Р Е Ш Е Н И Е № 62
гр. Сливен, 07.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – СЛИВЕН, в публично заседание на тридесет
и първи март, две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА
ДРАГОМАНСКА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛЯ ИВАНОВА
ИГЛИКА
ЖЕКОВА
При участието на секретаря ГАЛЯ ГЕОРГИЕВА
и на прокурора ХРИСТО КУКОВ, като разгледа докладваното от председателя касационно административно-наказателно
дело № 12 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал.
1 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ във връзка с чл.
208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.
С Решение № 260128/17.11.2020 г. по АНД № 558/2020 г. на Районен съд Сливен, е
потвърдено Наказателно постановление НП № 19-0804-003726/10.01.2020г. на
началник сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР- Сливен, с което на Ж.А.А. с ЕГН **********, на основание чл.174, ал.3, предл. 1 от ЗДвП са наложени наказания „Глоба” в размер на
2000 (две хиляди) лева и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 24
(двадесет и четири) месеца за нарушение на същата разпоредба и на основание
чл.183, ал.1, т.1, предл.1 и 2 от ЗДвП е наложено
наказание „Глоба” в размер на 10 лева за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от
същия закон.
Недоволен от така постановеното решение е
останал касационният жалбоподател Ж.А.А., който го
обжалва в срок. В жалбата се навеждат доводи за неправилност на съдебния акт,
тъй като решаващият съд бил кредитирал показанията само на служителите на ОД на
МВР Сливен, а не и на тези водени от касатора. Излага
съображения за неправилна установеност на извършените нарушения, тъй като безспорно от доказателствата по делото не се доказвало по несъмнен начин обстоятелството Ж.А. да е водач на МПС по
смисъла на ЗДвП. Моли съда да отмени обжалваното съдебно решение и върне делото
за ново разглеждане от друг състав, алтернативно да отмени решението и потвърденото
с него наказателно постановление.
В с.з. касационният жалбоподател, редовно
и своевременно призован, не се явява.
В с.з. ответникът по касационното
обжалване, редовно и своевременно призован, не изпраща представител. Представено
е писмено становище от п.п. – гл. юриск.
К. Б., която оспорва жалбата. Моли решението на РС – Сливен да бъде оставено в
сила. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
В с.з. представителят на Окръжна
прокуратура Сливен поддържа, че жалбата е неоснователна, а първоинстанционното
решение като правилно и обосновано следва да бъде оставено в сила.
Административният съд, в качеството на
касационна инстанция, като обсъди направените в жалбата оплаквания, становищата
на явилите се страни и събраните пред Районния съд писмени и гласни
доказателства, прие за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законния
срок, допустима е, но по същество е неоснователна.
В жалбата са наведени оплаквания за
незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт. За да се отговори на същите,
касационната инстанция следва да обсъди събраните по делото доказателства, от
които е видно, че:
На 17.12.2019г. служители на реда около
01,20 часа се придвижвали със служебния си автомобил в с. Д., където откъм с. З.
към тях се движел бял микробус. След като ги видял водачът на автомобила завил
надясно. Двамата служители на реда предприели действия да го пресрещнат и двата
автомобила се срещнали пред казана за варене на ракия в селото. От лявата
страна на буса изскочили двама души като св. И.
разпознал единия, че е касаторът Ж.А., който първо е
изскочил от микробуса, а след това другото лице. В буса
е имало и трето лице на име Д., което не е слязло от буса.
Отначало А. признал, че той е управлявал буса. Двамата
полицейски служители установили, че лицето е във видимо н. с. и потърсили
съдействие от сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР- Сливен. На място пристигнал
екип, които поканили касатора да бъде изпробван за
употреба на алкохол с техническо средство, но същият категорично отказал. Издаден му бил талон за медицинско изследване,
но отказал да даде и кръвна проба. Поискано му било да представи свидетелство
за управление на моторното превозно средство и контролен талон, но А. не ги
представил.
За констатираното му бил съставен АУАН №
18132/17.12.2019 г., с който деянията били квалифицирани като нарушения по чл.174,
ал.3, пр.1 от ЗДвП и на чл.100, ал.1, т.1 от същия закон. На основание така
съставения АУАН е издадено и обжалваното НП № 19-0804-003726 от 10.01.2020 г.
Към
доказателствата са приобщени Справка за нарушител – водач на Ж.А.А. от която е видно, че от 2010 г. до настоящия момент
срещу същия са издадени пет наказателни постановления и пет бр. фишове за
нарушения по Закона за движението по пътищата, както и три броя Заповеди за
прилагане на принудителна административна мярка.
За да потвърди Наказателното
постановление, Районният съд е приел, че Ж.А.А. е
осъществил от обективна и субективна страна административните нарушения,
описани в АУАН и НП, както и че деянията са правилно квалифицирани и съответно
– санкционирани.
Районният съд, като е обсъдил всички
доказателства по делото, правилно е установил фактическата обстановка. Въз
основа на нея е направил обосновани правни изводи, а именно - че касационният
жалбоподател е извършил вменените му във вина административни нарушения.
Обосновано и законосъобразно Районният съд е потвърдил изцяло Наказателното
постановление и неговите изводи напълно се споделят от касационния състав.
Изложеното в касационната жалба
твърдение за незаконосъобразност на първоинстанционното
решение не се споделя от касационния съдебен състав. Твърдението на касатора, че не е имал качеството на водач, е обсъдено от първоинстанционния съд, които изводи са формирана въз
основа на всички събраните по делото писмени и гласни доказателства. От съвкупната
им преценка се установява, че касационният жалбоподател е извършил вменените му
с акта и НП административни нарушения и правилно е ангажирана административнонаказателната му отговорност за същите. При
съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление не са допуснати
процесуални нарушения, а изводите на Районния съд в атакуваното решение са
обосновани и напълно съответни на събраните доказателства, обсъдени са
всеобхватно и ценени правилно.
Съгласно чл. 220 от АПК касационният съд
преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от
първоинстанционния съд в обжалваното решение и по
наведените в касационната жалба доводи. Наведените
в касационната жалба доводи за неправилност на решението на районния съд са
неоснователни. Съдът е положил необходимите усилия за изясняване на обективната
истина по делото, като е събрал всички необходими доказателства, обсъдил ги е в
тяхната съвкупност и е изложил мотиви, които кореспондират на установената по
делото фактическа обстановка.
Нарушенията, описани в процесните АУАН и НП са правилно квалифицирани и правилно е
приложената съответната санкционна норма. Съгласно специалната разпоредба на
чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, редовно съставените актове за установяване на нарушенията
по този закон имат доказателствена сила до доказване
на противното. Констатациите в съставения АУАН не са оборени от установените
факти в хода на съдебното производство. Районният съд не е допуснал нарушения
на съдопроизводствените правила при анализа и
оценката на доказателствата. Съответствието между приетото от съда и
установеното от доказателствата, както и между приетото от съда и направените
от него изводи, води до обоснованост на постановеното решение. Извършвайки
своята проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна
инстанция факти и обстоятелства, Административен съд – Сливен намира, че
доводите в касационната жалба са неоснователни и отменителни
основания не са налице.
При тези доводи се налага извод, че решението на СлРС е обосновано. Съдът е изложил мотиви по спорните обстоятелства,
които се възприемат изцяло от касационната инстанция и правилно е приложил материалния закон.
Съдът извърши
служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционното решение с материални закон, но не
констатира пороци на същото водещи
до отмяната му.
Основателно и своевременно се явява искането на
ответника по касация за присъждане на разноски във вид на юрисконсултско
възнаграждение. Същото следва да се определи в размер на 80,00 лева, съобразно
нормата на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН във връзка с чл. 37, ал.1 от Закона за
правната помощ и чл. 27е от Наредбата за плащането на правната помощ и да се
възложи в тежест на касатора.
Воден от гореизложеното и на основание чл.
63, ал. 1 от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Административен съд – Сливен
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№ 260128 от 17.11.2020 г., постановено по АНД № 558/2020 г. по описа на Районен
съд – Сливен.
ОСЪЖДА
Ж.А.А. с ЕГН **********, да заплати в полза на
Областна дирекция на МВР– Сливен разноски в размер на 80,00 (осемдесет) лева,
представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: