№ 1230
гр. Варна, 17.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Галина Чавдарова
Членове:Диана К. Стоянова
Радостин Г. Петров
при участието на секретаря Мария Д. Манолова
като разгледа докладваното от Радостин Г. Петров Въззивно гражданско
дело № 20223100501483 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Производството е образувано по жалба вх. № 40322/15.06.2022г. на ВРС, подадена от
Т. Д. А., чрез адв. Р. Р., срещу решение № 1636/27.05.2022 г. по гр. дело № 8142/2021г. по
описа на ВРС, в частта, в която е отхвърлен предявения от Т. Д. А., ЕГН ********** с адрес
********** против "ЗД "БУЛ ИНС"" АД, ЕИК *********, със седалище гр. София частичен
иск по чл.432 от КЗ (целия за 40000 лева) за заплащане на обезщетение за претърпените
неимуществени вреди – физически и психически болки и страдания, настъпили вследствие
на ПТП реализирано на 15.02.2020г. на път I-7км 426+500 в посока гр. Ямбол в района на
п.в. „Зимница“ при АМ „Тракия“, причинено по вина на водача на лек автомобил „*******“
с рег. № *****, застрахован при ответника по договор за застраховка «Гражданска
отговорност», за разликата над присъдените 15000 лева до претендираните частично 25000
лева, ведно със съответните лихви и разноски.
В жалбата се излага, че решението на първоинстанционния съд е неправилно,
постановено в нарушение на материалноправните и процесуални норми и необосновано.
Твърди се, че решението е неправилно по отношение на определения размер за
обезщетението за неимуществени вреди. Въззивникът сочи, че от ангажираните гласни
доказателства и заключението на вещото лице-медик се установява, че травмите са били
значителни, поради което сумата от 15000 лева не е достатъчна за репарирането им.
1
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна ЗД "БУЛ ИНС" АД, ЕИК
*********, чрез пълномощник адв. Е. С., е подала отговор, с който оспорва жалбата. Счита,
че постановеното първоинстанционно решение и възприетите в него мотиви са в унисон със
събраните в хода на производството доказателства и при правилно приложение на
материалните и процесуални правни норми. По същество счита решението на ВРС за
правилно и законосъобразно, поради което отправя искане за потвърждаването му, ведно с
присъждане на разноски.
В насроченото пред въззивния съд открито съдебно заседание въззивницата се
представлява от адв. Р. Р., който поддържа жалбата и моли да бъде уважена, ведно с
присъждане на разноски за двете инстанции.
В насроченото пред въззивния съд открито съдебно заседание пълномощникът на
въззиваемата страна адв. Е. С. моли за потвърждаване на първоинстанционното решение и
присъждане на направените по делото разноски.
За да се произнесе по същество на предявената въззивна жалба, съдът взе предвид
следното от фактическа и правна страна:
Производството пред районния съд е образувано по исковата молба на Т. Д. А.
против ЗД "БУЛ ИНС" АД, ЕИК *********, за заплащане на обезщетение за претърпените
неимуществени вреди – физически и психически болки и страдания, настъпили вследствие
на ПТП реализирано на 15.02.2020г. на път I-7км 426+500 в посока гр. Ямбол в района на
п.в. „Зимница“ при АМ „Тракия“, причинено по вина на водача на лек автомобил „*******“
с рег. № *****, застрахован при ответника по договор за застраховка «Гражданска
отговорност». Ищцата излага, че дължимото обезщетение за неимуществени вреди възлиза
на 40000 лева, като предявява частичен иск за 25000 лева (след допуснато увеличение на
иска), ведно с лихви и разноски, както и иск за заплащане на обезщетение за имуществени
вреди в размер на 602 лева.
В исковата молба се твърди, че на 15.02.2020г. на път I-7км 426+500 в посока гр.
Ямбол в района на п.в. „Зимница“ при АМ „Тракия“, е настъпило ПТП по вина на водача на
лек автомобил „*******“ с рег. № *****, застрахован при ответника по договор за
застраховка «Гражданска отговорност». Ищцата е била пътник в лек автомобил „*******“ с
рег. № *****, като е седяла на задната седалка от страна на удара с другото МПС. Излага, че
непосредствено след ПТП-то имала болки и усещала изтръпване на ляво рамо и шия,
продължаващо и към главата, но тъй като полицейските служители констатирали, че
външно и няма нищо на място не бил повикан екип на спешна помощ. Ищцата се прибрала с
друг превоз към гр. Варна. На следващият ден болките на ищцата се усилили и тя приела
обезболяващи. На 17.02.2020г. ищцата посетила ДКЦ „Св.Климентина“ – гр. Варна, а след
рентгеново изследване и преглед от ортопед се установило, че вследствие на претърпяното
ПТП ищцата получила счупване в средната 3та на диафизата на лява ключица с
незначителна дислокация. По препоръка на специалист, ключицата следвало да бъде
обездвижена за срок от един месец, поради което ищцата закупила и поставила фиксиращ
колан. В първият месец след ПТП-то ищцата почти не излизала от дома си, като около 20
2
дни е можела да спи само в седнало положение, не можела да се обслужва сама в
ежедневието си, а свалянето и поставянето на раменния колан било придружено с
изключително силни болки и усещания. Налагало се да приема обезболяващи, затруднени
били движенията на снагата й, торса. Наред с това изпитвала и психологически дискомфорт,
довел и до ограничаване на социалните й контакти. Не можела да работи и да реализира
доходи от трудова дейност. След първият месец от лечението й, на 18.03.2020г. ищцата
посетила отново ортопед за преглед, след който й е продължена ортезата на рамото с още
десет дни и била насочена за провеждане на ЛФК и рехабилитация. Поради последващо
въведеното извънредно положение в страната, ищцата не успяла да посети курсове по
рехабилитация. През м. юли 2020г. ищцата провела 10бр. процедури, след което се
наблюдавало повлияване на болковия синдром, като същата била насочена за продължаващо
лечение поради все още наличните болки при движение на крайника на тялото.
Впоследствие отново осъществила курс по рехабилитация, а на 08.02.2021г. посетила
ортопед поради продължаващите болки. Насочена е отново за рехабилитация и ЛФК, а за
извършения преглед й бил издаден амбулаторен лист №156/08.02.2021г. Ищцата предявила
пред застрахователя на виновния водач претенция за заплащане на обезщетения за
имуществени и неимуществени вреди, но плащане не последвало, поради което предявява
претенциите си пред съда.
С писмен отговор застрахователят оспорва исковете изцяло, като твърди, че ищцата
не е била пътник в МПС, уврежданията не са настъпили в резултат на ПТП, а са установени
2 дни след ПТП. В условията на евентуалност предявява възражение за съпричиняване, т.к
ищцата е била без поставен предпазен колан.
Съдът, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в
жалбата и отговора, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от
надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради
което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. В обхвата на така
посочените предели на въззивна проверка, съставът на ВОС, намира, че обжалваното
решение е валидно и допустимо. Съобразно обстоятелствата, посочени в исковата молба и
отправеното до съда искане, спорът правилно е квалифициран.
Предявеният иск е с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ, съобразно която разпоредба
увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска
обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" при
спазване на изискванията на чл. 380. С договора за застраховка "Гражданска отговорност"
застрахователят се задължава да покрие отговорността на застрахования за причинени от
него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. За да се ангажира отговорността
на застрахователя по чл.432, ал.1 от КЗ е необходимо към момента на увреждането да
3
съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка
"Гражданска отговорност", между прекия причинител на вредата/респективно собственика
на автомобила/ и застрахователя. Наред с това следва да са налице и всички кумулативни
предпоставки от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност
на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените
вреди. Отговорността на застрахователя е обусловена от отговорността на застрахования
деликвент, като застрахователят дължи обезщетение за вредите, доколкото застрахованият е
отговорен спрямо увреденото лице за репарирането им. При кумулативната даденост на тези
предпоставки в тежест на застрахователя възниква задължение за заплащане на
застрахователно обезщетение на увредения. Съгласно процесуалното правило на чл.154, ал.1
от ГПК за разпределение на доказателствената тежест, ищецът - въззивник в настоящото
производство, следва да докаже при условията на пълно главно доказване елементите от
визирания фактически състав, за да установи основателността на исковата си претенция.
Ответникът - сега въззиваема страна, от своя страна, носи тежестта за доказване на
противопоставените възражения с оглед оборване на заведения иск.
В разглеждания случай, пред въззивния съд не е налице спор относно дължимостта
на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, а относно неговия размер.
Застрахователят не е обжалвал решението на ВРС в частите, в които на ищцата са
присъдени обезщетение за неимуществени вреди 15000 лева и обезщетение за имуществени
вреди 602 лева, поради което първоинстанционното решение е влязло в сила в тази част.
Пред въззивната инстанция застрахователят не поддържа възражението си за съпричиняване
на вредоносния резултат. Налице са всички предпоставки за възникване на отговорността на
застрахователя за обезщетяване на вреди от деликт, а именно, че на посочената дата е
настъпило ПТП, причинено от противоправното поведение на застрахованото при ответника
лице, вследствие на което били причинени посочените в исковата молба увреждания.
При определяне размера на обезщетението за претърпените неимуществени вреди
съдът следва да обсъди събраните доказателства и да го определи по справедливост, на
основание чл.52 от ЗЗД, като съобрази обществения критерий за справедливост и
действително претърпените от ищеца неимуществени вреди, както и че болките и
страданията и другите нематериални последици в житейски аспект обикновено не се
ограничават само до изживените в момента на самия инцидент, а продължават и след това.
Видно от показанията на свид. А., непосредствено след инцидента ищцата е чувствала
болки, а на следващия ден е споделила със свидетелката, че болките са силни. От
показанията на свид. Г. се установява, че първият месец след катастрофата, ищцата не
можела да извършва нищо, като й била необходима чужда помощ както за домакинството,
така и за личната й хигиена. Налагало се да спи седнала в продължение на 20 дни. Имала
силни болки и приемала лекарства. Ищцата споделяла със свидетеля, че не може да спи и
имала кошмари, свързани с катастрофи. Споделя, че когато се возила с него била притеснена
и го карала постоянно да се оглежда. Катастрофата я променила изцяло, работила, но не
както преди и когато усетила болка приемала хапчета.
4
Съгласно заключението на вещите лица Д. и В. по Комплексната автотехническа и
съдебномедицинска експертиза, в резултат на ПТП ищцата е претърпяла травматични
увреждания – счупване на тялото /диафизата/ в средна - дистална трета на ключицата на
лява ръка с кръвонасядане по околните меки тъкани. Счупването на ключицата на това
място е резултат на непряк удар в областта на рамото или силно притискане на рамото и
добре отговаря да се получи при процесното ПТП по посочения механизъм на
автопроизшествието. Същото е довело до трайно затруднение движението на лява ръка за
период от 1,5-2 месеца. Към моментa ключицата е напълно зараснала и движенията на
ръката са възстановени. Възможно е да се получават периодично болки при претоварване на
ръката и промяна на времето. Експертът - специалист съдебна медицина е установил още, че
всички медицински прегледи и процедури описани в делото са пряко и непосредствено
свързани с лечението на получените увреждания вследствие на пътно транспортното
произшествие.
От заключението на вещото лице Ц. по СПЕ се установява, че по-сериозни
нарушения и смущения след ПТП са били налични в периода от първите 2-3 месеца. За
известен период от време ищцата намирала в състояние на зависимост от други хора, за да
се обслужва. Вещото лице е установило психологически маркери за преживян силен стрес,
изразяващи се в нарушено социално функциониране, влошен сън. В резултат на инцидента е
налице и хиперестезия - повишена възприемчивост на външни стимули. Към настоящия
момент се отчитат единствено нарушения в емоционалното и социално функциониране,
като резултат от претърпяното ПТП. Не са констатирани проблеми в когнитивните процеси
и сфера, които да оказват влияние върху възможностите на ищцата да изпълнява
ежедневните си задължения. В.л. е заключило, че към настоящия момент ищцата изпитва
силна тревога и страх, когато й се налага да пътува с автомобил, което й създава известен
дискомфорт.
С оглед комплексния характер на причинените на ищцата увреждания и
невъзможността да се отделят претърпените болки и страдания от различните травми,
въззивният съд намира, че следва обезщетението за неимуществени вреди да се определи в
общ размер, който да обхваща и отчита вида и характера на настъпилите вреди, а именно, че
на ищцата са били причинени физически увреждания – телесна повреда, изразяваща се в
счупване на тялото /диафизата/ в средна - дистална трета на ключицата на лява ръка с
кръвонасядане по околните меки тъкани, довела до болки и страдания през относително
продължителен период от време, както и психологичните последици, които частично са
налице и към настоящия момент. С оглед на изложеното въззивният съд намира, че
справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди възлиза на 15000 лева. За
да определи този размер на обезщетението въззивният съд съобрази, че ключицата е
напълно зараснала и движенията на ръката са възстановени.
При определяне на този размер съдът отчита претърпяната от ищцата телесна
повреда, изпитаните болки и страдания по време на оздравяването, преживеният стрес,
психологичните последици. Въз основа на изложеното съдът намира, че определеният по-
5
горе размер в пълна и адекватна степен отговаря на потребностите на пострадалото лице от
обезщетяване, съобразен е с практиката на ВКС по сходни случаи.
Като е определил размера на дължимото обезщетение на 15000 лева,
първоинстанционният съд е постановил правилно съдебно решение, което следва да бъде
потвърдено в тази част.
С оглед изхода от спора и на основание чл.78, ал. 3 ГПК в полза на въззиваемата
страна следва да бъдат присъдени съдебно-деловодни разноски в размер на 1080 лева,
изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1636/27.05.2022 г. постановено по гр. дело №
8142/2021г. по описа на ВРС, в обжалваната част, в която е отхвърлен предявения от Т. Д.
А., ЕГН ********** с адрес ********** против "ЗД "БУЛ ИНС"" АД, ЕИК *********, със
седалище гр. София частичен иск по чл.432 от КЗ (целия за 40000 лева) за заплащане на
обезщетение за претърпените неимуществени вреди – физически и психически болки и
страдания, настъпили вследствие на ПТП реализирано на 15.02.2020г. на път I-7км 426+500
в посока гр. Ямбол в района на п.в. „Зимница“ при АМ „Тракия“, причинено по вина на
водача на лек автомобил „*******“ с рег. № *****, застрахован при ответника по договор за
застраховка «Гражданска отговорност», за разликата над присъдените 15000 лева до
претендираните частично 25000 лева.
ОСЪЖДА Т. Д. А., ЕГН ********** с адрес ********** да заплати на "ЗД "БУЛ
ИНС"" АД, ЕИК *********, със седалище гр. София, сумата от 1080 лева (хиляда и
осемдесет лева), представляваща сторени във въззивното производство съдебно-деловодни
разноски, изразяващи се в заплатен адвокатски хонорар, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховен касационен съд на Република
България при условията на чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК в едномесечен срок от връчването на
препис от същото на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6