О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№……/…...02.2019г.
гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на четвърти февруари през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТОМОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА
ЧАВДАРОВА
МИЛА КОЛЕВА
като
разгледа докладваното от съдия
Чавдарова
въззивно частно търговско дело № 104 по описа за
2019 година,
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 278 във вр. чл.413,
ал. 2 и чл.410, ал.1, т.1 от ГПК.
Образувано
е по частна жалба вх.
№84936/21.12.2018г., подадена от АГЕНЦИЯ
ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление
гр.София, р-н Оборище, ул. "Панайот
Волов" No 29, ет. 3, действащо чрез ю.к.Д.Александрова, срещу
разпореждане № 46174/23.11.18г., постановено по ч.гр.д. №15925 по описа за 2018
година на ВРС, в частта, в която е отхвърлено подадено заявление на
жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу
длъжника Д.И.Б. за сумата от 951,88лв-
такси и комисионни за допълнителни услуги, от които 62,50лв такса за оценка на
досие и 889,38лв такса за услуга Кредит
у дома.
В частната жалба се твърди,
че разпореждането е неправилно и необосновано. Счита, че в
производството по чл.410 ГПК не се проверява дали вземането съществува, като
заявителят не е длъжен да приложи доказателства за това, като спора относно
претендираното вземане следвало да се реши по исков ред. Счита, че в
съответствие с чл.10а, ал.1 от ЗПК е претендираната такса за допълн.услуга,
като след като длъжникът бил заплащал месечните такси , то очевидно било
извършване на услугата по тяхното събиране. Моли да бъде отменено
разпореждането и да се постанови издаването на заповед за изпълнение за
претендираните такси и комисионни.
Съдът намира, че жалбата е подадена от легитимирана
страна, чрез надлежния й пълномощник, срещу акт, който подлежи на обжалване и в
законовия срок за това, поради което и същата се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество съдът намира жалбата за
неоснователна по следните съображения:
Производството по ч.гр.д. №15925/2018г. на Районен
съд Варна е образувано по заявление на АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ЕООД, ЕИК ********* ,
за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК и изпълнителен лист срещу длъжника Д.И.Б. , за следните суми: 1035,03лв- главница по
договор за кредит от 06.03.17г.; 162,14лв – догов.лихва, 951,88лв-такси и
комисионни за допълн.услуги, 91,23лв – морат.лихва, ведно със законната лихва
върху главницата от подаване на заявлението до изплащане на вземането, придобити от него по силата на Приложение №1
от 03.07.2018г. към рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия)
от 30.01.2017г., сключен с предходния кредитор – цедент „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ ” АД,
ЕИК *********.
За да откаже издаване на заповед за изпълнение в
обжалваната част районният съд е приел, че заявлението противоречи на закона в
частта относно таксата за оценка на кредитно досие и на добрите нрави досежно
вземането за такса за услуга Кредит у дома.
За да прецени основателността на подаденото заявление
съдът се ръководи както от положителните предпоставки, визирани в чл.410, ал.1 ГПК , така и следи за липсата на отрицателните такива, предвидени в чл.411,
ал.2 ГПК. Съгласно чл.410, ал.2 ГПК заявлението трябва да отговаря на
изискванията на чл.127, ал.1 ГПК. В този смисъл същото следва да съдържа пълна
и ясна индивидуализация на вземането, което се претендира, както и изложение на
фактите , от които то се извежда, която
да даде възможност на длъжника да прецени дали да възрази срещу заповедта за
изпълнение или не.
В настоящия случай
съставът на въззивния съд намира, че вземането за такси срещу длъжника
не е индивидуализирано в достатъчна степен. Претенциите в заповедното
производство следва да бъдат конкретизирани по начина, по който се извършва
индивидуализация на претендираното вземане и в исковото производство, тъй като
при подадено възражение от длъжника срещу заповедта за изпълнение, вземането
подлежи на установяване в исково производство и е необходимо да има идентичност
между двата предмета, която се преценява въз основа на заявлението и исковата
молба / в този см. е Определение № 744 от 28.10.2010 г. по ч. т. д. № 731/2010
г. на ВКС/.
В случая в уточн.молба се сочи, че таксата за оценка
на досие е в размер на 62,50лв, а от друга страна се твърди, че нейния размер е
фиксиран – 50лв и изначално определен в договор, като липсват твърдения за
договорено последващо изменение. По отношение на таксата за услуга Кредит у
дома също се сочи претендиран размер от 889,38лв, като се уточнява, че
първонач.размер е фиксиран и изначално определен в договора на 1134,98лв и
претенцията съставлява остатък след приспадане на извършени плащания от 545лв /
без да е ясно какво включват тези плащания и дали всички или част от тях са
относими към претендираната такса/. При
тези твърдения съдът намира, че е налице неяснота относно начина, по който са
определени претенциите, като се съобразява договорения фиксиран размер и
размера, който се претендира, при отчитане на сочените плащания. Предвид това е
налице противоречие в изложените обстоятелства, което води до нередовност на
депозираното заявление в тази част.
Задължение на заявителя е да индивидуализира надлежно
претенцията си по основание и размер, още повече, че в производството по чл.410 ГПК съдът не събира доказателства, нито може да прави изводи въз основа на
представени такива / така ТР №4/18.06.2014г.
по тълкувателно дело № 4/2013г. на ВКС/. След като закона не изисква към
заявлението да са представени доказателства за вземането, то именно в
заявлението, което очертава и предмета на спора, вземането следва да бъде
надлежно конкретизирано както по основание, така и по размер, което в случая не
е сторено. Ако ответникът не е наясно, кои са фактите, които пораждат вземането
по заповедта за изпълнение, в т.ч. и размера на претенцията към него, то той
бива поставен в невъзможност за преценка, и съответно възражението му би било
несъответно на действителното положение.
По изложените съображения, съставът на въззивния съд
намира, че подаденото заявление в обжалваната част не отговаря на формалните
изисквания за редовност на чл.410, ал.2 във вр. с чл.127, ал.1 от ГПК, поради
което е налице хипотезата на чл.411, ал.2, т.1 ГПК и заявлението в тази част
следва да бъде отхвърлено. Ето защо обжалваното разпореждане като правилно следва да бъде потвърдено.
Въз основа на изложените мотиви съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 46174/23.11.18г., постановено по
ч.гр.д. №15925 по описа за 2018 година на ВРС, в частта, с която е отхвърлено
заявление вх.№69007/23.10.18г., подадено от АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ
ЗАДЪЛЖЕНИЯ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.София,
р-н Оборище, ул. "Панайот Волов" No 29, ет.
3, за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу Д.И.Б. за сумата от 951,88лв- такси и комисионни за
допълнителни услуги, от които 62,50лв такса за оценка на досие и 889,38лв такса за услуга Кредит у дома.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: