряла, както и че не е отваряла входната врата при
позвъняване, с което съзнателно е отказвала да изпълни съдебното решение. Адв.С.
анализира и водените между страните граждански дела, събраните по тях
доказателства и постановените съдебни актове и счита, че предявеното обвинение
е доказано.Поради това и пледира подс. Ф. да бъде призната за виновна и да й
бъде наложена санкция над средния предвиден в закона размер. Ч.тъжител Д.
заявява, че желае единствено да вижда сина си и че е готов да разговаря с
подсъдимата.Той сочи, че единствената му идея при завеждане на настоящото
производство е била да накара подс.Ф. да се ангажира повече с възпитанието на
детето им и да влезе активно в ролята си на родител, а не да използва св.Ч..
Подс. М.Ф.
участва в съдебното производство лично и чрез надлежно упълномощен процесуален
представител.Тя дава обяснения по предявеното й с частната тъжба обвинение и
заявява, че детето не е искало да се среща с баща си, тъй като при тези срещи и
в дома му не се е чувствал комфортно.Подсъдимата сочи, че се е съобразявала
единствено с желанията на сина си и че не е ограничавала контактите на
ч.тъжител нарочно.Ф. категорично заявява, че не е имало случаи , в които Д. да
е звънял на вратата и тя да не е отваряла. В последната си дума подсъдимата
изразява несъгласие с позицията на ч.тъжител и адв.С. и счита, че вината и
причината детето да не иска да се среща с баща си, не следва да се търси само в
нея , както и че не е редно да се счита, че при нея липсва родителски капацитет
и професионална компетентност.
Защитникът
на подс. Ф. - адв.П. също коментира събраните по делото доказателства и изразява становище, че
твърденията в частната тъжба са останали недоказани. Не се оспорва, че между
бащата и сина не е имало срещи съобразно определения от съда режим на лични
контакти, но се твърди, че не е доказано това да се дължи на действие или
бездействие от страна на подсъдимата.Поради това и адв.П. пледира подс.Ф. да
бъде оправдана, а в условията на евентуалност- да бъде приложена разпоредбата
на чл.9 ал.2 от НК.Прави и искане за присъждане на направените по делото
разноски.
След преценка на събраните в производството
релевантни гласни и писмени доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
съдът приема за установено от фактическа
страна следното :
Подс. М.Ф. и ч.т Р.Д. сключили граждански брак на
07.04.2006г. По време на съжителството им, на 22.08.2007г., се родил синът им - Р. Д..В последствие
отношенията между подс.Ф. и ч.тъжител се влошили.С Решение № 690/ 25.02.2011г.
по гр. Дело № 16 846/ 2010г. бракът им бил прекратен.Упражняването на
родителските права било предоставено на подсъдимата, а на ч.т.Д. бил определен
режим на лични контакти с детето всяка първа и трета събота от месеца с
преспиване, от 10.00ч. в събота до 12.00 в неделя, както и три седмици през
лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск.Ч.т.Д. бил осъден да
заплаща издръжка за детето си в размер на 100лв. месечно.
След
влизане в сила на съдебното решение ч.т.Д. се виждал със сина си, като срещите
им се провеждали след уговорка с подс.Ф., а и с Р. .Междувременно, и ч.тъжител, и подсъдимата, си намерили нови
партньори в живота.Ч.тъжител заживял на семейни начала със св.И.Г. , с която
имали общо дете - В..Подс.Ф. заживяла със св.Д. Ч.,
който активно се грижел за Р..Двамата също имали общо дете. До м.януари 2019г.
ч.тъжител редовно се срещал със сина си, като взимал детето в дома си. В
началото Р. се отнасял малко грубовато към по-малкото дете, но в последствие
свикнал с него и си играели заедно.Между ч.т.Д. и Р. често имало пререкания
относно някои хигиенни навици на момчето .През летните месеци детето се срещало
и с роднините от страна на баща му, а именно неговата сестра св.М.Д. и св.М.Е.,
с когото живеела.Те ходели заедно на почивка и по-специално за риба.През
последните години на св.Е. му направило впечатление, че Р. е изнервен и реагира
остро в някои ситуации.
