Решение по дело №8599/2013 на Софийски градски съд

Номер на акта: 5824
Дата: 7 септември 2018 г. (в сила от 12 декември 2020 г.)
Съдия: Мария Василева Кузманова
Дело: 20131100108599
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 24 юни 2013 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

Гр.София  7.09.2018г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

                СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 9-ти състав, в публичното съдебно заседание на дванадесети април  през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

                                                                    СЪДИЯ: МАРИЯ КУЗМАНОВА

 

               при секретаря Юлия Асенова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 8599 по описа за 2013 г., за да се произнесе взе предвид следното:

               Предявени са при условията на евентуалност обективно съединени искове с правно основание чл.42 ал.2 ЗЗД и чл. 29 ЗЗД.

               Ищцата твърди, че първата ответница, като неин пълномощник е учредила ипотека върху собствения на ищцата имот. Ипотеката е следвало да обезпечи задълженията на ответницата към третия ответник –посочената банка. Ищцата сочи, че не е знаела, че ответницата е омъжена. Заявява, че в пълномощното, което е подписала не е било включено фамилното име „Ч.“, от което да е било видно, че тя е омъжена. Освен това ищцата не се е съгласявала да обезпечава задълженията на втория ответник- съпруг на първата.Твърди, че не е подписвала пълномощно, в което ответницата е със  посочена фамилия Ч.. Заявява, че подписът ѝ е пренесен /копиран върху документа,затова договорът за учредяване на ипотека е недействителен, тъй като е сключен без съгласието й. Евентуално твърди, че първата ответницата умишлено я  въвела в заблуждение относно семейното си положение и относно задълженията, за обезпечаването на които ще бъде учредена ипотеката. Ищцата възприемала ответницата като бъдеща снаха. В случай, че е знаела, че е омъжена и съпругът ѝ е страна по договора за кредит, тя не би учредила ипотека върху имота си за обезпечаване на задълженията по кредита. Моли съда, ако не прогласи нищожността на ипотеката да признае същата за унищожаема като извършена поради измама. Претендира разноски.

               Ответникът - П.Т.Д. в отговора на ИМ,  оспорва исковете като неоснователни и недоказани. Твърди, че инициативата за включването на още един човек като кредитополучател принадлежи на банката ответник, както и че никога не е обсъждала с ищцата семейното си  положение. Претендира разноски.

               Ответникът - Ц.К.Ч., оспорва исковете. Твърди, че ищцата е имала вярна представа относно условията, при които се дава обезпечението,съгласно документите по нот. дело и че  пълномощното е било подписано от ищцата, поради което искът е неоснователен. Смята, че евентуалните искове за признаване на договора и пълномощното за унищожаеми са погасени по давност на основание чл. 32 ЗЗД. Твърди, че въвеждане в заблуждение не е налице тъй като в самия текст на пълномощното са били вписани всички имена на ответницата П.Д.. Освен това кредитът бил отпуснат за рефинансиране на лични задължения на ответницата, каквито именно били твърдените от ищцата мотиви за учредяване на ипотеката. Затова моли исковете да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.

              Ответникът – „Б.П.Б.“ АД, оспорва предявеният иск изцяло. Намира, че всички твърдения на ищцата са неоснователни, тъй като тя е присъствала лично и съдържанието на пълномощното ѝ е прочетено, от нотариуса, който е заверил както подписа на Д.Д. и съдържанието на документа. Сочи, че ищецът е имал напълно ясна представа за каква сделка и спрямо кои лица изготвя пълномощно. Навежда подробно становище по всяко едно от твърденията на ищеца. Претендира разноски.

              Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства приема за установено следното от фактическа страна:

              На 10.03.2008 г. ищцата е упълномощила ответницата П.Д. да я представлява пред нотариус във връзка с учредяване в полза на „Б.П.Б.“ АД на договорна ипотека върху собствения на ищцата апартамент, находящ се е. гр. София, ул. „********(л. 5-6; 259-260). Пълномощието е дадено за учредяване на ипотека като обезпечение на вземанията на ответната банка по договор за кредит в размер на 140 000 лв. с период на погасяване-240 месеца. Подписът и съдържанието на пълномощното са нотариално заверени с рег. № 3121/10.03.2008 г. и 3122/10.03.2008 г. Тези обстоятелства се потвърждават и от приложената справка от Информационната система на Нотариалната камара на РБ (л. 375). На 10.03.2008 г.) ищцата е декларирала, че е запозната и приема общите условия на „Б.П.Б.“ АД, които са ѝ били представени преди подписването на „настоящия договор“ (л. 261).

              По делото е прието второ пълномощно с почти идентично съдържание на това, което нотариус В. е удостоверила на 10.03.2008 г. В него липсват личните данни на първата ответница, изписани на 5-7 ред на удостовереното от нотариуса пълномощно, включително и фамилното ѝ име „Ч.“. (л. 310)

              От заключението на в.л.Ч. се установява, че името „Ч.“ не е било дописано в текста на пълномощното след отпечатването на основния текст и полагането на подписа. Същевременно вещото лице не е установило признаци за извършена манипулация при отпечатването на текста. Затова съдът намира за установено, че при подписването на пълномощното и удостоверяването на това от нотариуса, в съдържанието на частния документ е фигурирало името „Ч.“.

              По делото е прието още едно заключение на в.л. Л., изследвало пълномощното с рег. № 3121 от 10.03.2008 г. и неговото копие, прието на л. 310 от делото. В.л. е установява, че ръкописните текстове, изписани в долната част на листа хартия са идентични,както и че представеното от ищцата пълномощно на л. 310 от делото е поредно копие на първа страница на оригинала на същото пълномощно. Между двата документа в.л. е посочило, че е налице разлика в съдържанието, като текста „Ч., с лична карта №*********, изд. от МВР София на 03.08.2007 г., с ЕГН **********, с постоянен адрес *** 87“ е заличен от съдържанието на копието на пълномощното, без да може да се установи по какъв начин е извършено заличаването.

              В.л. поясни в с.з.,че първообраза е оригинала който се съхранява при нотариуса,като по делото са приложени редица копия,някои от които преснимани. В.л. е категорично, че ръкописните текстове  и подписа в оригиналното пълномощно при нотариуса и в копията са идентични

              По делото е приет и протокол за разпит на П.Д. като свидетел по образувано досъдебно производство, който съдът цени като частен свидетелстващ документ, удостоверяващ неизгодни за издателя му факти( Решение №1/19.03.2001г. по гр. д. № 687/2001 г.,ГК II ГО ВКС; Определение № 171/07.02.2012г. по гр. д. № 1099/2011 г., ГК ІІІ ГО ВКС; Определение № 610/08.05.2014 г. по гр. д. № 959/2014 г.,ГК ІІІ ГО ВКС). От него се установява, че заличаването на личните данни на ответницата в пълномощното е извършено от самата нея. За целта тя е получила незаверено копие на пълномощното и след като е заличила личните си данни в него, го е дала на ищцата.(л. 397)

              На 17.03.2008 г. втория ответник е упълномощил първата ответница да го представлява за сключването на договор за кредит с „Б.П.Б.“ АД за сумата от 140 000 лева и период на погасяване от 240 месеца, видно от  пълномощното (л. 7 и л. 262) и удостоверението, издадено от  Нотариус В. В. (л. 9).

             Съгласно приложения нотариален акт на 18.03.2008 г. е учредена ипотека за обезпечаване на вземанията на „Б.П.Б.“ АД по договор за кредит от 17.03.2008 г. за сумата от 140 000 лева и срок на погасяване от 240 месеца.(л.17-18).Кредитополучатели по договора са първата и втория ответници, като ипотеката е учредена върху имота на ищцата в гр. София, ул. „********Втория ответник и ищцата са представлявани от П.Д. на основание двете пълномощни, описани по-горе.

             От показанията на свидетелката Б. - внучка на ищцата се установява, че ответницата П.Д. е живеела на квартира при дядото на свидетелката и след смъртта на майката на свидетелката,ответницата е станала близка с баща ѝ и двамата живеели като „гаджета“. Свидетелката е възприемала ответницата като разведена и е разбрала, че фамилията ѝ е Ч. едва след смъртта на баща ѝ през 2012 г.

             При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

             Съобразно дадените в ТР 5/2016 г. на ОСГТК разяснения точната квалификация на предявения иск е по чл. 42 ал.2 ЗЗД след като ищцата твърди,че е представлявана от лице, което е действало от нейно име без представителна власт (защото упълномощителната сделка е опорочена) и тя не потвърждава сделката, а иска обявяването и за недействителна. За да бъде уважен иска следва да се установи, че: 1/ е сключена сделка от името на ищцата; 2/ лицето, което е действало, като представител на ищцата, не притежава представителна власт към датата на сключване на сделката; 3/ ищцата отказва да потвърди сделката.

