Р Е
Ш Е Н
И E
№ 56
гр.Айтос,
21.04.2016 година
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Айтоският районен съд -
гражданска колегия, ІІ състав, в публично заседание на двадесети втори март
през две хиляди и шестнадесета година, в състав :
Председател : Мария Джанкова
Съдебни заседатели
:………………
Членове :..……………..
при секретаря Я.П. и в присъствието на прокурора…….., като разгледа
докладваното от съдията М.Джанкова гр. дело
N 861 по описа за 2 015 год., за
да се произнесе, взе предвид следното :
Производството по делото е образувано по искова молба
на К.Д.К., ЕГН **********,***,
действащ чрез адв.Н.Б. *** против Б.П.Б., ЕГН **********, с посочен
адрес ***. Съгласно направеното уточнение на исковата молба, против ответника
Б. са предявени следните искове: негаторен по чл.109 от Закона за
собствеността (ЗС) и облигационен - по чл.59 от Закона
за задълженията и договорите (ЗЗД), като с първият иск се претендира
ответникът Б.П.Б. да бъде осъден
да преустанови неоснователните си действия, с които препятства ищеца в упражняване правото му на
собственост по отношение на собствения му недвижим имот,
представляващ УПИ VІІІ-124, в кв.9 по ПУП на с.В., община Р., обл.Б. (бивш УПИ
ІІІ-124, в бивш кв.7 в с.с.), чрез премахване на незаконния гараж, долепен до северната стена на гаража
на ищеца, ведно
с всичките му съставни материали, възстановявайки по–рано съществуващото (към дата 06.05.1998 година) положение. С втория от
исковете се претендира заплащане на обезщетение в размер на месечен наем за
частта от имота на ищеца с площ от 15
(петнадесет) кв. м., върху която е разположен процесния
гараж, начиная от 01.12.2011год. – за сумата от
359,00 (триста петдесет и девет) лева, ведно със законната лихва от датата на
поканата – 19.06.2015г. – в размер на 146,28 (сто четиридесет и шест лв. и
двадесет и осем ст.) лева. Ищецът претендира
заплащане на правените
съдебно-деловодни разноски съобразно представен списък по чл.80
от ГПК. Представя писмени и гласни доказателства. В съдебно заседание лично и
чрез процесуалния си представител адв.А. поддържа исковите претенции, съобразно
направените уточнения.
В срока и по реда на чл.131 и сл. от ГПК ответникът Б.П.Б.,
представляван по пълномощие от адв.Д. Д. Г. *** представя писмен отговор, с който
излага подробно становище за неоснователност и недоказаност на исковете.
Твърди, че ищецът не е представил документ за собственост, въпреки заявеното в обстоятелствената
част на исковата молба. Сочи, че съгласно представените към нея писмени
доказателства няма данни съсобствениците
на бившия УПИ ІІІ-14 в кв. 7 на с.В., община Р., обл.Б. да са извършили реална
делба, следователно новообразуваните УПИ
са съсобствени между страните. Излага съображения, че двата гаража – на ищеца и
ответника са по-скоро преместваеми съоръжения, поради което не се нуждаят от
строителни книжа. Сочи, че самият той е ощетен, ползвайки само една малка част
от общата вещ – бивш УПИ VІІІ-124 в кв.9 по плана на с.В., обл.Б.. При
условията на евентуалност, в случай, че не се установи съсобственост между
страните прави възражение за изтекла придобивна давност. В съдебно заседание
лично и чрез пълномощника си поддържа становището по същество на спора, но с
цел доброволното му уреждане предлага да премахне гаража си в определен срок.
Предвид непостигане на споразумение с насрещната страна моли за отхвърляне на исковете и присъждане
на разноските по делото. Представя писмени и гласни доказателства.
С оглед
на събраните по делото гласни и писмени доказателства, преценени поотделно и в
тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното :
Ищецът твърди, че е собственик на
недвижим имот представляващ УПИ VІІІ-124, в кв.9 по ПУП, находящ се в с.В., община Р., обл.Б. ( бивш УПИ ІІІ-124, в бивш кв.7 на
с.с.). Представя Нотариален акт № 111, том І (първи), дело № 573/1998 год. на РС-Айтос
за продажба на следния недвижим имот: 1 780/2300 ид.части кв.м. от дворно място, представляващо самостоятелен
урегулиран парцел ІІІ-14 в кв.7 по ЗРП на с.В., обл.Б., с неуредени регулационни сметки на целия парцел от 75
кв.м., ведно с построената масивна жилищна сграда, гараж, навес, салма и лятна
кухня, находящи се в североизточната половина на парцела.
Ответникът Б. оспорва заявено в
исковата молба, че ищецът е едноличен собственик на УПИ VІІІ-124 в кв. 9 на с.В.,
община Р., като сочи, че това твърдение се опровергава дори от представения с
исковата молба Нотариален акт №
111/1998год. на АРС (представен от ищеца), от чието съдържание е видно, че К.К.Д.
е закупил от родителите си Д. и А. Ж., идеална
част от бившия УПИ ІІІ-14 в кв.7 на с.с.
Сочи, че съгласно Нотариален акт по нот.дело № 276/1967г. на РС-Айтос, той заедно
със своята майка Величка Иванова Добрева
са признати за собственици по давностно владение и наследство на къща и дворно място, представляващо 520/1827 кв.м.
ид.ч. от УПИ ІІІ-14 в кв.7 по плана на
с.В..
Съгласно заключение по
назначената съдебно-техническа експертиза (СТЕ), по одобрения през 2007г.
действащ ПУП на с.В., УПИ VІІІ-124 в кв.9, където се намира процесния гараж
(навес) е записан на К.Д.П.. Въпреки
това доколкото регулацията от 2007г. е
последваща, няма транслативен ефект и при липса на доказателства, а дори и на
твърдения за извършена между собствениците на бившия УПИ ІІІ-14 в кв.7 по плана
на с.В., община Р. съдебна или доброволна делба, новообразуваните от него
урегулирани поземлени имоти: УПИ VІІІ-124 в кв.9, където се намира процесния
гараж (навес) и УПИ VІІ-125 в кв. 9 по плана на с.В. са съсобствени между
страните по делото : ищеца Д. и ответника Б., а също и неучастващата в процеса Величка
Добрева.
От изготвеното заключение на ВЛ И.Б.
се установява, че процесната постройка,
представлява паянтов навес от фазер, с три страни, като четвъртата му страна е
стената на гаража, собственост на ищеца. Експертът, след извършен на място
оглед описва спорния гараж като конструкция от винкел или паянтово помещение,
за чието изграждане не се изисква издаване на строително разрешение.
По отношение на процесния „гараж“,
въпреки ангажираните крайно противоречивите показания на разпитаните четирима
свидетели: М. Х. К. М., Р. О. и М. Х., не се събраха категорични доказателства
относно точния момент на изграждането му
като най – общо би могло на база на тези гласни доказателства да се приема, че
към 1990 година са съществували без да
изяснено от кого са построени. Въпреки това и при липса на спор относно
съществуването на процесната постройка, съдът намира, че предвид съсобственият
характер на имота и при липса на взето решение относно начина на ползването му
(извършено разпределение на реалното ползване), неготорният иск с правно
основание чл.109 от Закона за
собствеността е допустим, а разгледан по същество и основателен, по
следните съображения:
С иска по чл.109 от ЗС
собственикът на недвижим имот търси защита срещу всяко лице, което макар и да
не оспорва правото му спрямо имота, чрез конкретни действия създава пречки за
упражняване на правомощията на собственика, включително възможността да ползва
имота си според нуждите и предназначението му. Във всеки от случаите, при които
правото на собственост се защитава чрез негаторния иск по чл.109 от ЗС, съдът
следва да установи по безспорно доказана от страна на ищеца собственост и да
изследва онази съвкупност от действия или бездействия на ответника, за която се
твърди, че ограничава осъществяване на собственическите правомощия, за да
установи има ли препятстване на възможността да се упражнява правото на
собственост, в какъв обем са ограниченията и може ли да се даде търсената защита.
Следователно такъв иск може да се води успешно само ако действията на ответника
са противоправни и е налице конкретно нарушаване на правата на ищеца. В
конкретния случай като се съобразят фактите по делото за вида и характера на
пречките, които се изтъкват от ищеца – чрез поставяне на паянтов навес от фазер
- гараж стопанисван от ответника, следва да се приеме, че такава зависимост е
безспорно установена. Между страните не е спорно съществуване на процесната
постройка, както и факта, че и към момента, въпреки несъгласието на ищеца, е използвана
от отв.Б..
Материалният
закон определя основанията за придобиване на правото на собственост и
правомощията на собственика, чрез които то се реализира. Едно от тях е правото
на иск като средство за правна защита. Собственикът може да иска признаването и
зачитането на правото му на собственост от всички правни субекти (включително
съсобственици), както и същите да се въздържат от действия и посегателства. На
тези цели е предназначен да служи специфичният негаторен иск. Искът предоставя
правна защита срещу всяко пряко и/или косвено неоснователно въздействие, посегателство
или вредно отражение над обекта на правото, което ограничава, смущава и пречи
на допустимото пълноценно ползване на имота според неговото предназначение.
Основание за защита чрез иска се поражда дори само при състояния, от които
възникват заплашване и опасност от вредно и смущаващо въздействие, което
произтича от упражняване на правомощия, но които обективно пречат и/или
ограничават тези на потърсилия правна защита.
Искът може
да се упражни срещу всяко лице, което проявява неоснователните ограничаващи
правото въздействия, включително собственик на съседен имот или съсобственик,
ако при упражняването на своите права създава ограничения или заплашва чуждите
права. Ищецът може да постигне не само отричане на основанието за въздействие
над имота, но и премахване на източника на въздействието чрез съдебната
принуда, за да възстанови състоянието на имота такова, каквото то е било преди
нарушението, в конкретния случай преди построяване на паянтов навес “гараж“. Ето защо и доколкото според
константната съдебна практика, ако източникът на неоснователното въздействие е
строеж, извършен от собственик, както се сочи в исковата молба,
заинтересованият може да иска премахването му, за да бъде прекратено
неоснователно създаденото състояние.
Анализирайки
доказателствата по делото се установява, че с изграждане на паянтовия гараж, на ищеца се създават
пречки за ползуване собствения му имот – дворно място с жилище, съобразно предназначението
му. Ето защо и предявения иск по чл.109 ЗС следва да бъде уважен, чрез осъждане
на ответника да премахмане процесната постройка и с цел за осигуряване на нормално
ползване имота на ищеца. В останалата му част – досежно възстановяване на
съществуващото към по–рано - към дата 06.05.1998 година, положение исковата претенция е недоказана,
предвид липсата на събрани доказателства както е било състоянието към този
конкретен момент. Ето защо и доколкото в тежест на ищеца да установи при
условията на пълно и главно доказване
фактите и обстоятелствата, на които се позовава, същият следва да понесе и своеобразната санкция, чрез
отхвърляне на претенцията му в недоказаната й част. Този извод е относим и
досежно исковата претенция за заплащане на обезщетение (с посочено правно
основание чл.59 от Закона за задълженията
и договорите). При гореизложената и възприета фактическа обстановка следва,
че условията за дължимост на обезщетение са уредени от специфичната норма на чл. 31 от ЗС, съгласно която всеки
съсобственик може да си служи с общата вещ съобразно нейното предназначение и
по начин да не пречи на другите съсобственици да си служат с нея според правата
им. Обезщетение на останалите за ползата, от която са лишени, се дължи от деня
на писменото поискване и то когато общата вещ се използва лично само от някои
от съсобствениците. В конкретния случай съсобствен е бившия УПИ ІІІ-14 по плана на с.В., община Р.
като безспорно същият и образуваните от него урегулирани поземлени
имоти: УПИ VІІІ-124 в кв.9 (където се намира процесния гараж/навес) и УПИ
VІІ-125 в кв. 9 по плана на с.с. се използват от страните по делото : ищеца Д.
и ответника Б.. Дали това е в пълно съответствие с квотите им на собственост категорични
доказателства не се сочат. Приложената към исковата молба Покана с изх.№ 36 от
ищеца към ответника е изпратена чрез телепоща
с дата 19.06.2015г. (при липса на четливо удостоверяване относно
извършеното връчвано), поради което и
преди този момент, начиная от 01.12.2011год. претенцията за обезщетяване,
предвид липсата на писмена покана, е изцяло неоснователна. Отделно от това,
доколкото заключението на вещото лица по извършената СТЕ, касаещо изчислението
на месечния наем, е извършено без реално замерване на място, на площта върху
която е процесната постройка, което е допълнителен аргумент, сочещ че искът е
недоказан и по размер, поради което и следва да бъде отхвърлен.
При този изход на спора, разноски не следва да се присъждат на страните, като същите бъдат понесени, както са направени.
По изложените съображения, Айтоският районен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Б.П.Б.,
ЕГН **********, с посочен адрес
*** да преустанови неоснователните си действия, с които пречи на упражняване на
правото на собственост на ищеца К.Д.К., ЕГН **********,***, като премахне паянтова постройка - затворен навес, т.нар.”гараж”, долепен
до северната стена на гаража на ищеца, ведно с всичките му съставни материали, изграден в недвижим имот, представляващ УПИ VІІІ-124, в
кв.9 по ПУП на с.В., община Р., обл.Б. (бивш УПИ ІІІ-124, в бивш кв.7), ведно с всичките му съставни
материали и ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част – за възстановяване на по–рано съществуващото
(към дата 06.05.1998 година) положение, като НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ иска
на К.Д.К., ЕГН **********,*** против Б.П.Б., ЕГН **********,
с посочен адрес *** за заплащане на обезщетение в размер на месечен наем
за частта от имота на
ищеца с площ от 15 (петнадесет) кв. м., върху която е разположен
процесния гараж, начиная от 01.12.2011год. – за сумата от
359,00 (триста петдесет и девет) лева, ведно
със законната лихва от датата
на поканата – 19.06.2015г.
– в размер на 146,28 (сто четиридесет и шест лв. и двадесет
и осем ст.) лева, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването и връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: