РЕШЕНИЕ
№ 132
гр.
Пловдив, 02.07.2019 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Пловдивският апелативен съд, втори наказателен
състав, в открито заседание на втори юли през две хиляди и деветнадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАГДАЛИНА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДЕНИЦА СТОЙНОВА ВЕЛИНА АНТОНОВА
при участието на секретаря НЕЛИ КИРИЛОВА
и в присъствието на прокурора ДОБРИНКА КАЛЧЕВА като разгледа
докладваното от съдия В. Антонова ВЧНД № 286 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производство
е по реда на чл. 34, ал.1 във вр. с чл. 20 ал. 1, 2 и 3 от ЗПИИРКОРНФС.
С решение № 120 от 20.05.2018
г. по ЧНД № 945/2019 г. на Окръжен съд –
Пловдив е било признато решение на несъдебен орган на Кралство *, постановено
на 03.01.2019 г., влязло в законна сила на 14.02.2019, с което на Х.Р.Р. е била
наложена финансова санкция в размер на 230
евро за административно нарушение
по Закона относно административната уредба при нарушаване на разпоредбите на
Кодекса за движение по пътищата, чл. 2, като санкцията е с левова равностойност
449,84 лева.
Съдът е постановил изпълнение
на решението. Разпоредил е препис от същото да се изпрати за изпълнение на ТП
на НАП – *, реда на ЗНАП и ДОПК. Копие от решението е било изпратено и на
компетентния орган на издаващата държава – Кралство *, както и на
Министерството на правосъдието на РБ.
Недоволен от решението е
останала адвокат К.К. - служебен защитник на засегнатото лице, която релевира
оплаквания за липса на основания за признаване на решението на
административно-наказващия орган на чуждата държава – неустановяването на
каквито и да е било данни за наличието на имущество или получаването на доходи
от лицето на територията на Република България. От въззивния съд се иска да
отмени решението на ОС – Пловдив и вместо това да отхвърли искането за
признаване решението на органа на
чуждата държава.
За постъпилата въззивна жалба е
било съобщено на ОП – Пловдив, като не е постъпило становище.
Настоящият състав, след като се
запозна с жалбата, намира че същата е била подадена в законоустановения срок от
лице с нужната процесуална легитимация, което изисква насрочването на делото за
разглеждане с призоваване на страните. Съдът
е постановил изпълнение на решението, като обжалването не спира изпълнението.
Било е разпоредено препис да се изпрати за изпълнение на ТД на НАП – *- по реда
на ЗНАП и ДОПК. Било е разпоредено да се изпрати копие от решението на компетентния
орган на издаващата държава и на Министерството на правосъдието на РБ.
Недоволен от решението е
останал адвокат К.К. – служебен защитник на засегнатото лице, която релевира
оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения в проведеното
производство, свързани с неизследването на въпроса за материалните възможности
на засегнатия и неговите възможности да заплати финансовата санкция. По тези
съображения моли да се отмени решението на ОС – Пловдив и да не се признава решението
на органа на чуждата държава.
За постъпилата въззивна жалба е
било съобщено на ОП – Пловдив, като не е постъпило становище.
Основните съображения на
защитата се изразяват в оплакване от липсата на достатъчна процесуална
активност за информиране за финансовите възможности на жалбоподателя да заплати
глобата от 230 евро.
За съдебното заседание пред
въззивния съд засегнатото лице не е било отрито на адреса си, за да бъде
призовано, поради което на основание чл. 16, ал. 3 от ЗПИИРКОРНФС е било представлявано
от назначения му от първоинстанционния съд служебен защитник – адв. К.К.. В
хода на съдебните прения пред въззвния съд същата поддържа жалбата си и изложените
в нея съображения за отмяна на решението на Пловдивския окръжен съд.
Прокурорът счита жалбата за
неоснователна и предлага да се потвърди решението на окръжния съд.
След като се запозна със становищата на страните и материалите по делото, настоящият съд счете жалбата за
неоснователна по следните съображения:
Производството е било
образувано пред Окръжен съд – Пловдив по реда на чл. 32, ал. 1 вр. чл. 16 ал. 1-8 ЗПИИРКОРНФС във връзка с постъпило решение на
несъдебен орган на Кралство * от 03.01.2019 г., влязло в законна сила на 14.02.2019 г. С посочения съдебен акт на
засегнатия е била наложена финансова санкция в размер на 230 евро за нарушение на парвилата за движение
по пътищата. Искането е било придружено с удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета на
Европа относно прилагането на принципа на взаимно признаване на финансови
санкции, преведено на български език.
Правилно и законосъобразно първоинстанционният
съд е посочил, че посочените документи за признаването на решението на чуждия
съдебен орган, съдържат всички изискуеми реквизити на Приложение № 2 към чл. 4, ал. 1 от
ЗПИИРКОРНФС и Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета от 24.02.2005 г. относно
прилагане принципа на взаимно признаване на финансови санкции.
Изпълнена е условието на чл. 3, ал. 1, т. 1 от
ЗПИИРКОРНФС, тъй като е налице влязъл в законна сила акт на несъдебен орган от
държава-членка на ЕС. По силата на последния на засегнатото лице е било вменено
задължение за заплащане на финансова
санкция за извършено административно
нарушение по приключило
административно наказателно производство.
Удостоверението по чл. 4 от
ЗПИИРКОРНФС и Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета от 24.02.2005 г. относно
прилагане принципа на взаимно признаване на финансови санкции е било изготвено
по надлежния образец с превод на български език, като е било издадено от
компетентен орган на издаващата държава. Удостоверението съдържа всички
необходими реквизити, кореспондиращи със съдържанието и на съдебния акт.
Посочен е бил и субекта на
административното нарушение, на който е наложена административната финансова
санкция. Подробно са залегнали и фактическите основания на извършено от
засегнатото лице административно
нарушение, като това нарушение е било подробно индивидуализирано по време и място.
Посочена е била и неговата правна квалификация съобразно приложимото
законодателство в секторното законодателство
на издаващата държава в цитирания по-горе смисъл.
Законосъобразно е било преценено,
че се касае за хипотезата на чл. 30, ал. 1 от ЗПИИРКОРНФС, тъй като е представено
решение за налагане на парична глоба в административно-наказателно производство
на държава-членка на Европейския съюз, което представлява административно
нарушение и по българското законодателство. В този смисъл безспорно са налице
условията за признаване и изпълнение на това решение на чуждата административна
юрисдикция.
Изпълнено е било и изискването на чл. 30, ал. 3 от
ЗПИИРКОРНФС, тъй като засегнатото лице има местоживеене на територията на
Република България.
Не са налице и основанията за отказ за признаване
на решението на чуждия съд за налагане на финансова санкция, визирани в
разпоредбата на чл. 35 от ЗПИИРКОРНФС, както правилно е посочил първият съд.
Изпълнени са и изискванията на разпоредбата на чл.
35, т. 9 от ЗПИИРКОРНФС. Видно от представеното пред първия съд удостоверение
засегнатото лице е било уведомено съобразно законодателството на решаващата
държава за правото си да обжалва решението и сроковете, в които може да го
упражни. Развилата се пред административната юрисдикция в издаващата държава
процедура не е налагала лично участие на административния нарушител, което
само по себе си това не означава, че същият
е бил дезинформиран за основанията за воденото срещу него преписка за допуснато
административно нарушение при управление на товарен автомобил – движение с
превишена скорост от 84 км/ч. при ограничение на максимално допустимата скорост
от 60 км/ч.
В удостоверението по чл. 4 от ЗПИИРКОРНФС
издаващата държава е отбелязала, че засегнатото лице е уведомено за
правата си в развилата се по нейното законодателство процедура, действа
принципа на взаимно доверие между компетентните органи на издаващата и
приемащата държава.
Не могат да бъдат споделени доводите за нарушения, свързани с
несъобразяване на имотното състояние на дееца, допуснати пред първия съд, тъй
като преценката за подходящия размер на глобата при наличието на санкционна
рамка или налагането на глоба със законодателно фиксиран размер, е правомощие
на чуждата административна юрисдикция. Отделно от това, засегнатото лице, е
получило ясни разяснения от Централното бюро за инкасиране дължими плащания към
Министерство на правосъдието на Кралство *, че в зависимост от размера на
наложената глоба съществуват възможности за разсрочено плащане на вноски.
При все производството по делото да е било проведено задочно
спрямо засегнатото лице, са били спазени процесуалните формалности за
назначаването на негов служебен защитник, който е бил своевременно уведомен за
съдебното заседание, като му е била предоставена възможност на пълноценно
запознаване с материалите по делото и осигуряване на ефективна защита на
правата на засегнатия.
При активност на принципа на взаимното доверие и при липсата на
данни за цялостно или частично заплащане на глобата в документацията на
издаващата държава, както и с оглед липсата на подобни в
кориците на делото на първия и въззвния съд, не е налице и хипотезата на чл. 33
от ЗПИИРКОРНФС за приспадане на вече платени суми от националния съд по
местоживеене на жалбоподателя.
В съответствие с разпоредбата
на чл. 16, ал. 8 от ЗПИИРКОРНФС
е била определена и равностойността на дължимата сума в български левове по фиксинга
на БНБ към момента на постановяване на решението, чието признаване се
иска.
Правилно и законосъобразно
първият съд е постановил, че решението
на * несъдебен орган следва да се изпрати на ТП – НАП – * за изпълнение по реда
на ЗНАП и ДОПК. Това съответства на разпоредбите на чл. 36 във
вр. с чл. 22 от ЗПИИРКОРНФС.
Поради изложеното, със съдебния
си акт, първият съд е достигнал до обосновани изводи, че са налице всички
законоустановени предпоставки за изпълнение на горепосоченото решение на
чуждата административно-наказателна юрисдикция, по силата на което на
засегнатото лице е била наложена финансова санкция за пресичане на непрекъсната
линия при управление на автомобил на територията на Кралство *. Правилно е било
прието също така, че процесуалните формалности по признаване на решението са
били изпълнени в съответствие с разпоредбите на ЗПИИРКОРНФС и Рамково Решение
2005/214/ПВР на Съвета от 24.02.2005 г. относно прилагане принципа на взаимно
признаване на финансови санкции.
С оглед на
изложеното, Пловдивският апелативен съд счита, че атакуваното решение, като
обосновано и законосъобразно, следва да бъде потвърдено, а жалбата на служебния
защитник – адв. К.К., да се остави без уважение, поради което и
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 120 от 20.05.2019 г.
по ЧНД № 945/2019 г. на Пловдивския окръжен съд
РЕШЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: