№ 10747
гр. София, 11.03.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 154 СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ДАНИЕЛА Б. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА Б. АЛЕКСАНДРОВА Гражданско
дело № 20231110148614 по описа за 2023 година
Предявен е установителен иск с правно основание чл.415, вр. чл.422
ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено съществуването на
парично задължение в размер на сумата от 1 678,41 лв., представляваща
подлежащ на връщане депозит по договор за наем от 12.08.2021 г., който
считано от 10.03.2023 г. е бил прекратен, ведно със законната лихва от датата
на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 02.06.2023 г. до окончателното
плащане, за която сума по ч. гр. дело № 30405/2023 г. по описа на СРС, 154
състав, е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 12.06.2023 г.
След изпълнение на процедурата по връчване на исковата молба е
постъпил в срок отговор от ответника. Със същия навежда твърдения за
неоснователност на предявените искове и недоказаност на исковата молба.
Съдът с оглед разпоредбата на чл. 140, ал.1 от ГПК следва в закрито
съдебно заседание да се произнесе, след като отново извършва проверка на
редовността и допустимостта на предявените искове, по предварителните
въпроси и направените доказателствени искания на страните.
Към исковата молба са представени писмени доказателства. С отговора
на исковата молба също са представени писмени доказателства. Направени са
доказателствени искания за назначаване на съдебно – техническа и
оценителна експертиза, както и искане да допускане на гласни доказателства
чрез разпит на един свидетел при довеждане.
Съдът намира, че следва да уважи искането за допускане на един
свидетел при режим на довеждане от страна на ответника, като отложи
произнасянето по искането за допускане на съдебно – техническа и
оценителна експертиза, като даде възможност на ищеца по делото да изрази
становище по направеното искане до датата на първото по делото открито
съдебно заседание.
1
Делото следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание с
призоваване на страните съобразно разпоредбата на чл. 140, ал. 3 от ГПК,
като с оглед изложените в исковата молба и отговора на исковата молба
твърдения страните следва да бъдат приканени да постигнат съгласие и да
уредят спора помежду си доброволно чрез медиация или друг способ. Следва
да им бъде съобщен и проектът за доклад, по който страните могат да вземат
становище в първото по делото съдебно заседание.
Предвид на изложеното и на основание чл. 140, ал. 1 и 3 от ГПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА събиране на представените с исковата молба и отговора на
исковата молба писмени доказателства.
ДОПУСКА събирането на гласни доказателства чрез разпит на един
свидетел при режим на довеждане от ответника.
ОТЛАГА произнасянето по искането на ответника за допускане на
съдебно – техническа и оценителна експертиза, като дава възможност на
ищеца по делото да изрази становище по направеното искане до датата на
първото по делото открито съдебно заседание.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 10.04.2024 г. от 11.30часа, за
когато да се призоват страните като им се връчи и проект за доклад и им се
съобщят последиците от неявяване в съдебно заседание. На ищеца да се
връчи препис от отговора на ответника, като съдът УКАЗВА НА ИЩЕЦА,
че може да изрази становище по направените от ответника възражения най-
късно в първото по делото публично съдебно заседание.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че следва да уведомят съда при промяна на
адреса, който са посочили по делото или веднъж са призовани или при
отсъствие от този адрес за повече от един месец. В тези случаи следва да
уведомят съда за новия си адрес или да посочат съдебен адрес. При
неизпълнение на това указание всички съобщения и съдебни книжа ще се
прилагат към делото и ще се считат редовно връчени, съгласно чл. 41, ал. 2 от
ГПК.
Определението не подлежи на обжалване с частна жалба.
ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ЧЛ.146, АЛ.1 ОТ ГПК
І. 1. Ищецът „Фактор 73“ ЕООД твърди, че между него, в качеството му
на наемател, и ответникът „Евро Дорс“ ЕООД, в качеството му на
наемодател, е сключен договор за наем от 12.08.2021 г., с предмет: .., находящ
2
се в гр. С.. ап. 3, и уговорена наемна цена в размер на 1100 евро месечно, като
считано от 10.03.2023 г. същият е бил прекратен. Поддържа, че с клаузата на
чл. 3, ал.2 от договора страните са уговорили заплащане на безлихвен депозит
в размер на 1 100 евро, която дружеството, в качеството си наемател, е
заплатило на наемодателя, като същият е следвало да послужи за заплащане
на щети, причинени от наемателя при експлопатация на имота или от друго
неизпълнение на договорните задължения. Допълва, че след прекратяване на
договора за наемодателя липсва основание за задържане на депозита в размер
на 1678, 41 лв., поради което той подлежи на връщане. Навежда твърдения, че
многократно е поканил ответника да заплати посочената сума, но въпреки
това той не е сторила това. Моли съда да постанови решение, с което да
признае за установено, че ответника му дължи горепосочената сума, заедно
със законната лихва върху главницата от 02.06.2023 г. до окончателното
плащане на сумата, за което е образувано ч. гр. дело № 30405/2023 г. по описа
на СРС, 154 състав. Претендира разноски.
2. След изпълнение на процедурата по връчване на исковата молба е
постъпил в срок отговор от ответника. Със същия оспорва иска. Потвърждава
обстоятелството, че между него и ищеца е бил сключен договор за наем на
12.08.2021г. с предмет: .., находящ се в гр. С.. и уговорена наемна цена в
размер на 1100 евро месечно. Договорът бил със срок 5 години , считано от
датата на предаване на имота с подписване на приемо – предавателен
протокол. Потвърждава, че съгласно сключения договор , при подписването
му наемателят е заплатил на наемодателя безлихвен депозит в размер на 1100
евро, от който наемодателят имал право да прихваща суми за щети,
причинени от наемателя при експлоатация на имота или за друго
неизпълнение на договора.Поддържа, че на 22.11.2021 г. страните са
подписали приемо – предавателен протокол към договора за наем, съгласно
който са описали състоянието на имота и вещите в него, които са били
предоставени на наемодателя. На 09.01.2023 г. наемателят е изпратил на
имейла на наемодателя двумесечно предизвестие за прекратяване на договора
за наем, като на 10.03.2023 г. същият е бил прекратен. На същата дата е
съставен приемно – предавателен протокол, в който страните отново са
описали състоянието на имота и вещите в него, като по време на огледа е
присъствал и свидетел. Твърди, че при предаването на имота на наемодателя
са констатирани вреди, които съгласно условията на договора за наем е
следвало да бъдат възстановени, но въпреки водените преговори твърдените
щети не са били възстановени на наемодателя. Също така заявява, че ищецът
дължи и заплащане на наемна цена за месец март за дните преди предаване на
имота на наемодателя в размер на 624,60 лв., както и дължимите
консумативни разходи, свързани с ползването на имота, които към датата на
прекратяване на договора за наем възлизали на 473 лв. Ето защо твърди, че в
качеството си на наемодател и на основание договора има основание да
задържи претендираната в исковата молба сума, която да послужи за
възстановяване на задълженията на ищеца за неплатен месечен наем,
3
консумативи и щети по имота.
ІІ. Въз основа на изложените в исковата молба твърдения съдът приема,
че е сезиран с установителен иск с правно основание чл.415, вр. чл.422 ГПК,
вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД.
ІІІ. Съгласно чл. 153 от ГПК на доказване подлежат спорните факти,
както и за фактите, за които е установена законова презумпция (154, ал.2 от
ГПК). По делото не са изложени твърдения за факти, които са общоизвестни
или служебно известни, които също не подлежат на доказване.
Съдът отделя за безспорно и ненуждаещо се от доказване
обстоятелството, че между страните е бил сключен договор за наем на
12.08.2021г. с предмет: .., находящ се в гр. С.. и уговорена наемна цена в
размер на 1100 евро месечно. Договорът бил със срок 5 години, като при
подписването му наемателят е заплатил на наемодателя безлихвен депозит в
размер на 1100 евро.
IV. Съгласно чл. 154, ал.1 от ГПК всяка от страните следва да установи
фактите, на които основава исканията си.
В тежест на ищеца е да докаже, че между страните е налице валидно
облигационно отношение с поето задължение на наемателя за заплащане на
гаранционен депозит, по силата на което ищецът е предал на ответника
процесната сума, както и че са настъпили предвидените в договора
предпоставки за връщане на сумата от ответника.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже
наведените в отговора на исковата молба правоизключващи или
правопогасяващи възражения.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4