РЕШЕНИЕ
№75
Гр.Русе, 16.05.2016г.
В ИМЕТо НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, търговско
отделение в публично съдебно заседание на 19 април през две хиляди и
шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДАРИНКА АЛЕКСИЕВА
При участието на
секретаря Т.Ф. като разгледа докладваното т.д.№237 по описа за 2015 година, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Иска е с
правно основание чл.422 ГПК
Постъпила е искова молба от
„Виском БГ“ АД ЕИК *** със седалище и адрес на управление
гр.С.,бул.“***,Търговски център „*** А,предсткавлявано от изпълнителния директор Б.
С. М.,чрез адв.Д.И.Р. със съдебен
адрес *** срещу „Рувитекс Индъстри“ АД ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр.Р.,бул.“***,представлявано
от изпълнителния директор М. К.
М. с цена на иска 50000 евро.Твърди,че по заявление
вх.№30092/08.07.2015г. на „Вискоим БГ“ АД на осн.чл.417 т.3 във вр.с чл.418 ал.1 и 2 ГПК по ЧГД №3940/2015г. на 8 гр.състав на Русенския
районен съд е издал Заповед №2461/13.07.2015г.,Разпореждане за незабавно изпълнение
и изпълнителен лист №3137 от 13.07.2015г.,с който е осъдил длъжника „Рувитекс Индъстри“ АД да заплати на
„Виском БГ“ АД сумата 50000
евро и разноски по делото.В издадената
Заповед за незабавно изпълнение изрично е посочено,че вземането е за дължима неустойка,уговорена в
чл.5.2 от предварителен договор зо покупко-продажба
на движими вещи,сключен на 11.07.2012г.,с нотариална заверка на подписитеВ двуседмичния
срок по чл.414 ал.2 ГПК ответника е подал възражение по чл.414 ал.1 ГПК срещу заповедта за незабавно изпълнение.В
определения едномесечен преклузивен срок същия предявява настоящата искова молба,за която е активно легитимиран и има правен интерес.Моли
съдът да признае за установено,че
ответника „Рувитекс Индъстри“ АД дължи на „Виском БГ“ АД 50000 евро,представляваща санкционна неустойка по чл.5.2 от предварителния договор за покупко-продажба
на движими вещи,сключен на
11.07.2012г.,както и направените разноски.
Ответника
„Рувитекс Индъстри“ АД ЕИК ***е подал в срок отговор
на исковата молба,с който твърди
на първо място,че исковата молба е нередовна и следва да бъде
оставена без движение.Счита освен това,че от съдържанието
на чл.5-2 от предварителен договор за покупко-продажба на движими вещи
от 11.07.2012г. не може да се
направи обоснован извод,неизпълнението на кое задължение обуславя правото на продавача да
претендира неустойка.В този смисъл счита,че
този договор не представлява годно правно основание
за настоящата претенция.Налице е неяснота по отношение на
неустойката така както е уговорена дали представлява неустойка за забава
или за неизпълнение.Налице
е забава от страна на кредитора
„Виском БГ“ АД,съгласно
чл.95 от ЗЗД.Съгласно
чл.6.1 от предварителния договор е било видно,че доставката на движимите вещи
е осъществена към подписването на договора- 11.07.2012г.,а ищеца не е изпълнил задължението
си да издаде
фактура.Счита,че клаузата на чл.5.2 от предварителния
договор от 11.07.2012г. е нищожна на осн.чл.9 от ЗЗД във вр.с
чл.26 ал.1 и 2 от ЗЗД.Налице
са последващи договори за продажба
на движими вещи,които са част
от процесния предварителен договор и страните не са
целяли реализиране на отговорност по този договор
и по него не са произтекли
вреди.Счита,че исковата претенция е неоснователна,тъй като не са
налице елементите на фактическия състав на чл.92 ал.1 от ЗЗД.Заплащането на неустойка за
неточно изпълнение на договора е свързано
с реализиране на договорната отговорност по чл.79 ,която в случая не може да
намери приложение,предвид развалянето на предварителния договор за продажба.Развалянето има обратно действие
и страните са се освободили и от задължението за неустойка.Моли съдът да отхвърли
исковата претенция,претендира
разноски по делото.
С допълнителна искова молба ищеца заема
становище ,че исковата молба е редовна и нейното материално-правно основание е очертано е очертано достатъчно пълно в приложеното към исковата молба заявление за издаване
за заповед за незабавно изпълнение,с
чието съдържание ответника е много добре запознат още в заповедното производство,по което той е направил възражение.Касае се за положителен установителен иск по чл.422 ал.1 вр.с чл.414 ал.1 и
чл.415 от ГПК.Счита,че са несъстоятелни всички наведени в отговора твърдения за неоснователност на исковата претенция.Предварителния
договор за продажба на движими
вещи бил пределно ясен за
страните.В чл.5.1 от него недвусмисленно е уговорено,че без оглед на избрания
погасителен план купувача е длъжен в срок до 30.07.2012г. да заплати
най-малко сумата от 130000 лева.Към това неизпълнение препраща разпоредбата на чл.5.2 от предварителния
договор..В полза на продавача е предвидена възможността за алтернативен избор- да развали
договора или да запази действието
му,като и в двата случая има право
да претендира неустойка във фиксиран
размер.Съвсем ясно е регламентирано в изр.1 на чл.5.2 от договора,че неустойката е за хипотезата на разваляне
поради неизпълнение от страна на
купувача.Признава,че не е издадена фактура от него за
движимите вещи,но тава е защото няма
окончателен договор и не оправдава неизпълнението
от страна на ответника.Излагат се съображения,че не са налице
предпоставките на чл.26
ал.1и2 от ЗЗД.Ако се вземе предвид
уговорената от страните продажна цена на вещите-
от 600000 евро до 690000 евро съгласно чл.2 от договора,то неустойката от 50000 евро е малка част от
това.Поради неизпълнение от страна на
ответника на задълженията си по предварителния договор,на 17.08.2012г. ищеца е направил нотариално изявление за разваляне
на договора,като освен заплащане на неустойката е поискал връщане на фактическата власт върху вещите.Последващите
договори за покупко-продажби между страните не са
в изпълнение на предварителния договор,малка част са от
уговорените с предварителния
договор и общата им стойност е много
по-ниска от уговорената в предварителния договор.
С допълнителен
отговор на исковата молба ответника заявява,че поддържа становището за нередовност на исковата молба.Твърди,че
неправилно е тълкуването в допълнителната искова молба и че от
текста на чл.5.2 не се съдържа
яснота кое действие или бездействие
страните по договора са определили
като задължение,чието неизпълнение да формира основание да се претендира
визираната в този текст неустойка- дали е за забава
или за пълно
неизпълнение.Твърди,че е извършена
доставка на движимите вещи и ищеца не е изпълнил
задължението си да издаде фактура-
това е задължение и когато правото на собственост
се прехвърля под отлагателно условие.Смесените наемни правоотношения между двете страни- ответника
да ползва движимите вещи без да заплаща
реално наем,а ищеца да ползва
недвижимите имоти,собственост
на ответника без да заплаща наем
са били в полза на двете
страни.Моли съдът да отхвърли исковата
претенция.
