РЕШЕНИЕ
№ 1132
гр. Пловдив , 19.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на четвърти юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Зорница Н. Тухчиева Вангелова
при участието на секретаря Таня Д. Стоилова
като разгледа докладваното от Зорница Н. Тухчиева Вангелова
Административно наказателно дело № 20215330202749 по описа за 2021
година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „Рибарника Пловдив“ ООД, действащо чрез * си
Х. Р. П. против Наказателно постановление № РД-04-ХI-Б-15/05.02.2021г.,
издадено от Директор на РЗИ - Пловдив, с което на дружеството -
жалбоподател
1/ - на основание чл. 209а, ал. 2 от Закона за здравето е наложена
имуществена санкция в размер на 500,00 /петстотин/ лева за нарушение на т.
11 от Заповед № РД – 01 – 677/ 25.11.2020 г., изм. и допълнена със Заповед №
РД – 01 – 718/18.12.2020г., Заповед № РД – 01 – 20/ 15.01.2021г., изм. и
допълнена със Заповед № РД 01 – 52/26.01.2021 г. на Министъра на
здравеопазването вр. чл. 63, ал. 4 от Закона за здравето,
2/ - на основание чл. 218, ал. 2 от Закона за здравето е наложена
имуществена санкция в размер на 3000,00 /три хиляди/ лева за нарушение на
чл. 56, ал. 1 от Закона за здравето.
С жалбата и в съдебно заседание се поддържат конкретни съображения за
незаконосъобразност на НП и се моли за неговата отмяна. Не се претендират
разноски.
1
Въззиваемата страна, представлявана от юриск. Т. ангажира становище за
неоснователност на жалбата, поради което моли атакуваното Наказателно
постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно
постановено. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско
възнаграждение за представителство пред Районен съд Пловдив.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред,
поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по
същество.
Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди
доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на
атакуваното постановление, намери, че са налице основания за неговото
потвърждаване. Съображенията в тази насока са следните:
От събраните по делото доказателства, съдът приема за установена
следната фактическа обстановка:
На 15.01.2021 г. в 21,30 ч. свид. В. П. В. и * К. Б. К., съвместно с Б. Д. Д. -
***, извършили проверка по насочен здравен контрол в обект: бистро
„Рибарника“, находящ се в гр. Пловдив, ж.к. „Тракия“, ул. „Цар Симеон“ с/у
бл. 157, стопанисван от „Рибарника Пловдив“ ООД. Последното
обстоятелство било установено от предоставен фискален бон с № 0031742 от
15.01.2021 г.
В хода на извършената проверка, се установило, че в момента на същата в
заведението присъствали 55 посетители в закритата търговска площ на
обекта. Посетителите били настанени на големи маси и дървени пейки,
консумирали храна и напитки /руска салата, основно ястие, торта, вино,
безалкохолни напитки и др./. Персоналът на заведението сервирал храна и
напитки на посетителите.
Въз основа на така установеното, съставителят на акта и административно –
наказващият орган приели, че отговорното лице “Рибарника Пловдив” ООД,
не е преустановило посещението в управлявания от него обект, с което не е
спазил въведените с т. 11 от Заповед № РД-01- 677/ 25.11.2020 г., изм. и доп.
със Заповед № РД-01-718/18.12.2020 г. на Министъра на здравеопазването
противоепидемични мерки, поради което е нарушило т. 11 от Заповед № РД-
01-677/25.11.2020 г., изм. и доп. със Заповед № РД-01-718/18.12.2020 г. на
Министъра на здравеопазването, изм. и доп. със Заповед № РД-01-
2
20/15.01.2021 г., изм. и доп. със Заповед № РД- 01-52/ 26.01.2021 г., във
връзка с чл. 63, ал. 4 от Закона за здравето, публ. в ДВ, бр. 70/2004 г., изм. ДВ,
бр. 44/2020г.
На следващо място, в хода на извършваната от горепосочените лица
проверка било установено, че в закритата търговска зала на бистро
„Рибарника“, която представлявала закрито обществено място по смисъла на
§ 1а от Допълнителните разпоредби на Закона за здравето, публ. в ДВ, бр.
70/2004 г., изм. ДВ, бр. 40/2012 г. /помещение затворено от четири страни със
солидни стени и стъклени панели/, има посетители /клиенти/, а именно три
лица от мъжки пол и едно лице от женски пол, които пушат тютюневи
изделия - цигари, фабрично произведени с различни търговски марки : “Оме”,
“Карелия”, “Дънхил”, “Собрание” и пепелират в поставени на масата
пепелници, пълни с пепел от цигари и загасени фасове. На лицата, които
пушат в обекта са съставени персонално АУАН - 4 бр. с номера: № 001685/
15.01.2021г.; № 001686/ 15.01.2021г.; № 001695/ 15.01.2021г.; № 001696/
15.01.2021г. Посоченото дало основание на съставителя на акта и
административно – наказващият орган да приемат, че юридическото лице
“Рибарника Пловдив” ООД не е организирало дейността си по начин,
осигуряващ стриктно спазване на забраната за тютютонопушене в закрити
обществени места, с което е допуснал в управлявания от него обект
нарушение на чл. 56, ал. 1 от Закона за здравето.
За така извършената проверка бил съставен констативен протокол, а въз
основа на резултатите от проверката бил съставен Акт за установяване на
административно нарушение /АУАН/ № 000459/19.01.2021 г. в присъствието
на свидетел и управителя на дружеството. Последният подписал акта,
отбелязвайки в графата „обяснения или възражения на нарушителя“, че има
такива.
За извършеното нарушение било издадено обжалваното НП, с което на
дружеството била наложени имуществени санкции в общ размер от 3500,00
лева.
Описаната фактическа обстановка се установява от приложените към
административнонаказателната преписка и делото писмени доказателства,
надлежно приобщени към доказателствения материал, както и от показанията
на свидетеля В. - актосъставител, които съдът кредитира изцяло като логични,
последователни и съотвентни на формираната по делото доказателствена
3
съвкупност.
Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи:
Компетентността на актосъставителя и на административно наказващия
орган не е оспорена от страните, а и се установява от чл. 231 от Закона за
здравето, както и от допълнително изисканите от съда Заповед № 22/
25.11.2015 г., длъжностна характеристика и Споразумение № РД – 15 – 1154/
08.06.2011г. на Министъра на здравеопазването.
При съставянето на АУАН и издаването на НП не са нарушени сроковете
по чл. 34 ЗАНН. АУАН е издаден на 19.01.2021г. / в присъствието на
управителя на дружеството - жалбоподател/, а НП - на 05.02.2021г., тоест
преди погасяване на административно наказателната отговорност.
При съставянето на АУАН и НП не са допуснати съществени процесуални
нарушения, довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя.
Фактическата обстановка, изложена в АУАН, изцяло кореспондира на тази
посочена в НП. Както в АУАН, така и в НП подробно са изброени
обективните признаци на допуснатите нарушения и нарушените правни
норми.
АУАН е съставен в присъствието на управителя на дружеството –
жалбоподател, като същият лично е подписан от него. Предоставена му
възможност за излагане на възражения, която възможност реално е
реализирана от него, видно от текста на АУАН, поради което и в максимална
степен е охранено правото на защита на наказания субект. Допълнително, в
срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН, жалбоподателят не се е възползвал от
възможността да депозира писмено възражение срещу така съставения
АУАН.
По отношение на нарушението, описано в Пункт I на
Наказателното постановление.
Съгласно чл. 209а ал. 1 ЗЗ, който наруши или не изпълни въведени от
министъра на здравеопазването или от директор на регионална здравна
инспекция противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 4 или 7 и чл. 63а, ал. 1
или 2, освен ако деянието не съставлява престъпление, се наказва с глоба от
300 до 1000 лв., а съгласно ал. 2 на същата разпоредба, когато нарушението
4
по ал. 1 е извършено от едноличен търговец или юридическо лице, се налага
имуществена санкция в размер от 500 до 2000 лв. Разпоредбата на чл. 63, ал. 4
ЗЗ предвижда при обявена извънредна епидемична обстановка по ал. 1
министърът на здравеопазването да въвежда със заповед временни
противоепидемични мерки по предложение на главния държавен здравен
инспектор за територията на страната или за отделна област.
Съгласно т. 11 от заповед № РД-01-677/25.11.2020 г. на министъра на
здравеопазването посещенията във всички заведения за хранене и
развлечения по смисъла на чл. 124 от Закона за туризма се преустановяват,
като се допускат само доставки или взимане на храна за дома и офиса. Тази
заповед е изменена и допълнена с няколко заповеди, включително със заповед
№ РД-01-52/26.01.2021 г. на министъра на здравеопазването. В т. 11, от
същата се предвижда, че до 28.02.2021г се преустановяват посещенията във
всички заведения за хранене и развлечения по смисъла на чл. 124 Закона за
туризма, като се допускат доставки или вземане на храна за дома и офиса.
Изключение от забраната се допуска само по отношение на ресторантите на
територията на местата за настаняване, които могат да работят само за гости
на съответното място за настаняване, при използване на 50% от капацитета
им и при ограничено работно време в границите между 6,00 и 22,00 часа.
В аспект на горното и за пълнота на изложението, следва да се отбележи,
че посочените разпоредби от Закона за здравето са бланкетни, като за
съдържанието на конкретната нарушена противоепидемична мярка
препращат към съответната заповед на министъра на здравеопазването, която
съгласно чл. 63, ал.11 от ЗЗ представлява общ административен акт и
подлежи на предварително изпълнение.
В конкретния случай приложимата заповед е надлежно очертана, както в
АУАН, така и в НП, като въведената с нея противоепидемична мярка изцяло
съответства на установената по делото фактическа обстановка.
За да е спазен принципът за законоустановеност на административното
нарушение и на административната санкция е напълно достатъчно съставът
на дадено административно нарушение и предвижданата за него санкция да
са предвидени в нормативен акт. Това изискване в случая е спазено,
доколкото в чл. 209а, вр. чл. 63, ал.4 ЗЗ е обявено за наказуемо по
административен ред неспазването на противоепидемичните мерки, въведени
със заповед на министъра на здравеопазването.
5
Вече се отбеляза, че досежно съдържанието на конкретно нарушената
мярка, нормите имат бланкетен характер, като съгласно задължителната
тълкувателна практика на стария Върховен съд и на ВКС законовия бланкет
може да се запълва, както с правила от нормативен, така и с правила от
ненормативен акт (какъвто се явява общия административен акт - заповед на
министъра на здравеопазването).
Така изрично т.6 от Постановление № 2 от 27.IX.1979 г., Пленум на ВС,
(изм. с Постановление № 7 от 6.VII.1987 г.).
В този изричен смисъл са и Решение № 3/15.08.2019 по дело № 1098/ 2018
на ВКС, Решение № 622/2004 г. по н. д. № 476/03 г. на ВКС, Решение №59/
16.03.2015 по дело №1854/2014 на ВКС, Решение № 97 от 22.06.2015 г. по н.
д. № 129 / 2015 г. на Върховен касационен съд, 3-то нак. отделение, в които
се приема, че бланкетните наказателноправни норми могат да бъдат
конкретизирани и с ненормативни правила, стига задължението за тяхното
спазване да е предвидено в нормативен акт. Точно такъв е и процесния
случай, доколкото с чл. 63, ал.4 и ал.11 от ЗЗ е предвидено безусловно
задължение за спазване на предвидените от министъра на здравеопазването
противоепидемични мерки, като дори е придадено предварително изпълнение
на заповедите.
Цитираната съдебна практика е постановена по отношение на престъпни
състави, уредени с бланкетни правни норми, но тя следва да намери
приложение и по отношение на административно-наказателни дела по силата
на препращащата норма на чл. 11 ЗАНН.
В смисъл, че няма принципна пречка да бъде ангажирана отговорността
на дееца за нарушаване на противоепидемични мерки по силата на чл. 209а
ЗЗ, вр. чл. 63, ал.4 ЗЗ е и практиката на административните съдилища от
цялата страна, обективирана в редица актове включително Решение от
01.03.2021 г. по к. адм. н. д. № 8 / 2021 г. на Административен съд - Разград,
Решение № 16 от 17.02.2021 г. по к. адм. н. д. № 177 / 2020 г. на
Административен съд - Кърджали, Решение от 15.02.2021 г. по к. адм. н. д. №
435 / 2020 г. на IV състав на Административен съд - Русе, Решение № 36 от
10.02.2021 г. по к. адм. н. д. № 398 / 2020 г. на II състав на Административен
съд - Стара Загора, Решение № 20 от 08.02.2021 г. по к. адм. н. д. № 7 / 2021 г.
на Административен съд - Кюстендил, Решение от 28.01.2021 г. по к. адм. н.
д. № 2 / 2021 г. на Административен съд - Търговище, Решение от 25.01.2021
6
г. по к. адм. н. д. № 118 / 2020 г. на Административен съд - Габрово, Решение
№ 170 от 14.12.2020 г. по к. адм. н. д. № 147 / 2020 г. на Административен съд
– Кърджали.
