МОТИВИ по НЧД №1683 по описа за 2019 г. на СГС, НО, 3 състав
Производството е по реда на чл.32, ал.1, вр.
чл.16 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация
или отнемане и решения за налагане на финансови санкции (ЗПИИРКОРНФС).
Образувано е по инициатива на компетентните
органи на Република Австрия въз основа на удостоверение по чл.4 от Рамково
решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа за взаимно
признаване на финансови санкции, издадено въз основа на решение за налагане на
финансова санкция от компетентен несъдебен орган на издадено от несъдебен орган
на Кралство Нидерландия по дело №1062542220022543, влязло в сила на 08.11.2018 г. за налагане на финансова санкция на Й.В., роден на *** г. в Р.М.,
македонски гражданин, несемеен, неосъждан ЕГН **********,***, с което на Й.В. е наложено административно
наказания глоба в размер на 230 евро за деяние, извършено в 13:40 ч. на 19.09.18 г., изразяващо се в държане на мобилен телефон по време на
шофиране по път Hapert, Rykswg (A67), съставляващо нарушение на чл.2 от Закон
относно административната уредба при нарушаване на разпоредби на Кодекса на
движението по пътищата.
В проведеното публично съдебно заседание представителят
на СГП поддържа становище, че не следва да бъде прието за изпълнение
наказанието, наложено на осъдения в Холандия, тъй като не са изпълнени
изискванията на чл.30, ал.3 от ЗПИИРКОРНФС, поставено от законодателя за
признаване и приемане за изпълнение на решението на чуждата държава- сочи, че
адресът, на който В. Й. е регистриран на територията на Р България е служебно
даден на лицето с указ на президента и не може да се счита за негов постоянен
или обичаен такъв на негово пребиваване в България. Твърди, че не са налице
никакви доказателства за каквато и да е било обвързаност на наказаното лице с
територията на страната ни- няма имущество, няма месторабота тук, нито връзки с
роднини, поради което предлага на съда да не уважава направеното от холандските
власти искане за признаване на решението, тъй като обратното би създало
множество проблеми при изпълнението му.
Служебният
защитник
на наказаното лице- адв.М. поддържа
становището, застъпено от прокурора, като предлага с оглед липсата на данни
наказаното лице да има някаква обвързаност с територията на Р България, съдът
да не приема решението на холандските власти.
и предвид на събраните по делото
доказателства А. не живее на територията на Р България и няма и намерение да се
завърне. Счита, че след като осъденият не пребивава на територията на Р
България, то и няма как да бъде изпълнено наказанието, наложено на А., а по
този начин не би могла да се постигне нито индивидуалната, нито генералната
превенция на наказанието, визирана в чл.36 от НК.
Осъденото лице Й.В. нередовно призован, не се явява и не взима становище по делото.
Съдът, след като прецени съдържанието на
удостоверението, становищата на страните и разпоредбите на закона, съобразно
вътрешното си убеждение, намери за установено следното от фактическа и правна
страна:
Осъденият Й.В. е роден на *** г. в Р.М., македонски гражданин, несемеен,
неосъждан ЕГН **********,***. Видно от справката от НБДН същият към настоящия
момент е в процедура по придобиване на българско гражданство. В тази връзка и с
указ на президента на Р България на същия е бил предоставен служебен постоянен
адрес на територията на Р България, а
именно- на адрес ул.******
Не се установява наказаното лице В. да има
някаква дейност на територията на Р България- бизнес, месторабота, да има
роднини тук или да пребивава фактически на определен адрес на територията на
страната ни.
Същевременно и спрямо него е постъпило от
холандските власти за приемане и признаване на решение, с което му е наложена
финансова санкция за нарушение свързано с нарушаване на правилата за движението
пътищата на територията на Р България, като в рамките на производството пред
холандските власти, В. е посочил като адрес на който може да бъде намерен,
служебно дадения му такъв на територията на Р България, на който той очевидно
не пребивава.
С оглед на това и без изобщо да коментира
решението на холандските власти настоящият състав на съда прие, че в случая не
са налице, визираните в чл.30, ал.3 от ЗПИИРКОРНФС предпоставки за признаване и
приемане за изпълнение на решението на чуждите компетентни органи- лицето,
срещу което е постановено решението да
притежава имущество, да получава доходи или да има местоживеене или обичайно
пребиваване на територията на Р България.
При липсата на каквато и да е обвързаност на
наказаното лице с територията на Р България, освен чисто формалната такава с
даден му служебен постоянен адрес, без връзка на лицето с този адрес и без да са
налице каквито и да е било възможности за предприемане на принудително
изпълнение спрямо това лице или негово имущество в страната ни и по аргумент от
цитираната разпоредба, съдът прие, че следва да не приеме за изпълнение
решението на холандските власти.
Така мотивиран съдът постанови решението си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.