Съдът като взе предвид събраните по делото
доказателства и доводите на страните, намира за установено следното от
фактическа страна:
Видно от приложеното
ч.г.д.№3940/2015г. на Русенския районен съд същият е издал Заповед №2461 от
13.07.2015г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл.417 от ГПК.С нея е разпоредил длъжника „Рувитекс Индъстри“ АД ЕИК *** да заплати на кредитора „Виском БГ“ АД ЕИК ***сумата 50000 евро ведно със законната
лихва върху главницата считано от 08.07.2015г. до изплащане на вземането и
разноските по делото.Записано е,че вземането произтича от дължима
неустойка,уговорена в чл.5.5 на предварителен договор за покупко-продажба на
движими вещи,сключен на 11.07.2012г.,с нотариална заверка на подписите на
страните.Издадено е и Разпореждане за незабавно изпълнение.Постъпило е
възражение от длъжника на осн.чл.414 от ГПК и в преклузивния едномесечен срок е подадена настоящата искова
молба.По това дело е представен оригиналът,а по настоящото - заверено копие на
Предварителен договор за покупко-продажба на движими вещи.Същият е сключен на
11.07.2012г. в гр.Русе между „Виском БГ“ АД ЕИК ***
като продавач и „Рувитекс Индъстри“АД
ЕИК *** като купувач.Има нотариална заверка на подписите.Съгласно чл.1.1
продавача се задължава да продаде на купувача свои собствени движими
вещи,описани в приложение №1,представляващо неразделна част от договора и
представено по делото.Записано е,че продажната цена е в размер на 600000 евро с
ДДС,ако плащането бъде извършено до 29.12.2012г. или 690000 евро с ДДС,ако бъде
платено до края на м.ноември 2014г.Купувача се задължава да купи описаните
движими вещи с така определените цени.В чл..3.1 от договора е описан начина на
заплащане на уговорената цена в два варианта,която купувача да избере,но и в
двата варианта на първи ред е записано,че сумата от 130000 евро ще бъде
изплатена от купувача на продавача в срок до 30.07.2012г.по посочена банкова
сметка ***.За обезпечаване заплащането на тази сума в чл..5.1 от договора
отново е записано,че без оглед на това кой от двата варианта на погасителния
план се прилагат купувача се задължава да преведе на продавача в срок до
30.07.2012г. най-малко сумата 130000 евро.Съгласно чл.5.2 от този договор ако
купувача не изпълни задължението си по предходната алинея,продавача има право
да развали едностранно този договор и да претендира неустойка за неизпълнението
в размер на 50000 евро.Неустойка не се дължи в случай,че неизпълнението на
купувача е в резултат от неизпълнение на задължението на продавача по чл.6.4 от
този договор.Съгласно този член продавача се задължава по писмено искане на
купувача в срок до 7 дни да даде съгласие за предоставяне на обезпечение,сключи
договор и учереди в полза на трето лице-банка особен
залог върху вещите,предмет на настоящия договор,обезпечаващ вземането на
третото лице.Не се спори между станите,а и съгласно
чл.6.1 вещите,предмет на настоящия договор към момента на подписването му се
намират във фактическа власт на купувача.По делото е представен и Договор за
залог върху движими вещи към договор за кредитна линия,сключен на 20.07.2012г.
в гр.Русе между „Обединена българска банка“ АД ЕИК *** /заложен кредитор/ и „Висков БГ“ АД ЕИК *** /залогодател/.Съгласно
чл.1 ал.1 от този договор залогодателя учередява в полза на
банката залог на движими вещи,а чл.2 ал.1 пояснява,че залогът обезпечава всички
вземания на банката от кредитополучатела „Рувитекс Индъстри“ АД ЕИК *** и съдлъжник „МКМ-БГ Груп“ ООД,произтичащи от Договор за
кредитна линия от 20.07.2012г.Този договор е вписан в Централния регистър на
особените залози.Към ч.г.д.№3940/2015г. на РРС е представено нотариално
изявление за разваляне на предварителен договор за покупко-продажба на движими
вещи от „Висков БГ“ АД до „Рувитекс
Индъстри“ АД.С него „Висков
БГ“ АД заявява,че разваля Предварителен договор за покупко-продажба на движими
вещи от 11.07.2012г.Записано е,че договора се разваля,тъй като купувача не е
изпълнил задължението си чл.5.1. в срок до 30.07.2012г. да преведе на продавача
сумата от 130000 евро.Иска в срок от 5 работни дни от получаване на настоящото
нотариално изявление ответника да предаде фактическата власт върху всички
движими вещи и в същия срок да преведе на „Виском БГ“
АД дължимата санкционна неустойка по чл.5.2 от договора в размер на 50000 евро.Това
нотариално изавление е връчено от нотариус на „Рувитекс Индъстри“ АД чрез С. М.,тогава
изпълнителен директор,подписал лично на 20.08.2012г.Ответника представя по
делото договори за наем на движими вещи и за наем на недвижими имоти между
страните,които не са относими към настоящия спор.В
тази връзка е и приетата съдебно-счетоводна експертиза за дължими суми по тези
договори за наем,което заключение също съдът не обсъжда,тъй като нямат
отношение към процесния Предварителен договор за покупко-продажба
на движими вещи и претендираната по него неустойка.Правния
интерес на страните по този договор е продажбата на движими вещи с определени
цени по двата варианта,а не ползването им под наем което се е случило след
това.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявеният иск е установителен, с правно основание чл.422, ал.1 вр. 414, ал.1 ГПК. Предявен е от заявител, в законния
едномесечен срок от уведомяването му от съда за оспорване на вземането, за
което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК.
Ответника по иска е оспорилият заповедта длъжник.
При
разглеждането на положителния установителен иск по чл.422 ГПК, вр.
чл.415 ГПК, в тежест на ищеца е да
докаже факта, от който произтича вземането и размера му, а ответника-длъжник-възраженията, които го
погасяват, изключват или унищожават. В случая, ищеца твърди, че ответника не е
изпълнил задълженията си по Предварителен договор за покупко-продажба на
движими вещи и поради това дължи неустойка в размер на 50000 евро и спора е
дали ответника я дължи.
По делото е безспорно
установено,че е сключен Предварителен договор за покупко-продажба на движими
вещи на 11.07.2012г.в гр.Русе между „Виском БГ“ АД
ЕИК ***като продавач и „Рувитекс Индъстри“
АД ЕИК *** като купувач.Съгласно този договор продавача се задължава да продаде
на купувача свои собствени движими вещи,описани в приложение 1.Тези вещи към
сключването на договора се намират във фактическа власт на купувача..Същият се
е задължил да купи описаните движими вещи при уговорените в договора условия и
срокове за сумата 600000 евро,ако плащането бъде извършено до 29.122012г. или
за сумата690000 евро,ако плащането бъде извършено до края на м.ноември 2014г.В
зависимост от тези срокове са посочени и два варианта на заплащане,като и в
двата варианта е записано,че сумата от 130000 евро ще бъде изплатена от купувача на продавача в срок до
30.07.2012г.Това условие е записано и в чл.5.1 от договора,където купувача се
задължава да преведе на продавача в срок до 30.07.2012г. сумата 130000 евро.В
следващата алинея- чл.5.2 страните са записали,че ако купувача не изпълни
задължението си по предходната алинея на този член,продавача има право
едностранно да развали настоящия договор и да претендира неустойка за
неизпълнението в размер на 50000 евро.Именно поради неизпълнение от страна на
ответника на това задължение по чл.5.1 от договора ищеца с нотариално изявление
едностранно е развалил Предварителния договор за покупко-продажба на движими
вещи.Не се спори между страните,че договора е доброволно сключен и с подписването му те са се съгласили да
изпълняват всички клаузи по него.Договорите се сключват,за де се
изпълняват,нещо повече,съгласно чл.20 от ЗЗД те имат сила на закон за
тези,които са ги сключили.Автономия на волята на страните е да определят
свободно съдържанието на договора,включително и неустойка за неизпълнение
,каквато е определена в процесния предварителен
договор.След като се установи по делото,че ответника не е изпълнил задължението
си по чл.5.1 от този договор –за преведе на ищеца сумата 130000 евро до
30.07.2012г.и договора е развален,той дължи на ищеца неустойка за това
неизпълнение в размер на 50000 евро.В този член на договора е записано,че
неустойка не се дължи в случай,че неизпълнението на купувача се дължи на
неизпълнение на задължението на продавача по чл.6.4 от договора.Този текст
задължава продавача по писмено искане на купувача в срок до 7 дни да даде
съгласие за предоставяне на обезпечение,сключи договор и учереди
в полза на трето лице-банка особен залог върху вещите,предмет на настоящия
договор.Това задължение обаче ищеца е изпълнил като на 20.07.2012г.е сключил
договор за залог на движими вещи където той е залогодател,а
„Обединена българска банка“ АД е заложен кредитор и този залог обезпечева всички вземания на банката от кредитополучателя
„Рувитекс Индъстри“ АД.Ответника
твърди,че „Виском БГ“АД не е издало фактура за
предаване на движимите вещи и това е пречка той да изпълни задълженията по
договора.Съдът счита,че този факт не е бил пречка ответника в определения срок
да преведе сумата 130000 евро,като в договора е посочена сметката на
продавача,по която следва купувача да внася задълженията и той няма никакви
пречки за това.Ответника прави възражение и за това,че клаузата на чл.5.2 от
договора е нищожна на основание чл.9 от ЗЗД във вр.с
чл.26 ал.1 и 2 от ЗЗД.Действително,уговарянето на неустойка е ограничено съгласно
чл.9 от ЗЗД в две посоки- съдържанието на договора не може да противоречи на
повелителни норми на закона,а в равна степен и на добрите нрави.Това
ограничение се отнася и за търговските сделки- чл.288 от ТЗ.Условията и
предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка произтичат от нейните
функции,както и от принципа за справедливост в търговските
правоотношения.Преценката за нищожност на неустойката следва да се прави към
момента на сключване на договора.В Предварителния договор между страните има
предвидени и други неустойки между страните- в полза на продавача неустойка за
забава- чл.3.3 и в полза на купувача- 7.1.Явно страните са избрали този подход
да се стимулират за изпълнението на договора.Към подписването на договора процесната неустойка от 50000 евро се явява съотносима към другите неустойки и справедлива с оглед
цената на движимите вещи,предмет на договора и сумата,която купувача следва да
преведе на продавача по чл.5.1 от договора и тя ясно е определена като
неустойка за неизпълнение.В този смисъл е ТР №1/2009г. ОСТК.Следователно
претенцията на ищеца е основателна,тъй като е налице валидно сключен между
страните договор с неустоечна клауза,ответника не е
изпълнил задължението си по чл.5.1 от този договор и са налице предпоставките
на чл.5.2 ответника да заплати за това неизпълнение неустойка в размер на 50000
евро.
С оглед изхода на спора, ответницата дължи на ищеца
разноски за заповедното производство в размер на 3005лв. , както и сумата 3500лв.
разноски за настоящата инстанция.
По тези съображения, Окръжният съд
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА за установено по
отношение на „Рувитекс Индъстри“
АД ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр.Р.,бул.“***,представлявано от
изпълнителния директор М. К. М., съществуването на вземане на „Виском БГ“ АД ЕИК *** със седалище и адрес на управление
гр.С.,бул.“***,рампа А,представлявано от изпълнителния директор Б. С. М. за
сумата 50000 евро ведно със законната лихва върху главницата ,считано от 08.07
2015г. до окончателното и изплащане,за която е издадена Заповед за изпълнение
по чл.417 от ГПК по ч.г.д.№3940/2015г. на Русенския районен съд.
ОСЪЖДА“Рувитекс Индъстри“
АД ЕИК *** със седалище и
адрес на управление гр.Р., бул.“***,представлявано от М. К. М. да заплати на „Виском БГ“ АД ЕИК *** със седалище и адрес на управление
гр.С.,бул.“***,рампа А сумата 3005 лева разноски за заповедното
производство,както и 3500 лева за настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред АПЕЛАТИВЕН СЪД-ВЕЛИКО
ТЪРНОВО.
Окръжен
съдия: