Решение по дело №55/2021 на Районен съд - Несебър

Номер на акта: 260086
Дата: 22 март 2021 г. (в сила от 21 януари 2022 г.)
Съдия: Пламен Маринов Дойков
Дело: 20212150200055
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 20 януари 2021 г.

Съдържание на акта

Р  Е Ш  Е  Н  И  Е

№ 260086  

гр. Несебър, 22.03.2021г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Несебърският районен съд, I - ви наказателен състав, в публично заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

Председател: Пламен Дойков

 

при секретаря Атанаска Ганева, като разгледа докладваното от съдията Дойков НАХД  55/2021г. по описа на съда, въз основа на данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59- 63 ЗАНН.

Производството е образувано по жалба, подадена от „Б.” ООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя Н.Б. чрез адв. Ц.С.Д.,*** срещу Наказателно постановление № 533614-F563717 от 24.08.2020г., издадено от Началника на Отдел „Оперативни дейности” Бургас в ЦУ на НАП, с което на жалбоподателя на основание чл. 185, ал. 2, изр. 2 от ЗДДС във вр. чл. 185, ал. 1 е наложено наказание „имуществена санкция” в размер на 1200.00 лева /хиляда и двеста лева/. Дружеството е санкционирано за това, че на 02.08.2020г., при извършена проверка в търговски обект – магазин за хранителни стоки, находящ се в гр. Обзор, ул. „******“ ******, е установена касова наличност в брой е 490.40лева, а фактическата наличност , съгласно съставения опис на парични средства, е била в размер на 617.20лева. Разликата е отчетена чрез проверка на дневен финансов „Х“ отчет № 0005608/ 02.08.2020г. от монтираното и функционирало към момента на проверката ФУ DATECS DP – 150” с инд. № DT825266 и фискална памет № 02825266.  Установена е разлика в размер на 126.80лева, която е представлявала въвеждане на пари в касата, която не е регистрирана във фискалното устройство, при условия , че посоченото притежавало функциите „служебно въведени“ и „служебно изведени“. Посоченото е квалифицирано като нарушение по чл. 33, ал. 1 от Наредба Н- 18/ 13.12.2006г. на Министерство на финансите във вр. чл. 118, ал. 4 от ЗДДС.

Недоволен от така наложеното наказание , управителят на търговското дружество депозира жалба чрез упълномощения адвокат. Счита се, че така издаденото наказателно постановление за незаконосъобразно и издадено в нарушение на производствените правила и материалния закон. Описаните обстоятелства не отговаряли на действителността. Нарушена била разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, като описанието на нарушението било непълно, не ставало ясно как АНО е установил нарушението описано в НП, а наред с това на наказания било неясно и вмененото му нарушение. Не ставало ясно по какви причини било прието, че разликата се дължи на неотразяване на приходи. От фактическа страна се сочи, че още по време на проверката било заявено на проверяващите, че сумата е била предназначена за разплащане на дружеството към други лица, но поради неволен пропуск сумата не е била „служебно въведена“ в касата. Неправилно бил приложен закона от страна на АНО.  Следвало било да се приложи и разпоредбата на  чл. 28, б. „а“ от ЗАНН. Претендира се наложеното наказателно постановление да бъде отменено или алтернативно изменено до минималния предвиден размер. 

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява. Не се явява и адв. Д., но с изрична молба подадената жалба се поддържа.

Административнонаказващият орган се представлява от гл. юриск. Магдалена Стоилова. Жалбата се оспорва, претендира се за потвърждаване на наказателното постановление.

Районна прокуратура гр. Бургас, ТО Несебър, не се представлява.   

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите и възраженията на страните, намира за установено следното:         

От фактическа страна:

На 02.08.2020г. свидетелката Т.Х.Л. и друг служител на ЦУ НАП, ГДФК, извършили проверка на търговски обект – магазин за хранителни стоки в гр. Обзор, стопанисван от „Б.“ ООД. В обекта проверяващите се легитимирали и пристъпили към проверка. От наличното в обекта устройство „Datecs Dp 150 с № DP825266 бил изведен дневния отчет, който показвал касова наличност в размер на 490.40лева. На присъствалата в обекта Н.Г.Б., било дадено да изброи и състави опис на паричните средства в касата, като се установило , че е налице сумата от 617.20лева. Установена била разлика от 126.80лева. На място бил съставен протокол за извършената проверка, като Б. посочила, че няма възражения по констатациите направени от проверяващите. Свидетелката Л. сочи, че парите установени в обекта не са били разделени на отделни места в обекта. Самата сума била изброена лично от Б., за което управителката попълнила и опис, подписан от нея. Пред проверяващите Б. не била посочила, че сумата е за разплащане с доставчици. На 10.08.2020г. бил съставен АУАН № F563717, с който Б. вписала, че парите били въведени в касова книга, но не били въведени във фискалното устройство. Други възражения срещу АУАН не са постъпили в законоустановения срок. На 24.08.2020г. е било издадено процесното Наказателно постановление № 533614-F563717.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по делото доказателства: АУАН № F563717/10.08.2020г., Наказателно постановление № 533614-F563717 от 24.08.2020г., приложените в преписка изх. № ИТ – 00- 10184/ 14.01.2021г. писмени доказателства, свидетелските показания на Т.Х.Л.. 

От правна страна:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е от лице имащо правен интерес, чрез наказващия орган, в законоустановения по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН за това седмодневен срок. И АУАН и наказателното постановление са издадени от компетентните органи. При съставяне на АУАН и НП не са допуснати съществени процесуални нарушения довели до засягане правото на защита на наказания, което да е самостоятелно основание за отмяна на процесното наказателно постановление. 

Разгледана по същество е частично основателна.

По делото не се спори относно фактическата обстановка във връзка извършената на 02.08.2020г. проверка в търговския обект на „Б.“ ООД – магазин за хранителни стоки в гр. Обзор, ул. „******“. От събраните гласни и писмени доказателства се установи, че на посочената дата е извършена проверка от служители на ЦУ НАП гр. София, при която в обекта е установена Н.Б. – управител на наказаното дружество. От работещото в обекта ФУ Datecs Dp 150 с № DP825266 бил изведен дневния отчет, който сочел, че в касата на обекта следва да е налице сумата от 490.40лева, а след изготвяне на описа сумата била 617.20лева. Парите не били разделени, а се намирали на едно място. Установено е, че ФУ поддържа функционалности „служебно въведени“ и „служебно изведени“. Не са установени други нарушения в обекта.

Възраженията от страна на жалбоподателя касаят приложението на закона, във връзка с установените по делото факти.

Съгласно нормата на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н- 18/13.12.2006 г. на Министерството на финансите, извън случаите на продажба всяка промяна в касовата наличност следва да бъде отразявана във фискалното устройство чрез операциите "служебно въведени" и "служебно изведени", което в случая не е било сторено. Видно от установеното при проверката, отчетът на обекта е показвал сума по- ниска от действителната в касата – установена е сумата от 617.20лева , при отчет показващ , че следва да е налице сумата от 490.40лева, т.е. налице разлика от 126.80лева. На първо място настоящият състав кредитира показанията на свидетелката дадени в с.з. Няма данни за особения отношения с жалбоподателя, заинтересованост или недобросъвестност при даването на показанията от страна на Л., което да подлага на съмнение показанията й, а изложеното от нея кореспондира с писмените доказателства представени по делото. Не се споделя изложеното, че сумата от 126.80лева е била за разплащане с други лица. Такива обяснения няма дадени при проверката, което се установи както от свидетелските показания, така и от представения протокол, а и след това до съставяне на акта не се сочат доказателства за това. Наред с това, ако сумата е била предназначена за подобно плащане, същото не е отразено по съответния ред.  В съставения при проверката опис на паричните средства в касата, попълнен от Н.Б., е посочена сумата от касата, а не други суми намиращи се в обекта. Не може да се сподели и твърдението, че сумата е била вписана в касова книга. Разпоредбата на чл. 33, ал. 2 от Наредба № Н- 18/13.12.2006 г. на Министерството на финансите е отменена с промяна в ДВ бр. 26/ 2019г., в сила от 29.03.2019г. В нея е било указано, че „за фискалните устройства, които не притежават операциите по ал. 1, в книгата за дневните финансови отчети се отбелязва всяка промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) в момента на извършването й с точност до минута.“ Правилото е било относимо само за устройства, които нямат функциите „служебно въведени“ и „служебно изведени“ , а ФУ в проверения търговски обект е имал тази техническа възможност. В тази връзка е наложено и наказанието на дружеството, за неспазване на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н- 18/13.12.2006 г. на Министерството на финансите, което е формално и не е свързано с други съставомерни последици. От обективна страна извършеното нарушение е доказано. Посочената разпоредба е част от установения ред за регистрация и отчетност, задължителни за лицата, използващи фискални устройства, като цели създаване на условия за съпоставимост на касовата наличност с документираните със съответното фискално устройство суми от продажби и от извършени служебно въвеждане и извеждане на суми във всеки един момент. Макар и да не е посочен срок за отразяване на служебното въвеждане и извеждане на суми, поради целта на това отразяване, същото следва да се прави в момента на извършването му.

По възражението за неяснота на правната квалификация на установеното нарушение. Жалбоподателят е наказан на основание чл. 185, ал. 2, изр. 2 вр. ал. 1 от ЗДДС за нарушение по чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н- 18/13.12.2006 г. на Министерството на финансите във вр. чл. 118, ал. 4 от ЗДДС. Според настоящия състав няма неяснота на административното обвинение. Изрично нормата на чл. 185, ал. 2 , изр. 2 от ЗДДС сочи, че : „Извън случаите по ал. 1 на лице, което извърши или допусне извършването на нарушение по чл. 118 или на нормативен акт по неговото прилагане, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 300 до 1000 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 3000 до 10 000 лв. Когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал. 1.“ В случая с наказателното постановление наказващият орган не сочи, че вменява на дружеството нарушение, което да е довело до неотразяване на приходи и е наложило санкция съобразно размерите дадени в чл. 185, ал. 1 от ЗДДС. Ясно е посочено в наказателното постановление, че санкцията се налага за промяна на касовата наличност на търговския обект в размер на 126.80лева, която представлява въвеждане на пари в касата и която не е регистрирана във фискалното устройство. Т.е. в случая няма неяснота или противоречие на административното обвинение, което да е довело до нарушаване правото на защита на наказания.  

Не са налице предпоставките за приложение на чл. 28 от ЗАНН, тъй като нарушението не може да се квалифицира като маловажно. В случая като се вземе предвид значимостта на обществените отношения, свързани с отчетността в търговския оборот, съдът намира, че самото нарушение не може да се характеризира като такова с ниска обществена опасност. Не са налице обстоятелства, които да го характеризират и като такова с по- ниска степен на обществена опасност от останалите нарушения от същия вид.

Основателно е възражението на жалбоподателя срещу определения размер на наказанието. Определена е имуществена санкция в размер на 1200.00лева. Няма мотиви за налагане на наказание в размер над минималната предвидена в закона сума – 500.00лева. Санкционната норма на чл. 185, ал. 2 , изр. 2 вр. ал. 1 ЗДДС сочи, че наказанието е в границите от 500.00 до 2000.00лева. Няма данни да са установени други нарушения, а установената разлика в наличностите в много малък размер – само 126.80лева. Наложеното наказание се явява прекомерно като размер. Следва в тази част наказателното постановление да бъде изменено, като наложената имуществена санкция да се намали от 1200.00лева на 500.00лева.

Административнонаказващият орган е бил защитаван от юрисконсулт, като до приключване на разглеждането на делото в съдебното заседание е заявено искане за присъждане на възнаграждение. Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН в полза на юридически лица се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, който от своя страна препраща към чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ, съгласно който възнаграждението е в размер от 80 до 120 лева. Предвид правната сложност и извършените действия, съдът счита, че справедлив размер на конкретното възнаграждение се явява 80 лева.

От страна на жалбоподателя не е правено искане за присъждане на разноски.         

От всичко гореизложено, настоящия състав счита, че следва оспореното наказателно постановление да се потвърди изцяло. 

         Водим от горното и на осн. чл.63, ал.1, предл. 2 от ЗАНН

 

Р   Е   Ш   И :

 

          ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 533614-F563717 от 24.08.2020г., издадено от Д.Т.В.- Началника на Отдел „Оперативни дейности”- Бургас в ЦУ на НАП, с което на „Б.” ООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя Н.Б., на основание чл. 185, ал. 2, изр. 2 във вр. чл. 185, ал. 1 от ЗДДС е наложено наказание „имуществена санкция” в размер на 1200.00 лева /хиляда и двеста лева/ за извършено нарушение по чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н- 18/13.12.2006 г. на Министерството на финансите във вр. чл. 118, ал. 4 от ЗДДС, като НАМАЛЯВА наложеното наказание „имуществена санкция“ от 1200.00 лева /хиляда и двеста лева/ на сумата от 500.00лева/ петстотин лева/.

ОСЪЖДА, на основание чл. 63, ал. 5 ЗАНН, „Б.” ООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя Н.Б., да заплати в полза на НАП-София сумата в размер на 80.00/осемдесет/ лева, представляваща сторени в производството разноски.

 Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Бургас в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.

 

СЪДИЯ: