Разпореждане по адм. дело №609/2025 на Административен съд - Кърджали

Производството е по реда на чл. 156 – чл. 161 от ДОПК.

Депозирана е жалба от „Караколева Строй“ ЕООД с [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], подадена чрез упълномощен от управителя адвокат, срещу Ревизионен акт № Р-16000923003363-091-001/05.02.2024 г., с който не е признато право на данъчен кредит в размер на *** лв., ведно с начислени лихви в размер на *** лв., потвърден с Решение № 182/24.04.2024 г. на директор на дирекция “ОДОП”. Изложени са твърдения за незаконосъобразност на РА поради съществено нарушение на административнопроизводствени правила и противоречие е материалноправни разпоредби.

Посочва се, че РА е издаден преждевременно тъй като не е бил изтекъл срокът за предявяване на възражение срещу РД. Изложеното е преценено като съществено процесуално нарушение, довело до неправомерно ограничаване правото на защита на ревизираното лице и издаване на ревизионния акт при неизяснена фактическа обстановка, което пряко рефлектира върху крайните му изводи.

Оспорват се като необосновани, неправилни и в противоречие с установената в производството фактическа обстановка и материалния закон изводите на ревизиращия екип, че няма извършени доставки на услуги между ревизираното лице и сочените за доставчици - “***” ЕООД и “***” ЕООД, като е налице формално издаване на фактури, без да са извършени доставки по смисъла на ЗДДС.

Посочва се, че съгласно решението по дело С-152/02 на CEO и т. 49 от решението по дело С-285/09 на СЕС, за да се признае право на приспадане на данъчен кредит получателят следва да разполага с фактури за доставка, която е реално осъществена. Практиката на CEO и СЕС не освобождава съда от задължението, в съответствие с националните правила за доказване, да прецени доказателствата за наличие на предпоставките за признаване на данъчния кредит по ЗДДС, първата от които е осъществяване на доставките на стоки по спорните фактури. От значение за признаване право на данъчен кредит е данъкът да е начислен правомерно, което означава да е налице данъчно събитие, т.е. да е прехвърлено правото на собственост върху стоките. Твърди се, че ревизиращият орган е извършил тази преценка и неправилно е достигнал до заключението, че не са налице реални доставки. Този извод се подкрепя от представените и налични и при двете страни по доставката взаимосвързани и съответстващи си документи, от които се изяснява механизма на доставката и се установява реалното предаване на родовоопределените вещи, съответно на услугите в изпълнение на един от елементите на фактическия състав, изискуем за признаване правото на приспадане на данъчен кредит, а именно прехвърляне правото на разпореждане със стоките като собственик от доставчика към получателя, по смисъла на Директива 2006/112/ЕО. Изискванията за възникване право на приспадане на данъчен кредит се отнасят само до спорната доставка, по която е претендирано това право и именно за пряката доставка следва да са доказани всички предпоставки за законосъобразно упражняване на това право.

В жалбата се посочва, че както ВАС многократно е подчертавал, че произходът на стоката не е част от фактическия състав, с чието проявление ЗДДС свърза възникването и упражняването на правото на данъчен кредит. Отношенията между доставчика и предходни доставчици, и предходни на предходните доставчици, не се контролират от ревизираното лице и то не може да носи негативите от евентуални нередности, неизрядно договаряне между тях или измама, за каквато няма данни в случая, в който смисъл е практиката на ВАС, обективирана в решение № 1017 от 31.01.2023 г., постановено по адм. д. № 1903/ 2022 г. на Върховен административен съд.

Цитира се също Решение № 2942 от 27.02.2019 г. по адм. д. № 9155 / 2018 г. на ВАС, в което е прието, че в случаите, когато се твърди относителна симулация данъчният орган е този, който следва да установи по безспорен начин кой е действителният доставчик на стоките, съответно изпълнител на услугите.

1. По отношение на “***” ЕООД и “***” ЕООД, действащи като подизпълнители на обект “Козеферма за 1000 кози”, в [област], [община], [населено място], [местност]:

1.1 .“КАРАКОЛЕВА СТРОЙ” ЕООД е изпълнител по договор за строителство № 3/20.11.2016 г. с възложител “***”, [ЕИК]. Договорът е с предмет СМР по обект “Козеферма за 1000 кози”, в [област], [община], [населено място], [местност], одобрен и финансиран от ДФ “Земеделие”.

Ha 13.12.2016 г., след извършена проверка на място от служители ДФ “Земеделие” е констатирано, че имотът в [област], [община], [населено място], [местност] е незастроен и няма извършени дейности, предмет на инвестиционния проект.

С разрешение за строеж № 35/05.12.2016 г., издадено от Главния архитект на Община Черноочене, влязло в сила на 29.12.2016 г. е разрешено изграждането на обекта, предмет на договор за строителство № 3/20.11.2016 г.

Ha 01.02.2017 г. “КАРАКОЛЕВА СТРОЙ” ЕООД, в качеството си на изпълнител по договор за строителство № 3/20.11.2016 г., е възложило на “***” ЕООД, като подизпълнител, да извърши СМР по съответните части: вертикална планировка и полагане на кофраж на основите, съгласно приложение № 1 от договора, извършването иа които е удостоверено с Акт образец 19 от 04.06.2019 г.

Ha 29.10.2018 г. “КАРАКОЛЕВА СТРОЙ” ЕООД, в качеството си на изпълнител по договор за строителство № 3/20.11.2016 г., е възложило на “***” ЕООД, като подизпълнител, да извърши СМР по съответните части: соларна система 60 кв., оборудване и обзавеждане, съгласно приложение № 1 от договора, извършването на които е удостоверено с Акт образец 19 от 04.08.2020 г.

Приемането на извършената работа и вида на извършените услуги са обективирани в двустранно подписан протокол образец 19, а всички плащания са извършени по банков път, както и надлежно е внесен дължимия ДДС.

1.2.Ha 25.01.2021 г. “КАРАКОЛЕВА СТРОЙ” ЕООД е сключило договбр за строителство по обект “Козеферма за 100 кози” № 1/25.01.2021 г., с предмет: изграждане на торови площадки- лагуна, с възложител “***" ЕООД.

На 25.01.2021 г. “КАРАКОЛЕВА СТРОЙ” ЕООД, в качеството си на изпълнител по договор за строителство № 1/25.01.2021 г., е възложило на “***” ЕООД, като подизпълнител, да извърши СМР по на две торови площадки по 36 кв. м., съгласно описаните количествено стойностни сметки, извършването на които е удостоверено с Акт образец 19 от 15.03.2023 г.

Приемането на извършената работа и вида на извършените услуги са обективирани в двустранно подписан протокол образец 19, а всички плащания са извършени по банков път, както и надлежно е внесен дължимия ДДС.

1.3. Ha 05.02.2017 г. “КАРАКОЛЕВА СТРОЙ” ЕООД, в качеството си на изпълнител по договор за строителство № 3/20.11.2016 г., е възложило на “***” ЕООД, като подизпълнител, да извърши СМР по съответните части: конструкции: вертикална планировка и полагане на кофраж на основите, съгласно приложение № 1 от договора, извършването на които е удостоверено с Акт образец 19 от 27.11.2018 г.

Приемането на извършената работа и вида на извършените услуги са обективирани в двустранно подписан протокол образец 19, а всички плащания са извършени по банков път, както и надлежно е внесен дължимия ДДС.

1.4. Ha 03.06.2019 г. “КАРАКОЛЕВА СТРОЙ” ЕООД, в качеството си на изпълнител по договор за строителство № 3/20.11.2016 г., е възложило на “***” ЕООД, като подизпълнител, да извърши СМР по съответните части: конструкции: архитектура, електро, ОВК и ВиК, съгласно приложение № 1 от договора, извършването на които е удостоверено с Акт образец 19 от 28.01.2020 г.

Приемането на извършената работа и вида на извършените услуги са обективирани в двустранно подписан протокол образец 19, а всички плащания са извършени по банков път, както и надлежно е внесен дължимия ДДС,

В жалбата се твърди, че всички дейности, възложени от “КАРАКОЛЕВА СТРОЙ” ЕООД на “***” ЕООД и “***” ЕООД, в качеството им на подизпълнители на обект “Козеферма за 1000 кози”, в [област], [община], [населено място], [местност], са реално извършени, като обектът е въведен в експлоатация на 17.03.2023 г.

2. По отношение на “***” ЕООД, в качеството му на подизпълнител по договор за ремонт, на апартамент от 09.07.2018 г. с възложител Ж. А. Л. Т..

На 09.07.2018 г. е сключен договор между “КАРАКОЛЕВА СТРОЙ” ЕООД и Ж. А. Л. Т. за ремонт на апартамент, находящ се в [населено място], [жк], [адрес].

Ha 28.09.2018 г. “КАРАКОЛЕВА СТРОЙ” ЕООД, в качеството си на изпълнител по договор за строителство от 09.07.2018 г., е възложило на “***” ЕООД извършване на СМР, съгласно приложение № 1 от договора, за сумата в общ размер на 12 472,80 с вкл. ДДС. Дейностите по договора за изпълнени, приети и заплатени по банков път, както и надлежно е внесено дължимото ДДС.

Между “КАРАКОЛЕВА СТРОЙ” ЕООД и “***” ЕООД няма сключен договор от 09.07.2018 г. и такъв не съществува в правния мир, като в този смисъл констатациите на ревизиращия екип, обективирани на стр. 20 от ревизионния доклад, са изцяло несъстоятелни.

В жалбата се посочва, че е изцяло необоснован и неправилен извода в ревизионния доклад, че не са представени писмени доказателства, че сочените за доставчици “***” ЕООД и “***” ЕООД са притежавали стоките, чиято собственост е прехвърлена. Твърди се, че изложените съображения от ревизиращия екип са неясни, противоречиви и изградени при превратно тълкуване на неизяснена фактическа обстановка, а посочените нормативни актове – Наредба № РД-07-2/16.12.2009 г., Наредба № 2 от 22.03.2004 г., ЗБУТ и други нямат никакво отношение към настоящото ревизионно производство.

В жалбата се цитира Решение № 2356 от 22.02.2018 г., постановено по адм. д. № 421 по описа за 2018 г. на ВАС, I отд., в което е прието, че Поначало подходът на приходния орган да обосновава липсата на реални доставка с липса на доказателства за транспорт е порочен, с оглед на факта, че транспортът е бил за сметка на доставчиците и съгласно практиката на съдилищата и тази на Съда на Европейския съюз, задълженото лице няма как да бъде държана отговорно за липсата на доказателства в тази насока. С оглед на безспорния факт на извършените СМР, това по какъв начин е извършено транспортирането на материалите е обстоятелство, неотносимо към реалността на доставките. Ревизираното лице като получател на доставката няма задължение да установи материално-техническата и кадрова обезпеченост на своите доставчици, а само факта на предаване на стоката или услугата.

Също така е посочено Решение № 15275 от 12.11.2019 г. по адм. д. № 7309/2019 г., I отд. на ВАС, съгласно което „Нито в ревизионния акт, нито в ревизионния доклад се съдържат констатации, че материалите са били собственост на задълженото лице, съответно, че са били доставени от него, поради което, след като се предава цялостно завършен обект, поради което следва да се приеме, че чрез предаването са прехвърлени и материалите, вложени в него и по отношение на тях също е налице реална доставка, като извършеното от ревизиращия екип разделяне на услугата и материалите е изкуствено и необосновано.“

Твърди се, че изводите на ревизиращия екип за недобросъвестност на “КАРАКОЛЕВА СТРОЙ” ЕООД не намират законова опора, нито житейска логика. При изпълнение на възложените на ревизираното лице дейности, извършени от подизпълнител, “грижата на добрия търговец” изисква приемането им във вида, количеството и качеството, определено в договора и съгласно добрите търговски практики. Твърди се, че всички дейности, извършени от “***” ЕООД и “***” ЕООД са приети не само от “КАРАКОЛЕВА СТРОЙ” ЕООД, но и от възложителя на СМР, което несъмнено налага извод за реалното им изпълнение. Тези изводи на ревизиращия екип се опровергават и от установените в хода на ревизията факти, а именно липсата на основание за корекция по отношение на договорите с други подизпълнители, на които им е извършена насрещна проверка.

Посочено е, че видно от аналитичния регистър на “***” ЕООД, сметка 601- разходи за материали, за периода от 01.01.2021 до 31.12.2021 г. са осчетоводени материали на стойност *** лева, а за периода от 01.01.2022 г. до 31.12.2022 г. - *** лева. За предходен период, макар и да не са представени данни, поради липсата им, причинена от технически проблем в счетоводната система, всички фактури за закупени от “***” ЕООД материали са предоставени пред органите на НАП и следва да се съдържат в информационните масиви, като действия по установяването им в настоящото производството няма данни да са извършвани.

По изложените съображения моли съда да постанови решение, с което да отмени Ревизионен акт № Р-16000923003363-091-001/05.02.2024 г., Ревизионен акт № Р – 16000922006421-091-001/29.11.2023 г., с който допълнително са установени задължения за ДДС общо в размер на *** лв., ведно с начислените лихви в размер на *** лв.

Претендира деловодни разноски.

С оглед изложеното и на основание чл. 154, ал. 1, във вр. с чл. 153, ал. 1 от АПК, следва служебно да се конституират страните по делото, а именно: „Караколева строй“ ЕООД [населено място], [ЕИК], в качеството му на жалбоподател и решаващият орган – директор на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр.Пловдив при ЦУ на НАП, в качеството му на ответник по жалбата, като делото следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на страните.

Водим от горното и на основание чл. 154, ал. 1, чл. 157, ал.1 от АПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК, съдът

 

 

Р А З П О Р Е Д И :

 

КОНСТИТУИРА СТРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО, както следва:

ЖАЛБОДАТЕЛ: „Караколева строй“ ЕООД [населено място], [ЕИК], с адрес за връчване на съобщения и книжа: [населено място], [улица], [адрес], чрез адв. Р. М. М.;

ОТВЕТНИК: Директор на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр.Пловдив при ЦУ на НАП, с адрес на призоваване [населено място], [улица].

Заинтересовани страни: НЯМА.

Във връзка с искането за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза и съдебно-техническа експертиза, УКАЗВА на законния представител на жалбоподателя, че следва да формулира въпросите към вещите лица. В този смисъл съдът ще се произнесе по доказателствените искания в съдебно заседание, след като изслуша становището на ответника и представителят на жалбоподателя изпълни указанията на съда.

УКАЗВА на жалбоподателя, че носи доказателствената тежест за установяване съществуването на фактите и обстоятелствата, изложени в жалбата, от които черпи благоприятни за себе си правни последици. В тази връзка УКАЗВА на законния представител на жалбоподателя, респ. на процесуалния му представител, че в тежест на носителя на активната процесуална легитимация е да установи в процеса при условията на пълно и главно доказване, реалността на доставките и услугите по процесните фактури.

УКАЗВА на директор на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр.Пловдив при ЦУ на НАП, че на основание чл. 170, ал. 1 от АПК, в негова тежест е да установи в процеса съществуването на фактическите и правни основания, посочени в обжалвания административен акт, както и изпълнението на законовите изисквания при издаването му.

УКАЗВА на ответника по жалбата, че в 14/четиринадесет/ - дневен срок, считано от получаването на препис от жалбата и от настоящото разпореждане, може да представи писмен отговор по жалбата, съгласно разпоредбата на чл. 163, ал. 2 от АПК, както и да посочи писмените доказателства, които да приложи към отговора.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 18.12.2025 г., от 10.30 часа, за която дата и час да се призоват страните.

Преписи от разпореждането, на основание чл. 138, ал. 3 от АПК, да се връчат на страните по делото.

На основание чл. 159, ал. 1 от ДОПК, да се уведоми Окръжна прокуратура – Кърджали за образуваното дело и датата на съдебното заседание.

Разпореждането не подлежи на обжалване.