№ 1132
гр. София, 23.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседА.е на
четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ
при участието на секретаря ТИХОМИРА Й. ЦЕНОВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ Гражданско дело №
20231110158181 по описа за 2023 година
Предявени са кумулативно обективно съединени установителни искове с правно
основА.е чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 и 2 ЗЗД за признаване за установено
съществуването на парични задължения в размер на сумите, както следва: 1 648, 66 евро,
представляваща падежирала главница /от вноска № 1 до вноска № 12 включително/ по
договор за заем бизнес кредит - клиентски № *** от 20.10.2021 г., ведно със законната лихва
от датата на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК - 12.01.2023 г. до изплащане на
вземането, както и 9 251,95 евро, представляваща падежирала договорна лихва по чл. 2.3, б.
„а“ и „b“ от договора за периода от 21.12.2021 г. до 20.12.2022 г. (с оглед направен в о. с. з. на
24.10.2024 г. отказ от иска за разликата над посочения размер до пълния първоначално
предявен такъв от 9 744,68 евро, поради което в тази част производството по делото е
прекратено), за които суми по ч. гр. дело № 1722/2023 г. по описа на СРС, 79 състав, е
издадена заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК от 17.01.2023 г. и въз основа на
нея изпълнителен лист от същата дата.
Ищецът *** /с предходни наименовА.я „*** и „***/ твърди, че между него в
качеството на заемодател и „***, в качеството на заемополучател, ***, в качеството на
солидарен и ипотекарен длъжник, ****, в качеството на солидарен и ипотекарен длъжник и
***, в качеството на солидарен длъжник, е сключен договор за заем бизнес кредит -
клиентски № *** от 20.10.2021 г., като вземА.ята по него са обезпечени с учредена в полза
на заемодателя ипотека, обективирана в нотариален акт за учредяване на договорна ипотека
върху недвижим имот ******** г. по описа на нотариус *** на НК. Поддържа, че по силата
на договора е предоставил на ответника – „*** паричен заем в размер на 50 000,00 евро,
който от своя страна се е задължил да върне сумата заедно с натрупаната върху нея
договорна лихва по реда, предвиден в чл. 2.3 и чл. 2.4 и Приложение № 1, представляващо
неразделна част от него. Сочи, че съгласно чл. 2.1., б. „b“ заемната сума е следвало да бъде
отпусната целево и на два етапа, а именно: етап 1 - сума в размер на 1 797,63 евро,
равняваща се на 3 515,86 лв. (преди учредяване на необходимите обезпечения),
представляваща сбор от разходите, свързА. със сключването на договора за заем и
учредяване на предвиденото в него обезпечение, а именно: такси за юридическо и
1
административно обслужване, проучване и изготвяне на документи за учредяване на
обезпечения, нотариални такси, държавни такси и разноски, които са за сметка на
заемополучателя и етап 2 - остатъкът от договорената сума (в срок от 3 работни дни след
учредяване на необходимите обезпечения и след представяне на удостоверение за тежести,
издадено от съответната Служба по вписвА.ята, както и удостоверение за наличие или липса
на задължения). Твърди, че след изпълнение на задълженията на заемополучателя по
описА.те етапи и учредяване на договорната ипотека в негова полза, надлежно е изпълнил
задължението си за предоставяне на заемната сума по посочена от ответника банкова сметка,
за което са съставяни съответните извлечения от счетоводни книги, платежни нареждА.я и
фактури, с което за заемополучателя „*** е възникнало насрещното задължение за връщане
на същата чрез заплащане на месечни погасителни вноски от по 999,66 евро всяка с падеж
20-то число на месеца считано от 20.01.2022 г. в продължение на 120 месеца, съгласно
Приложение № 1, представляващо погасителен план към договора. Сочи, че към 12.01.2023
г. от страна на заемополучателя и солидарните длъжници не са постъпвали плащА.я на
падежиралите към тази дата вноски, което съгласно клаузите на договора е основА.е за
обявяването му за предсрочно изискуем, за което заемополучателят и солидарните
длъжници са уведомени с покА., връчени чрез **** на КЧСИ. С гореизложеното обосновава
правния си интерес от предявяване на установителни искове за признаване за установено
съществуването на парични задължения, равняващи се на гореописА.те суми. Претендира и
разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „*** е подал отговор на исковата молба, с
който не оспорва сключването на процесния договор за заем бизнес кредит – клиентски №
*** от 20.10.2021, както и получаването на сумата по него в размер на 94 263, 64 лв., която
обаче не се равнява на левовата равностойност на отпуснатия му заем от 50 000 евро, а
именно: 97 791, 50 лв. Прави възражение за частично неизпълнение на договора, тъй като не
е преведен пълният размер на договорената сума, доколкото не става ясно дали разликата в
размер на 3 527, 86 лв. е преведена в негова полза или е послужила за покриване на други
задължения по договора. Позовава се на извършено от него плащане от 26.01.2022 г. в
размер на 1 022, 58 евро с левова равностойност от 2 000 лв., по банковата сметка на ***,
послужило за погасяване на първа вноска по кредита в размер на 957, 99 евро, включваща
главница и лихва, както и част от дължимата по договора главница, представляваща разлика
между платената сума от 2 000 лв. и дължимата такава от 1 873, 66 лв. Поддържа, че същата
сума е събрана от него повторно от **** на КЧСИ въз основа на издаден изпълнителен лист
по ч. гр. дело № 1722/2023 г. по описа на СРС, 79 състав, отправяйки искане за издаване в
негова полза на обратен изпълнителен лист за сумата от 2 000 лв., при условие, че искът се
отхвърли в тази част. Твърди, че е изплатил всички задължения по процесния договор за
кредит, представяйки 4 броя платежни нареждА.я, както следва: от 05.06.2023 г. за сумата от
94 567, 37 лв., с която е погасен остатък от главница в хода на изп. дело № 137/2023 г., от
06.06.2023 г. за сумата от 29 000 лв., с която са погасени лихви и други такси по договора, от
07.06.2023 г. за сумата от 29 000 лв., с която са погасени лихви и други такси по договора,
както и от 08.06.2023 г. за сумата от 41 100 лв., с която са погасени лихви и други такси по
договора. Обобщава, че общият размер на извършените от него плащА.я по договора се
равнява на 220 000 лв., която сума двукратно надвишава сумата на отпуснатия кредит. Сочи,
че считано от обявяването на кредита за предсрочно изискуем - 20.05.2022 г. договорената
лихва по чл. 2.3, б. „а“ от договора не следва да се начислява, поради което счита, че
претендираната такава върху вноски от № 5 до № 12 с падежи от 20.05.2022 г. до 20.12.2022
г. е недължима. С тези съображения отправя искане за отхвърляне на предявените искове.
Претендира и разноски.
Съдът, като съобрази доводите на стрА.те и събрА.те по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
2
установено следното от фактическа страна:
С определение от 02.02.2024 г. съдът е отделил за безспорно и ненуждаещо се от
доказване обстоятелството относно сключването между *** (с предишно наименовА.е „***),
в качеството на заемодател, от една страна, и „***, в качеството на заемополучател, от друга
страна, на процесния договор за заем бизнес кредит - клиентски № *** от 20.10.2021 г. с
нотариална заверка на подписите на нотариус *** на НК и район на действие СРС, за
предоставяне на заем в размер от 50 000 евро между посочените лица.
Съгласно в чл. 2.1., б. „а“ от договора заемодателят отпуска на заемателя сумата от 50
000,00 евро, която се усвоява целево (условно) на два етапа, както следва: 1/ сумата от 1
797,63 евро (3 515,86 лв.), която се удържа при подписване на договора, представляваща
сбор от разходите, свързА. със сключването на договора за заем и учредяване на
предвиденото в него обезпечение, а именно: такси за юридическо и административно
обслужване, проучване и изготвяне на документи за учредяване на обезпечения, нотариални
такси, държавни такси и разноски, които са за сметка на заемополучателя и 2/ остатъкът от
договорената сума (в срок от 3 работни дни след учредяване на необходимите обезпечения и
след представяне на удостоверение за тежести, издадено от съответната Служба по
вписвА.ята, както и удостоверение за наличие или липса на задължения). В клаузата на чл.
2.3., б. „a” и „b” от договора се предвижда, че кредитополучателят дължи на кредитора
фиксирана лихва в размер на 20 % на година върху усвоената и непогасена част от
главницата на предоставения кредит, която се начислява ежемесечно върху неизплатената
главница по кредита за периода от деня, следващ датата на получаване на кредита, до датата
на пълното изплащане на главницата по кредита и се дължи и изплаща според приложимия
към договора погасителен план, представляващ Приложение № 1 към договора. Според чл.
2.4., б. „а“ кредитополучателят се задължава да изплати изцяло отпуснатия кредит, заедно с
начислената лихва, такси и разноски, подлежащи на възстановяване, в срок от 120 месеца от
датата на сключване на договора. В чл. 5.2. стрА.те са уговорили, че при настъпване на
неизпълнение, което продължава повече от седем дни или последиците от него не са
възстановени в този срок, кредиторът има право да обяви кредита за предсрочно изискуем.