                Договор, сключен от лице, действало като представител, без да има представителна власт, е в състояние на висяща недействителност и не поражда целените с него правни последици. Същите настъпват, ако лицето, от името на което е сключен договорът, го потвърди съгласно е по чл. 42, ал. 2 ЗЗД. По делото е установено, че от името на Д.Д. е сключен договор, с който е учредена ипотека върху собствения ѝ недвижим имот. Представител на ищцата при сключването на сделката е била ответницата – П.Д., поради което е налице първата предпоставка за уважаване на иска. По отношение на втората предпоставка, ищцата твърди, че подписът в пълномощното, с което ответницата се е легитимирала като неин представител, не е положен от нея, а е бил пренесен/копиран (съгласно  уточнената ИМ на л. 208-212). В тази връзка по делото не са събрани никакви доказателства, а тежестта да установи това изгодно за нея обстоятелство е на ищцата. Освен това се установи, че в процесното пълномощно няма дописвания и манипулации. Ето защо съдът приема, че пълномощното от 10.03.2008 г. е подписано от ищцата и не е налице втората предпоставка за уважаване на иска, поради което  иска следва да бъде отхвърлен.

                След като отхвърля иска за прогласяване  недействителността/ нищожността на договора за ипотека, съдът следва да разгледа предявения  при условията на евентуалност иск за унищожаване на същия договор като сключен поради измама.

                 Измамата е основание за унищожение на договора, когато едната страна е била подведена от другата да го сключи чрез умишлено въвеждане в заблуждение. Фактическият състав на измамата по чл. 29, ал. 1 ЗЗД изисква: 1/ да е сключена сделка (дори страната да е била въведена в заблуждение, ако това не е довело до сключване на сделка измама по см. на чл. 29 ЗЗД няма), 2/ едната страна по сделката да е била в заблуждение както относно характера на сделката, така и/или относно последиците от нея, 3/ заблуждението да е предизвикано умишлено от другата страна и 4/ сделката да е сключена поради заблуждението. По делото е безпорно, че ищцата е учредила ипотека върху собствения си имот, т.е. сключена е сделка и е налице първата предпоставка за уважаване на иска. Във връзка с втория елемент от ФС на измамата не се установи по делото ищцата да е била в заблуждение относно характера на сделката и/или последиците от нея. От съдържанието на пълномощното, което ищцата е подписала е видно, че съществените елементи от съдържанието на договора за ипотека са били описани в упълномощителната сделка.А съгласно посочената по горе декларация(л.261) ищцата е била и с ОУ на Банката във връзка с кредита. Затова съдът приема, че не се установи по несъмнен начин твърдението на ищцата  да е била в заблуждение относно характера на сделката или относно последиците от нея.  Поради изложеното съдът счита, че не е налице предпоставка за уважаване на иска и като неоснователен и недоказан следва да бъде отхвърлен ведно със законните последици.

                   По разноските:

             Съгласно чл. 78 ал. 3 ГПК право на разноски имат само ответниците. От ответницата П.Д. няма искане за разноски. Ответникът Ц.Ч. претендира разноски, доказани съгласно списъка по чл. 80 ГПК в размер на 4 750 лева и следва да му се присъдят. „Б.П.Б.“ АД претендира възнаграждение за юрисконсулт, което предвид фактическата и правна сложност на делото и продължителността му съдът определя на 200 лева на основание чл. 78 ал. 8 ГПК вр. с чл. 25, ал. 1 НППП.

             По горните съображения, съдът

 

Р   Е   Ш   И   :

 

            ОТХВЪРЛЯ предявените от Д.Г.Д., ЕГН ********** *** и  със съдебен адрес *** – адв. Д.К. САК, срещу: П.Т.Д. ЕГН ********** със адрес: ***, Ц.К.Ч., ЕГН **********, със съдебен адрес: *** – адв. В.А. САК и „Б.П.Б." АД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, сграда „Е",, искове:

            По чл. 42, ал. 2 ЗЗД за признаване недействителността на договора

за учредяване на ипотека от 18.03.2008 г., обективиран в нот. акт № 164, том I, рег. № 3590, нот.дело №159/2008 г. на нотариус В. В., вписан в СВ с вх. № 16487/18.03.2008 г. акт № 141, том XIV, дело 10551 - като сключен за ипотекарния длъжник от лице без представителна власт и

                     По чл. 29 ЗЗД за унищожаването, , на договора за учредяване на ипотека от18.03.2008 г., обективиран в нотариален акт № 164, том I, рег. № 3590, нот.дело №159/2008 г. на нотариус В. В., вписан в СВ с вх. № 16487/18.03.2008 г. акт № 141, том XIV, дело 10551, - като сключен поради измама

           ОСЪЖДА Д.Г.Д., ЕГН **********,***, със съдебен адрес:*** – адв. Д.К. САК, да заплати на Ц.К.Ч., ЕГН **********, със съдебен адрес: *** адв. В.А. САК - 4 750 лева на осн. чл. 78 ал.3 ГПК.

           ОСЪЖДА Д.Г.Д., ЕГН **********,***, със съдебен адрес:*** – адв. Д.К. САК, да заплати на „Б.П.Б.“ АД , с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, сграда „Е" - 200 лева на осн.чл. 78 ал.8 ГПК

           РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                                                                           СЪДИЯ: