№ 1735
гр. Варна, 05.05.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на пети
май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Даниела Ил. Писарова
Членове:Светлана Тодорова
Цветелина Г. Хекимова
като разгледа докладваното от Светлана Тодорова Въззивно частно
гражданско дело № 20223100500758 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 във вр.чл.130 от ГПК.
Възз.ч.гр.дело № 1637/2018год. по описа на ВОС е образувано по частна
жалба на „АНДОНОВ и син“ ЕООД ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр.Варна жк Трошево бл.55 вх. В ет.6 ап.23, представлявано от
управителя Бойко Андонов Недялков, чрез пълномощник адв.А.Х., срещу
Определение № 2915/15.03.2022г., постановено по гр.д. № 3140/2022г. по
описа на ВРС, с което съдът е прекратил производството по гр. дело
3140/2022г. по описа на ВРС – 9-ти състав, образувано по молба на
„АНДОНОВ и син“ ЕООД ЕИК *********, с която срещу ЗК „Подкрепа“ (в
ликвидация) ЕИК ********* с.Осеново, представлявано от ликвидатора
Валентин Данков Бакалов, е предявен установителен иск с правно основание
чл. 124 ГПК във вр.чл.26, ал.1 от ЗЗД за прогласяване за нищожна като
противоречаща на добрите нрави клаузата на чл.9 от сключения между ЗК
„Подкрепа“ (в ликвидация) ЕИК ********* и „АНДОНОВ и син“ ЕООД ЕИК
********* Договор за наем на недвижим имот – част от селскостопански двор
– земя и сгради от 02.04.2020г.
В хода на извършената проверка на допустимост на исковата молба
първоинстанционният съд приема за процесуално недопустим предявения иск
за нищожност на неустоечната клауза по договора за наем от 02.04.2020 г.,
като сочи, че ищецът извежда правния си интерес от възможността да се
1
позове на влязлото в сила решение по установителния иск за нищожност в
производството по гр. д. № 10525 по описа за 2021 г. на РС-Варна, ГО, 9-ти
съдебен състав, част от чийто предмет е вземането за неустойка, произтичащо
от клаузата на чл. 9 от договора за наем от 02.04.2020 г. – чиято валидност е
предмет на иска, с който е сезиран настоящия съдебен състав, като в по-рано
заведеното производство „Андонов и син“ ЕООД е пропуснал в срока по чл.
131 от ГПК да оспори чрез възражение валидността на клаузата поради
противоречието й с добрите нрави. Исковият съд счита, че ответникът не
може да стори това по-късно по арг. от чл. 133 от ГПК. Ответникът следва да
изчерпи възраженията си във висящия процес, след което те се преклудират и
той не може да ги противопостави в нов процес за същото материално право,
като същото важи и за възраженията на ищеца, т. нар. дуплики. Позовава се
на каузалната практика на ВКС, обективирана в Решение № 133 от 14.03.2011
г., постановено по гр. д. № 2020 по описа за 2009 г. на I ГО.
Частният жалбоподател настоява за отмяна на определението като
неправилно и за връщане на делото за продължаване на
съдопроизводствените действия. Счита, че неупражнените самостоятелни
права на ответника не попадат в обективните предели на СПН и
възможността за упражняването им в отделен процес е открита. Ако
решението не е влязло в сила, пропускът на страната не прегражда
възможността за упражняване на пропуснатото право в друг процес. В този
случай забраната за водене на втори процес по чл.126 ГПК, а не преклузията
очертава допустимите рамки за упражняването на пропуснатото право в
отделен процес. Сочи се, че когато предмет на пропуснатото възражение са
факти, относими към съществуването, изискуемостта, принадлежността или
размера на правото, предмет на иска, влизането в сила на съдебното решение
ще препятства възможността на ответника в друг процес да получи защитата,
които би получил, ако бе навел относимия факт с възражение в процеса, в
който правото на възражение е преклудирано. Изразено е становище, че
когато ненаправеното възражение засяга прилагането на императивна
материалноправна норма, приета в защита на обществения интерес, каквито
са основанията за нищожност на правните сделки по см. на чл.26 ЗЗД,
измежду които и това по чл.26 ал.1 предд.трето ЗЗД, няма законова пречка
ответникът да упражни правото си на защита вместо с възражение за
нищожност, с иск, решението по който ще се ползва със СПН, за разлика от
2
възражението по арг. от чл.298 ал.4 ГПК.
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД намира, че жалбата е подадена от
легитимирана страна в срока по чл.275 ГПК и срещу подлежащ на обжалване
акт на съда. Внесена е дължимата държавна такса. Производството по
жалбата е допустимо и същата подлежи на разглеждане по същество :
Производството по гр.д.№ 3140/2022г. по описа на ВРС образувано по
искова молба на „Андонов и син“ ЕООД против ЗК „Подкрепа“ с искане за
приемане за установено в отношенията между страните, че клаузата на чл. 9
от договора за наем на недвижим имот от 02.04.2020 г. е нищожна поради
противоречието й с добрите нрави.
Посочено е в искова молба, че между страните е сключен договор за
наем, по силата на който ответникът е предоставил на ищеца ползването на
недвижим имот срещу задължението на ищеца да заплаща договорената
наемна цена в уговорения срок. Между страните е договорено и заплащане на
неустойка при забавеното изпълнение на задължението за погасяване на
дължимия наем. Сочи се, че във връзка с неизпълнението на договорните
задължения от страна на наемателя-ищец, наемодателят ответник е подал
заявление по чл. 417 от ГПК, в резултат на което било образувано ч. гр. д. №
580 по описа за 2021 г. на РС-Варна, ГО, 25-ти съдебен състав, по което
заявителят успешно се е снабдил със заповед за незабавно изпълнение на
парично задължение и изпълнителен лист. След подадено възражение по
чл.414 от ГПК, заявителят в срока по чл. 422 от ГПК е предявил положителни
установителни искове досежно вземанията си по договора за наем - предмет
на заповедта по чл. 417 от ГПК, вкл. вземане за неустойка по чл. 9 от
договора за период от 06.08.2020 г. до 19.04.2021 г., въз основа на което е
образувано гр. д. № 10525 по описа за 2021 г. на РС Варна, ГО, 25-ти съдебен
състав. В срока по чл. 131 от ГПК „Андонов и син“ ЕООД не е подало
отговор на исковата молба, като възражение за нищожност на клаузата на чл.
9 от договора за наем е въведено в първо съдебно заседание. Решаващият
съдебен състав е приел в решението настъпването на преклузия относно
възможността за релевиране на материалноправните възражения от страна на
ответника. Сочи се, че към настоящия момент е депозирана въззивна жалба
против решението, постановено по реда на чл. 422 от ГПК в производството
по гр. д. № 10525 по описа за 2021 г. на РС-Варна, ГО, 25-ти съдебен състав, в
3
частта, с която със съдебна санкция е призната за дължима мораторната
неустойка по чл. 9 от договора за наем от 02.04.2020 г.
По същество : В съответствие с практиката на касационната инстанция
възраженията за нищожност, с които се релевират основания, за които съдът
следи служебно, не попадат в обхвата на преклузията по чл. 133 ГПК, респ.
чл.370 от ГПК. Това означава, че проверката се дължи служебно, независимо
дали страните изобщо са се позовали на нищожността (Така решение № 240
от 13.10.2014г. по гр.д.№ 3144/2014г., ІІІ г.о. на ВКС, решение №145 от
01.12.2017г. по т.д.№2587/2016 г., І т.о. на ВКС.).
Нещо повече, съгласно приетото тълкуване в Определение № 357 от
12.05.2014 г. на ВКС, постановено по ч.т.д. №771/2014 г., I т. о., което
настоящият състав приема, задължението на съда да следи за нищожност в
определени случаи, не изключва възможността тя да бъде съдебно установена
със самостоятелен иск, дори когато подобно възражение вече е направено в
рамките на висящ процес, съотв. когато с този самостоятелен иск се навежда
основание за нищожност, за което съдът следи служебно.
Това е така, т.к. предявяването на самостоятелен иск, в случай на
уважаване на претенцията, снабдява ответника със сила на пресъдено нещо
относно действителността на клаузата, приложимо и в други хипотези на спор
между страните, основан на приложението й. Поради което и правният
интерес от предявяването му не би могъл да бъде отречен единствено и само с
оглед наличието на висящ между страните спор, включващ и този за
действителността й, но без формиране сила на пресъдено нещо.
С оглед изложените съображения като неправилно атакуваното
прекратително определение следва да бъде отменено, а делото върнато на
първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия
по делото.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 2915/15.03.2022г., постановено по гр.д. №
3140/2022г. по описа на ВРС.
4
ВРЪЩА гр.д. № 3140/2022г. по описа на ВРС за продължаване на
съдопроизводствените действия по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5