Номер 3120.10.2020 г.Град Тополовград
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – ТополовградВтори наказателен състав
На 05.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Милена И. Семерджиева
Секретар:А.В.А.
като разгледа докладваното от Милена И. Семерджиева Административно
наказателно дело № 20202320200071 по описа за 2020 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Жалбоподателят твърди, че издаденото против него НП е
незаконосъобразно и неправилно, тъй като в хода на административната
процедура са допуснати редица процесуални нарушения и липсва
материалноправно основание като се твърди, че жалбоподателя не е
управлявал автомобила и неправомерно му е извършена проверка за
установяване на алкохол в кръвта. Поради което претендира да бъде отменено
изцяло процесното НП.
В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично, заедно с редовно
упълномощен представител адв.Краев. В заседанието по съществото по
делото се доразвиват изложените в жалбата процесуални нарушения, като се
твърди, че на жалбоподателя изобщо не е връчван препис от АУАН и талона
за изследване, като се претендира да не бъдат кредитирани показанията на
актосъставителя и свидетелите – полицейски служители, тъй като между тях
са налице множество противоречия и то съществени.
ОД на МВР – Хасково не изпращат представител в съдебно заседание и
1
не взема становище по жалбата.
От събраните по делото доказателства съдът приема за установено
следното:
На 19.07.2020 г., в 01.15 часа в РУ и после на ЕЕН 112 е бил подаден
сигнал от Д.Ж. от гр.Т., к-с С., че Д.К. и друго лице седели пред входа на
блока му в лек автомобил „********“ с твърдение, че същите били пияни и Д.
е карал пиян. Това е видно от докладна записка с № 358р-9008/20.07.2020 г.
на Г.Х.Г. – ОДЧ при РУ – Тополовград. След подадения сигнал
патрулиращите полицаи по това време – св. С.К. и св.М.С. са били изпратени
от Г. до блок № 4 в ж.к.“С.“. При пристигане на място са установили, че там
няма такъв автомобил ********. След което е бил извършен обход на
територията на гр.Т., и при обхода същия автомобил е бил засечен, както
твърди в докладна записка с № 358р-9009/20.07.2020 г. и в с.з. свидетеля С.К.
по ул.“И.Ш.“ до дом № 4. При подаден светлинен сигнал автомобила по
твърдения на свидетелите К. и С. е бил спрян и му е била извършена
проверка. Тъй като на шофьорското място е бил жалбоподателя и е миришел
на алкохол, както твърдят свидетелите К. и С., е било докладвано на ОДЧ за
случая и на място е бил изпратен дежурния автоконтрольор Х.С.. На
жалбоподателя е предложено да бъде изпробван за алкохол с техническо
средство, като той е отказал да бъде изпробван с такова. Съставен е талон за
изследване № 0051080 в който е записано, че Д.К. в качеството му на водач на
лек автомобил „********“, в 01 ч. и 45 мин. на 19.07.2020 г. отказва да бъде
изпробван с техническо средство, като е описан вида и номера на последното.
В този протокол навсякъде където фигурира подпис на провереното лице е
написано „отказва“. Липсва какъвто и да е подпис на лицето навсякъде в
талона за изследване - в частта касаеща приемането или не на показанията на
техническото средство; в частта касаеща избирането на двата алтернативни
способа за изследване /чрез доказателствен анализатор и чрез медицинско и
химическо изследване/; в частта на връчването на талона на провереното
лице, като преди това е попълнено уведомление, че лицето трябва да се яви в
ЦСМП – Т. до 45 минути от връчването на този талон. Най-долу на талона за
изследване е положен подпис на св.М.С. за удостоверяване, че проверяваното
лице отказва, без да е посочено в бланката какво точно отказва – да подпише
респ. да получи настоящия талон за изследване или отказва да избере един от
2
двата начина за изследване. В талона за изследване не е попълнено полето за
време „….ч. и …..мин.“ и дата на връчване на талона.
Съответно на жалбоподателя е съставен АУАН Бл.№ 525780 от
19.07.2020 г., в който е посочено, че на 19.07.2020 г., около 01.30 часа, в гр.Т.
по ул.“Ц. И.Ш.“, до дом № 4, управлява лек автомобил „********“
собственост на друго лице, като водача отказва да му бъде извършена
проверка с техническо средство, подробно описано и отказва талон за
изследване с посочен номер в който не избира единия от двата начина за
изследване и отказва да го подпише. Също и за това, че не носи контролен
талон към СУМПС. Записано е, че е нарушен чл.174, ал.3 от ЗДвП и чл.100,
ал.1, т.1 от ЗДвП. Акта е подписан от актосъставителя и двама свидетели,
които са посочени като очевидци присъствали при установяване на
нарушението, но не и при съставяне на акта - свидетелите К. и С.. На мястото
на подпис на нарушителя е написано „отказва“. Изготвена е разписка за
получаване на препис от акта и на мястото на подпис на разписката е
написано също „отказва“. Отказът на нарушителя се удостоверява с подписа
на св.М.С., разпитан и в с.з., като изрично под имената на свидетеля е
написано „АУАН беше прочетен на нарушителя и беше за познат с него“. В
акта в текста „забележка“ е подчертано „да подпише акта и/или разписката“.
Въз основа на този акт е издадено НП № 20-0358-000320 от 05.08.2020
г., с което на жалбоподателя на основание чл.174, ал.3,предл.1-во от ЗДвП е
наложена глоба в размер на 2000 лева и „лишаване от право да управлява
МПС“ за 24 месеца и по чл.183, ал.1 т.1, предл.2-ро от ЗДвП е наложена глоба
в размер на 10 лева..
НП е връчено лично на жалбоподателя с разписка, срещу подпис на
24.08.2020 г. Жалбата е подадена директно в РС – Тополовград и входирана
на 27.08.2020 г.
По преписката е представен талон за изследване с № 0051080 със
съдържание подробно описано по-горе във фактическата обстановка.
Приложени са и 3 броя докладни записки: 2 бр. от ОДЧ Г. и една от С.К. със
съдържание също описано по-горе. Приложена е и заповед за налагане на
ПАМ на основание чл.171, т.1, буква „Б“ от ЗДвП.
3
По делото са разпитани актосъставителят и свидетелите К. и С. –
служители в РУ – Тополовград, посочени в акта като очевидци присъствали
при установяване на нарушението, както и свидетелите по искане на
жалбоподателя-св.Т.-приятел на жалбоподателя и св.Кьосева-негова
майка.Всички те подробно описват обстоятелствата които са видели и чули,
но между техните показания съществуват съществени противоречия относно
важни обстоятелства свързани с обективните елементи от фактическия състав
на процесното нарушение, а именно описанието точно къде се е намирал
автомобила, дали е бил приведен в движение или не, по какъв повод и на
какво основание е извършена проверка на жалбоподателя за употреба на
алкохол и точно мястото където е извършена такава, какви документи е
представил жалбоподателя на полицейските органи и при какви
обстоятелства е бил съставен въпросния АУАН.
Актосъставителя посочва в показанията си /стр.2 от протокол от с.з. от
23.09.2020 г./ „На ул.Ц. И.Ш. беше спрян водача от колегите. Когато
пристигнах…… водача беше отвън автомобила….. по данни на колегите
установих, че са го спрели за проверка на алкохол……бях на улица И.Ш.
около 01.50 часа, а сигнала получих около 01.30 часа…..“
Св.К. посочва в показанията си /стр.3 от протокол от с.з. от 23.09.2020
г./ „Тръгнахме на обход из града и засякохме подадения от дежурния
автомобил ******** на ул.И.Ш. № 4. Автомобила се движеше….излизаше от
района на старата автогара и навлезе на пътното платно….мястото от където
го засякохме да се движи беше на около 10 метра от дом № 4. Автомобилът
беше пред нас и се движеше в същата посока в която се движихме ние, а ние
идвахме от ул.Трети март…..автомобилът излезе от района на старата
автогара която има изход към ул.Ц. И.Ш. и този изход е на 10 метра от дом №
4 където беше спрян автомобила. Автомобила се движеше в посока към дом
№ 4, от изхода на старата автогара зави в посока към
бензиностанцията……“Извършихме проверка на документите, водача ни даде
шофьорска книжка“….“колегата прочете съдържанието на акта, не помня
дали му беше връчено копие….мисля че водача не взе копие, но не съм
сигурен“.
Св.С. посочва в показанията си /стр.2 от протокол от с.з. от 05.10.2020
4
г./ „видяхме бял автомобил…..който се движеше от паркинга на старата
автогара в посока срещу дома, перпендикулярно на платното за движение и
нашия автомобил. Излизаше от изхода на паркинга…той излиза
перпендикулярно на нашата кола, не беше завил по улицата, беше излязъл от
паркинга на платното за движение. Директно като излизаше на платното ние
го спряхме“….“поискахме му документите за проверка, даде талона на
автомобила, но своите документи не ги носеше със себе си… не даде
шофьорска книжка, даде само талона на автомобила…докато чакахме
колегата Кьосев избута автомобила назад. Избута автомобила без да пали
двигателя, избута го вътре в паркинга“….“когато дойде колегата от КАТ,
автомобила беше избутан“…“аз подписах, че той е отказал да подпише акта.
Беше му прочетен акта, не мога да кажа дали му е бил връчен….свидетел съм
при отказа да подпише акта. Не си спомням дали му е предлаган екземпляр и
дали му е връчван…не си спомням да му е връчвано нещо на водача“…“не
съм видял да му е връчен талон за медицинско изследване“…“когато спряхме
колата видяхме регистрационния номер, преди това не се виждаше номера.
Незнаехме коя кола точно спирахме“.
Св.Т. посочва в показанията си /стр.4 от протокол от с.з. от 23.09.2020 г./
„Колата беше паркирана в района на тази автогара, която е собственик на
друго лице, има голям паркинг и беше паркирана там…колата беше
паркирана във вътрешността, в двора на самата автогара. Дойдоха полицаите,
спряха на пътя…казаха, че има сигнал за пиян шофьор и поискаха да
направят тест на Д.“….“мисля, че проверката беше около 12.00-12.30 часа
след полунощ. От полицейската кола излязоха двама полицаи, въртяха
буркана…след това спряха на улицата на разстояние на 3-4 метра от колата в
която бяхме ние. Патрулната кола е била спряна точно на границата на
вход/изход, а колата в която бяхме беше спряна във вътрешността на
изхода/входа. Колата беше перпендикулярна на патрулната кола….вратата на
къщата на Д. се пада точно срещу изхода…. Автомобила на Д. беше спрян от
вътрешната страна на автогарата….ако кола излиза от изхода от старата
автогара и завива на ляво в посока Петрол, се отдалечава от дома на Д., а не се
приближава….. На Димо къщата е срещу автогарата, там съм виждал много
пъти тази кола, паркирана не пред неговия дом, а в автогарата. Пред мен
нищо не е връчвано на Димо“.
5
Св.Кьосева посочва в показанията си /стр.5 от протокол от с.з. от
23.09.2020 г./ „около 12.00 часа чух гласове… бяха се събрали деца, срещу
нашата врата е гумаджийницата, децата стояха там…на уличното осветление
видях полицейска кола. Полицейската кола беше спряна на улицата, до изхода
на автогарата, успоредно,…. Предната част сочеше към бензиностанцията на
Петрол, а задната част беше към трафопоста, към нашия дом…. Незная защо
полицаите са дошли“.
Така установената фактическа обстановка се доказва от приложените
към делото писмени доказателства, които съдът кредитира, тъй като са
издадени в съответната форма и ред, и от показанията на актосъставителя и
свидетелите, на които съдът не дава вяра изцяло, тъй като са твърде
противоречиви, както по между си, така и в противоречие с приложените
писмени доказателства относно съществени обстоятелства касаещи
процесното нарушение, а именно описанието точно къде се е намирал
автомобила, дали е бил приведен в движение или не, по какъв повод и на
какво основание е извършена проверка на жалбоподателя за употреба на
алкохол и точно мястото където е извършена такава, какви документи е
представил жалбоподателя на полицейските органи и при какви
обстоятелства е бил съставен въпросния АУАН, видно от цитираните по-горе
показания.Освен това налице е и противоречие между описаните в
докладните записки на Г. и К. обстоятелства около подадения сигнал ,като се
разминава с близо два часа посоченото време на подаването му.
С оглед на изложеното и като прецени събраните доказателства, съдът
достигна до следните правни изводи:
Жалбата е допустима, тъй като е подадена от лице, имащо правен
интерес, в законно установения срок и са спазени всички изисквания за
нейното редовно разглеждане.
Същата е основателна и доказана и следва да се уважи, а обжалваното
НП като незаконосъобразно и неправилно следва да се отмени, поради
следните съображения:
С обжалваното НП е ангажирана административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя за две извършени административни
6
нарушения, а именно: за това, че като водач на МПС отказва да му бъде
извършена проверка за употреба на алкохол с техническо средство и отказва
талон за изследване,като не избира един от двата начина за изследване и
отказва да го подпише, за което му е наложено наказание по чл.174 ал.3,
предл.1-во от ЗДвП, както и за това, че управлява МПС и не носи контролния
талон към СУМПС, за което му е наложено наказание по чл.183 ал.1
т.1,предл.2-ро от ЗДвП.
Съдът счита, че и двете нарушения, описани в АУАН и НП не са
установени и доказани по безспорен и категоричен начин от АНО, за да бъде
ангажирана административнонаказателната отговорност.
Относно първото нарушение: В нормата на чл.174 ал.3 предл.1-во от
ЗДвП по същество е предвидена административнонаказателна отговорност за
водач,който отказва извършването на проверка за установяване наличие и
концентрация на алкохол в кръвта.
Следователно първо необходимо е да бъде доказано, че проверяваното
лице има качеството на водач и второ, да отказва да му бъде извършена
самата проверка, чийто начин на извършване е нормативно установен в
Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. за реда за установяване концентрацията на
алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни
аналози / изм. - ДВ, бр. 81 от 2018 г./ - наричана по-долу за краткост
Наредбата. В конкретния случай АНО не е представил безспорни и
категорични доказателства от които да се направи извода, че са налице двата
елемента на фактическия състав.
Първо не е доказано, че жалбоподателя към момента на проверката е
имал качеството на водач на МПС, т.е. че е управлявал въпросното МПС. В
тази насока са налице твърде противоречиви данни и показания от които не
може да се направи извода безспорно, че жалбоподателя е управлявал лекия
автомобил. В настоящото производство съдът намира, че не е доказано по
безспорен и категоричен начин, че е било налице управление на автомобила и
че това управление е на територия която е под регламентацията на ЗДвП, т.е.
на път за обществено ползване /улица/. В тази връзка са налице твърде
сериозни противоречия в показанията на двамата свидетели К. и С., които
твърдят, че са първите очевидци на случая и са установили нарушението.
7
Св.К. твърди, че автомобила на жалбоподателя се е движил на самата улица
„Ц. И.Ш.“, пред тях в същата посока в която се е движила патрулната кола, на
около 10 метра от дом № 4, където е мястото от където са засекли
автомобила. Също така този свидетел посочва, че автомобила се е движил в
посока към дом № 4, от изхода на старата автогара, като е завил в посока към
бензиностанцията и лично този свидетел е видял автомобила да се движи по
пътното платно преди да е бил подаден светлинния сигнал. В същото време
св.С., който е патрулирал заедно със св.К. и е бил в патрулната кола посочва в
показанията си в с.з., че автомобила на жалбоподателя е излизал
перпендикулярно на патрулната кола от паркинга на платното за движение,
но не е бил завил по улицата и полицейските служители са го спрели като е
излизал на платното. В последствие същия този свидетел посочва, че
жалбоподателя докато са чакали колегата си от КАТ е избутал автомобила си
назад без да пали двигателя вътре в паркинга и когато е дошъл колегата им
автомобила не е бил на пътното платно, а е бил избутан. В същото време
актосъставителя в с.з. посочва, че автомобила е бил спрян на ул.“Ц. И.Ш.“ от
неговите колеги и по данни именно на колегите е установил, че са го спрели
за проверка на алкохол. В същото време св.Т., макар и в приятелски
отношения с жалбоподателя твърди, че автомобила е бил на паркинга и не е
бил управляван от жалбоподателя, като той също посочва, че автомобила е
бил перпендикулярно на патрулната кола, която е била спряна точно на
границата вход/изход на старата автогара, а другия автомобил е бил във
вътрешността. Този свидетел посочва също, че в случай че автомобил
излизащ от старата автогара завие на ляво в посока бензиностанцията Петрол
се отдалечава от дома на жалбоподателя, който по делото се установи, че е
дом № 4, а не се приближава. А св.К. посочва точно обратното, че автомобила
на жалбоподателя се е движил в посока към бензиностанцията и към дом № 4,
който в същност се оказва, че е в противоположна посока на
бензиностанцията, видно от показанията на св.Кьосева, която макар и майка
на жалбоподателя не описва съществени елементи от инцидента, а само
разположението на дома им и на патрулната кола. Така, че в резултат на
всички тези установени противоречия, не би могъл да се направи абсолютно
категоричен и безспорен извод къде точно се е намирал автомобила и дали е
бил управляван от жалбоподателя, а от там не може да се направи
категоричен извод, че жалбоподателя към момента на проверката е имал
8
качеството на водач на МПС.
На второ място, установиха се и редица процесуални нарушения
свързани с начина по който е извършена проверката за употреба на алкохол и
с оформянето на отказа за извършване на такава.
Съгласно чл.2 от Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. за реда за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични
вещества или техни аналози / изм. - ДВ, бр. 81 от 2018 г./ - наричана по-долу
за краткост Наредбата – /1/При извършване на проверка за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични
вещества или техни аналози проверяваното лице е длъжно да изпълнява точно
дадените му от контролните органи по Закона за движението по пътищата
разпореждания и указания, освен ако те налагат извършването на очевидно за
лицето престъпление или друго нарушение на нормативен акт или
застрашават неговите или на други лица живот или здраве. /2/
Неизпълнението на задължението по ал. 1, с което се възпрепятства
извършването на проверката, се приема за отказ на лицето да му бъде
извършена такава. Самата проверка може да бъде извършена чрез техническо
средство съгласно чл.3, ал.1 от Наредбата или когато лицето откаже
извършването на проверка с техническо средство, съгласно чл.3а, т.1 от
Наредбата установяването се извършва с доказателствен анализатор по реда
на чл.8, чл.9 и чл.10 от Наредбата или с медицинско и химическо-
лабораторно изследване по реда на чл.11 и сл. от Наредбата в зависимост от
избрания начин на изследване от проверяваното лице в талона за изследване,
който се съставя съгласно чл.3, ал.2 от Наредбата и трябва да е изготвен
съобразно изискванията на чл.6 от Наредбата. В конкретния случай по
безспорен начин е установено, че жалбоподателя е отказал проверка с
техническо средство, за което е изготвен талон за изследване по чл.3, ал.2 от
Наредбата, но в хода на настоящото производство са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, досежно изготвянето и връчването на
талона за медицинско изследване, които нарушения са от категорията на
такива представляващи абсолютни основания за отмяна на обжалваното НП.
Съгласно чл.6, ал.1 от Наредбата, талонът за изследване се изготвя в 3
екземпляра, като първия се предоставя на водача, втория се прилага към акта,
а третия остава за отчет. По делото няма данни това да е спазено и талона да е
9
предоставен на жалбоподателя. Напротив, всички разпитани по делото
свидетели посочват, че такъв не му е връчван. Самия талон е изготвен не
според изискванията на чл.6 от Наредбата и няма данни да е връчен на
жалбоподателя. Навсякъде в талона приложен по делото е записано отказва на
мястото на подпис на провереното лице, като в същото време е уведомено
това лице, че трябва да се яви в ЦСМП до 45 минути от връчването на талона,
при условие че той е отказал да избере един от двата начина за изследване –
доказателствен анализатор или медицинско изследване. В самия талон в
графата „талона ми бе връчен в….ч. и …мин. на….г.“ няма попълнено, а е
отразено, че проверяваното лице отказва. В талона липсва какъвто и да е
подпис на проверяваното лице, единствено на мястото където е записано
„подпис“ е написано „отказва“, без да е ясно какво точно действие отказва и
дали наистина жалбоподателя е уведомен за възможностите и начините на
проверка за да откаже всички тях. В същото време в края на талона е
подписан св.С., който с подписа си удостоверява, че проверяваното лице
отказва, но какво точно отказва, дали да подпише или да получи талона за
изследване или отказва да избере един от двата начина на изследване, не
става ясно. В с.з., при разпита на същия този свидетел С., той единствено
заявява, че жалбоподателя е отказал да подпише акта и единствено е бил
свидетел, че отказва талон за кръвна проба. За другите направени откази,
вписани в талона за изследване този свидетел не посочва, а в самия АУАН и в
НП като нарушение е описано, че жалбоподателя отказва талон за изследване
в който не избира един от двата начина за изследване и отказва да го
подпише, т.е. няма фиксиран отказ да получи талона за изследване, а от
доказателствата е видно, че такъв не му е връчван. От всички тези
обстоятелства може да се направи извода, че не са спазени изискванията на
чл.6, ал.1 ал.4 ал.5 ал.6 и ал.8 от Наредбата относно изготвянето и връчването
на талона за изследване, а от там следва да се направи извода, че не е
документирано и съответно установено и доказано по безспорен и
категоричен начин, че жалбоподателя след като е отказал извършване на
проверка с техническо средство е осуетил респ. препятствал извършването на
проверка чрез който и да е от другите нормативно предвидени способи за да
се приеме, че е налице неизпълнение на задължението по ал.1 на чл.2 от
Наредбата.
10
Също така установи се, че в талона за изследване е записан час на
проверката 01 ч. и 45 мин. на 19.07.2020 г., а в АУАН и НП е записано, че
нарушението е извършено преди това около 01.30 часа.
Освен това съдът установи процесуални нарушения касаещи връчването
на АУАН. По делото липсват безспорни доказателства АУАН да е връчен на
жалбоподателя така, както изискват разпоредбите на ЗАНН, което също е
съществено процесуално нарушение водещо до отмяна на обжалваното НП.
Както и в талона за изследване, така и в АУАН навсякъде на мястото на
подпис на нарушител е написано отказва, като в края на АУАН е положен
подпис на св.С., който в с.з. твърди, че той удостоверява отказа на
нарушителя да подпише акта, но не и да получи препис от него. В същото
време в самия акт, в графата „забележка“ е подчертано отказа на нарушителя
да подпише акта и/или разписката за връчване, т.е. кое точно отказва
нарушителя не е ясно. А и от показанията на всички разпитани по делото
свидетели не се установява да е връчен препис от акта на жалбоподателя.
Също така по делото се установиха противоречия относно това какви
документи е представило лицето при проверката. Св.Козалиев посочва, че
лицето е представило шофьорска книжка, а св.Станков че лицето не е имало
документи в себе си, а е представил само документи на автомобила. Тогава е
под въпрос - как е бил съставен на място процесния АУАН и на база какви
данни и документи за самоличността на лицето. Установиха се и
противоречия относно това в кой момент е подаден сигнала за пиян водач и
по какъв повод и във връзка с какво е извършвана въобще проверка на
жалбоподателя. В двете докладни записки на полицейските служители
Герогиев и Козалиев има разминаване с поне два часа относно подаването на
сигнала за пиян водач и за автомобила с марка „О.К.“. Г. посочва, че сигнала
е подаден в 01.15 часа на 19.07.2020 г., а Козалиев посочва че са били
изпратени до ж.к.“С.“, след сигнал до Г. около 23.30 часа на 18.07.2020 г.
Също така в с.з. свидетеля Козалиев посочва, че след като е бил подаден
сигнал и те са отишли до ж.к.С., не са намерили процесния автомобил
посочен им от дежурния,и в последствие при обход в града са засекли
„подадения от дежурния автомобил О.К. на ул.И.Ш. № 4“ . В същото време
св.Станков посочва, че когато са спрели автомобила са видели
регистрационния номер и не са видели кой точно автомобил спират
11
„незнаехме коя кола точно спирахме /стр.3 от протокол от с.з. от 05.10.2020
г./“.
Всички тези противоречиви показания водят до извода, че не е доказано
по безспорен и категоричен начин дали проверката е извършвана
законосъобразно и съответно на нормативните изисквания.
Освен множеството процесуални нарушения посочени по-горе, се
установява и друго което допълва извода, че е опорочен начина на
извършване на проверката и съставянето на АУАН, а именно: в АУАН
свидетелите Козалиев и Станков са записани като свидетели-очевидци
присъствали при установяване на нарушението, но не и като свидетели при
съставяне на акта. А в същото време тези свидетели в с.з. посочват, че акта е
бил съставен на място пред тях и те са подписали последния, а свидетеля
Станков е удостоверил с подписа си и отказа на нарушителя.
Относно второто нарушение посочено в акта, че жалбоподателя не носи
контролен талон, поради изложените по-горе съображения за липса на
безспорни и категорични доказателства за това, че жалбоподателя е
управлявал въпросното МПС, съдът намира, че и то е недоказано и няма
материалноправно основание да се ангажира отговорността на
жалбоподателя, а и с оглед процесуалните нарушения изложени по-горе при
съставянето на АУАН и връчването му, обжалваното НП се явява
незаконосъобразно и необосновано.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 20-0358-000320 от 05.08.2020 год. на Началника на РУ
на МВР – Тополовград, с което на Д. Я. К. с постоянен адрес: гр.Т., ул.“Ц.
И.Ш.“ № 4, с ЕГН ********** са наложени наказания на основание чл.174,
ал.3, предл.1-во от ЗДвП глоба в размер на 2000 лв./две хиляди лева/ и
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца и на основание
чл.183, ал.1, т.1, предл.2-ро от ЗДвП глоба в размер на 10,00 лв./десет лева/.
12
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – Ямбол в 14-дневен срок от съобщението на страните.
Съдия при Районен съд – Тополовград: _______________________
13