Номер 24129.09.2020 г.Град Велико Търново
Апелативен съд – Велико ТърновоВтори наказателен състав
На 28.09.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:ПЕТЯ СТОЯНОВА
Членове:ДИАНА ВАСИЛЕВА
ИСКРА ПЕНЧЕВА
Секретар:ГАЛЯ Г. СТАНЧЕВА
Прокурор:Светослав Калчев Калчев (АП-Велико Търново)
като разгледа докладваното от ПЕТЯ СТОЯНОВА Въззивно частно
наказателно дело № 20204000600289 по описа за 2020 година
Русенски окръжен съд, с определение № 260002 от 11.08.2020г.,
постановено по ЧНД № 148/2020г. по описа на съда е оставил без уважение
молбата за съдебна реабилитация на К. А. П. по отношение осъждането му по
НОХД 336/2009г. по описа на РОС.
Против определението е подадена жалба от адв. С., в качеството му на
защитник на П.. Основанията, сочени в жалбата са неправилност и
незаконосъобразност. В жалбата се твърди, че е неправилен изводът на съда
за липсата на една от предпоставките за допускане на реабилитацията –
невъзстановяване на причинените имуществени вреди. Твърди се, че са
налице предпоставки да се приложи чл. 87 ал.2 от НК, според който е налице
уважителна причина за невъзстановяването на вредите. Тя се изразява в
обстоятелството, че това задължение е погасено с изтичането на 5 годишен
давностен срок и при наличие на бездействие от надлежните органи. Поради
изложеното моли съдът да отмени определението и да постанови ново, с
което да допусне исканата съдебна реабилитация на К. А. П. .
В съдебно заседание пълномощника на жалбоподателя поддържа
жалбата си. В подкрепа на твърденията си цитира решение № 367/13.02.2015г.
на ІІ н.о на ВКС. Моли да бъде отменено определението на РОС и да бъде
допусната реабилитация на жалбоподателя по НОХД 336/2009г., тъй като са
1
налице всички изискуеми за това предпоставки.
Представителят на прокуратурата намира постановеното определение за
правилно и законосъобразно. Счита, че напълно законосъобразно решаващият
съд е приел, че не са възстановени вредите. Предлага определението на
Русенски окръжен съд да бъде потвърдено като законосъобразно.
Великотърновският апелативен съд, след като се запозна с жалбата,
приложените към делото доказателства и становищата на страните в съдебно
заседание, намира за установено следното:
Молителят К. А. П. е осъждан три пъти с влезли в сила присъди. По
първите две, постановени по НОХД 42/1994г. на ОС Русе и по НОХД
1277/1996г. на РРС е настъпила реабилитация.
С подадената по настоящото производство молба се иска съдебна
реабилитация по третото осъждане по НОХД 336/2009г. на ОС Русе. По него
П. е осъден за деяние по чл. 257 /отм/ вр. 255 ал.1 вр. чл. 26 и чл.2 ал.2 от НК
– да е избегнал плащането на данъчни задължения в особено големи размери
- 13 517.07лв и му е наложено наказание две години и шест месеца лишаване
от свобода, чието изпълнение е отложено с пет годишен изпитателен срок,
както и глоба в размер на 7 000 лв. Присъдата е влязла в законна сила на
08.02.2011г.
Предпоставките за допускане на съдебна реабилитация са посочени в
разпоредбата на чл.87 от НК и наличието им е подробно изследвано от
решаващият съд. Законосъобразни са изводите, че са налице първите две
предпоставки. В течение на три години след изтичане на срока на
наказанието К. П. не е извършил друго престъпление, което да е наказуемо с
лишаване от свобода или по- тежко наказание. Наказанието е изтърпяно с
изтичането на изпитателния срок от пет години – а това е на 08.02.2016г. а
видно от Удостоверение № 819/05.03.2019г., според което към дата
04.03.2019г. срещу П. няма обвинения по неприключили наказателни
производства. Видно от писмо на ТД на НАП Варна – офис Русе за
наложеното наказание глоба в размер на 7000 лв. е издаден изпълнителен
лист на 18.02.2011г. и същата е изцяло заплатена по сметка на ТД на НАП
офис Русе.
2
Че в течение на три години П. не е извършвал други престъпления е
видно от приложените по делото, свидетелство за съдимост, ведно с преписи
от бюлетините за съдимост.
Че молителят е имал добро поведение може да се направи извод от
приложеният по делото писмен документ – препоръка от представител на
дружеството „Прайм дивелъпмънт консултинг” ЕООД, както и от
показанията на разпитаната в хода на производството пред първия съд
свидетелка Р. Д..
Законосъобразен е изводът на съда, че не е налице третата изискуема
предпоставка за допускане на реабилитацията – възстановяване на умишлено
причинените вреди от престъплението. Безспорно установено е, че
пострадалият от престъплението е Държавата, тъй като се касае за избягване
плащането на данъци в размер на 13 517 лв. Видно от писмо от ТД на нАП
изх. № 14987/15.06.2020г. по делото не е издаден изпълнителен лист за
събиране на вземането равностойно на избегнатите за плащане данъчни
задължения и принудително събиране на такава сума не е предприемано.
Несъстоятелен е доводът на защитникът на осъдения за наличие на
уважителна причина с оглед липсата на предприети от страна на кредиторите
действия по принудително събиране на дължимите суми. Принудителното
изпълнение на имуществено задължение е предвидено като възможност при
липса на доброволно изпълнение, което във всички случаи е най-желателно.
Осъденият не би могъл да се позовава на липсата на образувано срещу него
изпълнително производство, тъй като това не е пречка за доброволно
изпълнение, нито означава, че у кредиторите/ в случая Държавата/ липсва
интерес от изпълнение на дължимото. В тази връзка не може да бъде
споделен доводът на молителя, че погасителната давност следва да се
приравни на уважителна причина по смисъла на чл. 87, ал. 2 от НК.
Изтичането на предвидения в ДОПК петгодишен давностен срок не дерогира
общото правило на чл. 45 от ЗЗД, съгласно което всеки е длъжен да
възстанови вредите, които виновно е причинил другиму. Изтичането на
давността не погасява задължението, нито лишава длъжника от възможността
да изпълни дължимото, а единствено може да осуети предприети от
кредитора действия по принудително изпълнение, насочени върху
3
имуществената сфера на длъжника и то в случай, че последният направи
възражение в тази насока. При изтекъл давностен срок, длъжникът във всеки
един момент би могъл доброволно да изпълни и да погаси своето задължение/
в този смисъл Р № 427 от 24.03.2016 г. на ВКС по н. д. № 1472/2015 г., III
н.о./.
Цитираното ТР №2/28.02.2018г. настоящият състав намира за
неприложимо и по аналогия. Разпоредбата на чл. 87 НК изисква
възстановяване на имуществените вреди, независимо от изтърпяване на
наказанието и предвиденият тригодишен срок, който следва да е изтекъл след
него, а ТР №2/2018г. третира глобата като вид наказание и поради тази
причина има отношение само към въпросите досежно наказанието.
Поради всичко изложено до тук въззивният съд не намира основания за
промяна в извода на решаващият съд, относно липсата на третата изискуема
предпоставка и по- конкретно липсата на уважителни причини за
невъзстановяването на причинените вреди.
Поради изложеното, определението на Окръжен съд Русе се явява
правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Тъй като производството по чл. 87 от НК е обвързано с плащане на ДТ
за образуването му в размер на 6 лв. за първа инстанция съгласно Тарифа №1
към закона за държавните такси, събирани от съдилищата и ДТ в размер на 3
лв. за жалба пред въззивната инстанция, каквито такси не са събрани от
първостепенния съд, то молителят следва да бъде осъден да ги заплати с
настоящото решение, тъй като същите са дължими.
Воден от горното, Великотърновският апелативен съд :
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 260002 от 11.08.2020, постановено по
ЧНД 148/2020г. по описа на Русенски окръжен съд.
ОСЪЖДА К. А. П. да заплати по сметка на ОС Русе държавна такса в
размер на 6 лв. и по сметка на АС В. Търново – държавна такса в размер на 3
лв.
4
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5