Представено е платежно нареждане от 22.10.2021 г., видно от което наредителят *** е
превело по банкова сметка на получателя „*** сумата от 94 263,64 лв. при посочено
основА.е за осъществяване на банковия превод „договор за бизнес кредит кл. н. *** от
20.10.2021, т. 2.2. (а) (I).
От представената по делото фактура № 42988/20.10.2021 г. се установява, че същата е
издадена от ищеца *** на ответника „*** за предоставено юридическо и административно
обслужване, съгласно т. 2.1., (b), (i) от договор за заем на стойност от 3 515,86 лв.
Видно от връчена на 26.05.2023 г. чрез **** на КЧСИ покана на ответното дружество,
кредиторът, позовавайки се на уговорената в чл. 5.2. от договора възможност, е обявил
вземА.ята по процесния договор за кредит за предсрочно изискуеми.
Представено е авизо местен превод от 26.01.2022 г., с който ответното дружество е
превело по банкова сметка на ищеца сумата от 2 000 лв. на основА.е „вноска по кредит“ без
индивидуализация на правоотношението с номер и/или дата на сключване.
Видно от представените 4 броя платежни нареждА.я за кредитен превод третото за
процеса лице лице *** – солидарен ипотекарен длъжник, е превел по банкова сметка на
ищеца *** суми на дати и с основА.я, както следва: на 05.06.2023 г. - сумата от 94 567,37 лв.
с посочено основА.е плащане на главница по договор за кредит *** от солидарен
ипотекарен длъжник; на 06.06.2023 г. - сумата от 29 000 лв. с посочено основА.е плащане на
лихви и такси по договор за кредит *** от солидарен ипотекарен длъжник; на 07.06.2023 г. –
сумата от 29 000 лв. с посочено основА.е плащане на лихви и такси по договор за кредит
*** от солидарен ипотекарен длъжник и на 08.06.2023 г. - сумата от 40 100 лв. с посочено
основА.е плащане на лихви и такси по договор за кредит *** от солидарен ипотекарен
3
длъжник.
От представеното по делото разпореждане за приключване на изпълнително дело от
22.05.2023 г. на **** на КЧСИ, влязло в сила на 07.06.2023 г., се установява, че
производството по изпълнително дело № 20239210400137 по описа на същия е прекратено
на основА.е чл. 433, ал. 2 ГПК поради изплащане на задължението по делото от длъжника, в
т. ч. и разноските по изпълнението. Съгласно постъпило съобщение от *** с изх. №
4029/15.02.2024 г. изпълнително дело № 20239210400137 е било образувано на основА.е
изпълнителен лист от 17.01.2023 г., издаден по ч. гр. дело № 1722/2023 г. по описа на СРС,
79 състав, по молба на *** срещу длъжника „***. В същото съобщение се посочва, че
общото задължение по изпълнителното дело е в размер от 56 220,20 лв., от която: главница –
3 224,50 лв. (1 648,66 евро), ведно със законната лихва от 12.01.2023 г. – 129,91 лв.,
падежирала договорна лихва – 19 058,93 лв. (9 744,68 евро), разноски за държавна такса по
гр. дело – 445,66 лв., юрисконсултско възнаграждение по гр. дело – 50,00 лв.,
юрисконсултско възнаграждение по изп. дело – 200,00 лв., начислени обикновени такси по
ТТРЗЧСИ по изп. дело – 736,98 лв., начислени допълнителни разноски по изп. дело № 415,66
лв., пропорционална такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ – 4 196,11 лв. и присъединени публични
държавни вземА.я – 27 762,45 лв. Обобщено е, че платените от длъжника по сметка на ЧСИ
суми за погасяване на задълженията, предмет на издадената заповед за незабавно
изпълнение по чл. 417 ГПК, издадена по ч. гр. дело № 1722/2023 г. по описа на СРС, 79
състав, са в общ размер на 28 547,71 лв., които са разпределени на 19.05.2023 г., а остатъкът
в размер на 27 654,99 лв., представляващ публични задължения, е бил заплатен от длъжника
директно по банкова сметка на НАП.
