Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 772
26.11.2020г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно
заседание на трети ноември две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ:
РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА
Секретар: М.
Койнова
Прокурор:
като разгледа
докладваното от съдия Р. Чиркалева административно дело №698 по описа на съда
за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на Глава ХIX от Данъчно–осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Образувано
е по жалба на „АНИТА“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.Д., бул.“Г.С.Р.“ №***, представлявано от М. Х. Г., подадена чрез пълномощник,
против Ревизионен акт № Р-16002618004833-091-001/06.03.2019г.,
с който на дружеството са определени данъчни задължения по видове и периоди за
данък върху добавената стойност за периода
от 01.11.2016г. до 31.01.2017г. в размер на 42 984.59 лева главница
и 7 803.76 лева лихва, потвърден с Решение № 314/23.05.2019г. на Директора
на Дирекция „ОДОП“ - Пловдив при ЦУ на НАП.
В жалбата се твърди, че ревизионният акт е незаконосъобразен. Същият бил немотивиран и
постановен при съществени нарушения на административно производствените
правила. В него се съдържали констатации, които взаимно си противоречали, като
били и в противоречие с факти, обстоятелства и доказателства за тях. От страна
на органите по приходите неправилно били тълкувани и прилагани
материалноправните норми, което правило изводите и констатациите им
необосновани. Сочи се, че с процесния акт бил начислен допълнително ДДС върху
данъчна основа 145 910.16 лева по фактури с номера:
№**********/05.11.2016г., №15000049975/05.11.2016г., №**********/ 17.11.2016г.
за данъчен период м.11.2016г., фактури №**********/06.12.2016г.,
**********/21.12.2016г., **********/27.12.2016г. за данъчен период м. 12.2016г. и фактури №**********/13.01.2017г.,
№**********/27.01.2017г. за данъчен
период м.01.2017г. Ревизиращият орган приел, че данъкът по тези фрактури
бил дължим от доставчика – „АНИТА“ ЕООД, тъй като не било доказано наличие на ВОД и дружеството неправилно било
третирало доставките като облагаеми с нулева ставка на основание чл.53, ал.1 от ЗДДС, като били изложени доводи, че доставките не попадали в обхвата на
вътрешнообщностните доставки, тъй като било установено, че мястото на доставка
било България и, че не било налице място на доставка на територията на
страна-членка на ЕС – Италия. Тези констатации се считат от оспорващото дружество
за необосновани и изградени при нарушение на основните принципи на ДОПК. Не се
подкрепял от доказателствата изводът на ревизиращия орган, че не било доказано реално извършване
физическо транспортиране на стоки от територията на страната до територията на
друга страна членка на ЕС – И. и, че посоченият в документите получател не
бил декларирал придобивания, които да съответствали на декларираните от страна
на „АНИТА“ ЕООД ВОД. В тази връзка се изтъква, че жалбоподателят бил доказал и
обосновал пред органа наличието на
всички изисквания по чл.53 от ЗДДС за третиране на доставките като облагаеми с
нулева ставка, тъй като същите били вътрешнообщностна доставка по смисъла на
чл.7 от ЗДДС. Това било така, защото от договор за търговска доставка, международни
товарителници, обяснени, писмени документи доказателства за платени суми по
сметка на жалбоподателя – цена на извършените доставки, обяснения от насрещни
проверки, писмено потвърждение за реално получени стоки от контрхента „Куал
груп“ ООД, доказателства за реално извършен превоз на стоки от България до
Италия, ставало ясно, че от търговското предприятие на дружеството в
гр.Димитровград до получателя „Куал груп“
ООД – регистрирано данъчно задължено лице за целите на ДДС в друга
държава-членка И., бил извършен превоз на стоки. Твърди се, че ревизиращият
орган напълно необосновано елиминирал относими за осъществената сделка писмени
доказателства - товарителници, които съдържали всички реквизити, изискуеми от
Закона за извършване на международен превоз. Обсъждал и фактически градил
констатациите си на основание неотносими към процесния спор доказателства. Сочи
се още, че от събраните доказателства, превозвачът
„АМ КОМЕРС“ ЕООД бил потвърдил извършването на транспортната услуга -
превоза на процесиите стоки от територията на България до територията на
Италия. Налице били писмени потвърждения, които доказвали осъществени ВОД,
както и документи с достоверна дата, които обосновавали документирането на
превозната услуга. Изводите в ревизионния доклад, в частта ненамиране на адрес на транспортна фирма „АМ КОМЕРС“ ЕООД и
непредставяне на доказателства от страна на транспортната фирма за доставки по
смисъла на чл.6 и чл.9 от ЗДДС, били необосновани. Представител на тази
фирма бил уверил жалбоподателя, че информацията за извършвания транспорт - ЧМР, фактури, пътни листове, тахошайби и др.,
била представена на данъчните органи, които доказателства обаче не били
приобщени към ревизионното производство, което било в противоречие с принципи
на ДОПК като обективност, законност и служебно начало. Налице била непълнота в
доказателствения материал, а оттам и незаконосъобразен акт. Оспорва се и
констатацията изложена на стр.13 от РД, в смисъл, че в информационния масив на
НАП от тази транспортна фирма не били отразени фактури с получател „АНИТА“
ЕООД, като се твърди, че подобни фактури нямало как да бъдат отразени, тъй като
„АНИТА“ ЕООД не било сключвало договор за транспорт с тази фирма, не било
възлагало извършване на транспортна услуга на същата. Изрично в обясненията си
пред органа било посочено, че транспортът бил от името и за сметка на
получателя на доставките – „Куал груп“ ООД, като в тази насока били обясненията на
пълномощника на италианската фирма. Обобщено се приема, че от събраните
доказателства се установявала осъществен ВОД по процесните фактури, тъй като
същите доказвали фактическото напускане на стоката от територията на страната и
преминаването ѝ на територията на друга държава-членка, съответно
прехвърлянето на правото на собственост върху нея от българското дружество на
италианското.
На следващо място
се счита, че не се установявало твърдението за компрометирана ВОД, тъй като
процесните доставки отговаряли на формалните изисквания на чл.7 ал.1 от ЗДДС за
изпълнение на вътреобщностни доставки. За извършения транспорт били представени
транспортни документи ЧМР, в които италианското дружество било посочено като
получател на стоките. Мястото на доставяне била територията на И.,
представените ЧМР били подписани от получателя, изпълнени били изискванията на
чл.45 от ППЗДДС, изпълнени били и изискванията на КДМАП (Конвенцията),
получаването на стоката не било опровергано и с данни от италианските данъчни
власти, в хода на ревизията били събрани данни за плащане на стоката от страна
на италианския получател, налице било пълно съответствие между датата,
транспортното средство, вида и количеството доставени стоки, посочени във
фактурите и ЧМР и плащането на доставките по банков път. Оспорват се и
констатациите на данъчните органи относно статута на получателя на стоките,
като в тази насока се излагат подробно съображения. Пояснява се, че в
съответствие с принципа на териториалност, начисляването на ДДС, независимо от
неговия размер, следвало да се осъществи от държавата-членка, в която се
извършвало крайното потребление на стоката. Това правило позволявало да се
направи стриктно разпределение на приходите от ДДС върху вътреобщностните
сделки, както и ясно разграничаване на данъчния суверенитет на засегнатите
държави-членки. Смята се, че главното основание на ревизиращия орган да не
признае извършени ВОД, предвид неизпълнение на формалните изисквания от
получателя да декларира ВОП, освен че не намирало законова опора, нарушавало и
посочените принципи за неутралитет и териториалност. Изтъква се, че статутът и
поведението на получателя на стоките нямало нормативна опора, тъй като
ненамирането на получателя, съответно и неизпълнението на негова страна на
задължението да декларира ВОП, не били регламентирани предпоставки, за да не
бъде призната декларирана от жалбоподателя ВОД. Отбелязва се, че получената от
Италия справка не съдържала категорични данни за неизвършена ВОД, а
установявала обстоятелството, че съответният получател не изпълнил задължението
си за деклариране. Тоест, в хода на ревизията не били събрани преки
доказателства, които да можело да обосноват извода, че жалбоподателят не
извършил ВОД по процесните фактури. В тази връзка били изцяло незаконосъобразни
и необосновани констатациите на ревизиращия орган, че не било установено въобще
процесните доставки да били договорени и реализирани с получател италианската
фирма. Сочи се също, че в Ревизионния доклад били изложени твърдения, че във
връзка с целите на ревизионното производство били изискани по реда на ДОПК чрез
насрещна проверка от трето лице - пълномощника на „.Куал груп“ООД, обяснения,
но същите не били предоставени пред ревизиращият орган. Това не било основание,
от което да се считало, че М.В.Т. нямал представителни пълномощия за
представляване на италианския търговец на територията на България. М.Т. се бил
легитимирал пред „АНИТА“ ЕООД като пълномощник на „Куал груп“ ООД, представяйки
на ревизираното дружество писмено търговско пълномощно, както и нотариално
заверено пълномощно от управителя на италианското дружество. Жалбоподателят
нямал основания да счита, че пълномощното било „нелегитимно“, тъй като в
изпълнение на договореностите и сключения договор за доставка, стоките били
получени от италианската фирма. Изискуемите от ЗДДС документи били предавани
съгласно изискванията на счетоводните закони, съдържали изискуемите реквизити,
като за първите доставки данъчните документи, потвърждаващи получаването на
стоките, били изпратени от италианското дружество получател, а последващите
доставки били предавани от упълномощения представител на „Куал груп“ за
България, като всички доставки били разплатени по банков път. Тоест,
представени били документи, че в отношенията с „АНИТА“ ЕООД представителят
действал от името и за сметка на „Куал груп“ ООД. Освен това доставката, макар
и периодична на хранителни стоки, била търговска сделка, която съгласно
материалното право както в България, така и по международните правни норми, не
изисквала изричен писмен договор, т.е, дори и без писмен договор, подписан от
пълномощника на „Куал груп“ ООД търговските доставки на хранителни стоки били
валидни и доказуеми с всички способи, предвидени в ГПК и Търговския закон. В
конкретния случай, за всяка от процесните доставки „АНИТА“ ЕООД представило
дори повече от нормативно изискваните документи, доказващи изпращането,
транспортирането и получаването на стоките, понеже разполагало и представило на
данъчните органи, както транспортен документ - международна товарителница /CMR/, така също и писмено потвърждение от страна на „QUAL GROUP“ SRL, че стоките били
подучени в гр.Б., Република И.. Предвид гореизложеното и представените от
„АНИТА“ ЕООД в хода на ревизионното производство доказателства за реализираните
процесни вътреобщнообщностни доставки, се твърди че дружеството правомерно
приложило нулева ставка за процесните доставки на основание чл.53, ал. 1 от ЗДДС
във връзка с чл.7 от същият закон и чл.45 от ППЗДДС. В тази връзка абсолютно
неоснователно, необосновано и незаконосъобразно било твърдението на органите по
приходите, че „АНИТА“ ЕООД не притежавало необходимите документи за доказване
на извършените ВОД, тъй като не били изпълнени условията на чл.45 от ППЗДДС за
наличие на обстоятелства за вътреобщностна доставка.
По изложените
съображения се иска отмяна на РА. Претендират се разноски по делото.
Ответникът
в производството – Директор на Дирекция „ОДОП“- Пловдив при ЦУ на НАП, чрез
пълномощника си в писмени молби и писмена защита, изразява становище за
неоснователност на жалбата. Прави възражение за прекомерност на адвокатския
хонорар, а при отхвърляне на жалбата, претендира юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като
се съобрази с изложените в жалбата основания, доводите на страните и събраните
доказателства, приема за установено следното:
Административното
производството по оспорвания РА е започнало въз основа на заповед за възлагане
на ревизия (ЗВР) № Р – 16002618004833-020-001/17.08.2018г., изменена със
заповед за изменение на заповед за възлагане на ревизии (ЗИЗВР) № Р – 16002618004833-020-002/28.11.2018г. и
ЗИЗВР № Р – 16002618004833-020-003/27.12.2018г. (л.2-12, приложение №1),
издадени от Теменужка Вангелова Петкова – началник сектор при ТД на НАП –
Пловдив, като на основание чл.112, чл.113 и чл.114 ДОПК, е възложено
извършването на ревизия на „АНИТА“ЕООД. Със същите е определен обхвата на
ревизията, а именно задължения за данък върху добавената стойност за периода 01.11.2016г. – 31.01.2017г. За
ръководител на ревизията е определена Ю. М. Д. – Главен инспектор по приходите.
Срокът за извършване на ревизията, удължен с последно издадената заповед за
изменението ѝ е бил до 29.01.2019г.
Във
връзка с разпоредената ревизия до представляващия „АНИТА“ ЕООД М. Х. Г. са били
изпратени Искания за представяне на документи и писмени обяснения от задължено
лице (ИПДПОЗЛ) № Р-16002618004833-040-001/23.08.2018г. (л.15), ИПДПОЗЛ №
Р-16002618004833-040-002/12.12.2018г. (л.133). ИПДПОЗЛ №
Р-16002618004833-040-001/23.10.2018г. (л.193) е било изпратено и до Ф. Е. Д. –
представляващ „АЛ КОМЕРС“ ЕООД. Изготвяни са били и Искане за извършване на
насрещна проверка (ИИНП) № Р-16002618004833-141-001/19.10.2018г. на „АМ КОМЕРС“
ЕООД (л.188), Протокол за ИНП на „АМ КОМЕРС“ ЕООД №
П-22221418190688-141-001/03.12.2018г. (л.195), ИИНП № Р-16002618004833-141-002/20.12.2018г.
на И. К. К. (л.196), ИПДПОЗЛ № П-22220618228116-040-001/21.12.2018г. (л.202),
Протокол за ИНП на И. К. К. № П-22220618228116-141-001/29.01.2019г. (л.204).
С
преписката са представени и ИПДПОЗЛ № Р-16002616212962-040-001/06.12.2016г.
(л.393), ИИНП №
Р-16002616212962-141-002/24.01.2017г. на М.В.Т. (л.457), Протокол за ИНП на М.В.Т.
№ П-22221917017223-141-001/27.03.2017г. (л.455), ИПДПОЗЛ №
П-22220617034576-040-001/23.02.2017г. (л.462), ИИНП № Р-16002616212962-141-003/22.02.2017г.
на И. Красимиров Колев (л.464),
В срока по чл.117, ал.1
от ДОПК е издаден Ревизионен доклад (РД)
№ Р-**********4833-092-001/12.02.2019г. (л.511
– 519, приложение №2).
В РД се съдържа предложение за установяване задължения на жалбоподателя за
неплатен ДДС за ревизирания период в размер на
50 769.04 лева – главница ( и лихви към 12.02.2019г. Събраните при
проверката доказателства са приобщени, като доказателствени средства в хода на
ревизионното производство. Установените обстоятелства на база на събраната
информация са подробно описани в констативната част на ревизионния доклад.
На
основание чл.119, ал.2 от ДОПК, е издаден Ревизионен
акт №Р-16002618004833-091-001/06.03.2019г. (л.525-530), с който на „АНИТА“
ЕООД са установени допълнителни задължения за ДДС за данъчни периоди м. 11.2016г.,
м.12.2016 и м.01.2017г. и лихви за просрочие към тях, изчислени към 06.03.2019г.,
както следва:
За
данъчен период от м. 11.2016г. - 16 012,60 лв. и лихва за просрочие 1878,03 лв.;
За
данъчен период от м. 12.2016г. - 16 825,31 лв. и лихва за просрочие 3047,06
лв.;
За
данъчен период от м. 01.2017г. - 14 390,07 лв. и лихва за просрочие 2878,67
лв.;
Общото
задължение за ДДС е 42 984,59 лв., а лихвата за просрочие 7803,76 лева.
С
Протокол №1481254/21.01.2019г.(л.505) към извършената проверка са присъединени
документи от ДОА и от ИС на ТД на НАП.
В
хода на ревизионното производство, органите по приходите са извършили
процесуални действия по реда на ДОПК, резултатите от които са приложени като
доказателства към РД, който, на основание чл.120, ал.2 от ДОПК, е неразделна
част от РА и настоящата административна преписка. Установено е следното:
Ревизираното
дружество „АНИТА“ ЕООД БИЛО регистрирано по ДОПК на 02.09.1996г., - обща
регистрация. Със специална регистрация дружеството БИЛО регистрирано по ЗДДС
считано от 11.11.2006г. с основна дейност - търговия. Едноличен собственик на
капитала и управител на дружеството е М. Х. Г..
През
ревизирания период от м.11.2016г. до м. 01.2017г. органите по приходите (ОП) са
установили, че дружеството извършвало търговия на едро със захарни изделия и
стопанисва търговски складове в гр.Д. и гр.Х. Осъществявало и разносна търговия
с МПС с регистрирани ЕКФП.
За
данъчните периодите от м.11.2016г. до м. 01.2017г. „АНИТА“ ЕООД било
декларирало вътреобщностни доставки /ВОД/ по смисъла на чл.7, ал.1 от ЗДДС на
захарни изделия за Италия по издадени 9 броя фактури (посочени в табличен вид),
като получател на стоките е било дружеството „QUAL GROUP
S.R.L.“ с VIN: IT02210730749. Вътреобщностните доставки, за които са били издадени
фактури на обща стойност 215 530.15 лева и били отразени в дневниците за
продажби на ревизираното дружество за съответния данъчен период в СД по ДДС.
Транспортът бил извършван от дружествата „АМ КОМЕРС“ ЕООД и „SAMI 1980“ LTD
и бил за сметка на получателя.
Във
връзка с декларираните вътреобщностни доставки на стоки на ревизираното
дружество са връчени искания за представяне на документи и писмени обяснения
(конкретно посочени по-горе), относно прилагането на нулева ставка на данъка на
основание чл.53, ал.1 от ЗДДС.
В
отговор на исканията от „АНИТА“ ЕООД са представени фактури №№**********/13.01.2017г.
(л.51), **********/21.12.2016г. (л.46),
**********/27.12.2016г. (л.45), **********/06.12.2016г. (л.41),
**********/17.11.2016г. (л.37), **********/05.11.2016г. (л.32),
**********/05.11.2016г. (л.31),
**********/27.01.2017г. (л.164).
Според РД, представени са били банкови извлечения за ревизирания период, като
от същите е видно, че сумите по декларираните ВОД са внасяни касово в сметката, а не са получен превод от чужда банкова
сметка (***.184, 177, 167, 161, 153, 144). Представени били и счетоводни
регистри (л.113-127 и л.316-364), съгласно които доставките били осчетоводени
като разплатени по банков път, като е дебитирана сч.с-ка 5039 - Разплащателна
сметка, партида „Райфайзен банк“ срещу кредитиране на сч.с-ка 411 - Клиенти. Представени
били и потвърждения за получени стоки за периода от 01.11.2016г. до
31.01.2017г. извлечения от счетоводни сметки 411 и 304 на издадените фактури за
ВОД. Ревизиращият екип (РЕ) е посочил, че съгласно представените първични
документи и счетоводни регистри, за горните фактури не се доказвало разплащане
по банков път. Съгласно писмените обяснения, транспортирането на стоката било
от склада на дружеството в гр.Д. и било за сметка на купувача. Стоката била
придружавана с фактури издадени от „АНИТА“ ЕООД. От дружеството не били
представени писмени обяснения относно лицето или лицата, с което бил осъществен
контакт при извършване на доставките, не били представили договор, заявки, или други
документи относно осъществяваните търговски сделки.
От
дружеството били представени международни товарителници (ЧМР) – към всяка
фактура с положени подписи и печати на изпращача, транспортната фирма и получателя
(подробно описани в РД – л.576). В ЧМР за проверявания период (л.182, 174, 165,
159, 150, 142, 53, 49, 43, 39, 35) били записани рег.№ на МПС ** **** ** и *
**** **.
Относно
транспорта по процесните доставки е била извършена насрещна проверка на „АМ КОМЕРС“
ЕООД, при която, според РД е било констатирано, че при извършването на
насрещната проверка задълженото лице не било намерено на адреса за
кореспонденция и в хода и след приключването на процедурата по чл.32 от ДОПК не
били представени заверени копия на исканите документи от лицето за контакт,
както и оригиналите на същите за сверка и за проверка на достоверността на
извадките от счетоводните регистри в счетоводството на проверяваното лице.
От
присъединените в хода на ревизията с Протокол №1481254/21.01.2019г. проверка в
ИС на ТД на НАП се установило, че дружеството за периода 01.11.2016г. -
31.12.2016г. подавало нулеви СД по ЗДДС. Не декларирало фактури в дневниците за
покупки и продажби. За данъчен период м.01.2017г. не подало СД по ЗДДС. За
ревизирания период „АМ КОМЕРС“ ЕООД не декларирало продажби нито към „АНИТА“
ЕООД, нито към „Куал груп“ ООД с № T02210730749. При извършената проверка в ИС
на Агенция Митници за товарен автомобил **********с ремарке ********се
установило, че същите в посочените дати не били преминавали през ГПП.
От
събраните в хода на ревизията документи не се доказвало реално извършен
транспорт на стоки за Италия от транспортната фирма.
Във
връзка с внесените на каса парични средства от лицето И. К. с основание плащане
на фактури на „Куал груп“ ООД РЕ е констатирал, че от същото не били
преддставени документи и обяснения относно това извършвал ли е търговски сделки
с „АНИТА“ ЕООД от името на „Куал груп“ ООД за периода от 01.11.2016г. до
31.01.2017г., както и за това в какво качество представлявал италианското
дружество – заверени копия на пълномощни или друг вид договори, по какъв начин
се осъществявали търговските взаимоотношения с „АНИТА“ ЕООД – подаване на
заявки, осигуряване на транспорт – заверени копия на търговската документация
между дружествата, извършвал ли бил
вноски на каса по банковата сметка на „АНИТА“ ЕООД за периода от м.11.2016г. до
м.01.2017г. за сметка на „Куал груп“ ЕООД по горецитираните фактури. Не били приложени
заверени копия на документи, доказващи внасянето на сумите, както и такива,
удостоверяващи точните дати и място на получаване на парични средства от „Куал
груп“ ООД във връзка с направените вноски разписки за получени суми от
италианското дружество. Не било ясно и как били пренесени паричните средства в
България, на коя дата, и от кого били представите заверени копия на документи,
ако сумите били декларирани при преминаване на ГКПП. От извършената насрещна
проверка не се доказвало и основание за извършеното плащане по доставки от
„Куал груп“ ЕООД.
В
РД е посочено още, че от извършена проверка за установяване на факти и
обстоятелства във връзка с декларираните от дружеството ВОД към „Куал груп“ ООД,
проверката, инициирана от получена молба за информация от италианската данъчна
администрация реф. №VAT_IT_248.2016.CJA_BG_023264_20161202_G_RI_R, показвала,
че италианското дружество било с основна дейност търговия на едро с машини и
оборудване, не декларирало придобивания, които да съответствали на декларираните
от страна на „АНИТА“ ЕООД ВОД за периода до м.10.2016г.
На
следващо място в РД е посочено, че „АНИТА“ ЕООД декларирали ,че търговските
взаимоотношения с дружеството от страна на „Куал груп“ ООД се осъществявали от М.В.Т.
и И. К. К.. В резултат на проверката на лицата РЕ установил, че според
обясненията на българския търговец „Куал Груп“ ООД упълномощило лицето М.В.Т.
да оперира с всички документи по сделките. По отношение на упълномощаването на Т.
да извършва сделки от името на италианската фирма били представени пълномощни.
Едното пълномощно било от 13.07.2015г. и с него Т. бил упълномощен да открие
текуща сметка в клон на „Алфа банк“ в гр.С. и да извършва банкови операции по
нея. Пълномощното било заверено от Б. Р. Д. П. в качеството му на нотариус в Б.
под номер 434/2015 Регистър апостоли. Второто представено пълномощно било от
28.08.2015г. и с него „Куал груп“ ООД упълномощило М.В.Т. да открие сметка в
коя да е банка със седалище България и да извършва банкови операции.
Пълномощното било заверено от Д. К. д. Ф., в качеството му на нотариус в Б. под
номер 522/2015 Регистър апостоли. Не били представени документи, с които „Куал
груп“ ООД упълномощавало М.В.Т. да организира конкретни сделки с „АНИТА“ ЕООД. М.Т.
от своя страна преупълномощил И. К. К. за разплащанията между „Куал груп“ ООД и
„АНИТА“ ЕООД, без наличие на документи, даващи му това право. По отношение на
плащанията от страна на клиента на проверяваното лице били представени само
вносни бележки за внесени от И. К. К. суми по банкова сметка *** „АНИТА“ ЕООД
от името на италианската фирма, като били цитирани издадените фактури на
български език. Не били представени никакви документи за предаване на пари от
италианската фирма на двете български физически лица.
Въз основа на
така установено РЕ е направил извода, че от събраните в хода на проверката
документи и от присъединените към ревизията също не били представени
доказателства за извършени ВОД към Италия по процесните фактури, следователно неправилно дружеството „АНИТА“ ЕООД
приложило нулева ставка на данък върху добавената стойност.
Предвид
горното в РД е посочено, че за данъчното третиране на тези доставки се прилагал
общият ред за облагане на доставки на стоки с място на изпълнение на
територията на страната. Приложима била данъчна ставка по чл.66, ал.1, т.1 от ЗДДС в размер на 20%, като размера на данъка се определял по реда на чл.67,
ал.1 от ЗДДС. ДДС се начислявало на основание чл.86, ал.1 и ал.2 от ЗДДС във връзка
с чл.82, ал.1 от ЗДДС и се дължало от доставчика „АНИТА“ ЕООД, като върху
данъчна основа 75619,18лв. по фактури с номера **********/05.11.2016, **********/05.11.2016,
**********/17.11.2016, за данъчен период м.11.2016г.; върху данъчна основа
70221,15лв. по фактури **********/06.12.2016г., **********/21.12.2016г.,
**********/27.12.2016г. за данъчен период м.12.2016г. и върху данъчна основа
69082,61лв. по фактури **********/13.01.2017г. и **********/27.01.2017г за
данъчен период м.01.2017г., на „АНИТА“ ЕООД се начислявало ДДС на основание
чл.86, ал.1 и ал.2 от ЗДДС във връзка с чл.82, ал.1 от ЗДДС за: данъчен период
м.11.2016г. общо в размер на 15123,84лв.; за данъчен период м.12.2016г. общо в
размер на 14044,23лв. и за данъчен период м.01.2017г. общо в размер на
13816,52лв.
Въз
основа на констатациите в РД от началник сектор „Ревизии“ и главен инспектор по
приходите при ТД на НАП Пловдив е бил издаден оспореният РА № Р-16002618004833-091-001/06.03.2019г. Последният е връчен на „АНИТА“
ЕООД електронно на 11.03.2019г., видно от представената разписка за електронно
връчване (л.525).
Ревизионният
акт е обжалван в срока по чл.152, ал.1 от ДОПК с жалба вх. №70-00-4115/21.03.2019г./20-15-109/27.03.2019г./
пред Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (ОДОП)
гр.Пловдив, при ЦУ на НАП.
В
срока по чл.155, ал.1 от ДОПК, Директорът на Дирекция ОДОП – Пловдив постановил
Решение №314/23.05.2019г., с което потвърдил РА, с
който на дружеството са установени задължения по ЗДДС в общ размер на 42 984,59
лв. за данъчните периоди от м. 11.2016г. до м. 01.2017г. вкл. и лихви в размер
на 7 803,76 лв.
Решение
№314/23.05.2019г. на Директора на Дирекция „ОДОП – Пловдив е съобщено на
„АНИТА“ ЕООД по електронен път 28.05.2019г., видно от представеното извлечение
от система за електронно връчване .
По
делото е изготвена и приета съдебно-счетоводна експертиза (ССЕ) със задачи
съдържащи се в протокола от открито съдебно заседание, проведено на
17.12.2019г. (л.38 от делото), по която експертът посочва, че при направената
проверка на място в счетоводството на „АНИТА“ ЕООД не се установили счетоводни
записи за отразяване на разходи по транспорт, отнасящ се до доставката на стоки
към „QUAL GRUP“ SRL с VAT: IT 02210730749. В договора за продажба от
01.08.2015г. между „АНИТА“ ЕООД и „QUAL GRUP“ SRL нямало изрично указано за чия
сметка било транспортирането на стоките. Косвено транспортирането на доставките
явно се прехвърляло в отговорност на купувача, тъй като правото на разпореждане
върху стоките по процесните доставки след плащането и натоварване на стоките,
съгласно договора се прехвърляло на купувача. Този извод се потвърждавал и от
счетоводните операции при „АНИТА“ ЕООД, по които за продажбата на този клиент
се издавала фактура оригинал и инвойс фактура (на латиница), като във всяка
фактура били описани артикулите - брой, единична цена и стойност и се вземала
счетоводна операция за приход от реализация - Дебит (Дт) с/ка 411- Клиенти аналитична
партида на „Куал груп“ И. и Кредит (Кт) с/ка 702 - Приходи от продажба на
стоки; - от датата на същите фактури стоките се изписвали от наличността в
склада на фирмата съгласно броя на описаните в тях артикули - счетоводна
операция Дт с/ка 702 и Кт с/ка 304 Стоки; - за полученото плащане в банковата
сметка на фирмата за всяка реализация се вземала счетоводна операция Дт с/ка
503 Разплащателна сметка партида на „Райфайзенбанк“ и Кт с/ка 411 Клиенти
партида „Куал груп“; - нямало осчетоводени разходи по транспорта на стоките до
И. за сметка на „АНИТА“ ЕООД. На следващо място експертът сочи, че от наличните документи в счетоводството на дружеството
се констатирало наличие на документи за
доставка по смисъла на чл..45, т.1, б. „а“ от ППЗДДС. В табличен вид (приложение
1) експертът представя описани номерата на фактурите, датата на издаването им,
къде в материалите по делото и на кой лист са приложени копия на фактурите, стойността
на фактурите, датата на плащане в банковата сметка на дружеството на
стойностите по съответната фактура чрез вноска в брой, къде в материалите по
делото и на кой лист е приложено копие от международната товарителница (ЧМР) за
съответната доставка, регистрационния номер на транспортното средство, описано
в ЧМР-тата, датата на потвърждението за получаване на стоката от страна на италианската
фирма, къде в материалите по делото и на кой лист са приложени копия от
документите за потвърждение. Посочва, че в оригиналните и инвойс фактурите били
описани подробно вида, количеството, единичната цена, отстъпката и стойността
на продаваните стоки. Всички доставки били заплатени, като сумите постъпвали в
банковата сметка на продавача „АНИТА“ ЕООД чрез внасяне на парите в брой от И.
К. К., упълномощен от пълномощника на купувача М.В.Т.. На трето място вещото
лице е установило, че за всички процесни доставки имало издадени необходимите
фактури. Относно транспортирането на стоките от територията на страната до И.
на експерта бил предоставен договор за превоз на товари от 10.11.2015г. със
страни италианската фирма „Куал груп“ ООД - товародател и „АМ КОМЕРС“
ЕООД, представлявано от К. Ц. К. -
превозвач. Предмет на договора бил превоз на захарни и шоколадови изделия от
гр.Д. - складова база „АНИТА“, до И., град Б.. В договора било посочено
превозно средство с peг.№ № **********/ *******, което се установявало и от
приложените международни товарителници в материалите по делото. В издадените
международни товарителници от „АМ КОМЕРС“ ЕООД за всички доставки като
товарен/отправен пункт на транспорта бил записан адреса на склада на „АНИТА“
ЕООД. Пояснява, че за транспортирането на стоките от транспортните фирми за
всяка доставка имало издадени ЧМР, в които били описани данните на изпращача
„АНИТА“ ЕООД, товарния пункт, получателят - „QUAL GRUP“ SRL, и телефон за връзка. Всички ЧМР-та имали
заверка с печати и подписи на изпращач, превозвач и получател. Транспортът на
доставките към италианската фирма по процесните доставки бил извършван от фирма
„АМ КОМЕРС“ ООД, с един и същ товарен автомобил марка „Скания“ - рег. № **********и
полуремарке марка „Бергер“ с рег. № ********. На следващо място, експертът установил наличие на писмени
потвърждения от италианската фирма „Куал груп“ ООД до „АНИТА“ ЕООД за
получаване на всяка една от доставките. Писмените потвърждения били по
всяка една от доставките по товарителниците, като се потвърждавало и
получаването на стоките в И., гр.Б., ул.“Д.“ от лицето М. К. – главен
изпълнителен директор на „Куал груп“ ООД. Указва, че в колона 8 на Таблица -
Приложение 1, била посочена регистрираната дата на потвържденията за получаване
на стоката от страна на „Куал груп“, а в кол. 9 било посочено къде в делото се
намирало копие на писмения документ - потвърждение
за конкретната доставка. На последно място вещото лице подчертава, че
транспортът по процесните доставки бил извършван само от една фирма - „АМ
КОМЕРС“ ЕООД, като не успало да се свърже с неин представител. От получените
материали от Агенция по вписванията за тази фирма и от РД установило, че
основният предмет на дейност на фирмата бил транспорт - международен и в
страната. Първоначално капиталът на това дружество бил собственост на К. Ц. К.,
с когото „АНИТА“ ЕООД започнало дейност по предаване на стока за доставка към
италианската фирма, което било видно от предоставения договор за превоз на
товари от 10.11.2015г. със страни италианската фирма „Куал груп“ ООД като
товародател и „АМ КОМЕРС“ ЕООД представлявано от К. Ц. К., като превозвач. От
Агенция по вписванията констатирало, че от 05.07.2016г. с договор за
прехвърляне на дружествен дял и с учредителен акт от 06.07.2016г. Ф. Е. Д. станал
едноличен собственик на капитала на „АМ КОМЕРС“ ЕООД. Установило и пълномощно
на лицето А. А. Г. от Ф. Д. като управител на „АМ КОМЕРС“ ЕООД по повод на
транспорта до И. В дружеството жалбоподател имало получени документи от това
лице с пратка чрез куриерска фирма „Еконт Експрес“, с приложени копия на
дискове от тахографи от цитираното
превозно средство - товарен автомобил марка „Скания“ - рег. № *********, които
доказвали наличието на международен транспорт до И. по молба на собственика на
„АНИТА“ ЕООД. Същите дискове от тахографите на товарния камион били
предоставяни по повод на предишно ревизионно данъчно производство. На тези
дискове се разчитали дати от 2015 и 2016 години и гр.Б. – И., име на шофьор Т.
Д. (което сверено с получените от ОД на МВР справки за преминаване през ГКПП).
От информационните масиви на НАП се установявало, че регистрацията на „АМ
КОМЕРС“ по ЗДДС била от 09.10.2003г., а била дерегистрирано на 01.06.2017г. От
Агенция по вписванията като информация се установило, че върху дружественият
дял на собственика на „АМ КОМЕРС“ ЕООД имало наложени запори в полза на
„Инвестбанк“ и на „Кредит Инкасо Инвестмънт“ БГ, както и записани дължими суми
към тези кредитори по изпълнителни дела.
В
съдебно заседание вещото лице поддържа експертизата, като допълва, че
документите, потвърждаващи извършването на вътрешнообщностна доставка (което всъщност се
оспорвало), са invoice фактура, оригинална фактура, CMR и потвърждение от ответната
страна, че стоките са получени. В документите стоките били описани по вид,
количество, бройки. Имало положени подписи, печати, имало потвърждения с
подписи. Всичко, което трябвало да има като доказателства, според изискванията
на Закона за счетоводството, било налице. Всички документи били приложени в
материалите по делото и съдържали всички необходими реквизити. От експертна
гледна точка за документирането на вътрешнообщностна доставка не се изисквало
някакъв друг документ от наличните. Отбелязва, че единственото, за което от НАП
възразявали и не го признавали като вътрешнообщностна доставка било, че плащането постъпило в брой по
банковата сметка, а не било банков превод от И. към Б. и парите били
постъпвали с вноска в брой. Това не било реквизит, а опция за плащане.
Купувачът имал право да плати или по банка или в брой. Имало само ограничение
на размера на плащането в брой. Сочи, че по вътрешни правила на НАП се
приемало, плащанията да бъдат по банков път, но нормативната база, уреждаща
възможността за вътрешнообщностни доставки не поставяла такова изискване. Най-основното
изискване, от което трябвало да се види дали имало вътрешнообщностна доставка
или не, било да се докаже, че стоката била напуснала пределите на държавата.
Плащането било елемент от една търговска сделка, не можело да се каже, че като
нямало плащане нямало сделка.
По
делото са разпитани свидетелите Х.А.Х. и М.В..
Свидетелят
Х. заявява, че работи от 20 години във „АНИТА“ ЕООД. Във връзка със служебните си задължения
участвал в подготовка и осъществяване на доставка към италианска фирма “QUAL
GRUP” в периода 2015г. - 2017г. Обяснява, че стоката се приемала от централния
склад в гр.Д., на ул.“П. К.“ №***, откъдето клиентите идвали да си вземат стоката. Транспортът бил
организиран от клиента. Превозвачите били български, тъй като едните номера
били от „Толбухин“ (Д.), другите от С.. Участвал лично в подготовката на
стоката и товаренето й на камионите. CMR-тата се попълвали в офиса на
фирмата, като превозвача се подписвал,
че е получил стоката. Свидетелят се водел като шофьор, но по принцип отговарял
за стоката в склада - товарене, разтоварване, дали всичко било наред със
заявките, проверявал броя на палетите. Не се занимавал с осигуряването на
транспорта. Посочва, че клиентите си осигурявали автомобилите за тяхна сметка.
За конкретния случай, клиента бил наел транспортни фирми, от които идвали,
товарели и си попълвали документи по тези сделки с “QUAL GRUP”.
Свидетелят
М.В.Т. заявява, че имал търговски взаимоотношения с „Куал груп“ ООД,
представлявал ги пред „АНИТА“, свързано с продажбата на шоколадови изделия и
вафли. Неговата роля била всъщност да се разбере с „М.“ – собственика на
италианската фирма, относно това, какво иска и какво да се достави. Това
предавал на „колегата И.“, който организирал всичко от страна на „АНИТА“ ЕООД.
От М. К. имал нотариално заверени пълномощни, които били за банката, съответно
имал и търговски пълномощни, които не били нотариално заверени – само за
представителство. Пълномощните представил в оригинал „по другото дело“. Всяка
една от заявките, които били направени, била доставена. Относно фирмите,
осъществяващи транспорта посочва, че основно ползвали „Сим – Транс“, имало и
софийска фирма, но със „Сим – Транс“ работили повече. Задължението за отчетност
от страна на италианската фирма - дали стоките са доставени в И., се следяло.
След като пристигнели (стоките), с М. трябвало да се организира всичко останало.
Основно плащането ставало по следния начин: носили им парите, а те ги
захранвали по сметките на „АНИТА“, защото имали сериозни проблеми от страна на
българските банки до открият сметки тук. Италианците имали други, техни си
проблеми и най-вече плащанията ги правели по банков път, тук на място.
При така установената фактическа обстановка се
налагат следните правни изводи:
Жалбата е подадена в предвидения по чл. 156, ал.
1 от ДОПК срок от надлежна страна – адресат на РА, след проведено оспорване по
административен ред, отговаря на изискванията за форма и реквизити, поради
което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Оспореният РА е издаден от компетентен орган, в
изискуемата от закона форма и при спазване на административнопроизводствените
правила. Независимо от последното, настоящият съдебен състав намира същият за
издаден в нарушение на материалния закон. Намира изводите
на органа по приходите за неизпълнение на условията на чл.7 от ЗДДС и чл.45 от
ППЗДДС за признаване наличието на
извършени ВОД по процесните фактури за лишени от законова опора.
Доколкото основният спорен между страните
въпрос е относно наличието или не на извършени ВОД по процесните фактури,
следва да се подложи на анализ нормативната уредба уреждаща съответните
правоотношения.
В този смисъл следва да се посочи, че съгласно
чл. 7, ал. 1 от ЗДДС, вътреобщностна доставка на стоки е доставката на стоки,
транспортирани от или за сметка на доставчика - регистрирано по този закон
лице, или на получателя от територията на страната до територията на друга
държава членка, когато получателят е данъчно задължено лице или данъчно
незадължено юридическо лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава
членка, както и че на основание чл. 53, ал. 1 от ЗДДС, ВОД по чл. 7 се облагат
с нулева ставка.
Според съдебната практика на СЕС, при
липсата на конкретна разпоредба в Директива 2006/112/ЕО относно
доказателствата, които трябва да предоставят данъчнозадължените лица, за да
бъдат освободени от ДДС в случаите на ВОД, в правомощията на държавите членки,
съгласно чл.131 от Директива 2006/112/ЕО е да определят условията, при които се
освобождават ВОД от облагане с ДДС (т. 36 от решение на Съда от 6 септември
2012 г. по дело С-273/11).
Съгласно чл. 53, ал. 2 от ЗДДС в относимата към датата на процесните доставки редакция, документите, удостоверяващи извършването на вътреобщностната доставка, се определят с правилника за прилагане на закона.
В чл. 45, т. 2, б. “а“ от ППЗДДС е
посочено изискването за представяне на транспортен документ или писмено
потвърждение от получателя или упълномощено от него лице, удостоверяващи,
че стоките са получени на територията на друга държава членка - в случаите,
когато транспортът е извършен от получателя или от трето лице за сметка на
получателя; в писменото потвърждение се посочват дата и място на получаване,
вид и количество на стоката, вид, марка и регистрационен номер на превозното
средство, с което е извършен транспортът, име на лицето, предало стоките.
Съгласно
постоянната практика на Съда на Европейския съюз, освобождаването на
вътреобщностната доставка на стока става приложимо само когато правото на
разпореждане като собственик със стоката е прехвърлено на получателя на
доставката и доставчикът докаже, че тази стока е изпратена или превозена
в друга държава-членка и че вследствие на това изпращане или превозване стоката
е напуснала физически територията на държавата-членка на доставката - т. 42 от
решение от 29.07.2007 г. по дело С-409/04 (Teleos и др.), т. 23 от решение от
27.09.2007 г. по дело С-184/05 (T. I.), т. 41 от решение от 7.12.2010 г. по
дело С-285/09 (R.), т. 29 от решение от 16.12.2010 г. по дело С-430/09 (Е. Т.
Н.).
Предвид
изложеното, за да се квалифицира една сделка като вътреобщностна доставка на
стоки, освободена от ДДС, е необходимо да са изпълнени три условия: 1)
прехвърляне на правомощието за разполагане със съответната стока на името на
собственика, 2) физическо преместване на стоките от една държава членка в друга
и 3) придобиващото ги лице да е данъчнозадължено лице. Освен тези условия,
свързани с качеството на данъчнозадължените лица, с прехвърлянето на правото на
разпореждане с дадена стока като собственик и с физическото преместване на
стоките от една държава членка в друга, не би следвало да се изисква друго
условие, за да се определи дадена операция като вътреобщностна доставка или
вътреобщностно придобиване на стоки - т. 70 от решението по дело С-409/04
(Teleos и др.)
В
хода на ревизионното производство дружеството е представило фактури удостоверяващи продажбата на
процесните стоки, като получателят по тях е с валиден към датите на издаване на
фактурите идентификационен номер по ДДС в И.. Представено е и писменото
потвърждение от получателя на стоката. Доколкото към датата на процесните
доставки, единственото въведено изискване за доказване изпращането или
транспортирането на стоките от територията на страната до територията на друга
държава членка е сведено до представянето на транспортен документ или
потвърждение от получателя, като и двете трябва да удостоверяват получаването
на стоките на територията на друга държава-членка, то при тяхното наличие и
липса на изрично направено от страна на
приходния орган оспорване по отношение на същите, извода на приходната
администарация за липса на безспорна установеност за извършени ВОД от
процесното дружество се явява неправилен и незаконосъобразен.
В
разрез с въведените по нормативен път изисквания относно документооборота при
осъществяване на ВОД, приходните органи са изисквали от ревизираното лице
представяне на пътни листи, заповеди за командировки, документи за изплатени
командировъчни или други документи за доказване транспортирането на стоките,
тъй като такива не са предвидени като изискуеми нито в ЗДДС, нито в ППЗДДС.
От
събраните по делото доказателства се установява, че към всяка издадена фактура
ревизираното лице е представило освен международни товарителници и писмени
потвърждения, посочило е, че транспортът на стоките е за сметка на получателя,
което се потвърждава и от текста на чл. 9 от договора за покупко-продажба на
шоколадови изделия от 1.08.2015 г., сключен между „Анита“ ЕООД и „Куал Груп“
ООД/ л.389, прилож. 2/, като натоварването и приемането на стоките е извършено
в гр. Д.. Превоза на стоката е извършен от „АМ Комерс“ ЕООД, като дружеството
притежава необходимите лицензи за извършване на товарни превози. От посочените
документи са видни датата и мястото на получаване на стоките, вида,
количеството и стойността на стоките, вида и регистрационният номер на превозните
средства, както и лицето получило стоките.
Представените
международни товарителници (ЧМР) съдържат информация за място на натоварване и
разтоварване, вид и количество на получената стока, придружаващите стоката
фактури по номер и дата на издаване. Вписани са данните на изпращача „Анита“
ЕООД, получателя „Куал Груп“ ООД и превозвача. Във всяка придружаваща
товарителницата фактура се съдържа подробна информация относно номенклатурен
номер, наименование на стоката, брой кашони, количество, единична цена и
стойност, поради което необосновано решаващият съд е приел, че стоките не са
достатъчно индивидуализирани в ЧМР само чрез посочване на издадената за
продажбата им фактура, вид и общо количество в килограми. Всички товарителници
имат заверка с печат и подпис от страна на изпращач, превозвач и получател,
като в попълнената кл. 24 се съдържа и информация за датата на получаване на
стоките от „Куал Груп“ ООД в гр. Б., И.. Следователно, всички товарителници
съдържат изискуемата съгласно чл. 45, т. 2, б. „а“ от ППЗДДС информация –
товарен пункт, място на разтоварване, подписи и печати на изпращача и
превозвача, регистрационен номер на превозното средство и имената на водача,
изпълнил превоза. Представените международни товарителници за тези доставки са
подписани от изпращача и превозвача, и съгласно чл. 9, § 1 от ратифицираната и
влязла в сила за Република България Конвенция за договора за международни
автомобилни превози се ползват с материална доказателствена сила относно факта
на получаването на стоката от превозвача. Поставянето на подпис и печат на
получателя в ЧМР удостоверява, че стоката е достигнала до него.
Настоящата
инстанция намира, че от събраните, както в хода на ревизионното, така и в хода
на съдебното производство, писмени и гласни доказателства, следва извод за
изпълнение от страна на процесното дружество на всички вменени му от закона
изисквания за документиране на извършените ВОД. Органите по приходите не са
ангажирали доказателства, които да опровергават представените от жалбоподателя
и превозвача транспортни документи, респ. доказателства оборващи
доказателствената сила на товарителницата по смисъла на чл. 9, § 1 от
Конвенцията. Обратно, от съпътстващите писмени потвърждения за доставка се
удостоверява фактът на осъществения превоз на процесната стока извън
територията на страната и получаването й на територията на И. Всички доставки
са заплатени, като сумите са постъпвали в банковата сметка на продавача „Анита“
ЕООД чрез вноски, извършени от пълномощника на купувача, обстоятелство
потвърдено и от свидетелските показания на св. Т..
Съгласно
тълкуването на чл. 138, § 1 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28.11.2006 г.
относно общата система на данъка върху добавената стойност, изменена с
Директива 2010/88/ЕС на Съвета от 7.12.2010 г., дадено в решението по дело
С-273/11 (Mecsek-Gabona), правото на освобождаване на вътреобщностна доставка
може да бъде отказано, при условие че бъде установено, с оглед на обективни
фактори, че доставчикът не е изпълнил полагащите му се задължения в областта на
доказването или че е знаел или е трябвало да знае, че осъществената от него
операция е била част от извършена от приобретателя измама, и че не е взел
всички зависещи от него разумни мерки за избягване на собственото си участие в
тази измама. В т. 61 от това решение СЕС припомня практиката си, че национална
мярка, която основно подчинява правото на освобождаване от данък на
вътреобщностна доставка на спазването на формални задължения, без да вземе
предвид материалноправните изисквания, надхвърля необходимото за осигуряване на
правилното събиране на данъка, освен ако нарушаването на формалните изисквания
е възпрепятствало предоставянето на сигурно доказателство, че са изпълнени
материалноправните изисквания. В случая, след като за доставките са съставени
транспортни документи, отговарящи на изискванията за редовност, а също и
заверени с дата, подпис и печат на получателя писмени потвърждения,
удостоверяващи получаването на стоките на територията на И., наред с останалите
изискуеми от националния закон документи, налице са доказани вътреобщностни
доставки. При липсата на обективни данни доставките да са част от данъчна
измама, настоящият съдебен състав намира, че спорните вътреобщностни доставки
действително са били осъществени. Ето защо оспорения ревизионният акт се явява
незаконосъобразен и като такъв следва да бъде отменен.
С
оглед изхода на спора и своевременно направеното искане от процесуалния
представител на жалбоподателя за присъждане на разноски, на основание чл. 161,
ал. 1 от ДОПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на „Анита“ ЕООД
съдебно-деловодни разноски в общ размер на 1820 лв., представляващи платена
държавна такса, възнаграждения за вещо лице и адвокатско възнаграждение,
съгласно представените списъци по чл. 80 от ГПК, договор за правна защита и
съдействие и платежни документи.
Воден от горното
и на основание чл. 172, ал. 2, предложение второ от АПК, Административен съд
Хасково,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ ревизионен акт №
Р-16002618004833-091-001/06.03.2019г., издаден от органи по приходите при ТД на
НАП - Пловдив, потвърден с Решение № 314/23.05.2019г. на директора на дирекция
„Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ - Пловдив при ЦУ на НАП, с който на
„Анита“ ЕООД, ЕИК *********, за данъчните периоди от 01.11.2016г. до 31.01.2017г.
са установени задължения за данък върху добавената стойност общо в размер на 42
984, 59 лв. и лихви за забава общо в размер на 7803,76 лв.
ОСЪЖДА Национална
агенция за приходите да заплати на „Анита“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Д., бул. „Г. С. Р.“ № **, съдебни разноски в размер на
1820 лв.
Решението
е подлежи на оспорване пред ВАС в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: