ОПРЕДЕЛЕНИЕ
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВРАЧАНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, четвърти граждански състав, в
закрито съдебно заседание на 20.01.2020
г., в състав:
Районен съдия: Иван Иванов
като
разгледа гражданско дело № 103 от 2020 г. по описа на съда, за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 119 от ГПК.
Делото е образувано по искова молба на „Водоснабдяване и
канализация“ ООД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. Враца, ул.
„А. Стамболийски“ № 2 срещу Е.Б.М. с ЕГН ********** ***.
Искането към съда е да признае за установено в отношенията
между страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата 142,83 лв.-главница,
представляваща стойността на използвана вода, ведно със законната лихва от
24.04.2019 г., за която е издадена заповед № 1025 от 02.05.2019 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 1595/2019
г. на Врачански районен съд.
Предявеният иск е с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК,
във вр. с във вр. с чл. 79, ал. 1,
предложение 1 и чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).
Съгласно разпоредбата на чл. 113 от ГПК след измененията със Закона
за изменение и допълнение на ГПК (обн. в ДВ бр. 65, в сила от 07.08.2018 г.)
исковете на и срещу потребители се предявяват пред съда, в чийто район се
намира настоящият адрес на потребителя, а при липса на настоящ адрес – по
постоянния такъв. Според чл.
119, ал. 3 от ГПК възражение за местна неподсъдност на делото по чл. 113 от ГПК може да се повдига служебно
от съда до приключване на първото по делото заседание, т. е след 07.08.2018 г.
съдът следи служебно и за спазването на правилата за местна подсъдност на спора
по отношение на искове на и срещу потребители, тъй като нормата за подсъдността
е императивна. В този смисъл: решение № 363 от 17.01.2019 г. по търг. дело №
1900/2018 г. на Върховния касационен съд, II т. о.
В настоящия случай е налице за спор между В и К оператор и
потребител по смисъла на §
13, т. 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите,
който следва да бъде разгледан от съда по настоящия адрес на ответника. От приложената
към ч. гр. дело № 1595/2019 г. на Врачански районен съд справка от Национална
база данни „Население“ се установява, че настоящият адрес на ответника към
датата на подаване на заявление по чл. 410 от ГПК, съответно към датата на предявяване
на иск за съществуване на вземането (чл. 422, ал. 1 от ГПК) е в гр. София, ж.к.
„Люлин“, бл. 419, вх. Д, ет. 2, ап. 91, т. е. в района на Софийски районен съд.
Съгласно чл. 118
от ГПК всеки съд сам решава дали започнатото пред него дело му е подсъдно и
ако прецени, че не му е подсъдно, изпраща делото на компетентния съд.
Поради това производството по настоящото дело следва да
бъде прекратено и да бъде изпратено по подсъдност на Софийски районен съд.
Воден от горното и на основание чл. 119, ал. 3, във вр. с
чл. 113 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 103 от 2020 г. по описа на Врачанския районен съд.
ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Софийски районен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Врачанския окръжен съд в едноседмичен срок от връчването му на ищеца „Водоснабдяване и канализация“ ООД гр. Враца.
Районен съдия: