О П Р Е Д Е
Л Е Н И Е
№………./
.01.2020 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IV с-в, в закрито съдебно
заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КОНСТАНТИН ИВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАЯ НЕДКОВА
мл.с. И.
СТОЙНОВ
като
разгледа докладваното от младши съдия
Стойнов
въззивно гражданско дело № 2364 по описа за 2019 година,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 268
и чл. 278 ГПК, образувано по подадени три въззивни жалби срещу Решение № 3324
от 18.07.2019 г., и три частни жалби срещу Определение № 12692 от 30.09.2019
г., постановени по гр.д. № 10733/2016 г. по описа на ВРС, по което дело се
разглежда спор между страните Е.П.Т., И.А.Т., Е.М.Т., Д.М.Т., А.Н.Т. и А.В.Ц..
Съдът, след като извърши проверка досежно
редовността и допустимостта на производството, служебно констатира че в
постановеното по първоинстанционното дело Определение № 12692 от 30.09.2019 г. е
допусната очевидна фактическа грешка.
Видно от данните по делото с Решение № 3324
от 18.07.2019 г. по гр.д. № 10733/2016 г. по описа на ВРС първоинстанционният
съд е осъдил съразмерно на уважената и отхвърлената част от исковете
ответниците да заплатят на ищците сумата от 2 988,49 лв. разноски и ищците
да заплатят на ответницата А.Ц. сумата от 608,33 лв. разноски.
След постановяване на решението ВРС е бил
сезиран с две молби от ответниците за изменение на Решение № 3324 от 18.07.2019
г. по гр.д. № 10733/2016 г. по описа на ВРС в частта за разноските, на
основание чл. 248 ГПК.
В молбата си ответниците
Е.М.Т., Д.М.Т., А.Н.Т. са поискали присъждане на извършените от тях разноски в
размер на 641,66 лв., съответстваща на отхвърлената част от исковете. Поискали
са и редуциране на присъдените в полза на ищците разноски за самолетни билети.
В молбата си ответницата А.В.Ц. е поискала
редуциране на присъдените разноски в полза на ищците за самолетни билети,
преводни такси, препоръчани пратки и др. Допълнително сочи, че осъждането за
разноски на всички ответници следва да е разделно, а не солидарно.
С обжалваното Определение № 12692 от
30.09.2019 г. по гр.д. № 10733/2016 г. ВРС е допуснал изменение на Решение №
3324 от 18.07.2019 г. в частта за разноските. Диспозитивът
на решението е коригиран изцяло и разноските са определени наново със съдебния
акт по чл. 248 ГПК, като е осъдена ответницата А.Ц. да заплати на ищците Е.П.Т.
и И.А.Т. сумата от 1 494,24 лв., осъдени са ответниците
Е.М.Т., Д.М.Т. и А.Н.Т. да заплатят на ищците Е.П.Т. и И.А.Т. сумата от
1 494,24 лв. и са осъдени ищците Е.П.Т. и И.А.Т. да заплатят на ответниците Е.М.Т., Д.М.Т. и А.Н.Т. сумата от 641,66 лв.
Видно от диспозитива на съдебния акт съдът е
уважил искането на Е.М.Т., Д.М.Т., А.Н.Т. за присъждане на разноски в размер на
641,66 лв. и искането на А.В.Ц. за разделно осъждане на всички ответници.
Липсва диспозитив, обаче, по отношение на
исканията на всички молители за редуциране на присъдените в полза на ищците
разноски по въведените в молбите съображения. В мотивите към съдебния акт
първоинстанционният съд е коментирал част от възраженията на ответниците във
връзка с определянето на разноските на ищците и е приел, че същите са
неоснователни.
Настоящият
състав приема следното:
В случая не се касае за хипотезата на липса
на произнасяне от страна на съда по някое от исканията на страната, по смисъла
на чл. 250 ГПК, а се касае за очевидна фактическа грешка, доколкото е налице
противоречие между мотивите на съдебния акт и неговия диспозитив.
Противоречието се изразява в липса на изписване на волята на съда в диспозитива
на акта.
Съгласно решение № 164 от 24.04.2015 г. по
гр.д.№ 5934/2014 г., IV г.о. на ВКС, всяко несъответствие между формираната
истинска воля на съда и нейното външно изразяване в писмения текст, както в
диспозитива, така и в мотивите на решението, съставлява основание за поправка
на очевидна фактическа грешка.
Когато постановява решение и не присъжда
разноски със съдебния акт, съдът не се произнася в диспозитива му за това,
защото в частта за разноските, решението не формира сила на присъдено нещо и
има характера на определение. Не е такава хипотезата при постановяване на
определение по чл. 248 ГПК по молба на заинтересованата страна пред същия съд,
защото с това определение вече се формира сила на пресъдено нещо и то подлежи
на обжалване с частна жалба.
При мотиви на съда, че исканията на
молителите са неоснователни, следва същият съд да формира изричен диспозитив за
отхвърлянето или оставянето им без уважение. Това е необходимо, за да е налице
предмет на обжалване от страна на недоволните от акта страни и да се провери
техния правен интерес, доколкото мотивите на съдебния акт не подлежат на
самостоятелно обжалване. Необходимо е също, и за да е налице яснота в каква
част се обжалва определението за разноските и в каква част същото влиза в сила,
доколкото е налице процесуална забрана за влошаване положението на
жалбоподателя.
Поправката на очевидната фактическа грешка,
допусната в обжалвания акт, има преюдициално значение за въззивното дело,
поради което производството следва да бъде прекратено, а делото върнато на Варненски
районен съд за поправка на допуснатата в диспозитива на Определение № 12692 от
30.09.2019 г. по гр.д. № 10733/2016 г. очевидна фактическа грешка, на основание
чл. 247, ал. 1 ГПК.
След поправката на определението делото
следва да бъде върнато на Варненски окръжен съд за произнасяне по жалбите.
Мотивиран от изложеното, съдът,
О
П Р Е Д Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр.д. № 2364/2019 г., по описа на
ВОС, ГО.
ВРЪЩА делото за Варненски
районен съд, XXXI - състав, за поправка на очевидна фактическа
грешка, допусната в диспозитива на Определение № 12692 от 30.09.2019 г. по
гр.д. № 10733/2016 г., съобразно
изложените в настоящото определение мотиви.
След поправянето на определението делото да
бъде върнато на Варненски окръжен съд за произнасяне по жалбите.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.