От изслушаното и прието по делото заключение на вещото лице по
съдебносчетоводната експертиза вкл. и в коригираната му част се установява, че отпуснатата
от *** сума в полза на „*** е в размер на уговорените в договора 50 000 евро с левова
равностойност от 97 791,50 лв., като сумата е била усвоена, както следва: 1/ първи етап – по
издадена фактура № 42988/20.10.2021 г. от кредитора на кредитополучателя на стойност 3
515,86 лв., представляващи заплащане на юридическо и административно обслужване,
съгласно т. 2.1., (b), (i) от договор за заем и 2/ втори етап – чрез банков превод по сметка на
ответника от 22.10.2021 г. на стойност 94 263,64 лв. с удържана сума за превода в размер на
12 лв., представляваща такса за използваната система за разплащА.я РИНГС. Според вещото
лице от страна на заемополучателя са извършени плащА.я на обща стойност от 1 022,58
евро (2 000 лв.), като тази сума е послужила за частично погасяване на първата месечна
вноска в частта за дължимата договорна лихва до размера от 602,58 евро и начислена
неустойка в размер от 420 евро, без да са погасявА. следващите месечни вноски по заема с
падежи от 20.02.2022 г. до 20.12.2022 г. Експертът е изчислил, че след отчитане на
посоченото плащане, общият размер на дължимата договорна лихва за исковия период
възлиза на сумата от 9 251,95 евро. В заключението се пояснява още, че предвид
допуснатото забава в частичното плащане по вноска № 1 за период от 6 дни след датата на
падежа, настъпил на 20.01.2022 г., и в случай, че приложение намери уговореното между
стрА.те в процесния договор по повод предвидената в чл. 2.3.(g) във връзка с чл. 2.3.(с)
неустойка за забава, размерът на същата е следвало да бъде 210 евро, с оглед на което
дължимите суми по вноски от № 1 до № 12 включително са в размер на 1 648,46 евро –
главница и 9 251,95 евро (евентуално 9 041,95 евро) – договорна лихва. Установява се още,
че в хода на изпълнително дело № 137/2023 г. по описа на **** на КЧСИ, в полза на *** от
солидарния длъжник и едноличен собственик на капитала на ответника *** е преведена чрез
5 броя последователни транзакции сумата от общо 111 341,15 евро, послужила за погасяване
на сумите, както следва: главница, договорна лихва, наказателна лихва, такси за ЧСИ,
юрисконсултско възнаграждение, такса предсрочно погасяване, държавни такси,
застраховки, разходи по заличаване и такса за неизпълнение. Обобщено е, че с посочените
суми, платени в хода на изпълнителното производство, задълженията на заемополучателя са
4
били изцяло погасени, като надвнесената сума от платилия длъжник в размер от 130,08 евро
(с левова равностойност от 254,41 лв.) му е била възстановена чрез извършен банков превод
по негова сметка на 13.07.2023 г.
Заключението на вещото лице по съдебносчетоводната експертиза, ведно с корекцията
към него са компетентно и обективно изготвени от специалист в съответната област и
отговарят на поставените задачи, поради което съдът го кредитира изцяло.
При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът формира
следните правни изводи:
По исковете с правно основА.е чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 и 2 ЗЗД.
Основателността на исковете се обуславя от установяване от ищеца наличието на
следните предпоставки: 1/ възникване и съществуване на валидно заемно правоотношение
между стрА.те по силата на процесния договор за заем бизнес кредит – клиентски № *** от
20.10.2021 г.; 2/ предоставяне на заемната сума от заемодателя на ответника; 3/ размера на
усвоения кредит; 4/ настъпилата изискуемост; 5/ договорна клауза за размера на
претендираната лихва, пораждаща задължение за заемополучателя за заплащането в
предявените размери.
В случая, по делото безспорно се установява сключването между стрА.те на процесния
договор за заем бизнес кредит - клиентски № *** от 20.10.2021 г., по силата на който ищецът
*** се е задължил да предостави на заемополучателя „*** сумата от 50 000,00 евро, а
последният се е задължил да я ползва и върне заедно с уговорената възнаградителна лихва,
като последното задължение е възникнало както за него, така и за третите за настоящото
производство лица, а именно: *** и ****, в качеството им на солидарен и ипотекарен
длъжник, както и ***, в качеството му на солидарен длъжник.
На следващо място въз основа на констатациите в заключението по
съдебносчетоводната експертиза съдът приема за доказано по делото усвояването на
заемната сума от страна на заемополучателя в пълен размер на два етапа, съгласно
постигнатите в договора уговорки. Неоснователно се явява възражението на ответника, че
не му е била предоставена заемната сума в пълен размер, доколкото сумата от 3 515,86 лв. не
е била преведена по негова банкова сметка, а е удържана от ищеца. Видно от чл. 2.1., б. „а“
от процесния договор стрА.те са уговорили усвояването на кредита да стане на два етапа,
първият от които се състои в удържане на сумата от 1 797,63 евро (3 515,86 лв.) при
подписване на договора, представляваща сбор от разходите, свързА. със сключването на
договора за заем и учредяване на предвиденото в него обезпечение, а именно: такси за
юридическо и административно обслужване, проучване и изготвяне на документи за
учредяване на обезпечения, нотариални такси, държавни такси и разноски, които са за
сметка на заемополучателя. Автономията на волята на стрА.те да определят свободно
съдържА.ето на договора е огрА.чена от разпоредбата на чл. 9 ЗЗД в две посоки:
съдържА.ето на договора не може да протИ.речи на повелителни норми на закона, а в равна
степен и на добрите нрави. В този смисъл огрА.чението се отнася както за гражданските,
така и за търговските сделки – арг. чл. 288 ТЗ. Добрите нрави са морални норми, на които
законът е придал правно значение, защото правната последица от тяхното нарушаване е
приравнена с тази на протИ.речието на договора със закона – арг. чл. 26, ал. 1 ЗЗД. Добрите
нрави не са писА., систематизирА. и конкретни правила, а съществуват като общи принципи
или произтичат от тях. В настоящата хипотеза не се установява да е налице такова
протИ.речие, тъй като липсва нормативна забрана за договаряне разходите по договора да
бъдат предварително удържА. от подлежащата на предоставяне в заем сума. Нещо повече,
посочената уговорка е постигната между лица, имащи качеството търговци, като в случай,
че сумата в размер от 3 515,86 лв. не е била удържана от стойността на заема, то ответникът
е следвало да я заплати отделно, предвид обезпечаването на задължението за връщане на
заетата сума чрез учредяването на договорна ипотека и надлежното изпълнение на
5
акцесорното задължение като условие за предоставяне на останалата част от заема, каквото
не се установява той да е сторил.
Следователно, след предоставяне на заема на заемополучателя, за последния е
възникнало задължението за заплащане на месечните погасителни вноски съгласно
представения по делото погасителен план – Приложение № 1 към договора за заем, като въз
основа на заключението на вещото лице по съдебносчетоводната експертиза по делото се
установи, че същият не е заплащал редовно дължимите месечни вноски, т. е. налице е
неизпълнение от негова страна.
В случая, от заключението по съдебносчетоводната експертиза се установява, че
единственото извършено плащане от страна на ответника преди подаване на заявлението по
чл. 417 ГПК, въз основа на което е образувано ч. гр. дело № 1722/2023 г. по описа на СРС, 79
състав, е в размер на 2 000 лв. (с равностойност от 1 022,58 евро), с което частично е
погасена дължимата договорна лихва по вноска № 1 и изцяло начислената наказателна лихва
за забавено изпълнение, както следва: със сумата от 602,58 евро е погасена част от
падежиралата договорна лихва, а с остатъка от 420 евро – начислената неустойка за забавено
изпълнение. В случая, макар уговорената неустойка да не е предмет на настоящото
производство, следва да се изясни въпросът относно нейния размер, предвид отнасянето от
кредитора към нейното погасяване на част от заплатената от страна на ответника сума от
26.01.2022 г. В чл. 2.3., б. „с“ и „d” от процесния договор за кредит стрА.те са уговорили, че
в случай, че кредитополучателят не изпълни което и да е задължение по този договор на
съответната дата на падеж, същият дължи неустойка за забава в размер на 0,14 % върху
непогасената главница за всеки ден, считано от датата на падежа на дължимото плащане до
момента на окончателното погасяване на всички просрочени дължими суми за: главница,
лихва, неустойки и други такси и разноски по договора, която неустойка се начислява от
деня, следващ падежа на съответното задължение до деня на пълното му погасяване и се
изчислява на база реално изминали дни. В б. „g” от същата клауза е посочено, че с оглед на
добрите нрави и бизнес отношения, стрА.те се разбират, че за всеки случай на
неизпълнение, което е отстранено до три дни, кредитополучателят няма да дължи неустойка
за забава, а в случай, че неизпълнението продължи повече от три дни, но не повече от
тридесет дни, кредитополучателят дължи само половината от начислената неустойка. По
делото се установи, че извършеното от страна на ответника плащане в размер на 2 000 лв. е
сторено на 26.01.2022 г. при падеж на вноска № 1 по договора съгласно приложения като
Приложение № 1 погасителен план, на 20.01.2022 г., т. е. плащането е извършено на 6-тия
ден след настъпване на падежната дата и съгласно уговореното, за ищеца е възникнало
вземане за неустойка за забава. В чл. 2.4., б. „d” от договора е посочено, че стрА.те
безусловно приемат погасяването на кредита да бъде извършено в следната
последователност: такси и разноски, неустойки, просрочена лихва, просрочена главница,
лихви и главница. Действително размерът на вноска № 1 се равнява на 999,66 евро, а
стореното на 26.01.2022 г. плащане е в размер на 2 000 лв., респ. 1 022,58 евро, но
независимо от това то не е било достатъчно за нейното погасяване в пълен размер, като за да
достигне до този извод, съдът съобрази вече възникналото вземане за неустойка и
уговорения от стрА.те начин на погасяване на задълженията по процесния договор за
кредит. В случая, независимо от това дали като размер на неустойката се възприеме сумата
от 420 евро, или сумата от 240 евро, т. е. половината от нея, видно е, че платената от
ответника такава не е от естество да покрие изцяло размера на дължимата вноска. Само за
пълнота на изложението следва да се посочи, че съдът приема за правилен размера на
задължението за неустойка за забава за сумата от 420 евро, доколкото забавата на длъжника е
продължила най-рано до 05.06.2023 г. – датата на първото плащане в хода на образуваното
изпълнително дело № 137/2023 г. по описа на **** на КЧСИ, което надхвърля максимално
допустимия срок от 30 дни, даващ възможност на длъжника да заплати едва половината от
начислената мораторна неустойка.
6
На следващо място, съдът намира за неоснователно възражението на ответника, че по
отношение на вноски от № 5 до № 12 с падежи от 20.05.2022 г. до 20.12.2022 г., договорна
лихва не следва да се начислява, тъй като кредитът е обявен за предсрочно изискуем на
20.05.2022 г. Ищецът не твърди претендирА.те с исковата молба, а преди това и с
депозираното заявление по чл. 417 ГПК суми да са предсрочно изискуеми, а дори обратното
– изрично заявява, че същите са редовно падежирали към 12.01.2023 г., датата на образуване
на заповедното производство по ч. гр. дело № 1722/2023 г. по описа на СРС, 79 състав. В чл.
5.2., б. „а“ от процесния договор за кредит стрА.те са уговорили, че при настъпване на
неизпълнение, което продължава повече от 7 дни или последиците от него не са
възстановени в този срок, кредиторът има право да обяви кредита за предсрочно и
незабавно изискуем и да пристъпи незабавно към принудително изпълнение по
обезпечението или по останалото имущество на кредитополучателя, солидарните и
ипотекарните длъжници. Предсрочната изискуемост на вземането по договор за заем за
потребление или за кредит представлява преобразуващо право на кредитора за изменение на
договора и, за разлика от общия принцип по чл. 20а, ал. 2 ЗЗД, настъпва с волеизявление
само на едната от стрА.те. Волеизявлението следва да достигне до насрещната страна, но не
се нуждае от приемане и същото поражда действие, ако са били налице обективните
предпоставки, обуславящи настъпването на предсрочната изискуемост, уговорени в
договора или предвидени в закона. В случая, по делото безспорно се установи, че е било
налице неизпълнение от ответника на задължението за погасяване на заемните вноски в
срок, което е продължило повече от 7 дни. В хода на настоящото производство не се
ангажираха доказателства, от които да се установява, че до длъжника е достигнала волята на
кредитора за обявяване на процесните задължения за предсрочно изискуеми, считано от
20.05.2022 г. Действително в представения по делото нотариален акт за учредяване на
договорна ипотека върху недвижим имот № 36/20.10.2021 г., том V, рег. № 9932, нот. дело №
759 от 2021 г. на нотариус *** на НК е посочено, че при настъпване на неизпълнение, което
продължава повече от 90 календарни дни, кредитът автоматично става предсрочно и
незабавно изискуем, без да е необходимо кредиторът изрично да уведомява
кредитополучателя за настъпването на предсрочната изискуемост. Въпреки наличието на
предвидените в договора и в описА.я нотариален акт предпоставки за настъпване на
предсрочна изискуемост, доколкото обявяването й е право, но не и задължение на
кредитора, единствено той може да извърши преценка в кой момент след проявлението на
условията за това да я обяви на длъжника, в случай, че изобщо го стори. При всички случаи
предсрочната изискуемост не може да настъпи автоматично, след изтичането на определен
срок от време, през който е продължавало неизпълнението, а се предпоставя от
предприемането на активни действия от страна на кредитора, който следва да уведоми
длъжника за предизвиканата едностранна промяна в сключения между тях договор в частта
за срока на изпълнение на задължението за връщане на предоставената парична сума. В
случая, данни за такива действия се съдържат в получената от ответното дружество на
26.05.2023 г. покана от ищеца за обявяване на предсрочната изискуемост на задълженията
по договора, изпратена чрез ***. С оглед изложеното и предвид обстоятелството, че падежът
на най-късно падежиралата вноска № 12, е настъпил на 20.12.2022 г., то към датата на
депозиране на заявлението по чл. 417 ГПК – 12.01.2023 г., процесният договор за кредит не е
бил предсрочно изискуем, но за сметка на това падежите на претендирА.те с исковата молба
вземА.я безспорно са били настъпили. Следователно, не е налице основА.е, което да
изключва дължимостта на вземането на ищеца за възнаградителна (договорна) лихва и за
вноските от № 5 до № 12.
От приетото по делото без оспорване от стрА.те заключение на вещото лице по
допуснатата съдебносчетоводна експертиза, ведно с изготвената към него корекция, се
установява, че стойността на вземането за главница по процесния договор за вноски от № 1
до № 12 с падеж на първа вноска на 20.01.2022 г. и на последна вноска на 20.12.2022 г., е в
7
размер от 1 648,66 евро, а дължимата възнаградителна лихва за процесния период от
21.12.2021 г. до 20.12.2022 г. е на стойност от 9 251,95 евро, поради което съдът намира, че
предявените искове са доказА. по основА.е и по размер.
Между стрА.те не е налице спор, а и от заключението по съдебносчетоводната
експертиза и данните, удостоверени в обсъденото по-горе съобщение с изх. №
1052/09.05.2024 г. на **** на КЧСИ, се установява, че всички вземА.я, предмет на
настоящото производство, са били изплатени от страна на длъжника в хода на образуваното
в резултат от издадения изпълнителен лист по ч. гр. дело № 1722/2023 г., по описа на СРС,
79 състав, изпълнително дело № 137/2023 г. по описа на **** на КЧСИ, поради което и
същото е приключило с разпореждане от 22.05.2023 г., влязло в сила на 07.06.2023 г. В
случая, макар ответникът да се позовава на представените от него 4 броя платежни
нареждА.я за кредитен превод съответно от 05.06.2023 г., от 06.06.2023 г., от 07.06.2023 г. и
от 08.06.2023 г., ангажирА.те по делото доказателства безспорно установяват пълно
погасяване на процесните задължения, предмет на настоящото производство, настъпило в
рамките на образуваното изпълнително дело. Изрично в съобщението на ЧСИ е отразено, че
процесните вземА.я са събрА. от длъжника по негова сметка, след което са разпределени на
взискателите, поради което не може да се приеме, че се касае за доброволно изпълнение, а за
принудително такова. Следва да се отбележи, че правното значение на обстоятелството, че
плащА.ята са извършени в хода на принудителното изпълнение за исковия процес, който се
развива по реда на чл. 422 ГПК, е разяснено с т. 9 на ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. дело №
4/2013 г., ОСГТК на ВКС, с която се приема, че по общото правило на чл. 235, ал. 3 ГПК
съдът взема предвид фактите, които са от значение за спорното право и това са фактите,
настъпили след предявяване на иска – от момента на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение до приключване на съдебното дирене в производството по иска,
предявен по реда на чл. 422 ГПК, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК. В хипотезата по чл. 418, ал. 1 ГПК
заповедта подлежи на изпълнение преди да е влязла в сила, поради което сумите, събрА. по
принудителен ред в изпълнителното производство, са на основА.е на издадения съдебен акт
- разпореждане за незабавно изпълнение, което не подлежи на проверка в исковия процес.
Правото на обратен изпълнителен лист по чл. 245, ал. 3 ГПК възниква за длъжника при
събрА. суми в изпълнителното производство за погасяване на вземане, което не съществува
към момента на приключване на съдебното дирене в исковото производство, но не е
съществувало и към момента на осъщественото принудително изпълнение (какъвто не е
разглеждА.я случай). Обективните предели на силата на присъдено нещо, когато правото е
отречено, обхваща установяване, че правото никога не е съществувало или че е
съществувало от момента на неговото възникване, но се е прекратило или погасило към
момента на приключване на съдебното дирене. При съобразяване на събрА.те суми в
изпълнителното производство искът за установяване на съществуването на вземането би се
отхвърлил, но длъжникът няма да има право на обратен изпълнителен лист, тъй като
вземането на кредитора е съществувало към момента на осъщественото принудително
изпълнение. Предвид изричното разпореждане в нормата на чл. 422, ал. 3 ГПК за издаване
на обратен изпълнителен лист при отхвърляне на иска, то съдът не следва да съобразява
факта на удовлетворяване на вземането чрез осъществено принудително събиране на сумите
по издадения изпълнителен лист въз основа на разпореждането за незабавно изпълнение в
образувА.я изпълнителен процес. Без значение е обстоятелството дали сумите са събрА. от
съдия – изпълнителя посредством предвидените в процесуалния закон способи за това или
са платени по сметка на ЧСИ от длъжника.
Ето защо, след като претендирА.те от ищеца вземА.я са погасени в хода на
изпълнителното производство и с оглед дадените разяснения с горепосоченото тълкувателно
решение, се налага извод, че това не може да послужи като основА.е за отхвърляне на
предявените искови претенции по реда на чл. 422 ГПК. Доколкото принудителното
изпълнение вече е реализирано въз основа на постановената заповед за изпълнение,
8
съдебното признатото вземане в полза на кредитора не може да послужи като основА.е за
последващ изпълнителен процес, а отношенията между стрА.те във връзка със спорното
право вече са уредени. От това следва, че въпреки погасяването на процесните вземА.я чрез
плащане, доколкото това е станало след депозиране на заявлението по чл. 417 ГПК -
12.01.2023 г. и в хода на образуваното въз основа на последната производство по
принудително изпълнение по описа на **** на КЧСИ, предявените искове за сумата от 1
648,66 евро, представляваща падежирала главница /от вноска № 1 до вноска № 12
включително/ по договор за заем бизнес кредит - клиентски № *** от 20.10.2021 г., както и
за сумата от 9 251,95 евро, представляваща падежирала договорна лихва по чл. 2.3, б. „а“ и
„b“ от договора за периода от 21.12.2021 г. до 20.12.2022 г., се явяват основателни и като
такива следва да бъдат уважени в пълния им предявен размер.
Посочената сума за главница следва да се присъди ведно със законната лихва от датата
на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК - 12.01.2023 г. до окончателното плащане.
По отговорността за разноски:
В съответствие със задължителните разяснения, дадени с т. 12 на ТР № 4/18.06.2014 г.
по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК, ВКС, съдът следва да се произнесе по разпределението на
отговорността за разноските в заповедното и исковото производство. При този изход на
спора – цялостна основателност на предявените искове, право на разноски има ищецът. На
основА.е чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на заявителя - ищец следва да се присъдят сторените
разноски в производството по ч. гр. дело № 1722/2023 г. по описа на СРС, 79 състав, както и
в исковото производство, които съответно възлизат на 474,22 лв. – платена държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение, както и на 847,34 лв. – платена държавна такса, депозит за
ССчЕ и юрисконсултско възнаграждение, съобразявайки, че за съответната на прекратената
част от производството по делото на същия не се следват разноски. Съдът определи в
минимален размер юрисконсултското възнаграждение на заявителя-ищец в двете съдебни
производства на основА.е чл. 78, ал. 8 ГПК (изм. ДВ, бр. 8 от 2017 г.), вр. чл. 37 от Закон за
правната помощ и съответно чл. 26 от Наредбата за заплащането на правната помощ (по
отношение на юрисконсултското възнаграждение в заповедното производство) и чл. 25, ал. 1
от Наредбата за заплащането на правната помощ (по отношение на юрисконсултското
възнаграждение в исковото производство), като съобрази вида и обема на извършената
дейност от процесуалните му представители, както и липсата на фактическа и правна
сложност на делото. С оглед изхода на спора в полза на ответника не се следват разноски.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от ***, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: ***** срещу „***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ****,
кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основА.е чл. 422, ал. 1
ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 и 2 ЗЗД, че „*** дължи на *** сумата от 1 648,46 евро,
представляваща падежирала главница /от вноска № 1 до вноска № 12 включително/ по
договор за заем бизнес кредит - клиентски № *** от 20.10.2021 г., ведно със законната лихва
от датата на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК - 12.01.2023 г. до изплащане на
вземането, както и сумата от 9 251,95 евро, представляваща падежирала договорна лихва по
чл. 2. 3, б. „а“ и „b“ от договора за периода от 21.12.2021 г. до 20.12.2022 г., за които суми по
ч. гр. дело № 1722/2023 г. по описа на СРС, 79 състав, е издадена заповед за незабавно
изпълнение по чл. 417 ГПК от 17.01.2023 г. и въз основа на нея изпълнителен лист от същата
дата.
ОСЪЖДА „***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ****, да заплати на
9
***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: *****, на основА.е чл. 78, ал. 1 ГПК,
сумата от 474,22 лв., представляваща разноски в производството по ч. гр. дело № 1722/2023
г. по описа на СРС, 79 състав, както и сумата от 847,34 лв., представляваща разноски в
исковото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на стрА.те.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10