О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Плевен,23.04.2020
г
Плевенски окръжен съд, гражданско отделение , в закрито заседание на посочената дата , в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕКАТЕРИНА ПАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : МЕТОДИ ЗДРАВКОВ
ЖАНЕТА ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от ЧЛ.
СЪДИЯТА ПАНОВА ч. гр. дело. №337/2020 г по описа на Плевенски окръжен съд, за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е с пр. Основание чл. 274 ал.1 от ГПК
вр. с чл. 413 ал.2 от ГПК.
С
разпореждане № 2663 от 5.03.2020
по ч.гр. дело № 1226/2020г по описа на РС – Плевен състав на същия съд е ОТХВЪРЛИЛ частично
заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК, със
заявител *** ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. ***
№ *** бл. *** вх. ***, представлявано от С. Н., Ц. С., Я. Я Ч. и Я. К. Ч. –
Управители против М. А.А., ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на кредитора
за възнаграждение за закупен допълнителен пакет от услуги 1575,63 лв., като
НЕОСНОВАТЕЛНО.
На осн. чл. 415 ал. 1 т. 3 от ГПК съдът е
УКАЗАЛ на заявителя, че може да
предяви осъдителен иск относно вземането си, за което има отказ за издаване на
заповед по чл.410 от ГПК, в едномесечен срок от получаване на определението,
като довнесе дължимата държавна такса по иска.
Частна жалба срещу
разпореждането е постъпила от заявителя *** ЕООД – С. като се възразява
,че е незаконосъобразно. Възразява се
,че договарянето за ползването на пакет
от допълнителни услуги е доброволни и кредитополучателят сам се е съгласил да
ползва тези услуги. Според жалбоподателя е нормално да се заплаща
възнаграждение за предоставянето на такива услуги.Възразява се, че клаузите на
общите условия относно пакета за
допълнителни услуги влизат в действие само при договаряне на тези допълнителни
услуги. Разходите за тях не влизат в изчисляването на ГПР. Претендира се отмяна на атакувания съдебен акт
и уважаване на заявлението.
Като обсъди събраните доказателства, Плевенски
окръжен съд намира следното:
ЖАЛБАТА Е ДОПУСТИМА , НО Е НЕОСНОВАТЕЛНА
РС – Плевен е приел, че заявлението, в частта относно искането за присъждане
на възнаграждение за допълнителен пакет от услуги и разходи за извънсъдебно
събиране на задължението, е неоснователно, предвид новите изменения на ГПК
чл.411, ал.2 от ГПК, за задължението на съда да преценява още в заповедно
производство, дали са налице условията за уважаване на искането.В правомощията
на съда е служебно да констатира неравноправни клаузи. Така сключеният договор
попада в приложното поле на Закона за потребителския кредит, тъй като отговаря
на критериите по чл.3 ЗПК и не засяга изключенията по чл.4 ЗПК. Съгласно чл.21,
ал.1 ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или
резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. Уговорката за възнаграждение по
споразумението за допълнителни услуги е нищожно, като противоречащо на чл.10а
от ЗПК.Удължаване на просрочено задължение или други уговорки, не представят
допълнителна услуга.Това са такива, които нямат пряко отношение към насрещните
престации на страните.Такива са издаване на удостоверения, различни референции
и т.н. Така уговорени , съдът е приел,
че не се касае за допълнителни услуги, а за забранена такса за
действия,свързани с управлението на кредита, или дори за скрита наказателна
лихва, поради което, не се дължи сумата в размер на 1575,63 лв. Още повече, че
същата се явява близка до размера на кредита и поставя в неравноправно
положение потребителя.
По тези съображения съдът е приел, че посочените клаузи се явяват
нищожни и като такива не пораждат права и задължения за страните по заемното
правоотношение. В този смисъл ответника не дължи претендираните на нищожно правно
основание суми поради което следва заявлението в тази част е отхвърлено като неоснователно.
Разпореждането е законосъобразно.
РС
е изложил мотиви, които се споделят от въззивния съд и не следва да се
преповтарят във вида, в който са изложени.
Не е налице допуснато процесуално нарушение от страна на ПлРС, тъй като
длъжникът в заповедното производство е потребител по договор за потребителски
кредит по смисъла на § 13 от ДР на Закона за
защита на потребителите /ЗЗП/ и съдът е задължен преди да издаде
заповедта служебно да извърши проверка по чл. 411 ал. 2 т. 2 и т. 3 от ГПК,
както за съответствието на клаузите в договора със закона и добрите нрави, така
и относно наличието на неравноправни клаузи по смисъла на ЗЗП. Въззивният съд споделя изцяло правните
изводи на първоинстанционният съд относно валидността на клаузите в договора за
потребителски кредит между страните отнасящи се до допълнителните услуги като приема, че същите са
недействителни както поради противоречие с добрите нрави и закона, така и
поради това, че са неравноправни, доколкото неравноправните клаузи са само един
от случаите, в които клаузата може да бъде приета за
противоречаща на закона и добрите нрави. Неоснователни са възраженията на
частния жалбоподател, че се касае за възнаграждения за уговорени допълнителни
услуги между страните по договора. Въззивният съд приема, че така както са
уговорени същите представляват услуги
във връзка с процедурата по отпускане или погасяване на кредита, респ.
действия на кредитора по усвояване и управление на кредита, за които съгласно
чл. 10а ал. 2 от ЗПК на същия не се дължи заплащане на такси и комисионни.
Наред с това клаузите, с които са уговорени възнаграждения за посочените услуги
се явяват уговорени в противоречие с добрите нрави и поради това неравноправни
по смисъла на чл. 143 ал. 1 от ЗЗП, тъй като уговореното възнаграждение е в
значителни размери спрямо главницата по кредита и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца, предоставящ кредити по
занятие и тези на потребителя.
Неоснователни
са и възраженията на частния жалбоподател относно действителността на клаузата,
с която са уговорени такси за извънсъдебно събиране на вземането. Не става ясно
от жалбата дали частният жалбоподател счита тези такси за възнаграждения за
допълнителни услуги по кредита по смисъла на чл. 10а ал. 1 от ЗПК, но доколкото
са развити доводи за липса на противоречие между клаузата за тези такси и
конкретната разпоредба следва да се посочи, че независимо от тълкуването на
разпоредбата на чл. 10а ал. 2 от ЗПК не би могло да се направи обоснован правен
извод, че действия предприети от кредитора в защита на собствен интерес по
събиране на вземанията му могат да бъдат възприети като допълнителна услуга,
предоставена на потребителя, за която се дължи възнаграждение. Видно от
твърденията в жалбата, че възникването на вземането за такси за извънсъдебно
събиране на вземането е обусловено единствено от изпадането на длъжника в
забава и не е обосновано като реално направен конкретен разход във връзка с
неизпълнението на длъжника, поради което следва да се възприеме като
обезщетение за забавено изпълнение, което от своя страна се явява уговорено в
противоречие с императивната разпоредба на чл. 33
ал. 1 от ЗПК, съгласно която при забава на потребителя
кредиторът има право единствено на лихва върху неплатената в срок сума за
времето на забавата. Уговарянето на бъдещите разходи във фиксиран
размер, събиран по силата на самия договор, за които не е изрично посочено, че
са обезщетение за кредитора, чиито размер да бъде съобразен при условията на чл. 21
ал. 2 от ЗПК води до заобикаляне на закона, което е самостоятелно основание за
нищожност на клаузата по смисъла на чл. 21
ал. 1 от ЗПК. Правилно заповедният съд е съобразил разпоредбите на националното
законодателство при преценка действителността на клаузите по договора между
страните.
Предвид гореизложеното следва да се потвърди атакувания съдебен акт.
Водим от горното, съдът
О П
Р Е Д
Е Л И
:
ПОТВЪРЖДАВА РАЗПОРЕЖДАНЕ №2663
от 5.03.2020 по ч.гр. дело № 1226/2020г по
описа на РС – Плевен КАТО ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не
подлежи на обжалване
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЧЛЕНОВЕ :