Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ...........
град Шумен, 27.04.2022г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Шуменският административен съд, в
публичното заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател: Росица Цветкова
Членове:
Снежина Чолакова
Бистра Бойн
при секретаря Р.Хаджидимитрова и с участие на прокурор Р.Рачев
от ШОП, като разгледа докладваното от съдия Б.Бойн КАНД № 60 по описа за 2022г.
на Административен съд– гр. Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН)
и чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е въз основа на касационна жалба от „Б.т.к.“ (БТК) ЕАД с ЕИК
*********, със седалище ***, представлявано от изпълнителния директор С.К.,
депозирана чрез юрисконсулт А. К.,
срещу Решение № 56 от 24.01.2022г., постановено по АНД № 2054/2021г. по
описа на Районен съд– град Шумен. С обжалвания съдебен акт е потвърдено
Наказателно постановление № В-0047278/18.08.2021г. на Директора на Регионална
дирекция със седалище гр.Варна към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при
КЗП, с което на дружеството е наложена „имуществена санкция“ в размер на 1000 /хиляда/ лева, на основание
чл.210а от ЗЗП за нарушение на чл.68в, във вр. с чл.68з, пр.2, във вр. с чл.68и
т.4 във вр. с чл.68г ал.1 и ал.4 от ЗЗП.
Като касационни основания в
жалбата са посочени нарушения на материалния закон, с твърдения, че нарушението
не било съставомерно, защото дружеството не е упражнявало нелоялна агресивна
търговска практика, не е нарушило правилата на сключения с потребителя договор
и общите условия към него, поради което липсвало извършено нарушение. Съдът не
бил взел отношение по направените възражения от дружеството, че не е било
технически възможно преместването на услугите по договора на заявен нов адрес
на абоната и не е взел предвид допуснатите съществени процесуални нарушения при
издаването на НП. Последните са посочени и в касационната жалба и се изразяват
в липса на мотиви на административно-наказващия орган и неясен санкционен
състав на нарушението на чл.68и ал.4 от ЗЗП. Въз основа на изложените доводи се
отправя искане за отмяна на обжалваното съдебно решение и на потвърденото с
него наказателно постановление, като се претендират и деловодни разноски. В
открито съдебно заседание не се явява представител.
Ответната страна, Комисия за
защита на потребителите, Регионална дирекция– гр.Варна, редовно и своевременно
призована, не изпраща представител и не изразява становище по допустимостта и
основателността на касационната жалба.
Представителят на Шуменската
окръжна прокуратура пледира за неоснователност на жалбата и предлага решението
на въззивния съд като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила.
Настоящата съдебна инстанция,
след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея
оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и
извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл.218 и
чл.220 от АПК, намира за установено следното:
Жалбата е подадена от надлежна
страна- участник във въззивното производство, в законния срок и до компетентния
съд, което я прави допустима. Съдът намира жалбата за неоснователна по следните
съображения:
По делото не се спори, че санкционираното
дружество извършва търговска дейност в магазин „Виваком“, находящ се в гр.Шумен,
ул. “Хан Омуртаг” №2 , в който се предлагат мобилни апарати, аксесоари и
телекомуникационни услуги. На 11.05.2021г. компетентни длъжностни лица при КЗП
извършили проверка в търговския обект по повод постъпила потребителска жалба с
вх. № В-03-577 от 21.04.2021г. от М.С., във връзка с отказ за предоставяне на
договорена услуга TV+NET на друг адрес след преместване в рамките на гр.Шумен,
отказ да бъде прекратен договора без начисляване на неустойки, продължаващо
начисляване на суми на абоната за услуга на стария му адрес и неприето плащане
по друг договор за мобилни гласови услуги от абоната, последвано от
ограничаване на ползването им. Проверката била надлежно документирана в
Констативен протокол № К-2705879 от 11.05.2021г. При проверката в обекта и на
приложените към жалбата документи било установено, че на 09.03.2020г.
потребителят сключил договор № 16946119020520119-46707534 за мобилна гласова
услуга по тарифен план „Smart+“ за номер **********. На същата дата бил сключен
и друг договор № 1694611909032020-48864550 за интерактивна телевизия и интернет
услуги по оферта „Комбинирай и спести“. Последното плащане от страна на
потребителя било извършено на 30.03.2021г. При проверката било установено, че
мобилните гласови услуги са ограничени до входящи повиквания, а интерактивната
телевизия и интернет се предоставят на стария адрес и има начислени дължими
суми. Към момента на проверката от „БТК“ ЕАД било отказано приемането на
заплащане на месечни такси за гласови услуги от потребителя, докато не се
заплатят и начислените суми за интернет и телевизия. От дружеството
жалбоподател били изискани допълнителни документи, като представените такива
били приети на 25.05.2021г. с ППД № К- 0134999. В становището си „БТК“ ЕАД
посочват, че с подписването на допълнително споразумение потребителят е изразил
желанието си телевизията и интернета да се предоставят с две мобилни карти-
********** и ********** под общ клиентски номер 16946110001. След анализ на
събраните доказателства проверяващите стигнали до извода, че в раздел „Условия
за плащане“ на Допълнително споразумение към договор за далекосъобщителни
услуги е отбелязано „Желая услугите по това споразумение да се включат в обща
сметка, по абонатен номер 16946119001“. В следващия раздел– Избрана услуга са
отбелязани услугите, предмет на споразумението– интернет услуга и телевизионна
услуга. Следователно, потребителят с подписване на допълнителното споразумение,
се е съгласил само интернет услугата и телевизионната услуга да са в обща
сметка, като в допълнителното споразумение не са споменати гласовите услуги
предоставяни с карти с номера ********** и **********. Допълнителното
споразумение е приложено като писмено доказателство на стр.35 от възивното
дело.
На 07.07.2021г. за така констатираното
нарушение бил съставен АУАН № К-0047278, като актосъставителят и свидетел по
делото Н.Й.изложил подробни мотиви, че с отказа си да приеме плащане на
начислени суми за ползване на услуги по договор № 1694611902052019-46707534 и
ограничаването им, докато не се заплатят спорни суми по договор №
1694611909032020-48864550, „БТК“ ЕАД упражнява агресивна търговска практика, а
именно налагане на всякакъв вид прекомерни и несъответстващи на целта
извъндоговорни пречки, когато потребителят желае да упражни правата си по
договор. В АУАН е посочено, че с деянието си жалбоподателят е нарушил чл.68в,
във вр. с чл.68з, пр.2, във вр. с чл.68и т.4 във вр. с чл.68г ал.1 и ал.4 от
ЗЗП. Актът е съставен и връчен на упълномощено от жалбоподателя лице, което го
е подписало без забележки. Дружеството не се е възползвал от правото си по чл.
44 от ЗАНН в тридневен срок да депозира писмени възражения по акта. Въз основа
на така съставения акт и на материалите съдържащи се в
административно-наказателната преписка е издадено процесното Наказателно
постановление № В-0047278/18.08.2021г. на Директора на Регионална дирекция със
седалище гр.Варна към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при КЗП, с което на
касатора е наложена „имуществена санкция“ в размер на 1000 /хиляда/ лева, на основание
чл.210а от ЗЗП за нарушение на чл.68в, във вр. с чл.68з, пр.2, във вр. с чл.68и
т.4 във вр. с чл.68г ал.1 и ал.4 от ЗЗП.
За да постанови крайния си акт,
съдът приел, че в хода на административнонаказателното производство не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, а издаденото
наказателно постановление е постановено в съответствие с материалния закон.
Въззивният съд приел, че от доказателствата по делото безспорно се установява,
че търговецът е нарушил вмененото му задължение, когато страните са сключили
договор в писмена форма, какъвто е настоящия случай, коректно да изпълнява
задълженията си без да прилага нелоялни търговски практики, съгласно чл. 68в от
ЗЗП.
Шуменският административен съд
намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. В тази връзка, решаващият
състав на съда съобрази, че решението е постановено по отношение на акт, който
подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в
рамките на правомощията му.
За да постанови решението си,
Районен съд– гр.Шумен е събрал и приобщил към делото по надлежния процесуален
ред относимите писмени и гласни доказателства, представени с наказателното
постановление и в хода на съдебното производство, което е спомогнало делото да
бъде изцяло изяснено от фактическа страна. Обстоятелствата, изложени в акта и
наказателното постановление, са проверени от районния съд с допустимите по
закон доказателствени средства. Решението е постановено от фактическа страна на
база събраните доказателства, които кореспондират помежду си, като съдът е
изпълнил задължението си, разглеждайки делото по същество, да установи дали е
извършено нарушение (което в хода на съдебното производство се е доказало по
несъмнен начин) и обстоятелствата, при които е осъществено. Ирелевантно по
делото е дали е било технически възможно преместването на услугите по договора
на заявен нов адрес на абоната и този факт не е подлежал на установяване от
съда, каквито твърдения са направени в жалбата, понеже абонатът е заявил отказ
от услугата, поради липсата на нейното предоставяне и доказателства в обратната
насока не са представени от касатора по делото. Фактите по делото са възведени
въз основа на надлежно събрани по реда на НПК писмени и гласни доказателства,
които правилно са преценени от решаващия съд.
При
реализираната проверка за съответствие на решението с материалния закон,
съобразно възведеното касационно основание, настоящият състав намира, че въз
основа на установената по делото фактическа обстановка, въззивният съд е
направил правилни и законосъобразни изводи, които напълно се споделят от
касационната инстанция. Правните доводи кореспондират с доказателствения
материал, като решението е постановено при обсъждане на релевантните за това доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност. Не са налице твърдените от касатора
закононарушения при събиране и преценка на доказателствата от
административнонаказващия орган, и при тълкуването и прилагането на законовите
норми.
Възраженията
наведени в касационната жалба за липса на мотиви в НП и неясно нарушение
неоснователни. Нарушението е описано пълно и ясно, с всичките си признаци,
съобразно чл.68в от ЗЗП, съгласно който се забраняват нелоялните търговски
практики. Легална дефиниция на понятието е дадена в чл.68г ал.1 от закона и 68г
ал.4, също посочени в АУАН и в НП, а именно търговска практика от страна на
търговец към потребител е нелоялна, ако противоречи на изискването за
добросъвестност и професионална компетентност и ако променя или е възможно да
промени съществено икономическото поведение на средния потребител, когото
засяга или към когото е насочена, или на средния член от групата потребители,
когато търговската практика е насочена към определена група потребители, като
нелоялни са и заблуждаващите и агресивните търговски практики по чл.68д- 68к от
ЗЗП. В настоящия казус фактите, обуславящи материалната законосъобразност на
наложената санкция, са безспорно установени– налице е надлежно направен отказ
от услуга по един договор, поради невъзможност за нейното предоставяне от
доставчика, в следствие на което, е продължило начисляване на такса за услугата
на стар адрес на абоната и е отказано на потребителя да заплати дължими суми за
мобилни гласови услуги по друг договор, като ползването им е било ограничено. За
да ползва гласови услуги в пълен обем, абонатът е бил принуден да заплати
начислените такси за услуга по друг договор. Безспорно, приложената търговската
практика е агресивна по смисъла на чл.68з от ЗЗП, понеже от целия ѝ фактически
контекст, като се вземат предвид всички нейни характеристики и обстоятелства,
тя е променила съществено свободата на избор или поведението на потребителя по
отношение на услугата, поради използването на принуда, изразена в налагането на
прекомерни и несъответстващи на целта извъндоговорни пречки, когато
потребителят желае да упражни правата си по договора, включително правото си да
го прекрати /чл.68и т.4 от ЗЗП и чл.8 от Директива 2005/29/ЕО/. Следователно, „БТК“
ЕАД е нарушило посочените разпоредби, като
е използвало своето положение на пазара като икономически субект с дългогодишна
практика, утвърдил се като познаваемо име сред потребителите с опит в сферата
на предоставянето на телефонни, услуги за интернет и телевизия и прилагайки агресивна
търговска практика е ограничило свободата на избор на потребител и правилно е
било санкционирано за нарушение на ЗЗП.
В обобщение на изложеното,
Шуменският административен съд намира, че въззивният съд е приложил правилно
материалния закон, при съблюдаване на съдопроизводствените правила, като липсва
касационно основание за отмяна на неговото решение.
Ограничен в пределите на
касационната проверка до релевираните с жалбата пороци на решението, настоящият
съдебен състав не намира основания за неговата отмяна. Служебната проверка по
чл.218 ал.2 от АПК не установи основания за нищожност, недопустимост на
атакуваното решение или несъответствие с материалния закон. С оглед изложеното,
Шуменският административен съд намира касационната жалба за неоснователна, а
решението на Районен съд- гр.Шумен като правилно и законосъобразно и следва да
бъде оставено в сила.
Водим от горното, Шуменският
административен съд
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 56 от 24.01.2022г., постановено по АНД № 2054/2021г. по описа на
Районен съд- гр. Шумен.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:........................
ЧЛЕНОВЕ: 1. ...........................
2. ...........................
ЗАБЕЛЕЖКА: Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в сила
на 27.04.2022г.