Всичко изложено дотук обосновава извода, че дружеството стопанисващо
ресторанта е следвало да преустанови посещенията в заведението, като е
имало възможността да осъществява единствено доставки или взимания на
храна за дома и офиса. Като не е направило това, и доколкото не е
ангажирало доказателства за това, че за него важи изключението от
забраната, т.е, че стопанисваният от него обект представлява ресторант на
територията на местата за настаняване, който може да работи само за гости на
съответното място за настаняване, при използване на 50% от капацитета им и
при ограничено работно време в границите между 6,00 и 22,00 часа, то
дружеството - жалбоподател е осъществило състав на нарушение на чл. 63, ал.
4 от ЗЗ и правилно на основание чл. 209а, ал. 2 от ЗЗ,
административнонаказателната му отговорност е била ангажирана и същото е
било санкционирано. Деянието е осъществено чрез бездействие.
Коректното обосноваване на настоящия съдебен акт изисква и да бъде
обсъдена възможността за приложението на чл. 28 ЗАНН.
Съгласно ТР 1/2007 по тълкувателно дело 1/2005г. на ВАС преценката за
маловажност на случая е такава по законосъобразност, а не по
целесъобразност. От изложеното следва, че изводът, че нарушителят следва
да бъде реално санкциониран, задължително е необходимо да бъде
предшестван от обсъждане на въпроса позволява ли констатираната
действителна обществена опасност да деянието ангажиране на държавна
репресия спрямо дееца.
Настоящият състав изцяло споделя трайно утвърдените в практиката
принципни съображения, че при липса на изрична законова дефиниция на
понятието маловажен случай в ЗАНН, на основание чл. 11 ЗАНН субсидиарно
приложение следва да намери НК, според чл. 93, т. 9 на който маловажен
случай е налице, когато с оглед липсата или незначителността на вредни
последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, деянието
представлява по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с
обикновените случаи на престъпление от съответния вид.
Според съда конкретното нарушение е такова, което в никакъв случай не
разкрива по-ниска степен на обществена опасност от останалите нарушения с
7
подобна правна квалификация. Това е така, доколкото установените по делото
обстоятелства сочат на даже завишена степен на опасност на извършеното:
- нарушението е извършено не на открито място, където е ноторно
известно, че вирусът се разпространява по-трудно, а в закритата търговска
зала на бистро „Рибарника“, където са присъствали 55 посетители, което
говори за създадена завишена опасност за накърняване на общественото
здраве;
- търговският обект е бил в работен режим, като както вече беше
посочено в същия е имало клиенти, сервирала се е храна и напитки, което е
индиция, че обществените отношения са не само потенциално, но и реално са
засегнати, като в случая е налице демонстрирано явно незачитане правото на
живот и здраве на останалите членове на обществото. Тук е мястото да се
подчертае, че противоепидемичните мерки са въведени за предотвратяване
увреждане на здравето на околните, при това поради непосредствена опасност
за живота и здравето им от епидемично разпространение на заразна болест.
Административно-наказващият орган е приложил правилно и санкционна
норма на чл. 209а, ал. 2 ЗЗ, като непосочването на конкретното предложение
не може да се третира като съществено процесуално нарушение, основание за
отмяна на атакувания акт. Наложената санкция е в минималния предвиден в
закона размер, поради което за съда не съществува възможност да обсъжда
въпроса за редуцирането й.
По отношение на нарушението, описано в Пункт II на
Наказателното постановление.
Административната отговорност за нарушението по чл. 56 от ЗЗ може да
бъде насочена както към физическото лице, което пуши цигарата, така и към
юридическо лице, което допуска в управляван от него обект да се
употребяват по този начин тютюневи изделия - по аргумент от приложимата
санкционна разпоредба - чл. 218, ал. 2 до ал. 3 от ЗЗ. Очевидно законът
допуска да бъде ангажирана отговорността на стопанисващото обекта
юридическо лице за нарушението на забраната за тютютопушене. На базата
на всички събрани по делото гласни и писмени доказателства съдът е на
становище, че обстоятелствата, описани в АУАН и наказателното
постановление, както и заявени от свидетеля, са установени по безспорен
8
начин. Установено е категорично, че в заведението, обект на проверката,
клиенти пушат тютюневи изделия, като пепелират в поставени на масата
пепелници, пълни с пепел от цигари и загасени фасове.
Тъй като в разпоредбата на чл. 218, ал. 2 от ЗЗ, като субект на нарушението
по чл. 56, ал. 1 от ЗЗ са предвидени и юридическите лица и доколкото
нарушението е резултатно – а именно констатиране на нарушение на
забраната за тютюнопушене, самият установен факт, води до основание за
ангажиране на отговорността и на юридическото лице, стопанисващо обекта
и то по смисъла на чл. 218, ал. 2 ЗЗ, като безвиновна такава отговорност. При
поведението си търговецът дължи резултат – спазване на забраната за
тютюнопушене, а не усилие за организация на дейността си по подходящ
начин. Доколкото жалбоподателят не оспорва фактите по делото, а и
доколкото не бяха ангажирани каквито и да било доказателства, в обратна
насока, то и правилен се явява извода, обективиран в процесните АУАН и НП
за нарушение на забраната, визирана в нормата на чл. 56, ал. 1 от ЗЗ.
Правилно описаното нарушение е съотнесено към съответстващата му
санкционна разпоредба по чл. 218, ал. 2 от ЗЗ, която предвижда, че на
юридическо лице, което допусне в управляван от него обект извършването на
нарушение на чл. 56, се наказва с имуществена санкция от 3 000 до 5 000 лв.
Съдът намира, че правилно административнонаказващият орган е
съобразил критериите за оразмеряване на административната санкция по чл.
27 от ЗАНН, основният сред които е тежестта на нарушението, като е
наложил имуществената санкция в нейния минимален размер от 3000 лв.
Правилно е посочена санкционната разпоредба, като
административнонаказващият орган няма задължението да посочва и
конкретното предложение, така че основанието за налагане на санкцията е
ясно и разбираемо, посочено по недвусмислен начин и не се нарушават
правата на жалбоподателя. Наказание в този размер би въздействало
предупредително и възпитателно, както на самия нарушител за спазването на
установения правен ред, така и на останалите субекти на законодателството,
като прояви своята възпитателна цел.
Не са налице основания за прилагане разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, т. е.
не е налице "маловажен случай" на административно нарушение. Както вече
беше посочено, при тълкуване на посочената норма следва да се съобразят
същността и целите на административнонаказателното производство, уредено
9
в ЗАНН, като се има предвид и субсидиарното приложение на НК и НПК.
Категорично извършеното нарушение не е маловажен случай, доколкото
целта на нарушената материална норма е да гарантира здравето на хората. В
случая се касае до затворено помещение, където се събират множество хора.
Съобразявайки конкретиката на нарушението и като се взеха предвид
степента на засягане на обществените отношения /конкретно свързани с
опазване здравето на хората/, съдът намира, че настоящото нарушение не
може да се приеме като такова с незначителни вредни последици, то пряко
нарушава законовата забрана за тютюнопушене на обществени места, поради
което правилно е преценено, че същото не е маловажен случай.
По разноските:
С оглед изхода на спора и направената претенция от страна на
процесуалния представител на въззиваемата страна, на основание чл. 63, ал. 5
от ЗАНН вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, съдът
счита, че разноски следва да се възложат в тежест на жалбоподателя. Като
съобрази фактическата и правна сложност на делото, обема на реално
осъщественото процесуално представителство, включващо разглеждането и
аргументирането на обосноваността и правилността на НП по отношение на
повече от едно административно нарушение, намира, че дължимото
юрисконсултско възнаграждение възлиза в размер на 120,00 лв.
По изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № РД-04-ХI-Б-15/
05.02.2021г., издадено от Директор на РЗИ - Пловдив, с което на
„РИБАРНИКА ПЛОВДИВ“ ООД, ЕИК **
1/ - на основание чл. 209а, ал. 2 от Закона за здравето е наложена
имуществена санкция в размер на 500,00 /петстотин/ лева за нарушение на т.
11 от Заповед № РД – 01 – 677/ 25.11.2020 г., изм. и допълнена със Заповед №
РД – 01 – 718/18.12.2020г., Заповед № РД – 01 – 20/ 15.01.2021г., изм. и
допълнена със Заповед № РД 01 – 52/26.01.2021 г. на Министъра на
здравеопазването вр. чл. 63, ал. 4 от Закона за здравето,
10
2/ - на основание чл. 218, ал. 2 от Закона за здравето е наложена
имуществена санкция в размер на 3000,00 /три хиляди/ лева за нарушение на
чл. 56, ал. 1 от Закона за здравето.
ОСЪЖДА „РИБАРНИКА ПЛОВДИВ“ ООД, ЕИК ** ДА ЗАПЛАТИ в
полза на Регионална здравна инспекция – Пловдив сумата от 120,00 /сто и
двадесет/ лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение
за представителство пред Районен съд Пловдив.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен съд в
14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за
постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
11