Детето
обаче с напредване на възрастта му, не се чувствало комфортно при посещенията в
дома на баща си. За това и изразявало нежелание да се вижда с него.Подс.Ф. до един момент успявала да го убеди, че тези срещи трябва
да се осъществяват. Последно ч.т.Д. се видял с Р. на 05.01.2019г., като на
06.01.2019г. го върнал в дома на майка му.След това в дните, посочени в
съдебното решение , а именно първата и трета събота и неделя на месеца, които
се падали съответно на 19.01.2019г.-20.01.2019г., 02.02.2019г.-03.02.2019г.,
16.02.2019г.-17.02.2019г. , 02.03.2019г.-03.03.2019г.,
16.03.2019г.-17.03.2019г. и 06.04.2019г.-07.04.2019г., срещи между Д. и сина му не били осъществени. Въпреки това
ч.тъжител редовно изплащал дължимата от него издръжка . Той правил и опити да
се свърже с подс.Ф. и сина си по телефона, като рядко успявал да проведе
разговори с тях , тъй като те или не отговаряли на повикванията му или ги
отхвърляли.
За
неизпълнението на съдебното решение ч.т.Д. депозирал жалба във ВРП.С
Постановление от 20.03.2019г. прокурор при ВРП отказал да образува досъдебно
производство, тъй като деянието по чл.182 ал.2 от НК, за което се съдържали
данни в жалбата, било от частен характер.Поради това и ч.т.Д. депозирал жалба
във ВРС и било образувано настоящото производство.
Ч.т.Д. депозирал и искова молба за
промяна на режима на лични отношения със сина си и било образувано гр.дело № 4093/2019г. по описа на ВРС.В
хода на делото по отношение на детето бил изготвен социален доклад.В него било
посочено, че основните грижи по
отглеждането на детето Р. са поети от неговата майка и св.Д. Ч., с когото имат и общо дете на 6
години. Било отчетено, че ч.т.Д. също имал ново семейство със св.И.Г., както и
второ дете от нея. В доклада било посочено, че и майката , и бащата желаели
детето да се отглежда в сигурна и стабилна семейна среда, като и двамата
разполагали с необходимите капацитет и ресурси, за да задоволяват
основните му потребности и получавали пълна подкрепа от разширения
семеен кръг. Към момента на изготвяне на доклада Р. бил ученик в шести клас на
ОУ „Цар Симеон“ и посещавал тренировки по тенис. Той бил
общителен и успешно се е адаптирал в средата от съученици и учители.
Според доклада Р. се чувствал силно
привързан към майка си, нейния партньор и близките му, тъй като по негови данни
те споделяли интересите му и проявявали интерес към неговите успехи. За роднините
по бащина линия детето не изказало положителни чувства. Споделило, че се е
почувствало излъгано от тях по повод на застраховка, която бащата направил за
него, но средствата били изразходили за
свои цели. В доклада било посочено още, че при разговора със социалния работник
детето изразило недоволство и от някои
постъпки на бащата, както и притеснение, че контактът им е непълноценен. По
негови думи баща му винаги „бил много ангажиран, имал много работа и нямал реално
време за него“; в режима за контакт го взимал, но си „действал по своите
задачи“, а на него се налагало да остава сам в дома му или да търси приятели, с
които да играе навън. Пред социалния работник разказало още, че баща му никога
не се е интересувал от образователното му развитие, както и от неговите спортни
постижения, което го натъжавало и мотивирало да не желае повече да се вижда с
него, освен ако не се промени. В
заключение социалното проучване
установило, че е налице изградена силна емоционална връзка между детето
и майка му, но емоционалната връзка между бащата и детето била нарушена. Била
констатирана необходимост от полагане на
усилия в тази посока, като било дадено
становище, че и двамата родители имат капацитет да се справят с възникналата
ситуация, но за реализацията на един пълноценен контакт между детето и неговия
баща било необходимо родителят да бъде подкрепен в усилията си за промяна на
отношението на детето към него.
По
делото била назначена и изготвена
съдебно-психиатрична експертиза , в която било посочено, че детето имало нужната
емоционална връзка с майката, но по отношение на бащата проекциите му са били
за негативна емоционална нагласа. В аналитичната част на експертизата било
посочено, че според експерта употребените в интервюто изрази били необичайни за
изказ и мисловно съдържание на дете
на тази възраст („Имам лошо
отношение към Р., сега имам по-важни неща“; „Нищо не е направил за
образованието ми и за тениса. Нищо не променя в себе си, достатъчно шанс му
дадох“; „Ако живеехме заедно с него нямаше да стана такъв човек, какъвто съм
сега“; „Баба , дядо, леля те не стават и не търсят връзка с мен. Само питат как
съм и толкова.“). Вещото лице посочило още, че неблагоприятните взаимоотношения между родителите след раздялата им и
приемането в ранната възраст на детето на реалността за другия родител, каквато
му е представяна, е възможно да обърка детето и да повлияе неговия избор. На интрапсихично
ниво детето изживявало фрустрация и най-близкият му
защитен механизъм е бил да продължава да отхвърля семейството на баща си. При
изслушването на вещото лице по реда на чл. 200 ГПК клиничният психолог пояснил,
че вегетативните дисфункции при детето
свидетелствали за тревожност и психичен дискомфорт, които то изпитвало в
момента, въпреки заявеното удовлетворение в сегашното семейство на майката.
Детето страдало и това водело до неговата тревожност, невротичност
и опозиционно поведение, която реакция била нормална за възрастта му, но можело
да се структурира в неговия характер, ако не настъпи обрат в отношенията между
родителите, за което пък било необходимо
да бъдат положени усилия и от двамата, които да бъдат подпомогнати и от
психотерапевт.
Въз
основа на тези и други доказателства, с Решение
от 11.02.2020г. гр.дело №
4093/2019г. режимът налични отношения между ч.т.Д. и сина му бил изменен по
следния начин - всяка първа и трета седмица от
месеца, от петък в 19:00 часа до неделя в 19:00 часа, с преспиване в дома на
бащата ; всяка нечетна година: на
рождения ден на детето (22 август) - от 10:00 часа до 19:00 часа на същия ден;
за Коледните празници: от 10:00 часа на 25 декември до 19:00 часа на 28
декември; всяка четна година: на деня, следващ рождения ден на детето (23
август) - от 10:00 часа до 19:00 часа на същия ден; за Великденските празници:
от 10:00 часа на първия ден до 19:00 часа на последния ден на Великден; всяка
календарна година: през втората половина на зимна и пролетна ваканция на
детето, от 10:00 часа на първия ден до 19:00 часа на последния ден от
съответната ваканция, както и един месец през лятото, когато майката не е в
платен годишен отпуск, като за осъществяване на определения режим бащата следва
да взема детето от дома на майката, където се отглежда то, и да го връща
обратно там. Решението не било обжалвано и влязло в законна сила .
В последствие подс.Ф. депозирала
искова молба до ВРС с правно основание чл.150 от СК и с искане дължимата от
ч.т.Д. издръжка да бъде завишена като размер с оглед завишените потребности на
детето.Било образувано гр.дело № 2731/2020г.
След образуване на настоящото производство , с
протокол от 23.05.2019г. подс.Ф. бе уведомена от служител на І РУ-Варна за
това, че трябва да спазва и изпълнява Решение № 690/25.02.2019г. и да отстрани
пречките за неизпълнението му. Въпреки това срещи между ч.тъжител Д. и сина му
не били осъществени.
На 29.02.2020г. ч.т. Д. направил опит
да се види със сина си.За целта той отишъл на адреса, на който детето живеело
заедно с майка си и св.Ч..Ч.тъжител позвънил на
вратата и му отворил св.Ч..Р. също бил в дома си и категорично отказал да
тръгне с баща си.Тогава напрежението ескалирало и двамата мъже си разменили обидни реплики .Св.Ч.
подал сигнал до тел.112, а в последствие и жалба до ВРП.С Постановление от
11.06.2020г. прокурор при ВРП отказал да образува досъдебно производство поради
липса на данни за извършено престъпление от общ характер.
Подс. М. Д.Ф. е родена на ***г***, българска гражданка, с висше образование, разведена , работи като социален падегог в ДГ № 8 «Христо Ботев»-Варна.Към настоящият момент
тя не е осъждана за престъпления от общ характер и не е освобождавана от
наказателна отговорност.Подс.Ф. е известна сред
колегите си като мила, внимателна, отзивчива и коректна в работата си, както
към децата, така и към родителите и колегите.Спазва работното време и е
отговорна и изпълнителна към поставените й задачи.
Горната
фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на събраните в
производството гласни доказателства – от обясненията на подсъдимата Ф., от показанията на св.М.Е., св.И.Г., св.М.Д.,
св.Р.А. и св.Д. Ч., депозирани в хода на
съдебното следствие, от писмените доказателства по делото- заверено копие
от Решение № 690/25.02.2011г. на 16-ти
състав на ВРС, извлечения от банкова сметка ***.т.Д., копие на Постановление на
ВРП, протокол за полицейско предупреждение, детайлни разпечатки за потребление
и телефонни разговори на телефонни номера, ползвани от ч.т.Д. и
подс.Ф. , разпечатки на скрийншот на всички повиквания от телефонния номер на ч.т.Д.
към телефонните номера на подс.Ф. и сина им Р., заверено копие от трудов
договор на подс.Ф., справка от Търговския регистър, заверено копие от Социален
доклад от 30.09.2019г., изготвен по гр. Дело № 4093/2019г. на ВРС, заверено
копие на съдебно-психологична експертиза по гр.дело № 4093/2019г. на ВРС,
заверено копие от решение по гр.дело № 4093/2019г. на ВРС, характеристика на
подс.Ф., заверено копие на постановление на ВРП, заверено копие от искова
молба, служебна бележка за проведени срещи между ч.т.Д. и класната на Р. ,
извлечение от банкова сметка ***.т.Д., свидетелство за съдимост и др., чийто съвкупен анализ не налага различни
изводи.
При така
установената по делото фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи, а именно че деянието по
чл.182 ал.2 от НК, вменено във вина
на подс. Ф. за това, е недоказано
от обективна страна.
За да направи този извод, съдът на първо място
съобрази обективните характеристики на деянието по чл.182 ал.2 от НК.Законодателят
е предвидил наказание за родител или друг сродник, който не изпълни или по
какъвто и да е начин осуети изпълнението на съдебно решение относно
упражняването на родителски права или относно личните контакти с дете.В случая
подс.Ф., срещу която е депозирана тъжбата е родител, а съдебното решение касае
осъществяването на личните контакти на детето Р. с баща му ч.т.Д..
Осъществяването от обективна страна
престъплението по чл.182 ал.2 от НК може
да е чрез неизпълнение или чрез осуетяване на изпълнението на съдебното
решение.Съгласно съдебната практика / Решение № 212 от
24.10.2018 г. на ВКС по н. д. № 848/2018 г., II н. о., НК/ , неизпълнението на
съдебното решение, което по своята същност е престъпление на формално
извършване, може да се изрази в непредаване на детето или във фактическо
недопускане на правоимащ да осъществи определените от
съдебното решение лични контакти.При втората форма-осуетяване на изпълнение,
може да се създаде обстановка, съпроводена със спънки, за да не може да бъде
изпълнено решението, което пък е резултатно престъпление. В конкретния казус в
съдебното решение не е било посочено как и къде трябва да се осъществява режима
на лични отношения.Поради това и следва да се докаже по безспорен и категоричен
начин, че ч.т.Д. е проявил активност да се срещне с детето си, отивайки на
адреса , на който живее и то не му е било предадено или не е бил допуснат до
него и/или са били създадени затруднения, за да не се изпълни решението.
В настоящият казус в частната тъжба и
уточнението към нея се твърди, че подс.Ф. е осъществила и двете форми на
изпълнителното деяние.В уточняваща молба изрично се сочи, че на 19.01.2019г.
около 11.00ч., ч.т.Д. е посетил адреса на подс.Ф. със свидетел.Там направил
опит за контакт с подсъдимата , като никой не отговорил на позвъняването му и
режима на контакти не бил осъществен.Посочено е, че предния ден ч.т.Д. се
опитал да се свърже по телефона със сина си, за да се уговори с него, като се
включила „ гласова поща“.Наведено е твърдение, че подс.Ф. забранява на сина им
да отговаря на позвъняванията.По отношение на следващите две дати- 02.02.-03.02.2019г., се твърди, че на 01.02.2019г. ч.тъжител
след многократни опити, е разговарял по
телефона с подс.Ф., която в разговор, проведен в 17,31ч. отказала да му даде
детето на 02.02.2019г.Твърди се още, че на 02.02.2019г. в 10,30ч. ч.т. Д. е посетил адреса със свидетел,
но му бил отказан достъп до жилището.Следващите дни , в които ч.тъжител е
следвало да се види с Р. съгласно съдебното решение били
16.02.2019г.-17.02.2019г. За тях в тъжбата и уточняващата молба се сочи, че на
11.02.2019г. ч.т.Д. направил отново
многократни опити да се свърже с подс.Ф., за да уточнят вземането на детето,
като разговор с нея, както и с Р. не бил осъществен.Твърди се, че на
16.02.2019г. в 09,30ч. и на 17.02.2019г. ч.тъжител със свидетел посетил отново
адреса, но достъп до жилището му бил отказан.В уточняващата молба е посочено,
че на 18.02.2019г. ч.т. Д. около 17.00ч. отново отишъл на адреса, където достъп
и контакт не били осъществени. Същото се случило и на 21.02.2019г.По идентичен
начин в уточняващата молба са описани
действията на ч.т.Д. за следващите предвидени съобразно решението дни за срещи
с детето, като се твърди, че тъжителят заедно със свидетел е посетил адреса на
подс.Ф. на 02.03.2019г., 07.03.2019г., 14.03.2019г., 16.03.2019г.,
18.03.2019г., 21.03.2019г., 28.03.2019г. и на 06.04.2019г. , като достъп до
жилището и до детето не е бил осъществен.Посочено е още, че на 20.03.2019г.,
23.03.2019г., 30.03.2019г. и 01.04.2019г. ч.тъжител Д. е направил опити да се
свърже по телефона с Р., като няколко пъти е получил съобщение, че няма връзка
и се включила „ гласова поща“.Твърди се още, че в същия период ч.тъжител е
правил опити да се свърже и с подс.Ф.,
но неуспешни.
Всички тези твърдения, описани в
частната тъжба и уточнението към нея, отнасящи се към конкретните дати, на
които е следвало между ч.тъжител и детето да има срещи и поведението на подс.Ф.,
свързано съответно с бездействие или действие, обаче останаха недоказани от
ангажираните от Д. в хода на съдебното следствие гласни и писмени доказателства.Показанията
на св. М.Д. и св.М.Е., който са
съответно сестра и зет на ч.т.Д., са последователни и непротиворечиви за
отношенията, които Д. е имал със сина си в неговата ранна детска възраст, като
и двамата са категорични , че детето по
никакъв начин не е било „ делено“ от новото дете на Д..И двамата заявяват, че
знаят, че подс.Ф. „ не дава“ на Д. да вижда детето си от него.От показанията на
тези двамата свидетели обаче по никакъв начин не може да се направи категоричен
извод, за това кога точно ч.тъжител не се е видял с Р. и по какъв начин подс.Ф.
е свързана с това.Св.Е. в показанията си / л.322 гърба/ заявява, че е ходил
един път с ч.т.Д. на колхозния пазар, като трябвало да вземат Р..Свидетелят
останал в колата, а ч.тъжител му показал блока и отишъл сам до него.След това
ч.тъжител се върнал, но без Р.. Св.Е. не уточнява кога се е случило това, макар
да сочи, че от януари до април е идвал в гр.Варна четири –пет пъти.По идентичен
начин стоят нещата с показанията и на св.Д..Тя също пояснява, че живее в гр.Шумен и идва на гости на брат си през
съботни и неделни дни.И св.Д. описва отношението между ч.т.Д. и Р., като
заявява, че брат й е грижовен и ангажиран баща, който полага грижи за детето
си.Свидетелката заявява, че от Д. знае
за това, че „системно му е отказвано“ да вижда Р., но не знае каква е
причината, както и че се било случвало и
самото дете да не иска да се среща с него, защото не му се ходело. /
л.324 гърба/ .По отношение на
подлежащите на доказване факти св.Д. заявява, че покрай великденските празници
е пожелала да види Р., като заедно с брат си са отишли до адреса.Тя останала в
колата, но видяла , че ч.т.Д. е звъннал на домофон и нямало отговор.След това
брат й се върнал в колата и казал, че никой не вдига и не отваря. Самата
свидетелка не можа да посочи конкретната дата, на която се е случило това, като
заявява, че през 2019г. са били в гр. Варна около новогодишните и великденските
празници, като и двата пъти не е видяла детето.Доколкото в частната тъжба и
уточнението към него се твърди, че последната среща на ч.т.Д. с детето е била в
началото на м.януари 2019г., съдът намира, че показанията на св.Д. относно
новогодишните празници са неотносими към спора.Като такива съдът преценява и
показанията й свързани с великденските празници, доколкото след справка се
установява, че през 2019г. те са били в периода 25-29.04.2019г., т.е. извън
инкриминирания период. Поради това съдът намира, че в показанията на св.Д. и
св.Е. не се съдържат каквито и да било данни
за датите, посочени в частната тъжба и допълнението към нея. Идентично е
становището на съда и по отношение на показанията на св.И.Г., като в случая бе
отчетено обстоятелството, че същата живее във фактическо съжителство с ч.т.Д. и
тя, както и сродниците му, са заинтересовани от
изхода на делото.Тази свидетелка също описва отношенията между бащата и сина ,
които характеризира като прекрасни, и потвърждава, че срещите между тях са били
преустановени от началото на 2019г. Св.Г. сочи, че опитите на ч.т.Д. да се
свърже с подс.Ф. и Р. по телефона не давали резултат, като в началото все пак имало разговори. И тази
свидетелка също схематично описва
случаи, в които заедно с ч.т.Д. са ходили да вземат Р. от дома му.И тя обаче не
сочи конкретна дата, на която да се е случило това, като потвърждава, че ч.т.Д.
сам е ходил до входа . Същевременно св.Г. описва, че работи и през съботните
дни и че обичайно Д. и детето отиват да я вземат от работа.Това поставя под
съмнение обективната възможност на тази свидетелка да е придружавала ч.т.Д. при
твърдените от него посещения до дома на под.Ф. през съботните дни, а и данни за
самоличността на свидетелите, придружавали частния тъжител, не се съдържат нито
в тъжбата, нито в уточнението към нея.В тях липсва и описание на конкретни
действия, които подс.Ф. да е извършила именно в дните, в които е следвало да се
осъществят личните контакти съобразно съдебното решение. Не се представиха
каквито и да било доказателства, че подсъдимата в инкриминирания период
престъпно не е изпълнила съдебното решение или е създала пречки за изпълнението
му.От приобщените по делото разпечатки за проведени телефонни разговори, с
които очевидно ч.т.Д. желае да докаже твърденията си, не може да се направи
положителен извод в негова полза.На първо място, при детайлен анализ на тези
разпечатки, е видно, че са налице различия в разпечатките за телефона , ползван
от подс.Ф. и този ползван от ч.т.Д..Например, за датата 23.01.2019г. в
разпечатката на подсъдимата на стр.132 и стр.133 не е отразена комуникация с
телефонния номер на ч.т.Д..В неговата разпечатка обаче, на стр.249, фигурира
разговор, проведен на 23.01.2019г. в 09,39ч.В уточнението към частната тъжба се
твърди, че подс.Ф. в разговор, проведен
на 01.02.2019г., в 17,31ч. отказала да
му даде детето на 02.02.2019г. Данни за такъв
проведен разговор се съдържат в
разпечатката за телефона, ползван от подсъдимата/ стр.145/, но пък липсват в
разпечатката за телефона на ч.т Д./ стр.257-стр.258/.Такива несъответствия
съдът констатира и по отношение на повиквания, за които в уточняващата молба се
твърди, че са били отправени към номера, ползван от сина на ч.т.Д., например за
датите 20.03.2019г. и 01.04.2019г. , за които в разпечатката на ч.тъжител не са
налични позвънявания към съответния номер.Представените по делото разпечатки по
своята същност представляват данни по ЗЕС, които обаче не биха могли да бъдат
изискани по реда на НПК, доколкото престъплението, в извършването на което
подс.Ф. е обвинена, не е от общ
характер. В този смисъл достоверността на
тяхното съдържание не би могла да бъде проверена чрез изискването им от съответните мобилни
оператори.Поради това и съдът като констатира описаните непълноти и несъответствия, намира, че
представените от ч.т.Д. разпечатки могат да бъдат възприети като писмени
доказателства, но доколкото са вътрешно противоречиви, не биха могли да бъдат
кредитирани. Дори обаче въз основа на
тях да бъде прието, че между ч.т.Д. и подс.Ф., както и между Д. и сина му, са
били проведени, респективно не са били проведени разговори, то по никакъв начин
това не може да докаже от една страна какво е било съдържанието на проведените
разговори, респективно причината за непроведените такива. Доколкото пък за
представения „ скрийншот „ няма каквито и да било
данни от кого е изготвен и информация от какво електронно устройство съдържа,
съдът приема, че представените справки не са изготвени по реда , предвиден в НПК и не
ги кредитира.
При
анализа на доказателствата съдът взе предвид и обясненията на подс.Ф.,
както и показанията на св.Е.а и св.Д. Ч.. Подсъдимата не оспорва
обстоятелството, че между сина й и ч.т.Д. не са се провеждали лични срещи, като
заявява, че това е поради нежеланието на детето да се вижда с баща си.И тя, и
св.Ч. заявяват, че и преди началото на инкринимирания
период, е трябвало да бъдат активни в мотивирането на детето да посети дома на
баща си.В началото на м.януари 2019г. обаче, поради недоразумение със сключена
застраховка, за което се съдържат данни и в социалния доклад по воденото
гражданско дело, те и двамата са се съобразили с желанието на
детето.Подсъдимата заявява, че първоначално с ч.т.Д. не са спазвали стриктно
режима на лични контакти, като детето е отивало при баща си още от петък,
виждали са се всяка събота и неделя и т.н.Подс.Ф. е
категорична, че в инкриминирания период ч.т.Д. не е ходил до дома й, не е
звънял и не му е било отказвано да види детето .Това се потвърждава от
показанията на св. А., която твърди, че помага за счетоводството на фирмата на
св.Ч. и в събота и неделя е в дома му.Тази свидетелката сочи, че не е имало
случай, в който тя да е била там и някой да е позвънил на домофона и да не му е
било отворено. В подкрепа на това, че подс.Ф. не е осуетявала изпълнението на
съдебното решение са и показанията на св.Ч..Той също обяснява, че до м.януари
2019г. не е имало напрежение между Р. и баща му и сочи, че детето вече е
пораснало и може само да прецени къде се чувства добре и кой се грижи за неговите
интереси.По отношение на твърдението в уточняващата молба за това, че ч.т.Д. е
ходил до дома на подс.Ф. на 18.02.2019г., и двамата свидетели-Е.а и Ч., са
категорични, че това е бил рождения ден на малкото дете и са чакали и посрещали
гости и не е възможно някой да е звъннал на домофона и да не са отворили.Съдът
кредитира тези гласни доказателства при отчитане на обстоятелството, че подс.Ф.
и св.Ч. също са заинтересовани от изхода на делото.Доколкото обаче заявеното от
тях е логично и последователно и не се
опровергава от останалите доказателства по делото, съдът намира, че няма
основания да не кредитира заявеното от тях, а и от св.Е.а, относно подлежащите на доказване факти. По
същите съображения съдът кредитира и показанията на св. Г. , която е
категорична, че лично не е чувала подс.Ф.
да казва на Р. да не отива при баща си или да е изразявала нежелание детето да
ходи при тях / стр.324/.Тя сочи, че
подсъдимата е казвала, че детето не искало да ходи при баща си и самата Г. е
присъствала на телефонни разговори, при които Р. е крещял на баща си и му е
казвал , че не иска повече да го вижда и да не го търси повече.
Поради изложеното до тук съдът намира,
че по делото не се събраха каквито и да било категорични доказателства за това,
че подс.Ф. не е изпълнила или е осуетила изпълнението на съдебното решение.От
една страна няма доказателства за извършени активни действия по осуетяване на
съдебното решение, а от друга не се
представиха и такива за неговото
неизпълнение именно в посочените в частната тъжба дати.Липсата на осъществени
срещи между баща и син сама по себе си не е достатъчна , за да се ангажира
наказателната отговорност на подс.Ф..
Очевидно отношенията между подсъдимата и ч.т.Д. като бивши съпрузи са се
усложнили и развили в негативен аспект, което е видно от приложените по делото
съдебно решение, искова молба и постановление на ВРП, касаещи събития след
инкриминирания период.Очевидно това е довело до влошаване на комуникацията
между тях и в крайна сметка до липсата на такава.Безспорно е, че връзката между
бащата и неговото дете е важна и следва да бъде запазена и развивана,
независимо от отношенията между бившите партньори. В случая обаче е без значение
чий родителски капацитет е по-голям , доколкото от всички доказателства по
делото се установява, че и двамата родители разполагат с добри материални
условия и се отнасят добре с детето, както и че ч.тъжител след инкриминирания
период е проявил загриженост относно
образованието му, провеждайки срещи с класния му ръководител и е продължил да
изплаща определената му издръжка.Въпреки това е налице емоционален дефицит в
отношенията между бащата и сина. В настоящият казус против подс.Ф. е възведено
обвинение за извършено престъпление по чл.182 ал.2 от НК, а не такова за
морална укоримост на отношението й към ч.т.Д. и
нежеланието й да комуникира с него. Твърдението, че подсъдимата, с оглед на завършеното от нея
образование и професионална насоченост , е следвало да знае как да мотивира и
предразположи сина си за да го убеди да се среща с баща си, не е нищо повече от
предположение и нереализирано очакване от поведението на Ф., което по никакъв
начин не може да бъде квалифицирано като престъпно. От друга страна, след като на
едно дете трябва да му се излагат съображения защо да иска да посети
своя родител, то изпълнението на нито едно съдебно решение не би възстановило
нарушената емоционална връзка между него и родителя. Нормално и житейски логично е Р. , като дете,
което расте и се отглежда в семейна среда с участието на св.Ч., да възприема
грижите, които се полагат за него и да ги сравнява с отношението, което
получава от ч.т.Д. и неговото ново семейство.За ч.т.Д. също е житейски логично
да има желание не св.Ч. да има водеща роля при отглеждането и възпитанието на
детето му, а подс.Ф. като негова майка, така както заявява в хода на съдебното
следствие.Това обаче по никакъв начин не означава, че подсъдимата е извършила престъпление по чл.182 ал.2 от НК. С оглед на това и доколкото предявеното на подс.Ф. обвинение не бе доказано
от обективна страна, съдът намира, че не е необходимо да излага мотиви за
субективната страна на деянието.
Поради изложеното до тук, съдът намери че не се доказа по несъмнен и
безспорен начин обвинението срещу подс. М.Ф.
за това , че в периода 19.01.2019г. до 06.04.2019г. в гр.Варна, като
родител не е изпълнила и осуетила изпълнението на съдебно решение № 690 от
22.05.2011г. по гр.дело № 16 846 / 2010г. на ВРс,
16-ти състав, относно режима на личните контакти на детето Р.Р. Д. с бащата Р.Д.Д. , поради което и на
основание чл.304 от НПК я призна за невиновна и я оправда по така възведеното й обвинение по чл.182
ал.2 от НК.
В
хипотезата на чл.190 ал.1 от НПК и съобразно направените искания, съдът осъди
ч.т.Д. да заплати на подс.Ф. направените по делото разноски в размер на 700лв.
, представляващи адвокатски хонорар.
Мотивиран от изложеното, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: