Решение по дело №1241/2022 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. с чл. 215, ал. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ).

Образувано е по жалба на 1. В.Б.И., ЕГН **********, лично като собственик на ап. 13 и в качеството му на избран управител на Етажната собственост с административен адрес: гр. Бургас, ж.к. “Лазур“, бл.10З, вх. 2; 2. Б.Д.К., ЕГН **********, собственик на ап. 3; 3. В.Л.С., ЕГН **********, собственик на ап. 1; 4. „Тама-МТ“ЕООД, ЕИК-*********, чрез управителя Т. Манолова Читадзе, ЕГН **********, собственик на ап. 2; 5. М.Г.Д., ЕГН **********, собственик на ап. 5; 6. С.Г.Д., ЕГН **********, собственик на ап. 16 и 7. Л.Г.Т., ЕГН **********, собственик на ап. 4, всички със съдебен адрес ***, чрез адвокат П.Ш. против РАЗРЕШЕНИЕ ЗА СТРОЕЖ № 18-„З“/16.06.2022г., издадено от арх. Георги Долапчиев, главен експерт-архитект в Дирекция „Устройство на територията, отдел “Устройствено планиране и архитектура“ при Община Бургас, с което на „Амбулатория за специализирана извънболнична медицинска помощ по кардиология – индивидуална практика – д-р Ралица Чавдарова“ ЕООД, ЕИК-*********, е разрешено да извърши преустройство съгласно одобрен проект за строеж: „Вътрешно преустройство на самостоятелни обекти с идентификатори **************и ******************по КККР, с функционално предназначение магазини, в Амбулатория за индивидуална практика за специализирана медицинска помощ по кардиология и ендокринология, разположени в партера на жилищна сграда с идентификатор ************** по КККР на гр. Бургас“.

Жалбоподателите мотивират правния си интерес от оспорване на административния акт с твърдения, че разрешеното от административния орган преустройство е предвидено за извършване самостоятелни обекти които са разположен в сграда, в която те са етажни собственици. В жалбата са изложени съображения за незаконосъобразност на оспореното разрешение за строеж, състоящи се в твърдения за липса на нотариално заверено съгласие на непосредствените съседи на обектите и липса на дадено съгласие от общото събрание на етажната собственост. Налагат се също съждения, съобразно които АИПСМП е самостоятелно лечебно заведение и не може да съществува като такова в жилищни и офис сгради, които са проектирани по друг ред и не отговарят на хигиенно допустимите норми за регистрирането и функционирането на лечебните заведения. На следващо място се сочи, че в приложената обяснителна записка изготвена от арх. Г. към инвестиционния проект, липсва реално разрешение на въпроса с паркоместата, което е в нарушение на разпоредбата на чл.38, ал.9 ЗУТ. Според жалбоподателите с предвидената за изграждане в инвестиционния проект рампа за хора с увреждания се засягат общи части на сградата – нейната фасада за което не е получено съгласие на общото събрание на етажните собственици. В открито съдебно заседание жалбоподателите се представляват от адв. Ш., която поддържа изложеното в жалбата, поддържа искането за отмяна на издаденото разрешение за строеж като незаконосъобразно.

Ответната страна – Главен експерт-архитект „Устройствено планиране и архитектура“ при Община Бургас – не депозира в срок писмен отговор по жалбата. В съдебно заседание не се явява, представлява се от юрисконсулт С.П., която заявява неоснователност на жалбата.

Заинтересованата страна в производството „Амбулатория за специализирана извънболнична медицинска помощ по кардиология - индивидуална практика – д-р Ралица Чавдарова“ ЕООД. В съдебно заседание се явява лично управителят д-р Ралица Чавдарова и с адвокат Т.Д. оспорват жалбата като неоснователна.

Заинтересованите страни в производството Р.Д.Б.; М.М.Д.; Е.Г.Д.; А.Х.К.; Т.И.К.; В.Я.Г. и Х.Д.Т. редовно уведомени по реда на чл. 18а, ал. 9 от АПК, не се явяват не изразяват становище, за същите се явява адв. М.С. – особен представител, която поддържа жалбата.

Заинтересованите страни в производството „Ален мак 2002“ ООД; „Лалов егрек“ ООД; „Валекс“ ЕООД; Б.С.Б.; Р.С.А.; М.Т.Б.; Л.С.Г.-Б.; И.С.К.; Е.Д.К.; П.Т.Т.; О.М.И.; С.С.С.; М.И.А.; Я.Г.Д.; А.М.С.; Г.Н.Р.; Л.Л.С.; А.С.С.; В.И.А.; А.В.А.; С.В.П. и И.Д.Б., редовно уведомени, не се явяват, не изразяват становище по жалбата.

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, становищата на страните и съобрази приложимия закон, намира за установено от фактическа страна следното:

Производството по издаване на оспореното разрешение за строеж е започнало въз основа на Заявление вх. №70-00-4434/02.06.2022г. от „АИСМПК - ИП д-р Ралица Чавдарова” ЕООД (л. 50), с което дружеството е направило искане за съгласуване на работен проект и издаване на разрешение за строеж във връзка с преустройството на двата магазина, в Амбулатория за индивидуална практика за специализирана медицинска помощ по кардиология и ендокринология. Към искането са приложени документи за собственост на самостоятелни обекти с идентификатори **************и ******************по КККР, разположени в партера на жилищна сграда с идентификатор ************** по КККР на гр. Бургас (л. 61 – 66), както и работен проект съдържащ съответните части „Архитектура“, „Пожарна безопасност“, „Електро“, „ВиК“, „ОВК“, „Технология“, „Енергийна ефективност“ и др. Представена е и оценка за съответствие от лицето осъществяващо строителния надзор (л. 50 - 58).

На 04.05.2022 г. назначен със Заповед №780/25.03.2020г. на Кмета на Община Бургас състав на Експертния съвет по устройство на територията при Община Бургас (ЕСУТ), е провел свое заседание за разглеждане на заявление с вх. № 70-00-3507/04.05.2022г. от „АИСМПК - ИП д-р Ралица Чавдарова“ ЕООД за разглеждане на проект за благоустрояване и осигуряване на достъпна среда в партера на жилищна сграда с идентификатор ************** в ПИ с идентификатор 07079.607.103, УПИ VII-626 в кв.11Б по плана на ж.к.“Лазур“, гр.Бургас. От страна на ЕСУТ е констатирано, че проектът предлага ремонт на пространството около съществуващият вход на бившият магазин № 4, което представлява площадка с тротоарни плочки върху насип. Съществуващата стълба до магазина е от метална конструкция, със стъпала от рифелова ламарина. Площадката и стълбата са в лошо състояние вследствие пропадане на съществуващата площадка от дъждове и от водата която се изтича от съществуваща водосточна тръба в близост стълбите, подход към входа на бивш магазин №4. Достъпът до тази площадка от бул. „Димитър Димов“ е през бетонна алея с размер 1.10 м. а от пространството югозападно от блок 103 през проход. Съществуващите стъпала са в непосредствена близост до прохода и възпрепятстват нормалното ползване на съществуващата бетонова алея. ЕСУТ е разгледал предпроектното решение, с което е предвидено да се обособи нов вход към обекта изтеглен от съществуващия проход и на около 2,00 м. от съществуващите стълби които се предвиждат да се премахнат, като се предвиждат стълби отговарящи на чл.15 от Наредба № 4 от 1 юли 2009 г. за проектиране, изпълнение и поддържане на строежите в съответствие с изискванията за достъпна среда за населението, включително за хората с увреждания“ и съоръжение за хора с увреждания - подвижна наклонена платформа съгласно чл. 49, ал.1, т. 3 от Наредба № 4, закрепена на метална конструкция в близост до фасадата на сградата. Площадката пред главния вход е предвидена с размери позволяващи маневриране на количка за хора с увреждания, тактилни ивици пред първото и последно стъпало съгласно чл.48, ал. 3 от Наредба № 4. Новата площадка се предвижда да се изгради от бетонна конструкция - стоманобетови стени, стоманобетонова стълба и площадка. Покритието на стълбата е от нехлъзгав гранитогрес а върху алеята и площадката пред прохода щампован бетон или декоративни павета. Предвижда се бетонова алея за достъп до бул. „Димитър Димов“ с широчина 1,50 и при спазване изискванията на чл. 6 от Наредба № 4. Достъпът за пациенти представляващи хора с увреждания е през прохода и чрез наклонената платформа. Предвижда се запазване на съществуващата едроразмерна растителност и живият съществуващ плет.

След като е разгледал предпроектното предложение на заявителя ЕСУТ изразява принципно положително становище по представеното предложение за благоустрояване и осигуряване на достъпна среда в партера на жилищна сграда с идентификатор ************** в ПИ с идентификатор 07079.607.103, УПИ VII-626 в кв.11Б по плана на ж.к. “Лазур“, гр. Бургас.

Въз основа на всичко гореизложено ответникът в лицето на Главен експерт-архитект „Устройствено планиране и архитектура“ при Община Бургас е издал РАЗРЕШЕНИЕ ЗА СТРОЕЖ № 18-„3“/16.06.2022г. с което на „Амбулатория за специализирана извънболнична медицинска помощ по кардиология – индивидуална практика – д-р Ралица Чавдарова“ЕООД, ЕИК-*********, е разрешено да извърши преустройство съгласно одобрен проект за строеж: „Вътрешно преустройство на самостоятелни обекти с идентификатори **************и ******************по КККР, с функционално предназначение магазини, в Амбулатория за индивидуална практика за специализирана медицинска помощ по кардиология и ендокринология, разположени в партера на жилищна сграда с идентификатор ************** по КККР на гр.Бургас“.

Същото е връчено по пощата на жалбоподателя на дата 09.12.2021 г., видно от приложената на лист 115 обратна разписка.

По делото е приложена и Заповед № 3400/22.11.2021 г. на главния архитект на община Бургас (л. 6 - 8), с т. VІ, 6 на която са делегирани правомощия за издаване и отказ да се издадат разрешения за строеж относно сгради и съоръжения за строежи от ІІІ-та до VІ-та категория. Главните експерти-архитекти в отдел „Устройствено планиране и архитектура“ при Община Бургас.

В хода на съдебното производство по искане на жалбоподателя и заинтересованата страна е допусната съдебно-техническа експертиза. Според заключението по същата сградата с идентификатор ************** ce намира в УПИ VII-626, квартал 11Б по плана на ж.к. “Лазур“. Съгласно ОУП на Община Бургас, одобрен с Решение № 51 -1/21.07.2011 г. на Общински съвет Бургас, имотът попада в устройствена зона „4/Жг“ - територията на к-с „Лазур“. Сградата се състои от 2 подземни и 7 надземни етажи. Първи етаж е с обществено-обслужващо предназначение и съдържа заведение за хранене и отредените да преустройство два магазина № 3 и № 4, както и обслужващи подходи и рампи към подземните гаражи, входно преддверие и стълбищна клетка с асансьор. Двата магазина са разположени в южната част на сградата и са съседни с обща разделителна стена. Магазин с идентификатор **************(№ 3) е с вход- изход и от североизточната фасада към бул. „Димитър Димов“ (идентификатор 07079.607.518) , и по югозападната фасада към второстепенната обслужваща улица с идентификатор 07079.607.475. Магазин с идентификатор ******************(№ 4) има вход от югоизточната фасада, достъпен от алея през озеленената част на бул. „Д. Димов“ с диференциални стъпала, и от второстепенната обслужваща улица на югозапад, откъдето е и автомобилния достъп.

Проектът за вътрешно преустройство на двата магазина предвижда обединяването им в обект за здравни услуги - Амбулатория за индивидуална практика за специализирана медицинска помощ по кардиология и ендокринология съгласно Закона за лечебните заведения, чл. 8, ал. 1, т. 2, буква а). Според вещото лице проектът е съобразен с изискванията на Наредба № РД-02-20-3/2015 г. за проектиране, изпълнение и поддържане на сгради за обществено обслужване в областта на образованието и науката, здравеопазването, културата и изкуствата по отношение на допустимост на предвиденото преустройство, съдържание по вид, брой и площи на помещенията и функционалните връзки между тях и входове за пациенти и медицински персонал. Предвидено е част от разделителната неносеща стена между двата магазина да бъде премахната и да се обособят следните помещения: рецепция и чакалня с площ 49.4 т2, вкл. коридори и фоайе (пред офиса); три кабинета по кардиология с площи съответно 19.53 м2,16.10 м2и 16.15 м2; кабинет по ендокринология с площ 16.06 м2; помещение за опасни отпадъци с площ 3.58 м2; офис - кабинет с площ 10.46 м2; стая за почивка с площ 11.60 м2; тоалетна за пациенти, вкл. за хора с намалена подвижност, с площ 6.52 м2; съществуващата тоалетна за персонал се запазва и е с площ 2.20 м2. Съществуващият вход за персонал на магазина е запазен като местоположение и размери и е предназначен за медицинския персонал. Съществуващите витрини с врати и неотваряеми части ще се преустроят така, че да се осигури вход/изход на манипулационната улицата на югозапад, и вход на пациенти от югоизток. Не се засягат общи помещения, площи и/или части от тях. Не се засягат общи за сградата инсталации. Всички хоризонтални тръбни връзки на водопроводната и канализационна инсталации се предвижда да се прокарат по пода на обекта, а въздуховодите на ОВК инсталацията - в окачен таван със съответните шумоизолации и меки връзки, описани в част ОВК на проекта за преустройство.

Пешеходният достъп до входа за пациенти е през съществуващия проход на съседната сграда. Според заключението никоя от новопроектираните вътрешни инсталации не е свързана към инсталациите на съседни обекти или към такива, минаващи в общи части на сградата. Настилката около входа е пропаднала и разрушена на места, поради неправилно заустване на водосточната тръба и теч от нея при дъждове. Вертикалният метален елемент на стълбата вдясно не стъпва на терен поради разрушаване на тротоара и пропадане. Отводняването на тротоара и стълбите очевидно е било предвидено да става през решетъчни бетонни тела, но поради неправилно изпълнение и пропадане на терена в насип атмосферните води не се отвеждат нормално. Съществуващото пространство представлява площадка с тротоарни плочи върху насип. Съществуващата стълба до магазина е с метална конструкция със стъпала от рифелова ламарина. Площадката и стълбата са в лошо състояние вследствие пропадане от дъждове и от водата, която се изтича от съществуваща водосточна тръба по югоизточната фасада в близост до прохода в блок 102 и до стълбите, подход към входа на бивш магазин №4. Достъпът до тази площадка от бул. „Димитър Димов“ е през бетонна алея с ширина 1.10 м, а от пространството югозападно от блок 103 - през прохода на блок 102. Съществуващите метални стъпала са в непосредствена близост до прохода и възпрепятстват нормалното ползване на съществуващата бетонна алея.

С оглед осигуряване на достъпна среда до обекта, достъпност на входовете му и на прилежащото пространство в съответствие със съответните нормативи, цитирани конкретно за всяка една от мерките за достъпност е изготвен идеен проект за преустройство на съседния имот. Изработен е отделен проект в условията на чл. 184 ЗУТ, тъй като прилежащото пространство на обекта представлява част от площта на бул. „Димитър Димов“ и е публична общинска собственост. За така проектираните 4 броя кабинети, съставляващи индивидуална практика за извънболнична помощ, се изискват 4 паркоместа. УПИ VII-626 (имот 103) е застроен изцяло, като за обектите в него са осигурени подземни паркоместа, и в имота няма свободна площ за още места за паркиране. В тази връзка проектът за осигуряване на достъпен вход и съоръжение за достъпна среда за хора с увреждания за обект „АМБУЛАТОРИИ ЗА ИНДИВИДУАЛНА ПРАКТИКА ЗА СПЕЦИАЛИЗИРАНА МЕДИЦИНСКА ПОМОЩ по кардиология предлага осигуряване на необходимите предвид площта на обекта и броя лекарски кабинети един брой място за велосипед (Приложение № 3) и четири броя паркоместа (приложение № 5, т. 24) в съществуващия тротоар, прилежащ на бул. Димитър Димов", в участъка пред сградата-блок 103 и след озеленената ивица. В заключението си и в съдебно заседание вещото лице пояснява, че проектът за Обект „осигуряване на достъпен вход и съоръжение за достъпна среда за хора с увреждания“ е отделен проект и не е част от проекта за преустройство. Този проект се осигурява привеждане на прилежащия терен и входа за клиенти на CO с идентификатор ******************- Магазин № 4, в съответствие с общите изисквания за достъпност и на съществуващите обекти за обществено обслужване. Предвидените мероприятия за благоустрояване и достъпна среда не се засягат общи части и конкретно конструкцията на сграда - блок 103 по югоизточната фасада. С предложения ремонт на прилежащия тротоар - плочник ще се реши и проблемът с неправилното отвеждане на атмосферните води, довело до пропадане на насипа и нарушаване на настилката.

В съдебно заседание вещото лице поддържа даденото заключение.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 АПК, достигна до следните правни изводи:

Жалбата е депозирана от активно процесуално легитимирани лица – етажни собственици в сградата в която ще се извършва строежа и чиито права и законни интереси са засегнат от оспорения административен акт. Подадена е в законоустановения 14 – дневен преклузивен срок по чл. 215, ал. 4 ЗУТ. Актът срещу който е подадена жалбата подлежи на обжалване по реда на чл. 215 ЗУТ, при което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, е неоснователна, по следните съображения:

Съгласно чл. 215, ал. 1 ЗУТ и чл. 145, ал. 1 АПК, в правомощията на съда е да се произнесе по законосъобразността на оспорения административен акт, като провери дали е издаден от компетентен орган и дали е спазена установената писмена форма, спазени ли са процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съответства ли на целта на закона.

Разпоредбата на чл. 148, ал. 2 ЗУТ повелява, че компетентен орган по издаването на обжалваното разрешение за строеж е главния архитект на общината. Видно е от административната преписка, че със своя Заповед № 3400/22.11.2021 г. Главният архитект на община Бургас делегира на Главните експерти-архитекти в отдел „Устройствено планиране и архитектура“ при Община Бургас, при условията на оправомощаване, на основание §1, ал. 4 ДР на ЗУТ правомощия за издаване на разрешения за строеж относно сгради и съоръжения за строежи от ІІІ-та до VІ-та категория.

По делото няма спор, че предвиденото преустройство в сградата с идентификатор ************** по КК на гр. Бургас е строеж от ІV-та категория. Безспорно е и че оспореното разрешение за строеж е издадено именно от оправомощен главен експерт-архитект „Устройствено планиране и архитектура“ при Община Бургас. Въз основа на това съдът приема, че административният акт е издаден от компетентен орган в рамките на изрично дадените му правомощия, съгласно горецитираната заповед.

Административният акт отговаря и на общите изисквания за форма на индивидуалните административни актове по чл. 59, ал. 2 АПК, вр. чл. 213 ЗУТ, като е посочен издател на акта, неговият адресат, фактическите и правните основания за издаването му, както и фактическа и разпоредителна части. Съдът приема, че същият е подробно мотивиран, чрез препращане към Комплексен доклад за ОСИП от „НЕРАКОНСУЛТ“ ООД, представлявано арх. Ралица Янчева Райкова-Начева с удостоверение №РК-0832/20.05.2020г„ издадено от ДНСК при МРРБ със срок на валидност до 20.05.2025г.; Доклад за ОСИП по част ЕЕ от „СТЕМАР ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД, представлявано от С. Борисов Маринов с удостоверение №00414/23.05.2020г. за вписване в публичен регистър, издадено от АУЕР със срок на валидност до 23.05.2025г.; Становище №4496995/20.01.2022г. за условията и начина за присъединяване обекти към електроразпределителната мрежа на „Електроразпределение Юг” ЕАД; писмо изх.№22778/18.04.2022г. от „Електроразпределение Юг” ЕАД; Писмо изх.№ТД-1011-1/27.04.2022г. от „ВиК“ ЕАД гр. Бургас; Съгласувателно писмо изх.№ПД-993-/1/04.04.2022г. от РИОСВ - Бургас и Здравно заключение изх.№РД-1870-144/20.05.2022г. от РЗИ-Бургас. Волеизявлението на компетентния да издаде разрешението за строеж орган е непротиворечиво и ясно формулирано, не буди съмнения за различно тълкуване и не води до неяснота и невъзможност оспореният акт да бъде изпълнен.

Предвид гореизложеното, съдът счита, че оспореният акт не страда от пороци, обуславящи прогласяването на неговата нищожност.

Досежно процедурата по чл. 148 ЗУТ, съдът счита, че предпоставките за законосъобразното й провеждане са били налице поради следните съображения:

Строежът е съгласуван с ВИК оператора, енергоснабдителното дружество и с РИОСВ включително и по отношение на шумовото замърсяване.

Противно на твърденията в жалбата се установи от заключението на вещото лице, че планираното преустройство не засяга общи части на сградата, нито отнема общи помещения и площи или части от тях. Вещото лице е категорично в разясненията си дадени в съдебното заседание, че преустройството по никакъв начин не засяга фасадата на сградата, тъй като предвидените за изграждане площадка и стълбище се намират върху терен, който е публична собственост. Според вещото лице преустройването на витрината от ПВЦ дограма с входна врата и на съществуващия вход с витрина не засяга външния облик на сградата, поради което съдът счита, че предвиденото преустройство не се явява съществено по смисъла на чл. 185, ал. 1, т 3 ЗУТ. Не е установено инсталациите да преминават през помещения на отделни собственици, проектът съдържа конструктивно становище, от което се установява, че това преустройство не засяга и конструкцията на сградата, тъй като не се премахват носещи конструктивни елементи, не се увеличава вертикалния товар, не се изменя конструктивната схема на сградата и не се променя категорията на строежа. Изготвената от вещото лице съдебно-техническа експертиза съдът кредитира като обективно и компетентно изготвена. От събраните по делото писмени доказателства и заключението на в.л. по безсъмнен според съда начин се установи, че няма промяна на носещи конструкции засягащи общи части на сградата.

Не се поделят оплакванията в жалбата, че разрешение за строеж № 18-„З“/16.06.2022г. е незаконосъобразно поради противоречие с чл. 38, ал. З и 4 ЗУТ, тъй като е издадено без предварителното нотариално заверено съгласие на непосредствените съседи на обектите - Б.Д.К. и „ТАМА-МТ“ ЕООД, както и без решение на общото събрание на собствениците, взето по установения ред.

Промяната на предназначението на имотите е дефинирана с разпоредбата на § 5, т. 41 ДРЗУТ като промяна от един начин на ползване в друг съгласно съответстващите кодове, представляващи основни кадастрални данни и определени от Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР) и нормативните актове за неговото прилагане. Приложение № 4 към чл. 16, ал. 3 от Наредба № РД 02-20-5/15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри (в сила от 13.01.2017 г.) определя класификатора за предназначение на сградите, на съоръженията на техническата инфраструктура със самостоятелни обекти и на самостоятелните обекти в тях. В т. 4 от приложението се определят различни кодове за самостоятелните обекти в сгради и в съоръжения на техническата инфраструктура. Така за жилищните обекти са отредени кодове от 500 до 530, за търговска дейност е предвиден код 550, а по отношение обекти за здравни и социални услуги е предвиден код 590. Разпоредбите на чл. 54, ал. 3 и 4 ЗУТ касаят промяна в предназначението на самостоятелни обекти в сградата, които по своето предназначение са за задоволяване на жилищни нужди. По делото няма спор, че самостоятелни обекти с идентификатори **************и ******************по КККР са с функционално предназначение магазини, т.е. не са за жилищна а за търговска дейност по код 550, поради което същите не са в обхвата на регулацията извършвана с разпоредбите на чл. 38, ал. З и 4 ЗУТ.

В случая се касае за преустройство на обекти с предназначение за нежилищни нужди, поради което е приложима разпоредбата на чл. 38, ал. 5 ЗУТ. Съгласно същата, самостоятелни обекти за нежилищни нужди, изградени в заварена сграда, могат да се преустройват и да променят предназначението си по общия ред, без да се изисква съгласието на собствениците в етажната собственост, при условие че се спазват изискванията на чл. 185, ал. 1, т. 2 – 4 ЗУТ и не се допуска наднормено шумово и друго замърсяване. Ако не са налице тези условия, се спазват изискванията на чл. 185, ал. 2 и 3 с.з.

Оспореното РС № 18-„З“/16.06.2022г. за обект „Вътрешно преустройство на самостоятелни обекти с идентификатори **************и ******************по КККР, с функционално предназначение магазини, в Амбулатория за индивидуална практика за специализирана медицинска помощ по кардиология и ендокринология, разположени в партера на жилищна сграда с идентификатор ************** по КККР на гр. Бургас“ е издадено на правно основание, посочено в него - чл. 148, ал. 1, ал. 2, ал. 4, чл. 185, ал. 1, т. 2 - 4 във връзка с чл. 38, ал. 5 ЗУТ в относимите към издаването му редакции. Разпоредбите на чл. 185, ал. 1, т. 2 – 4 ЗУТ предвиждат, че не се иска съгласието на останалите собственици на етажната собственост при преустройства на собствени обекти, помещения или части от тях, когато не се отнемат общи помещения и площи или части от тях и не се променя предназначението им; не се изменят съществено общите части на сградата; се свързват вътрешни инсталации с общи мрежи, преминаващи през или до делителната стена или през обслужващи помещения по една вертикална ос. Всички цитирани разпоредби се отнасят за случаите на преустройство и промяна на предназначението на обекти за нежилищни нужди, когато самото преустройство не излиза от обема и очертанията на преустройвания обект нито в хоризонтално, нито във вертикално отношение. В настоящия случай въз основа на констатациите на вещото лице съдът приема, че проектираното преустройство отговаря на тези изисквания, съответно не е било необходимо изискването на съгласие на етажните собственици. От представените по делото одобрени проекти, както и от обяснителната записка към тях, както и от приетата по делото СТЕ, безспорно се установява, че при проектираното преустройство на двата магазина и обединяването им в кабинети за дейност по здравеопазването не е предвидено и допуснато да се отнемат общи помещения и площи или части от тях и не е допусната промяна в предназначението на такива помещения или части. От СТЕ се установи, че спорната стълбищна площадка е изградена върху терен, който е част от уличната инфраструктура на гр. Бургас и представлява публична общинска собственост, т.е. не е обща част в сградата.

Дори да се приеме, че процесната площадка засяга по някакъв начин обща част на сградата, в случая се касае за съоръжение по смисъла на чл. 184, ал. 1 ЗУТ, за изграждането или поставянето на което в съсобствен имот или в общите части на сгради в режим на етажна собственост не се изисква съгласието на останалите съсобственици в имота, съответно на собствениците на самостоятелни обекти в етажната собственост, съгласно ал. 3 с.з. Това означава, че с промяната в структурата на площадката и изграждането на нови подходи към обектите, които да са съобразени с изискванията за достъпна среда не е налице отнемане на общи части или промяна на предназначението на такива. Казаното навежда до извода, че не е налице предпоставката по чл. 185, ал. 1, т. 2 ЗУТ за искане на съгласие на етажните собственици. Налице са отрицателните предпоставки по чл. 185, ал. 1, т. 3 и 4 ЗУТ, тъй като не се изменят съществено общи части на сградата, както и няма свързване на вътрешни инсталации с общи мрежи. Понеже безспорно се установява, че се касае за преустройство на обекти по реда на чл. 38, ал. 5 ЗУТ, които са от категорията на обектите, посочени в тази разпоредба, във връзка с изричното посочване на чл. 185, ал. 1, т. 7 ЗУТ, за преустройство на такива обекти и в тази хипотеза не е необходимо изискването на съгласие на собствениците в етажната собственост. Поради това в случая не е приложим чл. 185, ал. 2 ЗУТ.

Съгласно чл. 184, ал. 1 ЗУТ, съоръженията за достъпна среда на хората с увреждания в съществуващи сгради се изграждат или поставят въз основа на одобрен проект в съответствие с изискванията на наредбата по чл. 169, ал. 4 и издадено разрешение за строеж или разрешение за поставяне. Съгласно чл. 148, ал. 4 ЗУТ, разрешението за строеж се издава на възложителя въз основа на одобрен технически или работен инвестиционен проект, когато такъв се изисква, а съгласно чл. 161, ал. 1, изр. първо ЗУТ, възложител е собственикът на имота, лицето, на което е учредено право на строеж в чужд имот, и лицето, което има право да строи в чужд имот по силата на закон, като в последния случай разрешението за строеж се издава на възложителя и на собственика на имота (чл. 148, ал. 5 ЗУТ). Член 147, ал. 1 ЗУТ, предвижда възможност в определени случаи строителство да се извършва без одобрен инвестиционен проект, но не и без издадено разрешени за строеж.

Така цитираната нормативна уредба налага извода, че независимо от специфичните цели, преследвани с изграждането и поддържането на архитектурна среда осигуряваща достъпа на лица с увреждания, самото изграждане на елементите на тази среда е подчинено на общите правила за строителство или на поставяне на преместваеми съоръжения, установени в ЗУТ. Касае се за отделно производство по издаване на разрешение за строеж за изграждане на съоръжения за достъпна среда на хората с увреждания, което в случая е започнало и се е провеждало едновременно с процедурата по издаване на оспореното с процесната жалба разрешение за строеж с № 18 -„З“/16.06.2022г. Същото все още не е приключило. Законът обаче, не предвижда като условие, да е налице издадено разрешение за поставяне/строеж на съоръжения за осигуряване на достъпна среда на хората с увреждания, преди издаване на разрешението за преустройство на самостоятелни обекти в сграда и съответно липсва основание за приемането на РС за незаконосъобразно по тези оплаквания на жалбоподателите. Наличието на такова разрешение за строеж би било от значение при въвеждане на строежа в експлоатация, но не предпоставя процедурата по издаване на разрешението за преустройство и промяна в предназначението на самостоятелни обекти в сграда.

С оглед гореизложеното, съдът счита оспорения административен акт за законосъобразен, като постановен в предвидената от закона писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила и правилно приложение на материалния закон, както и в съответствие с неговата цел. Спазени са и изискванията на чл. 6 АПК, тъй като, както се установи в настоящото производство, предвиденият вариант за извършване на преустройство в сградата е целесъобразен, като не се засягат общи части на сградата и е осъществим при възможно най-малко засягане правата на заинтересованите лица.

Настоящият състав на Административен съд Бургас приема, че в производството по издаване на оспореното разрешение за строеж административният орган е обсъдил всички релевантни за спора факти и е приложил правилно материалния закон. Същото е издадено от компетентен орган, в установената форма, при липса на допуснати съществени процесуални нарушения и в съответствие с целта на закона, с оглед на което жалбата се явява неоснователна и следва да се отхвърли.

Съгласно чл. 143, ал. 3 АПК, когато съдът отхвърли оспорването, страната, за която административният акт е благоприятен, има право да иска присъждане на направените съдебно-деловодни разноски. От процесуалния представител на ответника е направено искане за присъждане на разноски. С оглед изхода от спора и на основание чл. 143, ал. 3 и ал. 4 и чл. 144 АПК, вр. чл. 78, ал. 8 ГПК, чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, в полза на ответника следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 200,00 лева.

Съгласно чл. 143, ал. 4 АПК когато съдът отхвърли оспорването или прекрати производството, право на разноски имат и заинтересованите страни, за които актът е благоприятен. Безсъмнено е, че изходът на спора се явява благоприятен за заинтересованата страна „Амбулатория за специализирана извънболнична медицинска помощ по кардиология – индивидуална практика – д-р Ралица Чавдарова“ЕООД, ЕИК-*********, поради което жалбоподателите следва да заплатят на това дружество разноски в размер на 2032,50 лева.

Постъпила е молба от особения представител на заинтересованите страни Р.Д.Б.; М.М.Д.; Е.Г.Д.; А.Х.К.; Т.И.К.; В.Я.Г. и Х.Д.Т. - адв. М.С., с която последната заявява, че определеният от съда размер на адвокатското възнаграждение от 450 лева е под установения в НМРАВ минимум, поради което моли този размер да бъде увеличен. Съдът намира искането на адв. С. за основателно, като на същата следва да се определи възнаграждение в размер съобразно действащата към датата на назначаването с протоколно определение от 04.10.2022 г. редакция на разпоредбата на чл. 8, ал. 2, т. 1 НМРАВ, а именно 900 лева. Съдът намира, че за целта следва да бъде определен допълнителен депозит в размер на 450 лева, платим от жалбоподателите по сметката за депозити и вещи лица на АС Бургас.

Водим от изложените съображения, съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на 1. В.Б.И., ЕГН **********, лично като собственик на ап. 13 и в качеството му на избран управител на Етажната собственост; 2. Б.Д.К., ЕГН **********, собственик на ап. 3; 3. В.Л.С., ЕГН **********, собственик на ап. 1; 4. „Тама-МТ“ЕООД, ЕИК-*********, чрез управителя Т. Манолова Читадзе, ЕГН **********, собственик на ап. 2; 5. М.Г.Д., ЕГН **********, собственик на ап. 5; 6. С.Г.Д., ЕГН **********, собственик на ап. 16 и 7. Л.Г.Т., ЕГН **********, собственик на ап. 4, всички със съдебен адрес ***, чрез адвокат П.Ш. против РАЗРЕШЕНИЕ ЗА СТРОЕЖ № 18-„З“/16.06.2022г., издадено от арх. Георги Долапчиев, главен експерт-архитект в Дирекция „Устройство на територията, отдел “Устройствено планиране и архитектура“ при Община Бургас, с което на „Амбулатория за специализирана извънболнична медицинска помощ по кардиология – индивидуална практика – д-р Ралица Чавдарова“ ЕООД, ЕИК-*********, е разрешено да извърши преустройство съгласно одобрен проект за строеж: „Вътрешно преустройство на самостоятелни обекти с идентификатори **************и ******************по КККР, с функционално предназначение магазини, в Амбулатория за индивидуална практика за специализирана медицинска помощ по кардиология и ендокринология, разположени в партера на жилищна сграда с идентификатор ************** по КККР на гр. Бургас“.

ОПРЕДЕЛЯ окончателен размер от 900 лева на възнаграждението адв. М.С. в качеството на особен представител на заинтересованите страни Р.Д.Б.; М.М.Д.; Е.Г.Д.; А.Х.К.; Т.И.К.; В.Я.Г. и Х.Д.Т..

ОСЪЖДА 1. В.Б.И., ЕГН **********, лично като собственик на ап. 13 и в качеството му на избран управител на Етажната собственост с административен адрес: гр. Бургас, ж.к. “Лазур“, бл.10З, вх. 2; 2. Б.Д.К., ЕГН **********, собственик на ап. 3; 3. В.Л.С., ЕГН **********, собственик на ап. 1; 4. „Тама-МТ“ЕООД, ЕИК-*********, чрез управителя Т. Манолова Читадзе, ЕГН **********, собственик на ап. 2; 5. М.Г.Д., ЕГН **********, собственик на ап. 5; 6. С.Г.Д., ЕГН **********, собственик на ап. 16 и 7. Л.Г.Т., ЕГН **********, собственик на ап. 4, всички със съдебен адрес ***, да заплатят на Община Бургас сума в размер на 150,00 лева, представляваща направените по делото разноски.

ОСЪЖДА 1. В.Б.И., ЕГН **********, лично като собственик на ап. 13 и в качеството му на избран управител на Етажната собственост с административен адрес: гр. Бургас, ж.к. “Лазур“, бл.10З, вх. 2; 2. Б.Д.К., ЕГН **********, собственик на ап. 3; 3. В.Л.С., ЕГН **********, собственик на ап. 1; 4. „Тама-МТ“ЕООД, ЕИК-*********, чрез управителя Т. Манолова Читадзе, ЕГН **********, собственик на ап. 2; 5. М.Г.Д., ЕГН **********, собственик на ап. 5; 6. С.Г.Д., ЕГН **********, собственик на ап. 16 и 7. Л.Г.Т., ЕГН **********, собственик на ап. 4, всички със съдебен адрес ***, да заплатят на „Амбулатория за специализирана извънболнична медицинска помощ по кардиология – индивидуална практика – д-р Ралица Чавдарова“ЕООД, ЕИК-********* сума в размер на 2032,50 лева, представляваща направените по делото разноски.

УКАЗВА НА 1. В.Б.И., ЕГН **********, лично като собственик на ап. 13 и в качеството му на избран управител на Етажната собственост; 2. Б.Д.К., ЕГН **********, собственик на ап. 3; 3. В.Л.С., ЕГН **********, собственик на ап. 1; 4. „Тама-МТ“ЕООД, ЕИК-*********, чрез управителя Т. Манолова Читадзе, ЕГН **********, собственик на ап. 2; 5. М.Г.Д., ЕГН **********, собственик на ап. 5; 6. С.Г.Д., ЕГН **********, собственик на ап. 16 и 7. Л.Г.Т., ЕГН **********, собственик на ап. 4, всички със съдебен адрес ***, че в седмодневен срок от съобщението следва да заплатят в полза на Административен съд Бургас по НАБИРАТЕЛНА СМЕТКА BG 09 RZBB 9155 3300 1210 09 BIC *** в размер на 450,00 лева, представляваща допълнителен депозит за възнаграждение за особен представител. При неизпълнение в цялост и в срок съдът ще приложи чл. 77 ГПК, вр. чл. 144 АПК.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните по делото.

	Председател:	СТОЯН КОЛЕВ
	Членове: