№ 77
гр. И., 07.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – И., ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Радослава М. Й.
при участието на секретаря Лиана Цв. Тенекева
като разгледа докладваното от Радослава М. Й. Гражданско дело №
20221840100335 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по повод подаден иск по реда на чл. 422
ГПК, вр. чл. 79 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД от „Е. М.“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. С., ул. „Р. П. К.“ № 4-6 срещу И. П. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. И., ул.
„П. П.“ № 3 за установяване на съществуване на вземане в размер на 3 000,00 лв. главница –
частична претенция представляваща част от общо дължима главница в размер на 10 452,38
лева, представляваща задължение по Договор за потребителски кредит от 31.07.2012г. и
Анекс № 1 към договора от 07.01.2014г. за периода от 21.12.2016г. до 21.12.2021г., както и
законната лихва за забава върху главница, считано от датата на подаване на заявлението по
чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на сумата. Претендират се разноски.
Ищецът твърди, че по силата на Договор за банков потребителски кредит на
физическо лице № 265/0083/15830271 от 31.07.2012г. сключен между „У. Б.“ АД и И. П. Д.,
на ответника е отпусната сумата от 9 200 евро. Срокът на действието на договора е бил 120
месеца – от 31.08.2012 г. до 31.07.2022 г., като ответникът се е задължил да погаси на
месечни анюитетни вноски, включващи главница и лихва, при договорен годишен лихвен
процент от 13,5 %. Ответникът е погасил част от кредита в размер на 587,00 евро, след което
на 07.01.2014г. към договора за потребителски кредит е подписан Анекс № 1, който
преурежда част от първоначално договорените условия по кредита. На 23.11.2015 г.
вземането на „У. Б.“ АД е прехвърлено на ищеца „Е. М.“ ЕООД, за което ответникът е
надлежно уведомен.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника, в който се твърди, че искът
е неоснователен, не е уведомяван за прехвърляне на задължението, заплащал е задължението
си към банката. Прави се възражение за погасяване на вземането по давност.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните писмени доказателства,
съобразно с чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема следното от фактическа страна:
Предявен е положителен установителен иск по чл. 422 ГПК, който е допустим, тъй
1
като е налице правен интерес от предявяването му, което се доказва от приложеното ч.гр.д.
№ 1347/2021 г. по описа на ИРС, по което срещу И. П. Д., С. Г. Й. и Ангел П. Д. е издадена
Заповед № 629/23.12.2021 г. за изпълнение по чл.410 ГПК за сума в размер на 3 000,00 лева,
представляваща част от непогасена главница по договор за кредит от 31.07.2012 г. Срещу
заповедта за изпълнение е подадено писмено възражение от длъжника И. П. Д., като в
останалата си част заповедта за изпълнение е влязла в сила.
По делото е представен договор за банков потребителски кредит на физическо лице
№ 265/0083/15830271 от 31.07.2012 г. сключен между „У. Б.“ АД и И. П. Д., по който С. Г.
Й. и Ангел П. Д. са поръчители. По силата на договора кредиторът е предоставил на И. Д.
парична сума от 9200 евро лева, която следва да бъде върната на 120 месечни вноски с
краен падеж 31.07.2022 г. при годишен лихвен процент от 12,847 %, и годишен процент на
разходите – 13,50 %.
На 07.01.2014 г. между страните е подписан Анекс № 1 към договора, с който срокът
за погасявяне на получената сума е удържен до 31.07.2024 г.
На 23.11.2015 г. между "У. Б.“ АД и „Е. М.“ ЕООД е сключен Договор за
прехвърляне на вземания, с който са прехвърлени необслужвани вземания, произхождащи
от договори за кредит. По силата на писмено пълномощно /л. 71/ "У. Б.“ АД е овластило "Е.
М.“ ЕООД с правата да уведоми длъжниците за извършеното прехвърляне на вземания.
Представено е и потвърждение за сключена цесия на основание чл. 99, ал. 3 ЗЗД ,
което е придружено с извлечение от приложение № 1, в което е описано вземане спрямо И.
П. Д., чийто остатък е в размер на 16 880,38 лева главница и 1773,10 лихва.
По делото е приложено уведомително писмо за извършената цесия, което видно от
приложената обратна разписка /л. 23/ е връчено на И. Д. на 08.01.2021 г..
От неоспореното от страните заключение на допуснатата съдебно счетоводна
експертиза, която съдът кредитира, се установява, че във връзка с отпуснатия кредит са
извършени плащания в полза на "У. Б." АД в размер на 5570,69 лева. Според вещото лице
след извършване на цесията са постъпвали плащания, които са отразени в счетоводната
система на „Е. М.“ ЕООД в размер на 9571,10 лева. В заключението е посочено, че размерът
на непогасената главница е в размер на 7 309,28 лева.
В съдебно заседание вещото лице заявява, че не може да се установи какво е погасено
с внесената от страна на длъжника сума от 9571,10 лева.
При така установеното от фактическа страна съдът достигна до следните правни
изводи:
В производството по чл. 422 ГПК за установяване на вземане взискателят следва да
докаже факта, от който произтича вземането му, а длъжникът – възраженията си срещу него.
Доказателствената тежест за спорните факти се разпределя с оглед на твърденията на
страните, т.е. ищецът дължи пълно и главно доказване на фактите, въз основа на които
претендира изпълнение от ответника – в случая валидно облигационно отношение между
„У. Б.“ и И. Д. по договор за кредит; неизпълнение от страна на длъжника на задължението
за връщане на получената като заем суми, падежа на задължението, както и валиден договор
за цесия, с който е прехвърлено процесното вземане от цедента на цесионера – ищец в
настоящото производство.
По делото не се спори, че ищецът е частен правоприемник на кредитора по договор
за кредит по силата на договор за цесия. Видно от представения рамков договор за
прехвърляне на вземания и приложение № 1, вземането на кредитора е било прехвърлено на
„Е. М.“ ЕООД. За редовността на извършената цесия е ирелевантно обстоятелството дали
същата е била съобщена на длъжника, но по делото са представени доказателства за
неговото уведомяване.
2
Първоначалният кредитор и длъжника са били обвързани от договор за
потребителски кредит от 31.07.2012 г. При сключване на договора ответникът е действал в
качеството на физическо лице, а “У. Б.“ АД - в рамките на своята търговска дейност, като в
този случай е бил приложим Закона за потребителския кредит (в сила от 12.05.2010г.).
В този случай съдът е длъжен да съобрази дали сключеният договор съответства на
императивните изисквания на този закон. Съгласието по договора е било постигнато от
страните изрично в изискуемата от ЗПК писмена форма. Съгласно чл.11, ал.1, т.11 ЗПК,
договорът за потребителски кредит следва да съдържа условията за издължаване на кредита
от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя,
периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, и последователността на
разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни
лихвени проценти за целите на погасяването. Разпоредбата на т.12 допълва, че планът следва
да съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата,
лихвата, изчислена на базата на лихвения процент и когато е приложимо, допълнителните
разходи, като с чл.22 от същия закон е предвидено, че ако горното изискване не е спазено,
договорът за потребителски кредит е недействителен. В настоящия случай не се доказа
наличието на изготвен погасителен план към процесния договор за кредит, което
представлява достатъчно основание да се приеме, че същият е недействителен на основание
чл.22 ЗПК. В този случай длъжникът дължи връщане единствено на чистата стойност на
кредита в съответствие с чл. 23 ЗПК..
Нещо повече – по делото няма доказателства за обявяването му за предсрочно
изискуем, а падежът на задължението на ответника не е настъпил. Това означава, че към
момента на сключване на договора за цесия, първоначалният кредитор е прехвърлил свое
неизискуемо вземане. При обявяването на даден кредит за предсрочно изискуем кредиторът
по същество отнема предимството на уговорения в полза на длъжника срок за погасяване на
задължението. След като кредитът не е бил обявен за предсрочно изискуем, кредиторът би
могъл да претендира плащане единствено за дължимите вноски, за които е настъпил
падежът на задължението, доколкото видно от приложения анекс срокът на договора за
кредит е 31.07.2024 г.
При липсата на представен погасителен план обаче съдът не би могъл да установи с
извършеното частично заплащане на суми по договора за кредит каква част от задължението
на длъжника е погасено. Не е възможно да бъде преценено и обстоятелство, какъв е
размерът на вноските, за които не е настъпил падеж и оттам – дали вземането на ищеца в
действителност съществува, след като от съдебно-счетоводната експертиза е установено, че
Д. е заплатил сумата от 15 141,79 лева за погасяване на задължението си.
В този смисъл съдът приема, че ищецът не доказа съществуването на вземането си в
претендирания размер, поради което и предявеният иск следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
С оглед изхода на спора ответникът има право на разноски на основание чл. 78, ал. 3
ГПК, но след като не е заявил подобна претенция такива не следва да му бъдат присъждани.
Воден от горното С Ъ Д Ъ Т
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Е. М.“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. С., ул. „Р. П. К.“ № 4-6 срещу И. П. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. И., ул.
„П. П.“ № 3 иск за установяване на съществуване на вземане в размер на 3 000,00 лв. (три
3
хиляди лева) главница – частична претенция от сумата на 10 452,38 лева (десет хиляди
четиристотин петдесет и два лева и 38 стотинки), представляваща задължение по Договор за
потребителски кредит от 31.07.2012г. и Анекс № 1 към договора от 07.01.2014г. ведно със
законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
по чл. 410 ГПК – 22.12.2021 г., до окончателното изплащане на сумата.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Софийски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – И.: _______________________
4