Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 106, 01.12.2014г., град Д.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Д.кият окръжен съд,
наказателно отделение
на първи декември, две хиляди и четиринадесета
година
В публично заседание в следния
състав:
Председател: ДЕНИЦА
ПЕТРОВА
Членове:
МИЛЕНА ХАРАЛАМБИЕВА
КАЛИПТЕН АЛИД
Секретар: Т.Д.
Прокурор: ЗЛАТКО ТОДОРОВ
като
разгледа докладваното от съдия К.Алид ч.н.д. № 380 по описа за 2014г., за да се произнесе съобрази следното:
Производството е образувано по реда на чл. 32, ал. І във вр. с чл. 16,
ал. І от ЗПИИРКОРНФС / Закон за
признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и
решения за налагане на финансови санкции/ за разглеждане на постъпило в Окръжен съд–град
Д. Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно признаване
на финансова санкция, постановена с решение № 3 Cs 530 Js 10778/12 от
18.09.2013г., влязло в сила на 09.10.2013г. на Районен съд - Вислох, Федерална
Република Германия, засягаща българския гражданин К.К. - роден на ***г.
В съдебно заседание представителят на ОП- град Д. изразява становище за уважаване
на искането.
От извършената
служебно справка за данните за лицето се установява, че се касае за българския
гражданин К.С.К., роден на ***г***, ЕГН ********** ***.
Засегнатото лице, редовно
призовано, не се явява, не се представлява и не е депозирало писмено становище.
Д.кият окръжен съд,
за да се произнесе взе предвид следното:
С Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение
2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа на взаимно признаване на
финансови санкции е представено за признаване и изпълнение акт – решение №
3 Cs 530 Js 10778/12 от 18.09.2013г.,
влязло в сила на 09.10.2013г. на Районен съд - Вислох,
Федерална Република Германия, с което на
българския гражданин К.К., роден на ***г***
е наложена финансова санкция – глоба в размер на 72 дневни заработки от
по 34 евро в общ размер 2 448 евро по повод издадени две присъди срещу
лицето, съответно:
1. С присъда № 3 Cs 530 Js 10778/12 от
06.05.2013г. на Районен съд – Вислох за извършени на 29.03.2012г. умишлено
управление на автомобил без свидетелство за правоуправление в идеална
съвкупност от престъпления с нарушение на закона, свързано с фалшифициране на
документи, съгласно §21 от НК и §267 от НК е наложена глоба в размер на общо 60
дневни заработки от по 40 евро (отделните
глоби са: по т.1 – 40 дневни заработки; по т.2- 40 дневни заработки), т.е. 2400
евро.
2. С присъда № 3 Cs 3220 Js 9146/13 от
13.05.2013г. на Районен съд – Вормс за извършени на 25.02.2013г. и 13.03.2013г.
две кражби, съгласно § 242, 53, 54 от НК е наложена глоба в размер на общо 20
дневни заработки от по 15 евро ( отделните глоби са: по т.115 дневни заработки;
по т.2 – 10 дневни заработки), т.е. 300 евро.
Съгласно удостоверение размерът на общата финансова
санкция е за сумата от 2448 евро /глоба/ и 60 евро /разноски по делото/ - разходи
по производството, довели до постановяване на решението, като е налице частично
плащане на финансовата санкция в размер на 336 евро.
По силата на Рамково
решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа на взаимно
признаване на финансови санкции, Република България е сезирана като изпълняваща
държава в производството по признаване на решение на чуждестранен съд за
налагане на финансова
санкция.
Изпратеното в Окръжен
съд – град Д. удостоверение съдържа необходимата информация, съответстваща на
данните в приложения съдебен акт, чието
признаване се иска. Касае се за решение за налагане на
финансова санкция, по смисъла на нормата
на чл.3 ал.І
т.1 от ЗПИИРКОРНФС – в случая-
акт за налагане на задължение за плащане
на глоба за извършено
престъпление, издаден от съдебен орган .
Деянието, осъществено
от засегнатото попада сред изброените в чл.30, ал.2, т.1 от ЗПИИРКОРНФС – поведение,
което нарушава правилата за движение по пътищата, поради което двойна
наказуемост не се изисква.
Не е налице нито едно от основанията, при
които може да се откаже признаването и изпълнението на решението за налагане на
финансова санкция, посочени в чл. 35 от ЗПИИРКОРНФС. Удостоверението е издадено
по образец /съгласно Приложение № 2 към чл.4 ал.І от ЗПИИРКОРНФС/, в писмена форма, придружено от превод на
български език, от компетентен орган и отговаря на изискванията, залегнали в
разпоредбите на чл.4
и чл.5 от
ЗПИИРКОРНФС. Срещу К.С.К. за същото деяние
в Р България или в
друга държава, различна от издаващата няма постановено и приведено в изпълнение
решение за налагане
на финансови санкции. Давността за изпълнение на решението
не е изтекла по българското законодателство и решението не се отнася за деяние,
подсъдно на българския съд. Не са налице данни за имунитет или привилегия по
българското законодателство, които да правят изпълнението на решението недопустимо. Решението на Районен съд –
Вислох не се отнася и за деяния, които по българското законодателство се считат
за извършени изцяло или отчасти на територията на Р България, или пък за
деяния, извършени извън територията на издаващата държава и българското
законодателство не позволява предприемане на наказателно производство по
отношение на такива деяния. Наложената финансова санкция с решението е повече
от 70 евро, респ. левовата им равностойност. Решението е постановено срещу
пълнолетно /съгласно българското законодателство/ лице, което може да носи
наказателна отговорност и подлежи на наказателно преследване за деянието,
предмет на решението. Производството срещу К.С.К. е било писмено, съдебно
заседание не е провеждано, като К. е уведомен съгласно законодателството на
издаващата държава лично или чрез упълномощен според националния закон
представител относно правото си да обжалва решението, както и за сроковете на
обжалване, съгласно отразеното изрично в удостоверението. Това отбелязване е
достатъчно доказателство за уведомяването на лицето и съдът не следва да
изисква изрично други доказателства за това съобразно чл.6 от Рамково решение
2005/214/ПВР на съвета от 24 февруари 2005 година относно прилагането на
принципа за взаимно признаване на финансови санкции – признаването на решение,
предадено в съответствие с чл.4 от Рамковото решение да е без всякакви
допълнителни формалности, освен ако компетентния орган реши да предяви някоя от
причините за отказ от признаване и изпълнение.
Както вече се посочи не са налице
основания за отказ от признаване и изпълнение на финансовата санкция, като
основанията за отказ по рамковото решение са идентични с тези по ЗПИИРКОРНФС.
Съгласно чл.3 ал.1 т.3
от ЗПИИРКОРНФС разходите
по съдебните или административните процедури, довели до постановяване на акта
не е изрично предвидено да се съдържат като размер в самия акт / по арг. за
противното от т.1, 2 и т.4 от чл.3 ЗПИИРКОРНФС, в
които изрично е посочено, че съответните парични суми следва да фигурират в
акта – решението за налагане на финансова санкция/, съдът намира, че не е
налице основание за отказ за признаване на разходите по процеса, довели до
постановяване на акта, доколкото същите изрично са посочени като размер в
удостоверението – 60 евро, а в решението за налагане на финансова санкция
изрично е посочено, че разходите се възлагат на осъденото лице – К.К.. Освен това
основание за отказ по чл.35 т.1 от ЗПИИРКОРНФС би било налице, ако удостоверението
не е представено, е непълно или очевидно не отговаря на решението, какъвто не е
настоящия случай – удостоверението е представено, същото е по предвидения
образец и е пълно и очевидно отговаря на приложеното към него решение за
налагане на финансова санкция.
С оглед на
обстоятелството, че К.С.К. е роден на роден на ***г***, ЕГН ********** ***.,
т.е. местоживеенето му е на територията на Р България, съдът намира, че е
налице една от алтернативно предвидените предпоставки за признаване на
решението, съдържащи се в чл. 30, ал.3 от ЗПИИРКОРНФС. Липсват доказателства от
засегнатото лице за пълно или частично изпълнение във връзка с решението за
налагане на финансова санкция, поради което
не следва да се обсъжда чл.17 от ЗПИИРКОРНФС.
На основание чл.16,
ал.8 във вр. с чл.32 ал.1 от ЗПИИРКОРНФС, тъй като финансовата санкция е в
евро, съдът следва да определи равностойността й в български лева по курс на БНБ към датата на постановяване на
решението за налагане на финансова санкция, а именно – 2448 евро - глоба за извършени
умишлено управление
на автомобил без свидетелство за правоуправление в идеална съвкупност от
престъпления с нарушение на закона, свързано с фалшифициране на документи и две кражби, както и 60 евро - сторени разходи по
административното производство, или обща финансова санкция в размер на 2 508
евро, равностойни на 4 905.22 лева към датата на издаване на наказателното
постановление – 18.09.2013г., т.е.
засегнатото лице дължи по финансовата санкция общо сумата от 4 905.22 лева.
Направените в
съдебното производство разноски за превод от немски на български език следва да
бъдат възложени на К..
По гореизложените
съображения и на основание чл. 32, ал. І от ЗПИИРКОРНФС, Д.кият окръжен съд
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА решение за
налагане на финансова санкция – решение № 3 Cs 530 Js 10778/12 от 18.09.2013г., влязло в сила на 09.10.2013г. на Районен съд -
Вислох, Федерална Република Германия, с което на
българския гражданин К.С.К., роден на ***г***,
ЕГН ********** *** е наложена финансова санкция парична сума – 2 448 евро
- глоба за извършени престъпления по §21 от НК, §267 от НК и §242 от
НК, както и 60 евро - сторени разходи по
административното производство, или
всичко общо в размер на 2 508 евро, равностойни на 4 905.22 лева по курс на БНБ към датата на
постановяване на решението – 18.09.2013г.
На основание чл.33, във в-ка с
чл.17 от ЗПИИРКОРНФС признава извършеното от К.С.К. плащане към издаващата
държава в размер на 336 евро, като след приспадането подлежащото на събиране
вземане възлиза на 2172 евро или 4 248.06
лева.
Осъжда К.С.К., ЕГН **********
да заплати по сметка на ОС – град Д. сумата от 110 лева, съставляващи разноски
за превод на книжата.
Препис от решението
да се връчи на засегнатото лице.
Препис от настоящото
решение, решение № 3
Cs 530 Js 10778/12 от 18.09.2013г., влязло в сила на 09.10.2013г. на Районен съд -
Вислох, Федерална Република Германия, да се изпратят на органите на
Националната агенция по
приходите за изпълнение.
След получаване на
решението, НАП незабавно да уведоми настоящия съд за предприетите действия по
изпълнение на решението на основание чл. 36 във вр. с чл. 22, ал. ІІ от
ЗПИИРКОРНФС, като след приключване на изпълнението също да уведоми настоящия
съд, за да се съобщи на компетентния орган на издаващата държава.
Да се уведомят
компетентните органи на издаващата държава, както и копие на уведомлението да
се изпрати на Министерство на правосъдието на Република България.
Решението подлежи на
обжалване пред Апелативен съд – гр.В. в седмодневен срок от днес.
Председател: Членове:
1.
2.