О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 7
гр. Разград, 22.04.2021
г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
РАЗГРАДСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в закрито
съдебно заседание на двадесет и втори април две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА РОБЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВА КОВАЛАКОВА - СТОЕВА
МАРИН МАРИНОВ
като разгледа докладваното от съдия
Робева ЧКАНД № 81 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 234 АПК
във вр. с чл. 63, ал. 1, пр. 2 ЗАНН.
Постъпила е частна жалба от Б. К. Б. от
гр. К. против Определение № 260025 от 22.03.2021 г., постановено по АНД № 246/2020 г. по описа на Районен съд – Кубрат,
с което са му присъдени разноски в размер на 100 лв. Жалбоподателят твърди, че е
заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. и е поискал присъждане
на разноски в същия размер с надлежно представен списък на разноските. Моли
определението да бъде изменено, като му бъдат присъдени разноски в размер на
300 лв.
Частната жалба е допустима и
основателна.
Въззивното производство е образувано по
жалба на Б. К. Б. от гр. К. против наказателно постановление № 19-0290-000444
от 21.01.2020 г. на началник група към ОДМВР – Разград, РУ – Кубрат, с което на
основание чл. 179, ал. 2, пр. 1 ЗДвП му е наложено административно наказание
глоба в размер на 200 лв. за нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП.
В писмени бележки от 26.01.2021 г.
жалбоподателят е поискал присъждане на разноски за адвокатски хоронар, като е
приложил списък на разноските, включващи адвокатско възнаграждение в размер на
300 лв. Претенцията за разноски е потвърдена и в последното съдебно заседание,
проведено на 24.02.2021 г.
С Решение № 260008 от 18.03.2021 г.,
постановено по АНД № 246/2020 г., Кубратският районен съд е отменил обжалваното
наказателно постановление, но не се е произнесъл относно разноските.
По повод искане за допълване на
решението в частта относно разноските с оспореното по касационен ред определение
№ 260025 от 22.03.2021 г. Кубратският районен съд е осъдил МВР, ОДМВР –
Разград, РУ – Кубрат да заплати на жалбоподателя сумата 100 лв. – разноски за
адвокатско възнаграждение.
Определението е неправилно.
Съгласно чл. 63, ал. 3 ЗАНН в
действащата към момента редакция, в съдебните производства по ал. 1 страните
имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния
кодекс. В чл. 143, ал. 1 АПК е предвидено, че при отмяна на обжалвания
административен акт разноските по производството и възнаграждението за един
адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на
органа, издал отменения акт. В случая жалбоподателят е доказал, че е заплатил
адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв., своевременно е направил искането
за присъждане на тези разноски и в този размер те следва да му бъдат възстановени
от ответника.
Неоснователно въззивният съд е приел, че
в съответствие с чл. 36, ал. 2 ЗА във вр. с чл. 18, ал. 2 във вр. с чл. 7, ал.
2, т. 1 от Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения на
присъждане подлежат разноски от 100 лв.
По смисъла на чл. 18, ал. 2 във вр. с
ал. 1 от Наредба № 1 от
9.07.2004 г. при обжалване на наказателно постановление за наложена глоба
възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 от същата наредба, т.
1 от който предвижда минимален размер от 300 лв. при интерес до 1000 лв. Уговореното
и заплатено адвокатско възнаграждение е 300 лв. и в този размер следва да бъде
присъдено.
Не съществува процесуална възможност за
намаляването му под минималния предел. Съгласно чл. 63, ал. 4 ЗАНН ако заплатеното
от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната
правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната
страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко
от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. По
делото не е направено възражение от ответника за прекомерност на разноските, а
и договореното възнаграждение е в минималния предвиден размер по чл. 36, ал. 2
ЗА във вр. с чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г.
Следва да се отбележи, че въззивният съд
се е позовал на чл. 63д, ал. 2 ЗАНН, която разпоредба е нова и влиза в сила от
23.12.2021 г., т.е. все още не е част от действащото право.
С оглед на изложените съображения
жалбата следва да бъде уважена, като оспореното определение бъде отменено и в
полза на жалбоподателя бъдат присъдени разноски в размер на 300 лв.
Предвид горното и на основание чл. 235, чл.
236 във вр. с чл. 221, ал. 2 АПК Разградският административен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ Определение № 260025 от
22.03.2021 г., постановено по АНД № 246/2020
г. по описа на Районен съд – Кубрат, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР –
Разград да заплати на Б. К. Б. сумата 300 лв., представляваща разноски за адвокатско
възнаграждение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ:1. /п/
2./п/