Р Е Ш Е Н И Е
№ 260286 / 23.10.2020 г., гр.
Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XLIV състав, в открито съдебно заседание на дванадесети август две хиляди и двадесета
година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ВАЛЕНТИН ПУШЕВСКИ
с участието на секретаря Мария
Миланова, след като разгледа докладваното от съдията НАХД № 2220 по описа за
2020 г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 59
и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „Ч.м.“
АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:*** срещу Наказателно
постановление № 03 – 010829 от 20.12.2018 г., издадено от Директора на дирекция
„Инспекция по труда“ – гр. Варна, с което на дружеството – жалбоподател, на
основание разпоредбата на чл. 416, ал. 5 във вр. с
чл. 414, ал. 1 от Кодекса на труда, е наложено административно наказание
„имуществена санкция“ в размер на 1500 лева за това, че, при извършена проверка
и представена справка за неизплатени трудови възнаграждения от дружеството „Ч.м.“
АД е установено, че на 26.10.2018 г. в гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик“ № 256 дружеството „Ч.м.“ АД, в качеството на
работодател, не е изплатило дължимите трудови възнаграждения за месец септември
2018 г. на 194 работници и служители в размер на 109 149, 00 лева, в това
число и на лицето Христина Иванова Борисова, с ЕГН: **********, на длъжност
„счетоводител“ в размер на 599, 44 лева – нарушение на разпоредбата на чл. 128,
т. 2 във вр. с чл. 270, ал. 2 и ал. 3 от Кодекса на
труда.
Дружеството – жалбоподател
„Ч.м.“ АД *** намира издаденото наказателно постановление за незаконосъобразно
и неправилно, като представя подробни аргументи в защита на своята
позиция. Подчертава, че в хода на
административно – наказателното производство са били допуснати съществени
нарушения, които са опорочили самото производство по издаване на процесното наказателно постановление. Навежда твърдения за
допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, доколкото
според него, липсва ясно описание на нарушението, не са посочени
обстоятелствата, които го потвърждават, както и не отговарят на
действителността приетите от административно – наказващия орган дата и място на
извършване на нарушението. Акцентира, че административно – наказващият орган не
е отговорил на наведените във възражението с правно основание чл. 44, ал. 1 от ЗАНН конкретни възражения срещу законосъобразността на АУАН, както и се
навеждат твърдения, че процесното нарушение би могло
да попадне в хипотезата на чл. 28, буква „а“ от ЗАНН. Поради гореизложените
съображения, дружеството – жалбоподател моли за отмяна на наказателното
постановление.
В проведеното на
12.08.2020 г. открито съдебно заседание по НАХД № 2220 по описа за 2020 г. на
Варненския районен съд, въззивното дружество не
изпраща нито законен, нито процесуален представител, който да изрази
становището му в дадения ход на делото по същество. В депозирано на 10.08.2020
г. в деловодството на XLIV състав на Варненския районен съд писмено
становище, изп. директор на дружеството г-н. Петьо
Милков заявява, че поддържа жалбата на посочените в нея основания и моли за
отмяна на наказателното постановление.
В проведеното на
12.08.2020 г. открито съдебно заседание по НАХД № 2220 по описа за 2020 г. на
Варненския районен съд, въззиваемата страна дирекция
„Инспекция по труда“ гр. Варна се представлява от своя процесуален представител
ст. юрисконсулт Дарина Ошавкова, която моли за
потвърждаване на наказателното постановление, обосновавайки се, че нарушението
е категорично установено, не са допуснати нарушения в процедурата по издаването
му, както и не са налице пороци в съдържанието на самото наказателно постановление.
Ст. юрисконсулт Ошавкова също така претендира за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
От фактическа страна,
съдът намира за установено следното:
В периода от 26.11.2018 г.
до 13.12.2018 г. св. П.П.Е. – гл. инспектор в
дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Варна извършил проверка по спазване на
трудовото законодателство на дружеството „Ч.м.“ АД.
В хода на извършената от
него проверка и след като се запознал с представената от дружеството справка за
неизплатени трудови възнаграждения на работниците и служителите в дружеството,
св. Е. констатирал, че дружеството, в качеството си на работодател, не е изплатило трудовите възнаграждения за
месец септември 2018 г. на 194 работници/ служители в размер на 109 149
лева, в това число и на лицето Христина Иванова Борисова, изпълняваща
длъжността „счетоводител“ в размер на 599, 44 лева.
Преценявайки, че със
своето поведение дружеството „Ч.м.“ АД е нарушило разпоредбата на чл. 128, т. 2
във вр. с чл. 270, ал. 2 и ал. 3 от Кодекса на труда,
на 14.12.2018 г. св. Е. съставил акт за установяване на административно
нарушение, с който санкционирал дружеството за нарушение на посочените
нормативни разпоредби.
В предвидения в
разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срок постъпило писмено възражение срещу
съставения АУАН, което било разгледано от административно – наказващия орган,
но след като било преценено за несъстоятелно, на 20.12.2018 г. Директорът на
дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна, приемайки идентична фактическа
обстановка, като тази изложена в обстоятелствената част на АУАН, издал
наказателно постановление, с което на основание разпоредбите на чл. 416, ал. 5
във вр. с чл. 414, ал. 1 от Кодекса на труда, наложил
на дружеството „Ч.м.“ АД административно наказание „имуществена санкция“ в
размер на 1500 лева за нарушение на чл. 128, т. 2 във вр.
с чл. 270, ал. 2 и ал. 3 от Кодекса на труда.
По отношение на
доказателствата и от правна страна, съдът намира за установено следното:
Жалбата е депозирана в законоустановения 7 – дневен срок от връчване на
наказателното постановление, поради което и според съда се явява процесуално
допустима.
Според съда не е налице
хипотезата на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН, доколкото не са изпълнени условията да се
приеме действието на фикцията, въплътено в цитираната правна норма.
Действително към кориците на административно – наказателната преписка е
приложена обратна разписка (известие за доставяне), изготвено от „Български
пощи“ ЕАД, в което се съдържа информация, че на дата 15.01.2019 г. адресата е
отказал да получи съобщението (няколко броя наказателни постановления, издадени
от дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна), но следва да се подчертае, че
първо няма никаква информация кой е конкретния пощенски служител, посетил
адреса и именно кое е лицето, което е отказало да получи пощенската пратка. Не
е изяснен въпроса дали това лице, което е отказало да получи пощенската пратка
въобще служител ли е на дружеството „Ч.м.“ АД и респ. дали разполага с
представителна власт да получава съобщения, адресирани до дружеството. Поради
тази причина, според съда не може да се приеме, че е изпълнена коректно
процедурата, предвидена в разпоредбата на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН, поради което и
въззивната жалба е процесуално допустима за
разглеждане.
Разгледана по същество,
съдът я намира за неоснователна, поради следните причини:
На първо място според съда
не е необходим някакъв задълбочен и подробен анализ на събраните в хода на
административно – наказателното производство писмени доказателства, респ. на
гласните доказателства, събрани в хода на съдебното следствие, доколкото
дружеството не оспорва факта, че към датата 10.12.2018 г. не е изплатило
трудовите възнаграждения за месец септември 2018 г. на 194 броя работници и
служители, в това число и на служителката Христина Иванова Борисова, с ЕГН: **********
в размер на 599, 44 лева. В тази посока са показанията на св. П.П.Е., които съдът безусловно кредитира, доколкото се
потвърждават от
представената от самото дружество справка за неизплатени
възнаграждения на работниците/ служители.
С това свое поведение, в
частност бездействие в срока до 25.10.2018 г. дружеството е нарушило
разпоредбата на чл. 128, т. 2 от Кодекса на труда, поради което и според съда
правилно е била ангажирана административно – наказателната му отговорност за
нарушение на посочената разпоредба.
Възраженията на въззивното дружество срещу законосъобразността на
наказателното постановление са по – скоро от правно естество и съдът ще се
опита да отговори на всички тях в своето решение.
На първо място съдът не
установи в рамките на извършената служебна проверка в хода на административно –
наказателното производство да са били допуснати съществени процесуални нарушения.
Акта за установяване на административно нарушение е изготвен от длъжностно лице
със съответната компетентност, съдържа необходимите реквизити, кумулативно
предвидени в разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН и е надлежно предявен по реда на
чл. 43, ал. 1 от ЗАНН. Самото наказателно постановление също е издадено от
компетентен орган, отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН. Не на последно
място, следва да се отбележи, че вмененото във вина на въззивното
дружество нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в
какво се изразява административното нарушение, поради което не е накърнено
правото му на защита.
Съдът не може да сподели
възражението, че държавните органи не следва да се намесват в гражданскоправните отношения между дружеството – работодател
и неговите работници/ служители. Със специален закон – Кодекса на труда са
уредени отношенията между работниците/ служителите и техните работодатели,
както и реда за предотвратяване, и преустановяване на нарушенията на трудовото
законодателство, каквото нарушение в случая се явява и неизплащането в срок на
трудовото възнаграждение, като в правомощията именно на служителите на ИА
„Главна инспекция по труда“ е извършването на проверки, налагане на
принудителни административни мерки и административни наказания, регулиран е
реда и основанията за тяхното прилагане, и възможността за контрол от страна на
съда. В тази връзка осъществяването на контрол по спазването на трудовото
законодателство, даването на предписания и налагане на санкции при констатирани
нарушения не е самоволно извършвано, а е строго регламентирана дейност.
Закрилата на труда, осигуряването на справедливи и достойни условия на труд са
сред основните права на човека, посочени в чл. 48, ал. 5 от Конституцията на
Република България, а същевременно Държавата, чрез компетентните си органи се
грижи за създаване на условия за осъществяване на това право (чл. 48, ал. 1 от Конституцията на Република България).
Също така не може да бъде
споделено становището на въззивното дружество, че не
може да бъде наказано, защото нормата на чл. 83 от ЗАНН предвиждала, че на
юридическите лица се налагала санкция за неизпълнение на задължение към
държавата, а в случая се касаело за неизпълнение на задължения към работниците/
служителите. В случая с поведението си въззивното
дружество е нарушило установения ред на държавно управление в сферата на
трудовото законодателство гарантиращо определените с конституцията права на
работниците, поради което и може да бъде субект на административно –
наказателна отговорност.
Няма как писмо, в което
лидер на една синдикална организация изразява определено становище, да се
изплащат първо по – старите задължения да дерогира
нормативно установени в Кодекса на труда задължения на работодателя, поради
което и възражението в тази посока също се явява несъстоятелно.
На практика неизплащането
в срок на трудовото възнаграждение представлява едно от най – тежките нарушения
на трудовото законодателство, доколкото създава съвсем преки негативни
последици за работниците и служителите, поради което и е обществено неприемливо
да се квалифицира нарушението като „маловажен случай“ на административно
нарушение.
Наложеното административно
наказание „имуществена санкция“ в размер на 1500 лева представлява минималния
праг на санкцията, предвиден в санкционните разпоредби на Кодекса на труда,
поради което и пред съда не е поставен въпроса за неговата завишеност,
респ. евентуална несправедливост.
Поради гореизложените
съображения, съдът намира, че Наказателно постановление № 03 – 010829 от
20.12.2018 г., издадено от Директора на дирекция „Инспекция по труда“ – гр.
Варна, следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото и
въз основа на разпоредбите на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН и чл. 27е от Наредбата за
заплащане на правната помощ, на въззиваемата страна дирекция
„Инспекция по труда“ – гр. Варна следва да бъдат присъдени разноски в размер на
80 лева (осемдесет лева) за юрисконсултско
възнаграждение.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
Наказателно постановление № 03 – 010829 от 20.12.2018 г., издадено от
Директора на дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Варна, с което на „Ч.м.“ АД, с
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:***, на основание разпоредбата на чл. 416, ал. 5 във вр.
с чл. 414, ал. 1 от Кодекса на труда, е наложено административно наказание
„имуществена санкция“ в размер на 1500 лева за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 128, т. 2 във вр.
с чл. 270, ал. 2 и ал. 3 от Кодекса на труда.
ОСЪЖДА „Ч.м.“ АД, с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление:*** ДА ЗАПЛАТИ на Дирекция
„Инспекция по труда“ гр. Варна парична сума в размер на 80 лева (осемдесет
лева), представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на
касационно обжалване в 14 – дневен срок от получаване на съобщение за
изготвянето му пред Административен съд – Варна.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: