Решение по дело №3286/2019 на Районен съд - Видин

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 16 януари 2020 г. (в сила от 23 януари 2020 г.)
Съдия: Даниел Нинов Димитров
Дело: 20191320103286
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 28 ноември 2019 г.

Съдържание на акта

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е 

 

гр. Видин, 16.01.2020 г.

 

В  И М Е Т О   НА   Н А Р О Д А

 

ВИДИНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, І състав, в публично съдебно заседание на шестнадесети януари две хиляди и двадесета година в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:  ДАНИЕЛ ДИМИТРОВ

 

при секретаря Оля Петрова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 3286 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Закона за защита срещу домашното насилие.

Подадена е молба вх. № 13852 от 27.11.2019 г. с правна квалификация чл. 8, ал. 1 от ЗЗДН.

Образувано е по молба от К.Г.К., ЕГН ********** ***, за защита от домашно насилие, упражнявано върху нея от В.С.Т., ЕГН ********** ***.

Молителката твърди, че с ответника е живяла във фактическо съпружеско съжителство, по време на което имат родено едно дете – П. В. С., роден на *** г. с ЕГН **********.

Излага, че в началото на съжителството им нямали сериозни проблеми, но постепенно Т. започнал да проявява агресия, включително и да упражнява физическо насилие над нея и да я заплашва. След поредица от такива инциденти, включително и нанесен й побой, през м. март 2012 г. молителката подала молба за осъществено домашно насилие от него и с решение на ВРС по гр. д. № 635/2012 г. на Т. били наложени мерки по ЗЗДН за срок от 6 месеца.

Поддържа, че през това време се грижела за детето сама и й беше трудно да се справя. В същото време Т. започнал да я моли и убеждава да се върне при него, разкайвал се и съжалявал за постъпките си. След известно време решила, че може наистина да се е променил и да е осъзнал деянията си и отново се събрали да живеят заедно, тъй като очаквала от него да й помага и да я подкрепя при отглеждането на детето. Въпреки, че в началото Т. се съобразявал и не извършвал действия на насилие, с течение на времето животът им отново постепенно се върнал в релсите от преди налагането на ограничителните мерки през 2012 г. Молителката направила усилия да търпи в името на детето, но след пореден скандал и нанесен й побой през м. февруари 2019 г., взела детето и напуснала семейното жилище. Отново започнали телефонни обаждания от ответника с извинения и съжаления, но тя била решила да приключи с него.

Сочи, че през това време започнала да се среща с друг мъж - П. З. Б., с когото се сприятелили и си допаднали. Откакто, започнала да се срещам с него, ответникът разбрал за връзката им и започнал да се обажда на молителката често по телефона и да настоява тя да се върне при него, както и да я заплашва с побой и дори с убийство, ако не прекъсне другата си връзка.

Излага, че през м. август 2019 г. един ден трябвало да пътува до село с личния си автомобил, сама. На бул. „Панония" видяла, че я следва лек автомобил - такси, управляван от ответника В., който работи като таксиметров шофьор. Тя спирала и тръгвала, дори до село пътувала с по-висока скорост от нормалната, с която се движи по принцип, но ответникът я следвал неотлъчно, без да я изпреварва, но и в опасна близост до нея. Това негово поведение много я притеснило, страхувала се, че той може да предприеме неразумни действия с автомобила или да се опита да я спре, още повече, че вече имало отправени към нея заплахи за живота и здравето й. След този случай започнал да я преследва и в рамките на града, включително и да я причаква след работно време около офиса, където работи и да отправя отново заплахи за живота и здравето й.

Твърди, че се е обаждала на тел. 112 в такива случаи и е подавала в РУ – Видин, жалби, но ответникът веднага си тръгвал при позвъняване, а резултатът от жалбите бил само предупреждения към В., които той не спазвал. Сочи, че връзката й с другият мъж - П. Б. станала сериозна и имала нужда от защита, поради което решила да сключи брак и това се случило на 26.10.2019 г. Надявала се В. да прекрати тормоза над нея след сключването на брака, но това не се случило.

Поддържа, че на 01.11.2019 г. след обяд, около 17.00 ч. със съпруга си П. Б. чакала сина си П. да излезе от училище „Иван Вазов", където учи. По силата на съдебно решение ответникът В. има правото да взема детето при себе си всяка първа и трета събота и неделя от месеца. Молителката твърди, че му го дава дори за повече време - от петък след обяд, след училище до понеделник сутрин, когато ответникът го води на училище. Затова на 01.11.2019 г. (петък) ответникът В. също бил пред училището. Когато видял молителката и съпругът й се приближил до тях и започнал да обижда съпруга й П., а нея да заплашва с побой. П. Б. не му отговарял, за да не стане скандал, а молителката казала на ответника, че иска да престане да я тормози и заплашва с преследване и по телефона, че има нов живот и иска да го живее спокойно. Това явно го подразнило и ответникът започнал да я обижда, като заявил, че ако не прекрати връзката си с П., ще стане лошо и я заплашил с побой. Вдигнал ръка да я удари, но в този момент край тях минал униформен служител на полицията, който спрял и попитал какво става, при което ответникът си свалил ръката и се отдръпнал настрана без да отговори.

Сочи, че на 14.11.2019 г. около 9,15 ч. ответникът В.Т. дошъл в офиса, в който работи молителката. Тя излязла в коридора да разговарят, тъй като не искала да притеснява с личните си проблеми колегите си. Ответникът поискал тя да остави на следващия ден дрехите на детето за събота и неделя при охраната на училището, за да не я вижда. Тя отказала да го стори, като му заявила, че не иска дрехите на детето да се подхвърлят и цапат и се върнала в офиса, при което като ответникът я последвал и също влязъл вътре. Там започнал да се кара с нея и да я обижда, което я злепоставило пред колегите. Казала му, че ще се обади на тел. 112, след което той напуснал.

Молителката счита, че с действията си ответникът й причинил емоционално разстройство и целия ден тя се срамувала от колегите си и била неработоспособна.

Иска се Съдът да постанови Решение, с което на В.С.Т. да се наложат мерки за защита по ЗЗДН в следния смисъл:

Да задължи В.С.Т. да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо молителката, да забрани на същия да приближава молителката, жилището, в което живе - в гр.Видин, ж.к. "Панония" бл. 10, вх. „Б", ет. 1, ап. 21и местоработата й, находяща се в гр. Видин, ул. „Княз Александър Батенберг" № 1 на разстояние по-малко от 50 метра за срок от 18 месеца, както и по преценка на съда други подходящи мерки по ЗЗДН.

Претендират се и направените в производството разноски.

Ответникът редовно призован не се явява и не изразява становище.

От удостоверение за раждане от *** г., издадено въз основа на акт за раждане № 0546/29.09.2010 г. на Община Видин е видно, че страните по делото имат родено дете П. В. С..

Легално определение за понятието „домашно насилие” е дадено в чл. 2 от ЗЗДН, съгласно, който домашно насилие е всеки акт на физическо и на психическо насилие, в конкретния случай спрямо лице, с което е бил във фактическо съпружеско съжителство.

Молителката твърди, че на 01.11.2019 г. и на 14.11.2019 г. ответникът е упражнил акт на домашно насилие спрямо нея, изразяващ се в психически тормоз, обиди и заплаха с побой, като именно тези факти са съставомерни по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН и следва да бъде установени и доказани.

По делото е разпитан свидетеля П. З. Б., който е настоящ съпруг на молителката. В показанията си същият излага данни, сочещи за осъществен акт на домашно насилие спрямо пострадалата под формата на психически тормоз, изразяващ се в закана за побой, агресивно поведение и скандал на 01.11.2019 г., както и на 14.11.2019 г., когато по местоработата на молителката, ответникът й нанесъл обиди и я злепоставил пред колегите й. Показанията на свидетеля П. Б. не противоречат на установената фактическа обстановка.

Съдът дава вяра на показанията на свидетеля Б., които са непротиворечиви и кореспондиращи с изложеното в молбата, поради което ги кредитира.

По делото е приобщена Декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, данните в която кореспондират на установеното по делото.

Останалите ангажирани доказателства, а именно: лист за преглед на пациент в спешно отделение № 20985, лист за преглед на пациент в КДБ/СО № 020985, медицинска бележка за извършена рентгенография на длан и пръсти от 13.12.2019 г., копие от жалба до Началника на РУ-Видин от 16.12.2019 г. и копие от сведение от 16.12.2019 г. не са относими към предмета на делото и не следва да бъдат обсъждани.

При така събраните доказателства Съдът намира, че по делото се доказва по безспорен начин, че спрямо молителката от страна на ответника е упражнено домашно насилие, който факт наред с доказателствената стойност на декларацията по чл. 9, ал.3 от ЗЗДН налага извода, че молителката е жертва на такова, изразяващо се в актове на психическо и емоционално насилие.

Във връзка с изложеното следва да бъдат предприети мерки за защита срещу упражненото домашно насилие, чиято цел е предотвратяване бъдещи такива прояви. По тази причина конкретните мерки, които следва да бъдат взети спрямо извършителя, съобразени и с претендираните такива, са по чл. 5 ал.1, т.1  и 3 от ЗЗДН , а именно:

- задължаване  да се въздържа от извършване на домашно насилие;

- забрана да приближава молителката, местоработата и жилището й, както и местата за социални контакти и отдих на пострадалата на разстояние по-малко от 50 метра за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА.

Във връзка с чл. 5 ал.4 от ЗЗДН на ответника по молбата следва да бъде наложена и глоба в размер - 200.00 лв.

С оглед уважаване на молбата, на основание чл. 15, ал.2 от ЗЗДН, следва да бъде издадена Заповед за защита, а на основание чл.11, ал.2 от ЗЗДН ответникът следва да заплати държавна такса в размер на 50.00 лв.

Във връзка с изхода на делото претенцията за направени разноски от страна на молителката за адвокатско възнаграждение следва да бъде уважена в размера посочен в договора за правна помощ и списъкът за разноски, а именно 400.00 лв.

 

Водим от горното СЪДЪТ

 

                                               Р   Е   Ш   И :

 

ЗАДЪЛЖАВА В.С.Т., ЕГН: **********, с адрес: ***, да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на К.Г.К., ЕГН: **********, с адрес: ***.

ЗАБРАНЯВА на В.С.Т., ЕГН: **********, с адрес: *** да приближава К.Г.К., ЕГН: **********, с адрес: ***, местоработата й в гр. Видин, ул. „Александър Батенберг“ № 1, ет. 3, офис 2, както и жилището, находящо се в гр. Видин, ж.к. „Панония“ бл. 10, вх. Б, ет. 1, ап. 21, на разстояние по-малко от 50 метра за срок от 6 /шест/ месеца, считано от датата на постановяване на решението.

Да се издаде Заповед за защита, в която да се впише, че при неизпълнение на същата, нарушителят ще бъде задържан от органите на МВР, съгл. чл. 21, ал. 3 от ЗЗДН.

Препис от Заповедта да се изпрати на РУ - Видин за изпълнение, съгл. чл. 21, ал. 1 от ЗЗДН.

ОСЪЖДА В.С.Т., ЕГН: **********, с адрес: ***, да заплати 200.00 /двеста/ лв. ГЛОБА за извършено от него домашно насилие над К.Г.К., ЕГН: **********. 

ОСЪЖДА В.С.Т., ЕГН: **********, с адрес: ***, да заплати на К.Г.К., ЕГН: **********, с адрес: *** сумата от 400.00 /четиристотин/ лева - разноски за адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА В.С.Т., ЕГН: **********, с адрес: ***, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ВдРС сумата от 50.00 /петдесет/ лв. - държавна такса, както и такса в размер на 5.00 /пет/ лв. в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

Преписи от Заповедта и Решението да се връчат на страните.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Окръжен съд - Видин в седемдневен срок от обявяването му на страните на 16.01.2020 г.

ОБЖАЛВАНЕТО не спира изпълнението на заповедта.

 

                                                      

 

 РАЙОНЕН СЪДИЯ :